РЕШЕНИЕ
№ 260434
гр.Русе, 19.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански състав,
в открито заседание на 19 октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 6268 по описа
за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.34 от ЗС – за делба
на съсобствен недвижим имот. Производството по делбата е във фазата
по нейното допускане.
Ищцът твърди, че с ответника Л.Л. са
наследници на починалите им родители Р.Л.И.и Г.. Г. Т., както
и на техния дядо - Л.И.И..
Поддържа, че са съсобственици на наследствен недвижим имот -
гараж с идентификатор
63427.4. 2368.3, находящ се в гр. *****,
ул."*******" №
***. Имотът представлявал
масивен топъл гараж от 35 кв.м.
с канал, с подход от към
улицата, изграден от масивни тухлени
стени, под и канал изградени от бетон и покрив-бетонна
плоча. Бил построен след издадено разрешение
за строеж № 242-А2 от 20.09.1979г. на
името на техния дядо Л.И.И., а съгласно приложената скица е имот с идентификатор 63427.4.2368.3.
Моли съда да постанови
решение, с което да допусне имота
до делба при права ½ идеална
част за Г.Р.Л. и ½ идеална част за Л.Р.Л.. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответника, чрез пълномощника си адв.К. изразява пространно становище за неоснователност на
исковите претенции. Направени са и възражения за придобиване на имота по
давност. Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
С
нотариален акт № 78, том VI от 18.03.1994г. Р.Л.И.получил,
чрез дарение от родителите си
Л. и Р.И. собствеността върху едноетажна жилищна сграда, построена върху държавна земя в урегулиран парцел от 380кв.м, представляващо имот ХVIII-954 в кв.616 по плана на гр.*****, ул."******"№*****.
След смъртта си Р.Л.И.оставил за свои наследници
Г.. Г.
Т. - съпруга, починала на 16.11.2016 год. и страните по
настоящото дело, негови синове.
С нотариален акт №53 том 1
на нотариус рег.№ 221 с район на действие РРС ищецът Г.Р.Л.
продал на ответника Л.Р.Л. собствената си 1/2 идеална част, придобита по наследство от
едноетажната жилищна сграда, построена върху държавна земя в урегулиран парцел от 380 кв.м
с идентификатор 63427.4.2368.1, както и още две сгради, които съгласно нотариалния акт и скицата на
поземления имот са както следва: сграда с идентификатор 63427.4.2368.2 със застроена площ от 4 кв.м.
с предназначение друг вид сграда
за обитаване и сграда с идентификатор
63427.4.2368.3 със застроена
площ от 18 кв.м. предназначение хангар, депо, гараж.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че с
договор сключен между Л.И.И. (дядо на страните в настоящото
производство) и изпълнителния комитет на Градския
народен съвет гр.Русе от
30.10.1954г. на Л.И. е отстъпено право на строеж върху
държавна земя - парцел XIX -24 в кв. 14, находящ се
в гр. Русе, за построяване
на жилищна сграда.
С
Нотариален акт за собственост на жилище построено
върху държавна земя № 39, том III, дело № 961/1979г. на нотариус
Ц.М., Л.И. бил признат за собственик на
построената жилищна сграда. В издадения
нотариален
акт е посочен номера на парцела,
с оглед действащия към момента на
издаване на нотариалния акт регулационен план - парцел ХVIII-497 в кв. 588.
С Разрешение за строеж
№ 242-А2 от 20.09.1997г., издадено на името
на Л.И.И. е дадено разрешение за построяване
на гараж в кв. 588, парцел
ХVIII-497.
От представена справка извършена в служба „Архив" при Община Русе, се
установява,
че за проицесния гараж няма съставен типов
договор за отстъпено право на строеж, тъй
като с договора от 30.10.1954г. на
Л. И. е отстъпено право на строеж
върху целия парцел, в съответствие с разпоредбата на чл. 131, ал.1 от
ЗТСУ /отм/, съгласно която правото на
строеж, отстъпено върху държавна земя включва
и правото да се построят и второстепенни
постройки,
като гаражи и паркинги.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че данъчната оценка на процесния имот (гараж)
е 4108,10 лева.
