РЕШЕНИЕ
№ 1142/17.6.2022г.
гр. Пловдив, 17.06.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при
секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като
разгледа докладваното от Председателя адм.
дело № 1707 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215
и следващите от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 145
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Оспорва се Заповед № 513 от 11.05.2021г.
на Кмета на Община Родопи, с която е наредено
премахването на незаконен строеж: “стоманобетонов
ивичен фундамент“, находящ
се в УПИ I-14,
кв.5 по плана на с.Брестовица, вилна зона ***, община Родопи, одобрен с решение
№ 509, протокол № 38/18.01.2006г. на ОбС Родопи, а по
влязла в сила КК на с.Брестовица, в.з. *** – поземлен имот с идентификатор
06505.502.8, извършен от Н. С.С., на основание чл.
225а, ал.1 във вр. с чл.225,ал.2,т.2 от ЗУТ.
Жалбоподателката
Н.Н.С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***,чрез
адвокат Г., твърди, че оспорената
заповед е незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила. Възразява,че като съпруга на
извършителя на строежа и собственик на имота, не е уведомявана за
административната процедура, поради което е нарушено правото й на защита.
Твърди,че строежът към момента на извършването е извършен при наличието на
изготвен,но неодобрен архитектурен проект и строителството отговаря на всички
действащи планове и не засяга съседни имоти. Представя писмени и гласни доказателствени средства. Претендира разноски.
Ответникът –Кметът на Община Родопи,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт С., оспорва жалбата. Излага доводи,че се касае за незаконен
строеж, без строителни книжа,който подлежи на премахване. Представя писмени и
гласни доказателствени средства. Претендира разноски.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на страните по делото и след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
По
допустимостта:
Контролираната заповед не е връчвана на жалбоподателката. Последната, видно от представените
нотариален акт № 30, том 3, рег.№ 3406, дело 408/2020г. на нотариус К., вписан
в служба по вписванията с вх.№ 17682/27.07.2020г., Акт № 62, том 49, дело
10037/2020г., и удостоверение за сключен граждански брак, е носител на вещни
права в УПИ I-14,
кв.5 по плана на с.Брестовица, в който е наредения за премахване незаконен
строеж, поради което и разполага с право на жалба.
Ето защо жалбата е допустима.
По
същество:
Относно
адресатите и участниците в производството:
Оспорената заповед е
издадена по отношение на извършителя – съпруг на жалбоподателката.
Съгласно §3, ал.1 от ДР
на Наредба №13/23.07.2001г. адресат/ адресати на заповедта по чл.225, ал.1
от ЗУТ
са физически и юридически лица, които могат да бъдат собственика на терена,
лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо
които се създава задължението за премахване и се определя срок за доброволно
изпълнение. Няма задължение за административния орган да включва като адресат
всички възможни субекти, за които е предвидено в нормата на §3. От тук, не е
съществено процесуално нарушение, представляващо основание за отмяна на акта,
неучастието на някой от възможните адресати, предвидени по приложимата наредба.
Правото на защита в пълна степен се реализира с предоставеното право на жалба
против издадения административен акт.
Ето защо така направеното от жалбоподателката
възражение е неоснователно.
По
процедурата:
Констатира се, че атакуваната заповед е
постановена от компетентен административен орган, действащ в кръга на дадените
му правомощия, доколкото с разпоредбата на чл.225а кметовете на общините имат
правомощия да издават заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта
до шеста категория, и е издадена в
необходимата писмена форма.
Заповедта е издадена въз основа на
констативен акт № 2/15.03.2021г. в съответствие с разпоредбата на чл.225,а,ал.2
от ЗУТ.
Установено е, че в имотът, съсобствен към момента на проверката между С.Д.Д.и Н. С.С., е реализирано
строителство на стоманобетонов ивичен
фундамент над нивото на терена, с размери 8,80/10м. и дебелина около 0,30см., отстоящ на 6,50м. от вътрешната регулационна граница и на
6,00м. от края на регулацията. Височината на фундамента от североизток е
1,40м., а от северозапад е 0,50м. От фундамента излиза чакаща армировка.
Установено е, че за строежа няма одобрен
проект и строителни книжа. Прието е,че са
нарушени разпоредбите на чл.137,ал.3 и чл.148,ал.1 от ЗУТ.
Изготвена е окомерна скица.
Констативният акт е съставен в
отсъствието на изпълнителя на строежа, подписан е от извършилите проверката
длъжностни лица и е връчен лично на
31.03.2021г.
Общия
извод е,че при издаването на атакуваната заповед не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Видно е, че е спазена и разпоредбата на ал.2
на чл. 225а от ЗУТ
за предхождащо издаването на заповедта съставяне на констативен акт, съобщен надлежно на извършителя на строежа.
В оспорената заповед
изцяло са възприети фактическите установявания на длъжностните
лица на строителния контрол, съставители на констативния акт. Прието е,че
строежът е пета категория и,че за същия няма данни за започнало производство по
реда на §184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и няма заявление за узаконяване; изграден е в
съсобствен имот без съгласие на съсобственика и без
съгласувани и одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж.
Относно материалната законосъобразност:
Всъщност,
не се спори относно констатацията на административния орган,че за наредения за
премахване строеж не са налице строителни книжа.
Не се спори
относно вида на строежа, както и за това,че става въпрос за строеж, който е
извършен от съпругът на жалбоподателката.
Видно от
експертното заключение на вещото лице по допуснатата СТЕ, което съдът кредитира
като компетентно изготвено и неоспорено от страните, не са налице
несъответствия между констатациите на администрацията относно вида на строежа и
съществуващия на място такъв.
Спорът е,
подлежи ли на премахване строежът. Защото, установява се от вещото лице, че
въпросният бетонов фундамент е изпълнен според представен по делото технически
проект, който не е одобряван,но съсобствениците са имали намерение за това. според
вещото лице местоположението и габаритите на процесния
строеж попадат изцяло в границите на допустимото застрояване според действащия
ПУП-ПРЗ. Всъщност, строежът представлява изпълнение на нулев цикъл на сграда и
е част от бъдещо строителство на проектирана вилна сграда в имота, като не
нарушава строителните норми и правила, действали към момента на извършването и
към настоящия момент.
Описаните
обстоятелства, ведно с това, че административното производство е започнало по
повод жалба на бившия съсобственик на имота, споровете с когото са приключили,
като понастоящем, след проведена съдебна делба, имотът изцяло е възложен, след
проведена публична продан, на жалбоподателката и
нейния съпруг, налага извод,че нареждането да се премахне незаконния строеж влиза в противоречие с
принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. Касае се за етап на бъдещо строителство,
което е допустимо и,за което няма как да бъдат издадени надлежни строителни
книжа при действието на оспорваната заповед, проблемите около извършването на
което са възникнали по повод на спор между съсобственици,а не поради намерение
за се нарушават градоустройствените правила и норми. Нито бетоновия фундамент,
нито проектираната сграда се установява да пречи на някого. При евентуално
реализиране на намеренията за изпълнение на вилна сграда, същата се установява
от експертното заключение,че няма да е несъвместима с предназначението на имота
или съществуването й да е несъвместимо от гледна точка на околната среда.
Напротив, евентуалното предприемане на действия по премахването на фундамента
може да доведе до нанасяне на по-големи щети на заобикалящата среда.
В този смисъл, действията на
администрацията се явяват недопустима намеса, защото процесният
незаконен строеж и съответно извършеното от адресата на заповедта нарушение по
никакъв начин не засяга националната и
обществената сигурност или икономическото благосъстояние на страната, няма
опасност от безредици или престъпление, не е застрашено здравето и морала, нито
правата и свободите на другиго.
Нещо повече, чрез формалното спазване на
разписаното в чл. 225а от ЗУТ чрез издаване на административен акт за прилагане
на регулаторното изискване никакви сгради да не могат да се строят без
разрешение, чрез възстановяването на върховенството на закона, всъщност се
препятства възможността за собствениците на процесния
имот да процедират законно строителство. Следователно, намесата на администрацията не
се явява необходима спрямо преследваната от законна цел още повече, че както се
посочи, инициативата за производството не е на самата администрация, а на
бившия съсобственик.
Следва да се отбележи още, че правата на
жалбоподателката и на извършителя на строежа са придобити законно и добросъвестно.
Незаконният строеж очевидно е започнат с
цел реализиране на вилна сграда, за процедиране на строителните книжа за която
пречка са били споровете между съсобственици.
В този смисъл, съдът намира, че с
издаването на оспорваната заповед са засегнати права и законни интереси в
по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, поради
което е нарушен принципът за съразмерност по чл.6,ал.2 от АПК.
От тук и изводът,че оспорената заповед е
издадена и в нарушение на принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал.
2 АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат да
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която актът се издава.
С оглед на горното, съдът
намира, че в случая не се обосновава „необходимостта“ от крайно
неблагоприятната намеса в правната сфера на оспорващия. Тази намеса няма да
постигне справедлив баланс между интереса на жалбоподателката
и общия интерес да се гарантира ефективно прилагане на забраната срещу
строителството без разрешително.
Ето защо и на това основание заповедта следва да се
приеме за незаконосъобразна и да се отмени.
При този изход на спора, в
полза на жалбоподателката следва да се присъдят претендираните разноски, които съгласно представените
доказателства са в размер на 10лв. заплатена държавна такса, 900лв. заплатено
адвокатско възнаграждение и 370лв. депозит за вещо лице.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по
оспорване на Н.Н.С.,
ЕГН **********,***, Заповед № 513 от
11.05.2021г. на Кмета на Община Родопи, с която е наредено премахването на незаконен строеж: “стоманобетонов ивичен фундамент“,
находящ се в УПИ **, кв.5 по плана на с.Брестовица,
вилна зона ***, община Родопи, одобрен с решение № 509, протокол №
38/18.01.2006г. на ОбС Родопи, а по КК на
с.Брестовица, в.з. *** – поземлен имот с идентификатор 06505.502.8, извършен от
Н. С.С., на основание чл. 225а, ал.1 във вр. с чл.225,ал.2,т.2 от ЗУТ.
ОСЪЖДА Община
Родопи да заплати на Н.Н.С.,
ЕГН **********,***, сумата от 1280/хиляда двеста и осемдесет/ лева
разноски.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: