Решение по дело №406/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

Образувано е по жалба от „Трежър“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [улица], представлявано от Н. Т. Х., против Решение № 2153-03-16/30.01.2025 г. на Директора на Териториално поделение /ТП/ на НОИ – Варна, с което е отхвърлена жалбата на „Трежър“ ООД срещу Задължителни предписания № ЗД-1-03-01773100/18.12.2024 г. по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, дадени към Констативен протокол № КП-5-03-01773082/18.12.2024 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ.

В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на оспореното решение поради издаването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Твърди се, че не са обсъдени доводите на дружеството, изложени в жалбата срещу задължителните предписания, и не е анализирана в цялост фактическата обстановка, и най-вече плащането и отчитането на осигуряването на Р. Т. за периода от 01.01.2017 г. до настоящия момент. Счита се, че по този начин контролният административен орган е нарушил правото на защита на жалбоподателя. Изтъква се, че Р. Т. е осигурено лице по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО, като е направила избор да се осигурява и за социален риск „общо заболяване и майчинство“ при извършване на трудова дейност като едноличен собственик на „Райс консулт-15“ ЕООД. Това обстоятелство се установява от заплащането на размера на дължимите осигурителни вноски, като осигуряването е отчитано по предвидения в закона ред, а единственият пропуск е, че лицето не е подало декларация по реда на НООСЛБГРЧМЛ, в която да посочи желанието си да се осигурява за осигурените социални рискове „общо заболяване и майчинство“. Аргументира се, че по отношение на Р. Т. осигуряването е възникнало от датата, на която е започнала да осъществява трудова дейност като едноличен собственик на капитала на „Райс консулт-15“ ЕООД, като считано от 01.01.2017 г. лицето е избрало да се осигурява и за социален риск „общо заболяване и майчинство“. Сочи се, че не са налице индиции за целяна от Р. Т. злоупотреба, тъй като заплащането на осигурителни вноски е започнало много преди възникването на необходимост да се възползва от правата си на осигурено лице за тези социални рискове. Счита се, че от изложеното може да се направи извод, че не са налице предвидените в чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО основания за даване на задължителни предписания. Отправеното искане е за отмяна на оспореното решение и потвърдените с него задължителни предписания.

Ответникът – Директорът ТП на НОИ – Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като съобрази поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, от фактическа страна приема следното:

По повод постъпил сигнал на органа по отпускане и изплащане на паричните обезщетения от ДОО /л. 10-11 от адм. преписка/ във връзка с уточняване осигурителните права на Р. С. Т., [ЕГН], при „Трежър“ ООД, ЕИК *********, предвид подаваните за лицето от последния данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и представени удостоверения – приложение № 9 и № 10 от НПОПДОО, със Заповед № ЗР-5-03-01696691/10.09.2024 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Варна, е възложено извършването на проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „Трежър“ ООД, ЕИК *********, от контролен орган на ТП на НОИ. Резултатите от извършената проверка са обективирани в Констативен протокол № КП-5-03-01773082/18.12.2024 година /л. 6-7 от адм. преписка/. От данните в констативния протокол се установява, че на Р. С. Т., [ЕГН], считано от 09.05.2023 г., са издавани болнични листове за временна неработоспособност поради общо заболяване, а от 30.08.2023г. до 13.10.2023г. – за бременност /б.л. № Е20232697583/ и за майчинство, съответно от 04.10.2023 г. до 14.11.2023 г. /б.л. № Е20232802993/ и от 15.11.2023 г. до 11.01.2024 г. /б.л. № Е2022242298878/. За Т., чрез „Райс консулт-15“, са подадени удостоверения с данни, относно правото й на парично обезщетение по б.л. №№ Е20223013241, Е20223013471, Е2023015972, Е2023016200 за периода от 09.05.2023 г. до 29.08.2023г. за временна неработоспособност поради общо заболяване, както и по б.л. № Е20232697583 за бременност от 30.08.2023 г. до 13.10.2023 г. и б.л. № Е20232802993 за майчинство от 04.10.2023 г. до 14.11.2023 година. От „Трежър“ ООД за Р. Т. са подадени удостоверения с данни, относно правото й на парично обезщетение по б.л. № Е2022242298878 – от 15.11.2023 г. до 11.01.2024 година. В Регистъра на осигурените лица /РОЛ/, чрез „Райс консулт-15“ ЕООД, от 10.11.2015 г. са подавани данни за осигурителен стаж и доход, с код за вид осигурен: 12 – за самоосигуряващи се лица, като до 31.12.2016 г. помесечно е посочван размер на осигурителна вноска /вид осигуряване – за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, а от 01.01.2017 г. е посочван размер на осигурителната вноска – за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт и за общо заболяване и майчинство.

