МОТИВИ към Присъда от 19.05.2017г.
по НОХД №6915/2016г. по описа на ПРС - ХVІІІ н.с.
Районна прокуратура – Пловдив
е повдигнала обвинение срещу подсъдимия И.А.Б., ЕГН:**********, за това, че на
25.05.2016г. в гр.Пловдив е причинил на Н.С.Б., ЕГН:********** от гр.Пловдив
средна телесна повреда, изразяваща се в пълно затворено счупване ъгъла на долна
челюст в ляво, затрудняващо дъвченето и говоренето - престъпление по чл.129,
ал.1, вр. ал.2 от НК.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа изцяло така повдигнатото обвинение със същата правна
квалификация на деянието. По отношение на реализиране на наказателната
отговорност предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от
свобода на осн. чл.54 от НК, без да конкретизира размера му. Пледира за
приложение на института на условното осъждане. Счита, че разноските следва да
бъдат възложени на подсъдимия. Не взема отношение относно приложеното
веществено доказателство – 1 брой компактдиск.
Повереникът на частния обвинител – адв. К.У.,
се солидаризира с прокурора. Частният обвинител Н.Б. поддържа казаното от
адвоката си.
Защитникът на подсъдимия – адв. О.Т.,
счита, че повдигнатото спрямо подзащитния му обвинение не е доказано. Моли за
постановяване на оправдателна присъда. Алтернативно пледира за преквалифициране
на извършеното по чл.132, ал.1, т.2 от НК и за приложение на чл.78а от НК.
Подсъдимият И.Б. не се признава за
виновен, дава обяснения. В хода на съдебните прения поддържа казаното от
защитника си, а при дадената му последна дума моли за постановяване на
оправдателна присъда.
Нито подсъдимият, нито защитникът му вземат
отношение досежно направените по делото разноски и приложеното по делото
веществено доказателства.
Съдът, въз основа за събраните и
приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият И.А.Б. е роден на *** ***, б.,
български гражданин, неженен, неосъждан, безработен, ***, със средно
образование, ЕГН:**********.
Подсъдимият И.Б. имал брат близнак –
свидетелят В.Б.. Двамата празнували абитуриентски бал на 24.05.2016г. На същата
дата абитуриентски бал празнувал и пострадалият Н.Б..
В първите часове на 25.05.2016г.
пострадалият, с част от съучениците си, както и подсъдимият, с част от
съучениците си, продължили празненството по завършването им в дискотека
„Галакси“, находяща се в гр. Пловдив, Ж.К. „Тракия“.
Малко преди 03.00ч. на 25.05.2016г.
свидетелят Н.Б. излязъл пред входа на дискотеката. Там били и неговите приятели
– свидетелите А.К. и Д.Ч.. Към свид. Б. се приближил подсъдимият И.Б.. Между
двамата възникнал словесен конфликт, тъй като били употребили немалко
количество алкохол. Започнали да се нагрубяват, да се псуват и заяждат помежду
си. Тъй като подсъдимият се приближил много близо до пострадалия, последният
започнал да го отблъсква в рамото и в гърдите с лявата си ръка. Около тях се
скупчили приятелите им. И пострадалият и подсъдимият обаче продължили да се блъскат
в гърдите с ръце. За изключително кратко време били разделени от намиращите се
на мястото момчета. Непосредствено след това обаче свид. Б. отново блъснал
подсъдимия И.Б. по дясното рамо с лявата си ръка. Последният пък нанесъл с
юмрука на дясната си ръка три последователни удара в лявата част на долната челюст
на пострадалия Н.Б.. Двамата се сборичкали и паднали на земята. Около тях
отново се скупчили приятелите им, като се опитали да ги разделят. Там бил и
свид. Д. Ц., който с десния си крак ударил свид. Н.Б. в лявата част на долната
челюст. Пострадалият изпитал силна болка. Конфликтът бил преустановен от
намесата на охранителите в заведението, които изгонили подс. Б.. Към свидетеля Б.
се приближил неговият съученик - свид. А.К., който забелязал, че пострадалият
има подутина в лявата част на челюстта.
Няколко минути след преустановяването на
този конфликт подс. Б. отново дошъл пред дискотеката, придружаван от свои
приятели. Там все още бил и пострадалия Б., седнал на намираща се пред
дискотеката пейка. Подсъдимият Б. ритнал с крак в областта на ребрата свид. Б..