При така описаната фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
По направените от ответника възражения за липса на идентичност
на парцелите посочени в разрешението за строеж и представената
скица за поземления имот №
15-276898/29.03.2019г., ищеца е представил копие на скица издадена
от Община Русе, в която са
посочени номерата на парцелите към
момента на издаване на Разрешението
за строеж и към момента на
издаване на скицата. От същите се установява, че се касае
за един и същ парцел.
Направените от ответника възражения, че строежът на гаража
е незаконен, поради липса на удостоверение
за търпимост са
неоснователни. Това е така, тъй като
удостоверение за търпимост се
издава при липса на издадено
разрешение за строеж, какъвто
не е настоящия случай. Не може да бъде издадено и удостоверение за въвеждане в експлоатация на гаража, тъй като
съгласно &6 от Наредба № 2 от 31.07.2003г.
за въвеждане
в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни
и монтажни работи, съоражения и строителни обекти, наредбата не се прилага
за заварени строежи, завършени до 31.03.2001г. и които не са
били приети по законоустановения ред. Съгласно & 21 от Заключителните
разпоредби на ЗУТ, завареният строеж е законен строеж, а законноста се определя
от наличието на поне една
строителна книга. Съгласно &5, т.36 от допълнителните разпоредби на ЗУТ строителните книжа са: одобрени инвестиционни
проекти, разрешението за строеж, протокол
за откривне на строителна площадка
и определяне на строителна линия и ниво.
Съдът приема направените от ответника възражения за наличие на разлика в квадратурата неоснователни. Това е така, тъй като в издадената скица на поземлен имот
№ 15-276898/29.03.2019г. е изрично посочено, че сграда с идентификатор
63427.4.2368.3 е с площ 18кв.м., което
е действителната площ на процесния гараж.
Съдът приема претенцията на ответника за
придобиване по давност на процесния
имот – гараж също за неоснователна.
Систематичския анализ на извършените
от ищеца правни действия във връзка с процесния имот
сочи, че не е налице обективния факт на десетгодишно явно, неперекъсвано и неоспорвано давностно владение текло в полза и в патримониума на ответника. Това
се установява по безспорен начин от представената по делото нотариална покана, както и представените от ответника съдебни актове: Решение N:771 от 13.05.2019г. по гр.д.
№ 6921/2018г. на
IX гр.с-в. на
РРС, потвърдено с Решение №
379/24.10.2019г. по гр.д. № 416 на
Русенски окръжен съд. От същите по безспорен начин се установява, че ищецът е считал
себе си за
собственик на половината от процесния
имот ( гараж)
и на това основание е водил срещу ответника посочените
граждански дела, с претенция да получи обещетение за това,
че е бил лишен от правото си
да ползва имота. От друга страна възражението на
ответника се явява и абсурно предвид твърдението му, че процесния имот не съществувал,
както и че на основание чл.
92 от ЗС, имотът бил
станал общинска собственост. Ноторно известно е, че съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗС, не може да
се придобие по давност вещ,
която е публична държавна или общинска
собственост.
С оглед на всичко изложено дотук, неоснователно се явява и
възражението на ответника, че по силата
на нотариален акт № 53/08.02.2018г. е придобил собствеността върху процесния гараж. Това е така, тъй като за да се придобие
собствеността върху конкретен недвижим имот е необходимо същият да бъде
индивидуализиран в договора за покупо-продажба с идентификатор, площ и граници, каквито данни липсват в посочения нотариален акт.
При така установените факти, въз основа
на писмените доказателства по делото, съдът формулира извод, че процесният имот се явява съсобствен между ищеца и ответника, поради което следва да бъде
допуснат до делба при права
за всяка от страните, както следва: ½ идеална част
за Г.Р.Л. и ½ идеална част за Л.Р.Л.
Така мотивиран и на
основание чл.344, ал.1 от ГПК, Русенският районен съд
РЕШИ
:
ДОПУСКА
ДО ДЕЛБА между Г.Р.Л. с ЕГН: ********** и Л.Р.Л. с
ЕГН: **********, недвижим имот, представляващ гараж с идентификатор 63427.4.2368.3, находящ се в гр.****,
ул."******" №
*** при права:
- 1/2 идеална част
за Г.Р.Л. с ЕГН: **********;
- 1/2 идеална част за
Л.Р.Л. с ЕГН: **********;
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Русенския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване
на препис от него на
страните.
След влизането му в сила, делото
да се докладва
с оглед продължаване на делбата във
втората фаза.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: