№ 231
гр. Сливен, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Снежана Бакалова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Гражданско дело №
20212200100240 по описа за 2021 година
Предявеният иск намира правното си основание в чл. 2 ал.1 т. 3 от
ЗОДОВ.
Ищецът Т. М. Й. ГМ. твърди в исковата молба, че е германски
гражданин живеещ постоянно в ****. Твърди, че срещу него в продължение
на осем години и пет месеца в РБългария било водено наказателно
производство, като описва подробно същото в исковата молба. Твърди, че
като краен резултат е бил задържан по силата на ЕЗА в града, в който живее
със семейството си и където упражнява дейността си и е бил в ареста за
периода от 23.04.2008 г. до 23.06.2008 г., след което на 23.06.2008 г.
Върховния областен съд в Мюнхен обявил предаването на него и
сънародника му М. за престъпления посочени в ЕЗА за недопустимо и
отказал изпращането на преследваните в РБългария. Същият съд отменил
Заповедта за арест с цел екстрадиция. Твърди, че подробно изложеното
развитие на делото в исковата молба му дава основание да търси обезщетение
от Прокуратурата на РБългария, които представляват пряка и непосредствена
последица от водения срещу него наказателен процес. Твърди, че воденето на
наказателното производство е изцяло обусловено от действията и
поведението на ответника, като в досъдебната си фаза наблюдаващия
прокурор е давал задължителни указания на разследващия орган за повдигане
на обвинение и за вземане на мярка за неотклонение, както и за извършване
1
на други следствени действия, въпреки че му е било известно решението на
Върховния областен съд гр. Мюнхен. В съдебната фаза на процеса твърди, че
прокурорът е поддържал внесените в съда обвинения и протестирал
постановената оправдателна присъда и потвърдителното решение на Военния
апелативен съд. Счита, че в резултат на воденото срещу него наказателно
производство е претърпял неимуществени вреди изразяващи се в силен
психо-емоционален стрес, унижение, притеснение, загуба на самочувствие,
чувство за безпомощност и обреченост, 4 злепоставяне пред близки, приятели
и бизнес партньори, влошаване на здравословното му състояние, лишаване от
възможността реално да работи и да издържа семейството си, което към него
момента е било от 5 члена. Твърди, че е ограничило пътуванията му по работа
в чужбина и най-вече в Швейцария, където се извършвали изпитвания на
изделията, които изработва и че наказателното преследване е оставило
дълбока емоционална травма и го е променило безвъзвратно. Твърди, че е
претърпял неимуществени вреди и от факта, че подробности относно
воденото срещу него наказателно производство са разпространени от медиите
от представители на прокуратурата и името му се е споменавало в множество
журналистически материали и местни и централни медии. В резултат на това
в Германия го потърсил български журналист, за да поиска от него
информация за воденото производство. Твърди, че описаните неимуществени
вреди са в причинно следствената връзка с повдигнатите обвинения и
воденото срещу ищеца наказателно производство и претендира обезщетение
за тях в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва за забава от
01.06.2016 г., до окончателното изплащане на сумата. Твърди също така, че в
резултат на описаното претърпял и имуществени вреди, състоящи се в
платената от него парична гаранция в размер на 5 000 лв., която е била отнета
в пола на държавата, както и заплащането на адвокатски възнаграждения,
относими към претенцията, за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди както в България, при защитата по наказателното производство на ВОП
- Сливен, така и по издадената ЕЗА. Твърди, че разноските са в размер на
2517,68 евро, за адвокатско възнаграждение по фактура от 01.07.2008 г., в
размер на 2380 евро, за адвокатско възнаграждение по сметка за плащане от
25.04.2008г. и същите са в пряка и непосредствена причинно следствена
връзка с изложеното в исковата молба, поради което претендира обезщетение
за имуществени вреди в размер на 15 000 лева, ведно със законната лихва за
2
забава считано от 01.06.2016 г., както и направените разноски в настоящото
производство.
Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който е оспорил
допустимостта на предявения иск, но с определението по чл. 140 от ГПК по
настоящото дело, съдът е приел иска за допустим. Ответникът е оспорил
основателността на предявения иск, като счита същия за недоказан по
основания и по размер. В условията на евентуалност, ако се приеме за доказан
по основание, счита същия за предявен в завишен размер. Изложил е
следните възражения срещу иска: липсата на доказани действително
претърпени вреди като елемент от фактическия състав на отговорността по
ЗОДОВ; оспорва обстоятелството за изложеното развитието на
производството в пресата, като излага твърдения, че самият ищец е давал
изявления в германската преса, където е обиждал българския военен
прокурор, който е водил разследването. Твърди, че предявената претенция е
несъобразена с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика по
този вид дела, като посочва конкретни съдебни производства, по които е
определено много по-ниско обезщетение. Твърди, че претенцията е завишена
и несъответна на икономическия стандарт в България за периода на воденото
наказателно производство. Твърди, че претенцията е погасена по давност по
чл. 111 б. „в“ от ЗЗД и поради погасяването на главното задължение е
погасено и задължението на лихви, като прави възражение за погасяване по
давност и на претенцията за присъждане на лихви за периода от 01.06.2016г.
до 01.06.2018г. Прави възражение за присъждането на обезщетението за
имуществени вреди, като счита същото за недоказано и навежда възражение,
че е налице допринасяне за настъпването на вредоносния резултат, както и
наличието на основанията на чл. 5 ал. 1 от ЗОДОВ изцяло за освобождаване
на ответника от отговорност за вреди. Твърди, че с поведението си ищецът
сам е станал причина да бъде отнета внесената гаранция. Твърди, че с
поведението си ищеца сам е допринесъл за настъпване на евентуален
вредоносен резултат и са налице условията на чл. 5 ал. 1 алтернативно ал. 2 от
ЗОДОВ.
В с.з. ищецът, чрез процесуалния си представител по пълномощие,
поддържа изцяло предявените искове и моли за уважаването им в пълен
размер. Представя подробна писмена защита. Претендира разноски по
представен списък.
3
В с.з. ответникът, чрез процесуалния си представител по закон, който
обстойно излага възражения във връзка с неоснователност и недоказаност на
исковете претенции.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
На 14 декември 2007 г. ищецът е бил задържан на пътя Лесово - Елхово
по подозрение за извършено от негова страна тежко умишлено престъпление,
като военен следовател във Военно-окръжна прокуратура - Сливен привлякъл
М. М. като обвиняем на същата дата по ДП № 83-IV-3/2007г. по описа на
ВОП-Сливен за това, че в периода от средата на месец октомври 2007 г. до
13.12.2007 г., действайки в условията на продължавано престъпление и в
съучастие с А.В.П. и Т.М., като съизвършител, е отнел чужди движими вещи
от владението на собственика им - Министерство на отбраната на Република
България, без негово съгласие - два броя танкове „Майбах" - танкови огневи
точки в местността край ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като
откраднатите вещи не са били под постоянен надзор и чрез използване на
МПС - товарен автомобил с неустановена регистрация и л.а. „Фолксваген
Транспортер", а също и технически средства - престъпление по чл.195, ал.2,
вр. ал.1, т.2, т.4 и т.5 от НК. Тримата обвиняеми били задържани под стража
за 72 часа в ОЗ „СА“ Ямбол за осигуряване довеждането им във ВС – Сливен.
С определение на ВС – Сливен от 17.12.2007г. по отношение на ищеца била
взета мярка за неотклонение „задържане под стража“
В периода от 12.12.2007 г. до 27.12.2007 г. спрямо ищеца е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража". С определение № 42/27.12.2007 г. на
Военно-апелативен съд - София най-тежката мярка за неотклонение е
променена в парична гаранция в размер от 5 000 лв.
Тази мярка била изпълнявана в следствения арест в гр. Ямбол в тежки
условия. Килията, която е обитавал била с размери 1,20 м. на 2,20 м., без
прозорци. В нея били двама задържани, като леглата били едно над друго.
Свид. А., който бил викан от охраната за преводач намирал ищеца разплакан
от ужасните условия в ареста. След една седмица престой в ареста в гр.
Ямбол бил транспортиран в ареста в гр. София, където при приемането му
бил съблечен гол и му била извършена проверка за скрити предмети , вкл. и в
ануса. При обратното транспортиране до Ямбол ищецът и другия задържан
4
германски гражданин били принудени да ходят заедно до тоалетна, тъй като
били закопчани с едни белезници.
След освобождаването си от ареста, ищецът бил настанен в хотел в
град Ямбол, където била кантората на адвоката му. Тъй като свид. А.
превеждал между ищеца и адвоката, се срещал с него почти ежедневно, като
виждал ищеца изпаднал в депресивно настроение.
С постановление от 20.12.2007г. на обвиняемия била наложена
забрана да напуска страната. Въпреки това след около два месеца той
напуснал РБългария и се върнал в родния си град.
На 14.03.2008г. с постановление изпратено до ОД „Полиция“ – Ямбол
немския гражданин Т.М. бил обявен за общодържавно издирване. Изготвено
било постановление за отнемане в полза на държавата на мярката за
неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 5000 лева поради
обстоятелството, че същия не е намерен на заявения от него съдебен адрес в
страната, нарушил е взетата мярка за неотклонение , както и наложената
забрана по чл.68, ал.1 от НПК за напускане на страната. Била издадена
европейска заповед за арест на ищеца.
В периода 25.04.2008 г. - 23.06.2008 г. ищецът бил задържан в Германия
по европейска заповед за арест, издадена от Военно-окръжна прокуратура -
Сливен. Европейската заповед за арест и искането за екстрадиция са били
издадени през 2008г. и въпреки, че германският съд е отказал исканата
екстрадиция, същите са били в сила до приключване на делото, когато по
искане на защитата на ищеца са отменени. Те са действали на територията на
всички други страни –членки на ЕС.
В производството по обжалване на ЕЗА пред германския съд, ищецът
също е бил задържан за период от около два месеца в Германия. Представени
са доказателства за извършени плащания за адвокатска защита в това
производство пред германския съд в размер на общо 4 750 евро (сумата на
начислените адвокатски услуги е по-голяма, но само за посочената сума има
доказателства, че са платени от ищеца).
През 2008г. Военно-окръжна прокуратура - Сливен е внесла в
Сливенския военен съд обвинителен акт срещу ищеца и срещу още две лица.
Ищецът е предаден на съд за това, че на 11.12.2007г., действайки като
съизвършител в условията на продължавано престъпление, след
5
предварително сговаряне с още две лица, чрез използване на технически
средства и на МПС, е направил опит противозаконно да отнеме чужди
движими вещи на обща стойност 1 958 000 лева от владението на собственика
- Министерството на отбраната, без негово съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои. Образувано било НОХД № 65/2008г. по описа
на Сливенския военен съд.
С присъда № 24 от 5 октомври 2010г. Сливенският военен съд признал
ищеца за виновен по повдигнатите му обвинения и му наложил наказание -
три години лишаване от свобода, като на основание чл. 66 от НК отложил
изпълнението на наложеното наказание за срок от пет години.
Първоинстанционната присъда била обжалвана от ищеца пред
Софийски военно - апелативен съд. С решение от 5 май 2011г. по ВНОХД №
79/10, Софийски Военно-Апелативен съд отменил първоинстанционната
присъда и върнал делото на Военно-окръжна прокуратура за отстраняване на
допуснати съществени процесуални нарушения.
С Постановление от 30.01.2012г. по ДП пор. № 83-4-3/2007 по описа на
СлВП било постановено разследването да продължи в отсъствието на ищеца,
като това няма да попречи за разкриване на обективната истина.
Новият обвинителен акт бил внесен във Военно-окръжен съд - Сливен
през януари 2013г. Образувано е НОХД № 5/2013г., по описа на Военно-
окръжен съд - Сливен.
С присъда № 7/27 април 2015 г. първоинстанционният съд признал
ищеца за невинен по повдигнатите му обвинения и го оправдавал. С решение
№ 19 от 25.09.2015 г. по ВНОХД № 18/2015г. Военно-апелативният съд
потвърдил първоинстанционната оправдателна присъда. С окончателно
решение на Върховния касационен съд от 1 юни 2016 г. по к.н.д. № 283/16 на
ВКС, решението на Военно-апелативния съд е оставено в сила.
За установяване на твърдяното в исковата молба, ищецът е посочил
единствено свид. А.П., който също е бил обвиняем по описаното дело. Според
показанията на свидетеля, решението да се върне в Германия, въпреки
наложената забрана да напуска страната, ищецът е взел под въздействието на
неправомерни внушения и заплахи от следователя Козловски, че ще бъде
осъден на лишаване от свобода от 10 до 15 години, поради което много се
изплашил.
6
Според показанията на същия свидетел, ищецът имал три малки деца,
които страдал, че не може да вижда. Съпругата му гледала децата и не
работела, всички били в тотален шок заради липсата на средства за издръжка
и успели да се издържат с помощта на роднини. Населеното място, в което
живеел ищеца било малко, една трета от жителите в него му били роднини.
По това време в регионален вестник излязла информация за случилото се с
ищеца, като описвал обвинителната теза, тиражирана от български медии, но
била дадена и възможност на ищец да изрази позицията си.
Ищецът имал частен бизнес, който пострадал от това, че бил задържан,
тъй като не можел да си изпълнява поръчките. Според свидетеля се наложило
ищецът да смени работата си, тъй като не можел да пътува в чужбина, докато
имало издадена европейска заповед арест по отношение на него.
По делото е представено писмо от МП, в което, след извършена
проверка по воденото наказателно дело е констатирано, че то не е
продължило в неразумен срок, тъй като продължителността му е била 8
годни, 5 месеца и 18 дни, от които 8 месеца е било спряно и не е определено
обезщетение. Констатирано е, че ищеца с поведението си да наруши
забраната за напускане на страната сам е увеличил продължителността на
воденото производство с около две години. Процесуалните му представители
също са ставали причина за многократни отлагания на делото.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, ценени както
поотделно, така и в своята съвкупност. Съдът кредитира всички писмени
доказателства по приложеното наказателно производство. Показанията на
разпитания свидетел кредитира, доколкото те са подкрепени от другите
доказателства. Прие за недоказано твърдяното обстоятелство, че на ищеца, в
резултат на воденото производство е причинен здравословен проблем с очите,
тъй като не са представени доказателства нито за такъв проблем, нито за
наличието на причинно-следствена връзка между него и производството.
Като доказателство по делото са представени и препечатки от електронни и
печатни медии в РБългария, отразяващи случая, в които по никакъв начин не
се изразява отношение към ищеца, а само са поднесени фактите по
движението на делото.
На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът
7
направи следните правни изводи:
Предявените претенции са с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,
при което се претендира обезщетение за търпените от ищеца имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от водения
срещу него наказателен процес.
Предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди е основателен и доказан, но е предявен в завишен
размер.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предвижда обективна
отговорност на Държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане
на обвинение в извършване на престъпление. Действията по повдигане и
поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде
оправдано. Субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни
органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления
от общ характер, какъвто орган се явява Прокуратурата на Република
България.
В случая, по отношение на ищеца е било предявено, повдигнато и
поддържано обвинение за извършено умишлено престъпление, изпълващо
състава на чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.2, т.4 и т.5 от НК. в продължение на 8
годни, 5 месеца и 18 дни. Предвид обстоятелството, че по така повдигнатото
и поддържано обвинение съдът е постановил оправдателна присъда,
действията по повдигане и поддържане на обвинението се явяват незаконни.
Установява се от доказателствата по делото, че незаконно повдигнатото
и поддържано обвинение в извършване на умишлено престъпление от общ
характер, е причинило на ищеца, неимуществени вреди, изразяващи се в
негативни преживявания и стрес. Търпени са негативни психични
изживявания за периода, през който е бил обвиняем, респ. подсъдим за
престъпление от общ характер, изразяващи се в стрес, притеснение и страх от
евентуално осъждане. Фактът на повдигнатото и поддържано обвинение е
имал пред семейството, пред близки и познати, както и пред обществото,
негативно отражение върху името на ищеца, респ. неговото самочувствие и
самоуважение. Установена е и пряката причинно следствена връзка между
повдигнатото обвинение и претърпените вреди, техния интензитет и
трайност.
8
Ищецът е претърпял и неимуществени вреди от престоя си в ареста, тъй
като там условията си били тежки и унижаващи човешкото му достойнство.
Ищецът претендира като неимуществени вреди и тези, произтичащи от
това, че не е могъл да упражнява занятието си, което е имал преди
повдигането на обвинението, тъй като е отсъствал от Германия и от това, че е
загубил клиенти и се е наложило да смени работата си. Всичко изброено, ако
се докаже, че е в пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото и
поддържано обвинение представлява имуществени вреди – пропуснати ползи,
а не неимуществени такива. Същите не са доказани от събраните
доказателства по основание и размер.
Съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от ищеца би било такова в размер на 35 000лв.
По въпроса относно справедливия размер на обезщетение е налице
задължителна практика- т. 4 на ППВС № 4/1968 г., в която е прието, че
размера на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики –характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение.
Във връзка с това следва да се има предвид значителната
продължителност на наказателното производство, представляваща сама по
себе си факт, обуславящ, преживения от ищеца интензивен
психоемоционален шок, който се е отразил негативно на неговия личен и
социален живот, отчитайки задочното водене на наказателното производство.
Основателно е възражението на ответника - Прокуратурата на
РБългария за наличие на предпоставките за намаляване размера на
обезщетението по чл. 5 ал. 2 от ЗОДОВ. Безспорно с виновното си поведение
– напускане пределите на РБългария при неспазване на задължителните
процесуални норми, ищецът е допринесъл за няколкократно удължаване
срока на разследване, респ. срока на воденото наказателно производство и е
търпял за по-дълъг период от време неимуществени вреди. Предвид това са
налице предпоставките за намаляване на посоченото по – горе обезщетение
9
до размера от 30 000 лева.
Над този размер предявеният иск е неоснователен по съображения за
надхвърляне компенсиращия причинените вреди характер на обезщетението,
както и съобразно практиката на съдилищата в РБългария. Съдът съобрази и
размера на присъденото обезщетение на другия подсъдим по същото дело –
М. М. – по гр.д. № 224/17 по описа на СлОС (което му е служебно известно),
което е в същия размер, тъй като макар и обезщетението да се определя
индивидуално, с оглед конкретните обстоятелства, голяма част от
относимите обстоятелства към размера и и вида на претърпените вреди и
степента им са сходни.
Определеното обезщетение следва да бъде по принцип присъдено,
считано от датата, на която е влязла в сила окончателно оправдателната
присъда – 01.06.2016г., но тъй като ответникът е направил възражение за
погасяване на част от претенцията за лихви по давност за периода 01.06.2016
до 31.05.2018г. и то е основателно, обезщетението следва да бъде присъдено,
ведно със законната лихва за забава, считано от 01.06.2018г. до
окончателното изплащане на сумата. Искът до пълния предявен размер до
100 000лв. за неимуществени вреди и за погасените по давност лихви за
забава следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Изцяло неоснователен и недоказан е предявения иск за имуществени
вреди, изразяващи се в разходите, които ищецът е направил за заплащане на
възнаграждение за адвокатска защита в производството по обжалване на
европейската заповед за арест пред Германския съд. В този случай е доказано
възражението на ответника за прилагане на разпоредбата на чл. 5 ал. 1 от
ЗОДОВ, която изцяло изключва отговорността, тъй като с поведението си
ищецът изцяло е допринесъл за настъпването вредите. Същият е нарушил
наложената му забрана да напуска страната, което е довело до издавеното на
европейската заповед за арест, респективно да извършването на разходи за
адвокатска защита по обжалването й.
По отношение на претенцията в размер на 5 000 лева – конфискувана
сума в полза на Държавата от парична гаранция важат същите съображения за
прилагането на чл. 5 ал 1 от ЗОДОВ, от данните по наказателното дело е
видно, че същата е отнета в полза на Държавата поради виновното поведение
на ищеца, изразяващо в неспазване на процесуалните норми и нарушаване на
10
мярката за неотклонение. По тези съображения предявения иск за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди в размер на 15 000лв. следва да бъде
отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в редакцията съгласно ДВ, бр. 43
от 2008 г., ответникът следва да бъдат осъден да заплати на ищеца
разноските, които е направил по водене на делото, като тези – направени за
заплащане на възнаграждение за един адвокат следва да бъдат присъдени
съразмерно на уважената част от предявения иск – 1 043 лв. и 10 лв. –
държавна такса.
Ръководен от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр.
София бул. „Витоша“ № 2 да заплати на Т. М. Й. ГМ., гражданин на ****,
роден на **** с адрес ***, **** със съдебен адрес ***, чрез адв. М.А., на
основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ обезщетение за причинени неимуществени
вреди в размер на 30 000 лв. (тридесет хиляди лева) от незаконното
обвиняване в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в
сила присъда № 7/27.04.2015г. по НОХД № 5/2013г. по описа на Военно-
окръжен съд - Сливен, потвърдена с Решение № 19/25.09.2015г. ВАС и
решение от 01.06.2016г. на ВКС на РБ, заедно със законната лихва за забава,
считано от 01.06.2018г. до окончателното изплащане, както и сумата 1 053
лева, представляваща деловодни разноски пред настоящата инстанция.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на неимуществени вреди до пълния
претендиран размер от 100 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди
в размер на 15 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на мораторна лихва за забава върху
обезщетението за периода от 01.06.2016г. до 31.05.2018г., като ПОГАСЕН ПО
ДАВНОСТ.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
11
му на страните пред Апелативен съд - Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
12