Конфликтът отново бил преустановен след намесата на охранителите в заведението.
Подсъдимият и брат му близнак – свид. В.Б., си тръгнали, а свидетелят Б. влязъл
в заведението, където престоял още известно време.
Силната болка в областта на челюстта,
която изпитвал, принудила пострадалия да посети медицинско заведение – УМБАЛ
„Св. Г.“***, където бил приет и престоял до 01.06.2016г. Било установено
счупване на челюстта. В болничното заведение свид. Н.Б. бил посетен от
съучениците си, пред които той споделил, че е възможно по време на инцидента да
е бил ударен и от свид. Д. Ц..
При извършените разпознавания в хода на
досъдебното производство свидетелите А.К. и Д.Ч. посочили подсъдимият И.Б. като
лицето, което е ударило пострадалия Н.Б..
В хода на досъдебното производство с
протокол за доброволно предаване е бил приобщен компактдиск, съдържащ запис от
охранителни камери пред дискотека „Галакси“ от 25.05.2016г. На същия е бил
извършен оглед, за което е бил съставен протокол за оглед на веществени
доказателства.
В хода на досъдебното производство била
назначена и изготвена от вещото лице *** З.Н. съдебно – медицинска експертиза,
от чието заключение се установява, че на Н.Б. е било причинено пълно затворено
счупване на ъгъла на долната челюст в ляво. Описаното увреждане е в резултат на
удар с или върху твърд тъп предмет и отговаря по време и начин да е причинено
при един удар с ритник в областта на лицето. Не е възможно да е получено при
падане от право положение – от собствен ръст. Причинено е счупване на челюст,
затрудняващо дъвченето и говоренето. Разпитано в съдебно заседание вещото лице
поддържа заключението.
В хода на съдебното производство беше
назначена и изготвена от вещото лице *** Й.Ш. допълнителна съдебно – медицинска
експертиза. В заключението й се сочи, че в конкретния случай е налице пълно и
закрито счупване на долната челюст, по директен механизъм от огъване, на
анатомично слабо място – левия ъгъл на долната челюст. Напълно възможно е
установеното счупване на левия долночелюстен ъгъл да е получено от един или
няколко юмручни удари, със значителна кинетична енергия /жива сила на удара/ по
лявата лицева половина на пострадалия Н.Б.. Разпитано в съдебно заседание вещото
лице поддържа заключението.
В хода на съдебното производство беше
назначена и изготвена от вещото лице Д.А. съдебно – техническа експертиза, с
обект компактдиск, съдържащ запис от охранителни камери пред „Галакси“ от
25.05.2016г., приобщен с протокол за доброволно предаване. От заключението на
експертизата става ясно, че в компактдиска има видеофайл, който е цифров
презапис от оригинален файл на записан върху твърдия диск на видеохранителна
система видеозапис. В рамките на записания интервал от време има вкопирани
данни – за дата, време и номер на камера. Не са установени следи от
манипулация/намеса при записаната информация. След извършен преглед на
видеозаписа са експортирани кадри, които са от значение за провежданото
изследване и са описани заснетите лица и техните действия. При направената
оценка на снимковите кадри, извлечени от видео файла, е установено, че тяхното
качество не позволява разграничаване на частни и на голяма част от общите
признаци, характеризиращи заснетите лица. Основна причина за това е обстоятелството,
че лицата са заснети от камера на значителна разстояние; заснемането е
извършено от значителна височина; ракурсът на заснемане; недостатъчната
запълненост на кадрите от заснетите лица, недостатъчна разделителна способност.
Снимките са ограничено годни за провеждане на лицево – идентификационно изследване.
Според експертното заключение е възможно лицето от видим мъжки пол /лице №3/,
заснето на видеозаписа да нанася удар с крак към мястото където са
падналите/сборилите се на земята лица да е лицето Д.Д. Ц.. Не може да се
установи дали има съприкосновение между крака на опитващото се да нанесе удар
лице /лице №2/ и лицето, стоящо на пейката /лице №1/, поради причината, че
останалите лица около тях прикриват с телата си лице №2 и №1. Възможно е лицето
от видим мъжки пол /лице №2/, заснето на видеозаписа, опитващо се да нанесе
удар с крак на лицето, стоящо на пейката /лице №1/ да е лицето И.А.Б.. Разпитано
в съдебно заседание вещото лице поддържа заключението.
