Решение по дело №467/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл.208 АПК във връзка с чл.63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от агенция„Пътна инфраструктура“/АПИ/, представлявана от председателя на УС, чрез пълномощника Й., юрисконсулт в сектор „Контрол и правоприлагане-Монтана“, отдел“Контрол и правоприлагане“ при Национално тол управление, специализирано звено към АПИ, със съдебен адрес: [населено място], [улица], етаж 4, против решение № 160/18.09.2024 г. по АНД № 819 по описа на Районен съд Монтана за 2024 г., с което е отменен ел.фиш № **********. В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в разрез с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Основното възражение е за неправилно тълкуване на нормите на чл.34 от ЗАНН и приетото от съда, че е погасена възможността за реализиране отговорността на оспорващия, позовавайки се на изтекла погасителна давност. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се потвърди процесният ел.фиш. Претедират се разноски в производството.

Ответникът – И. С. Д. , чрез пълномощника адв.П.Н., със съдебен адрес [населено място], [улица], в отговор по касационната жалба твърди, че същата е неоснователна и недоказана, като излага подробни доводи в тази насока и иска да бъде отхвърлена.

Представителят на ОП Монтана дава заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.

Настоящият късационен състав, след като прецени данните по делото и обсъди наведените с касационната жалба основания, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН и от надлежна страна, която има право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

РС Монтана е постановил своето решение, като е приел, че „Електронният фиш се приравнява по юридическа сила и правни последици на наказателно постановление по силата па чл.58д, т.4 от ЗАНН. Доколкото самото заснемане има установителна и доказателствена функция на АУАН, а електронния фиш - на наказателно постановление, то срокът по чл.34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му фаза/съставяне на електронен фиш. започва да тече от датата на заснемането е техническото средство. За издадените ел. фишове по ЗДвП важат общите правила, а именно „ Не се образува административноиаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на Нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението“ - член 34 от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен сьд, сроковете по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания са давностни, а разпоредбата ма чл. 11 от Закона за административните нарушения и наказания препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. От приетото в задължителната практика на ВКС и ВАС следва следния извод - сроковете по член 34 от ЗАНН са давностни и като такива могат да бъдат прекъсвани. Независимо от спирането или прекъсването на давността образуването на административно наказателно производство се изключва, ако е изтекъл срок, които надвишава с една втора срока по член 34 от ЗАНН.“

От настоящия съдебен състав се споделят изложените в касационната жалба възражения, за неправилно приложение и приетото от въззивния съд относно процесния електронен фиш, че е издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Действително по силата на чл. 34, ал. 1, изр. 2-ро от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на административно нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Тук е мястото да се отбележи, че с оглед спецификата на електронните фишове не може механично да се приложи по аналогия горепосочената разпоредба. Така изложеното намира потвърждение в дадените разяснения в тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г., постановено по т. д. № 1/2013 г. на ОС на ВАС, в което е прието, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, като същият се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие /съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП/, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Така изложеното не означава, че административнонаказателното производство, образувано с издаване на ел.фиш, може да се развива неограничено във времето. Съгласно дадените разяснения в тълкуватено постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС на ВКС и на ОСС на II-ра колегия на ВАС, постановено по т. д. № 1/2014 г., доколкото в ЗАНН липсва изрично регламентирана абсолютна давност за наказателно преследване, а в хипотезата на издаден електронен фиш и обикновена такава, то по силата на чл. 11 от ЗАНН следва да намерят приложение разпоредбите на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и чл. 81, ал. 3 от НК. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК обикновената давност е три години, поради което абсолютната такава следва да е четири години и половина, като посочените давностни срокове започват да текат от датата на извършване на нарушението и същите се прекъсват с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване на извършителя /чл. 80, ал. 3 от НК/. Съобразявайки гореизложеното, датата, на която е извършено нарушението – 03.042022 г., и датата, на която е връчен електронния фиш – 28.05.2024 г., настоящият съдебен състав намира, че към днешна дата не е изтекъл нито обикновения давностен срок, нито абсолютния такъв.

Доколкото въззивния съд не е обсъждал събраните по преписката и пред съда доказателства и всички други относими към спора писмени доказателства, въз основа на които да упражни пълноценен, всеобхватен контрол за законосъобразност на оспорения ел.фиш. В този случай не би могло да бъде извършен контрол за действията на наказващия орган и неговата преценка за наличие на състав на административно нарушение. Касационният контрол за законосъобразност на оспореното съдебно решение, упражняван от АС Монтана е ограничен от въведените с жалбата основания /чл. 218, ал. 1 от АПК/, с изключение на съответствието му с процесуалните изисквания, свързани с правораздавателната власт на въззивната инстанция, съществуването и упражняването на субективното публично право на жалба и с материалния закон. Касационната инстанция обсъжда правни, а не фактически въпроси, поради което проверява само законосъобразността на изводите на решаващия съд. При липсата на произнасяне от въззивната инстанция по същество на спора относно релевантните за процесуалната законосъобразност на издадения ел.фиш обстоятелства/необсъждане на всички събрани в производството факти и обстоятелства/ и включени в предмета на доказване по делото, не може да бъде осъществен дължимия от АС контрол за законосъобразност. Недопустимо е АС да постанови акт, който замести този на решаващия съд, което би лишило страните от една съдебна инстанция по фактите и приложението на закона. По изложените съображения оспореното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на РС Монтана, който следва да разгледа и обсъди всички факти и обстоятелства по същество на спора, да обоснове изводите си предвид заявените в хода на производството възражения, като обсъди твърденията относно приложимите правни норми, след което да постанови свое аргументирано решение.

Предвид изхода на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено при новото разглеждане на делото.

Предвид което и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 160/18.09.2024 г., постановено по АНД № 20241630200819/2024 г. по описа на РС Монтана.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС Монтана от фаза съдебно следствие, като се съобразят дадените по-горе указания по тълкуване и прилагане на закона.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.