Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 147
гр. Габрово, 12.11.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на тринадесети октомври две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с
участието на прокурор ЖЕНИ ШИКОВА като
разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 132 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е
образувано по депозирана в законния срок жалба от Териториална дирекция на
Национална агенция за приходите /ТД на НАП/ - Велико Търново, подадена чрез
надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, против Решение № 109 от 22.07.2021 година на Районен съд – Габрово, постановено по АНД № 248 по описа за 2021 година. С
обжалваното решение въззивният съд е отменил Наказателно постановление /НП/ № 510229-F543122 от 11.05.2020 година на Директора на ТД на НАП - Велико Търново,
с което на “******” ООД - с. Враниловци, община Габрово за 11 /единадесет/
нарушения на чл. чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 117 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ са наложени 11 /единадесет/ имуществени санкции – 5
санкции по 25 /двадесет и пет/ лева на основание чл. 180а, ал. 3 от ЗДДС и 6 санкции по 50
/петдесет/ лева на основание чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС.
В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Развиват се доводи, че въззивният съд се е произнесъл по просрочена жалба, която е следвало да бъде оставена без разглеждане; неправилен извод на съда за непълно посочване на нарушената правна норма, като се развиват доводи, че с посочването на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС се приема, че са нарушени и трите хипотези, посочени в б. „а“, „б“ и „в“ на ал. 1; данъчните документи са издадени след срока, като от тях е индивидуализиран с № и дата, като е посочено до кой момент е следвало да бъде издаден – б. „а“, посочено, че всички документи са включени в дневника за продажби за м. 12.2019 година – б. „в“, данъкът е намерил отражение като задължение към бюджета за същия този период – б. „б“; обвръзката с чл. 117 е с оглед вида на документа – използваният в чл. 86 от ЗДДС термин е „данъчен документ“, видовете документи са посочени в чл. 112, ал. 1, а индивидуализацията на протокола като данъчен документ е в чл. 117 от с.з. Прави се искане за отмяна на решението, вкл. и в частта за разноските, като бъде потвърдено НП и бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Касационният жалбоподател се представлява
в открито съдебно заседание от своя надлежно упълномощен процесуален
представител – юрисконсулт, поддържа се жалбата, както и искането по същество.
Заявява се претенция да присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната по жалбата страна се
представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален
представител – адвокат, оспорва се жалбата, а по същество се прави искане за
оставяне в сила на въззивното решение, като се заявява претенция за присъждане
на разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата
и оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно.
Касационната жалба е допустима
като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от
процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши
служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния
закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/,
намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:
Настоящият съдебен състав намира за
правилен извода на въззивния съд за подаване на жалбата срещу процесното НП в
срок. В случая процесното НП е издадено на 11.05.2020 година, като липсват
данни да са правени опити за връчване на НП съгласно чл. 58, ал. 1 от ЗАНН на
представляващ санкционираното дружество. Едва на 18.02.2021 година НП е връчено
на лице, осъществяващо счетоводното обслужване на дружеството, но от
представеното по делото пълномощно /л. 19 от първоинст. дело/ не може да се
направи извод, че това лице е натоварено да приема книжа /аргумент от чл. 180,
ал. 5 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН/. От друга страна, не е опровергано
твърдението на санкционираното дружество, че представляващото го лице е узнало
за процесното НП на 15.03.2021 година. Посоченото обосновава извода, че при
връчване на процесното НП на 18.02.2021 година съгласно представената разписка
/част от бланката на НП/ не са спазени изискванията на чл. 180, ал. 5 от НПК
във връзка с чл. 84 от ЗАНН, като връчване е извършено на лице, което няма
представителна власт по отношение на дружеството-жалбоподател, нито е
натоварено да приема книжа, адресирани до дружеството, което означава, че не
може да бъде установена дата на връчване, от която да започне да тече срокът по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и въззивният съд правилно е приел, че обжалването на НП
е извършено в срок и жалбата подлежи на разглеждане по същество.
За да отмени процесното НП, въззивният съд е приел, че е налице
съществено процесуално нарушение, допуснато при съставяне на процесния АУАН,
състоящо се в липса на пълно, точно и ясно описание на констатираните нарушения
и законовата норма, която е нарушена, който порок е пренесен и в издаденото въз
основа на този АУАН НП. Като е приел, че констатираното нарушение е абсолютно
основание за отмяна на НП, без да се обсъжда по същество дали вменените на
санкционираното дружество нарушения са действително извършени, въззивният съд е
отменил процесното НП и е осъдил ТД на НАП – Велико Търново да заплати на
оспорващото дружество 400 лева адвокатско възнаграждение. Този извод на
въззивния съд също се споделя от настоящия съдебен състав. Описанието на
нарушенията /издаване след законоустановения срок на протоколи по чл. 117, ал.
1 от ЗДДС/ навежда на извод за извършени нарушения чл. 117, ал. 3 от ЗДДС, която норма не е
посочена като нарушена, наказуеми на основание чл. 182 от ЗДДС, която норма не
е посочена като основание за налагане на процесните санкции. Това, че в НП е
посочен размерът на начисления данък, съвсем не е достатъчно да се приеме, че е
налице пълно, ясно и точно описание на нарушение, покриващо хипотезата на чл.
86, ал. 1 от ЗДДС.
При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд – Габрово е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.
Искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за настоящата инстанция е своевременно направено и основателно с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено, като Национална агенция за приходите следва да бъде осъдена да заплати в полза на “******” ООД - с. Враниловци, община Габрово сумата от 300 /триста/ лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 109 от 22.07.2021 година на Районен съд – Габрово, постановено по АНД № 248
по описа за 2021 година.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на “******” ООД - с. Враниловци, община Габрово с ЕИК ****** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.