Описаната фактическа обстановка се
установява по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото в хода на
съдебното следствие гласни доказателства – частично от обясненията на
подсъдимия И.Б., частично от показанията на свидетелите А.К., Н.Б., П.Ч., Н.Я.,
Д. Ц., дадени непосредствено пред настоящия съдебен състав и изцяло от
показанията на свидетелите Д.Ч., А.А., С. Ч., А.Б., Д.П., В.Б., дадени
непосредствено пред настоящия съдебен състав, както и изцяло от прочетените
отчасти на осн. чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК показания на свидетеля Н.Я.,
дадени пред органа на досъдебното производство и изцяло от прочетените на осн.
чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.4 от НПК показания на свидетелите И.Ч. и Г.К., дадени
пред органа на досъдебното производство.
При постановяване на присъдата си съдът
взема предвид и заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно
– медицинска експертиза и заключенията на назначените в хода на съдебното
производство допълнителна съдебно – медицинска експертиза и съдебно –
техническа експертиза. Експертните заключения са надлежно
приобщени към доказателствената съвкупност и според преценката на съда са извършени
компетентно и безпристрастно с нужните професионални знания и опит и
съответстват на останалите доказателства, относими към изследваните
обстоятелства.
Описаната по-горе фактическа обстановка
се установява по несъмнен и категоричен начин и от приложените по делото писмени
доказателства, надлежно приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК
– протокол за разпознаване, ведно с приложен
към него фотоалбум /л.27 – 29 от дос.пр./, протокол за разпознаване, ведно с приложен
към него фотоалбум /л.30 – 32 от дос.пр./, протокол за доброволно предаване
/л.38 от дос.пр./, протокол за оглед на веществени доказателства /л.41 - 42 от
дос.пр./, епикриза /л.45 от дос.пр./, заповед за задържане на лице /л.50 от
дос.пр./, характеристична справка /л.55 от дос.пр./, справка за съдимост /л.9
от съд.пр./, както и от приобщеното веществено доказателства – 1 брой
компактдиск.
Свидетелят А.К. е пряк очевидец на
развилия се инцидент, като показанията му са сравнително подробни и пълни с
детайли. Не се възприема от съда, при изграждане на изводите му за фактическата
установеност, единствено казаното от този свидетел, че подсъдимият и пострадалият
са паднали на земята не при първото им физическо съприкосновение. За това кога
са паднали на земята има други обективни доказателства /протокол за оглед на
ВД, заключение на съдебно – техническа експертиза и други свидетелски
показания/, сочещи, че това е станало непосредствено след нанесените юмручни
удари, а не както твърди свидетелят при инцидента на удара с крак в ребрата. В
останалата част казаното от цитирания свидетел е съответно на останалите
кредитирани от съда доказателства и се цени.
Не може да се даде вяра на твърдяното от
свид. П.Ч., че между подсъдимия и свид. Н.Б. не е имало физическо
съприкосновение. Това е в противоречие с всички останали събрани по делото
гласни доказателства. В желанието си да оправдае поведението на своя приятел –
подс. Б., посоченият свидетел постоянно заявяваше, че между двете момчета е
имало само реплики, че не е видял никой да нанася удари, както и че не е
наблюдавал случващото се през цялото време. Нелогично в показанията си твърди,
че хем е бил на мястото на инцидента, в който участие е взел негов приятел, хем
не е видял какво точно се е случило.
В
съдебното производство пред настоящия съдебен състав свид. Н.Я. /охранител/
беше подробно разпитан за развилите се събития на инкриминираната дата. За един
релевантен по делото факт, а именно възприел ли е удари от страна на подсъдимия
към пострадалия, свидетелят Я. заяви пред съда, че не е видял удар с юмрук или
удар с крак, тъй като пред него е имало струпани хора. На осн. чл.281, ал.5,
вр. ал.1, т.1 от НПК бяха приобщени прочетените му отчасти показания, дадени
пред органа на досъдебното производство, досежно това обстоятелство, в които
той изрично е посочил, че подсъдимият е започнал да удря пострадалия. Така
приобщените му показания се възприемат от съда при изграждане на изводите му от
фактическа страна, тъй като са съответни на останалата, кредитирана
доказателствена съвкупност, а не казаното от него за това непосредствено пред
съда.