Установено е в хода на проверката, че няма данни Р. Т. да е подала декларация за самоосигуряващо се лице, с която да е променила първоначално избрания вид на осигуряване съгласно чл. 1, ал. 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/, т.е., че ще се осигурява за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт и за общо заболяване и майчинство. По представените за нея удостоверения – приложение № 9 и № 10 от НПОПДОО по б.л. № Е20232697583 и б.л. № Е20232802993, са постановени /и изпратени до лицето/ разпореждания за отказ за отпускане на парично обезщетение /л. 48-49 от адм. преписка/. С оглед здравословното състояние на Р. Т., след раждането на 04.10.2023 г. е издаден и трети б.л. № Е2022242298878 за времето от 15.11.2023 г. до 11.01.2024 г. – с причина „майчинство“. Въпреки издадените болнични листове от органите на медицинската експертиза и установеното състояние на временната неработоспособност на майката Р. Т., на 13.11.2023 г. тя сключва трудов договор с работодател – „Трежър“ ООД, ЕИК *********, представлявано от Н. Т. Х. /л. 18-19 от адм. преписка/. Договорът е сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70 от Кодекса на труда, с длъжност „технически сътрудник“ код по НКПД 4110 2005, място на работа – „Трежър“ ООД, ЕИК *********, гр. Варна, и работно време 8 часа дневно.

От данните в Търговския регистър е установено, че Н. Т. Х. е съставител на Годишните финансови отчети на „Райс консулт-15“ ЕООД за 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г., 2023г., и е посочен като лице за контакт в тях, поради което контролните органи на ТП на НОИ – Варна приемат, че същият осъществява счетоводната му отчетност и е бил информиран за временната неработоспособност поради бременност и раждане на Р. Т. към датата на сключване на трудовия договор с нея. Счетено е, че представените при проверката документи относно сключеното трудово правоотношение и начислено възнаграждение за 2 дни през м.11.2023 г. са съставени за целите на същата. Липсва документ за медицински преглед при сключването на трудовия договор, съгласно чл. 1, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4 от 11.05.1993 г., издадена от министъра на труда и социалните грижи. Констатирано е, че в Регистър трудови договори е подадено уведомление за сключения трудов договор, а в РОЛ от „Трежър“ ООД са подавани данни за осигурителен стаж и доход на лицето от 13.11.2023 година.

Въз основа на установените факти в Констативен протокол № КП-5-03-01773082/18.12.2024г., на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37 от Инструкция № 1/03.04.2015г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт, са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-03-01773100/18.12.2024 г. от контролен орган на ТП на НОИ – Варна /л. 8 от адм. преписка/, с които на „Трежър“ ООД е разпоредено: Да заличи в ТП на НОИ – Варна Удостоверение – Приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/ с вх. № Р-14-03-000-00-**********/08.12.2023 г., както и Удостоверения – Приложения № 10 към чл. 9 от НПОПДОО с вх. № Р14-03-000-000013793033/21.02.2024 г. и с вх. № Р14-03-000-00-**********/22.11.2024 г., както и да се заличат данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО на Р. С. Т., [ЕГН], за периода от 13.11.2023 г. до 31.10.2024 г., с вид осигурен 01, декларация образец № 1. Определен е срок за изпълнение на задължителните предписания: 17 работни дни от тяхното получаване.

Задължителните предписания № ЗД-1-03-01773100/18.12.2024 г. от контролен орган на ТП на НОИ – Варна са обжалвани от „Трежър“ ООД с жалба вх. № 1012-03-866/30.12.2024 г. /л. 5 от адм. преписка/ пред Директора на ТП на НОИ – Варна, който с оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 2153-03-16/30.01.2025г. /л. 1-2 от адм. преписка/ е отхвърлил жалбата. От горестоящия административен орган са изложени мотиви, че правилно са дадени задължителните предписания, тъй като с подаването на данните, чието заличаване е разпоредено, е целено неправомерно създаване на осигурителни права за Р. Т. с оглед получаване на парични обезщетения от фондовете на държавното обществено осигуряване, без същата да е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на КСО, вр. чл. 10 от КСО.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация – адресат на оспорения акт, в законоустановения срок по чл. 149, ал. 2 от АПК и пред надлежния да я разгледа съд, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Обжалваното Решение № 2153-03-16/30.01.2025г. на Директора на ТП на НОИ – Варна и потвърденото с него Задължително предписание № ЗД-1-03-01773100/18.12.2024г. от контролен орган на ТП на НОИ, са издадени от компетентни органи съобразно изискванията на чл. 117, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37 от Инструкция № 1 от 3.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в изискуемата, съгласно чл. 117, ал. 3, изречение първо от КСО и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 117, ал. 5 от КСО, писмена форма, като в него са изложени фактическите и правните основания за издаването му, позволяващи осъществяването на съдебен контрол по същество.

Установява се наличието на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които обосноват отмяна на оспорения акт.

От една страна, обжалваното решение е постановено при неизясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, без да е извършено служебно събиране, проверка и преценка на допустими, относими и необходими доказателства, т.е. административното производство не е проведено съобразно изискванията на чл. 35 и чл. 36 АПК.

Правомощията на контролните органи по чл. 107 КСО са регламентирани в чл. 108, ал. 1 КСО и в чл. 4, ал. 1 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност на контролните органи на Националния осигурителен институт /Инструкция № 1/. Съгласно чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните си задължения: дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен институт.

По аргумент от чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването се счита за възникнало от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и 4а и за който са внесени или дължими осигурителните вноски. Налице е и легална дефиниция на понятието "осигурено лице", като съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице независимо дали за него са подавани данни в НАП, дори и в случаите на внасяни осигурителни вноски. Извършването на трудова дейност е изискуема от закона материалноправна предпоставка за възникване на осигурителното правоотношение, като е необходимо реално да бъде престирана работната сила.

Оспорваното задължително предписание е издадено на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО и се свежда до необходимостта от заличаване на подадената информацията по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО в декларация обр. 1 по отношение на Р. Т..

Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2, т. 3 от Инструкция № 1 при извършване на ревизии и проверки контролните органи имат право: да изискват необходимите документи, данни, сведения, справки, декларации, обяснения и други носители на информация, свързани със спазване на осигурителното законодателство, сключените договори с изпълнителите на дейността по профилактика и рехабилитация и нормативните актове във връзка с медицинската експертиза на временната неработоспособност; да изискват от физическите лица, включително едноличните търговци, и юридическите лица и техните поделения да декларират платежните си сметки в страната и в чужбина, както и да предоставят документи, свързани с упражняваната трудова и стопанска дейност.

В случая контролният орган не е осигурил участието на Т. в административното производство по установяване при проверката на осигурителя дали тя притежава качеството на осигурено лице, респ. дали извършва трудова дейност.

От друга страна, в административната преписка липсва самостоятелно установяване дали Т. е полагала труд.

В производството по издаване на задължителните предписания, с които се задължава осигурителят да заличи подадените данни по чл. 5, ал. 4, ал. 1 КСО на посочени като осигурени лица, включително в производството по оспорването на въпросното предписание, тези лица се явяват пряко и непосредствено засегнати, доколкото ще търпят последиците от заличаване на осигурителните им данни. Провеждането и приключването на контролното производство с участието само на осигурителя поставя в риск правата на осигуреното лице и следва на последното да се осигури възможност да защити собствените си осигурителни права.

Гореизложеното сочи на извод за допуснато нарушение на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 АПК – не е предоставена възможност на всички страни да участват в процеса, да изразят становище по събраните доказателства, както и по предявените искания, както и да направят писмени искания и възражения. Така посоченото нарушение е съществено, т.к. ако бяха взели участие в административното производство лицата, спрямо които административният орган приема, че не са осъществявали трудова дейност за осигурителя, подал данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, разрешението на органа би могло да бъде различно.

Отделно от изложеното по делото не се доказа на Р. Т. да й е връчено задължително предписание № ЗД-1-03-01773100/18.12.2024г., която също има възможност да го оспори, тъй като касае нейни трудови и осигурителни права.

Въз основа на изложеното, съдът прави извод, че обжалваният акт, с който е отхвърлена жалбата на оспорващия срещу процесното задължително предписание, е незаконосъобразен, като постановен при съществени нарушения на процесуалните правила, респ. налице е основанието по чл. 146, т. 3, във вр. с чл. 168, ал. 1 АПК за отмяната му. Административното производство в случая е започнато служебно, поради което не следва да се връща преписката на органа.

При този изход на спора право на разноски има оспорващият, но такива не се претендират.

На основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 2153-03-16/30.01.2025г. на Директора на Териториално поделение /ТП/ на НОИ – Варна, с което е отхвърлена жалбата на „Трежър“ ООД срещу Задължителни предписания № ЗД-1-03-01773100/18.12.2024 г.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.