Само за пълнота следва да се посочи, че
част от свидетелите – очевидци на случилото се, не посочват възприемане на
развилия се инцидент в пълнота, включително на всички нанесени от подсъдимия удари
и нанесеният от свид. Д. Ц. удар. Това не мотивира съда обаче да не кредитира
показанията им, тъй като те не са противоречиви, а са по – скоро непълни и не
отразяват с подробности и всички детайли инцидента.
Показанията на свид. Д. Ц. също се ценят
частично. Не може да се даде вяра на заявеното от него, че нанесеният от него
удар с крак е попаднал в ръката на едно от борещите се момчета. Ясно е защо свидетелят
твърди това. Именно този удар е причинил средната телесна повреда на
пострадалия Н.Б.. Последният в показанията си категорично сочи, че е изпитал
най – силната болка при удара с крак, макар и да твърди, че този удар е нанесен
от подсъдимия /последното не се възприема от съда/. От всички останали събрани
по делото доказателства /гласни, писмени, експертното заключение на съдебно –
техническата експертиза/ се установява с категоричност, че докато подсъдимият и
пострадалият са се борили на земята, на последния е бил нанесен само един удар
с крак. Не може да се приеме казаното от свид. Н.Б., че този удар с крак е бил
от подсъдимия. Последният е бил паднал на земята с него и е невъзможно да му
нанесе удар с крак. Освен това от част от гласните доказателства става ясно, че
този удар е нанесен от свид. Д. Ц.. Тези гласни доказателства се подкрепят и от
протокола за оглед на веществено доказателство и от заключението на съдебно –
техническата експертиза. Поради това и казаното от пострадалия, че подсъдимият
не е падал на земята с него, че именно последният му е нанесъл удара с крак в
областта на челюстта, както и че свид. Д. Ц. не го е удрял не може да се възприеме
от съда при изграждане на изводите му от фактическа страна. В останалата част
изнесените от свид. Н.Б. твърдения са съответни на кредитираната
доказателствена съвкупност и се ценят.
Тук е моментът да се отбележи, че
обясненията на подсъдимия не се възприемат единствено относно заявеното от
него, че не е провокирал пострадалия по никакъв начин непосредствено преди
физическото им съприкосновение, както и че при падането им на земята
пострадалият се е намирал върху него. Така заявеното от подсъдимия в тази
насока е изолирано и в противоречие с останалите събрани по делото гласни
доказателства. Действително обясненията на подсъдимия имат двояка природа, като
освен доказателствено средство са и защитна позиция. За да може да се изграждат
изводите от фактическа страна върху неговите обяснения, същите следва да
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, кредитирани от
съда, което в случая е така /с изключение на изложените по – горе две обстоятелство/.
При така установената фактическа
обстановка и на база на събраните доказателства съдът намира, че подсъдимият не
е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на
престъплението по чл.129, ал.1, вр. ал.2 от НК. Действителна безспорно се
установява по делото, че подсъдимият е нанесъл три юмручни удара на пострадалия
в областта на долната челюст в ляво. Установява се обаче с категоричност и
това, че пак в същата област на пострадалия е бил нанесен удар с крак от
свидетеля Д. Ц.. Факт е, че според заключенията на двете съдебно – медицински
експертизи установената на Н.Б. телесна повреда може да бъде причинена както от
юмручни удари, със значителна кинетична енергия, така и от удар с крак /ритник/.
Поради това и съдът, за да постанови присъдата си, оцени с особена значимост
показанията на пострадалия, досежно момента, в който той е изпитал силна болка,
сочеща счупване ъгъла на долната му челюст. Пострадалият Б. е категоричен, че е
изпитал най – силната болка при удара с крак, поради което и следва да се
счете, че именно при този удар е причинена средната телесна повреда. Този удар
обаче не е нанесен от подсъдимия, а от друго лице – свидетелят Д. Ц.. Поради
това и няма как да се приеме твърдяното от прокурора, че средната телесната
повреда на пострадалия е причинена умишлено от подсъдимия, тъй като не е
резултат от негови действия.
Не може да се възприеме и тезата от
повереника на частния обвинител, че средната телесна повреда на пострадалия е
причинена при последното съприкосновение на двете момчета, когато свидетелят Б.
е бил седнал на намираща се пред дискотеката пейка, а подсъдимият Б. го е ритнал
с крак. От всички доказателства по делото става ясно, че този удар с крак е бил
в областта на ребрата на пострадалия, а не в областта на долната му челюст,
където е причинено телесното увреждане, за което на подсъдимия му е повдигнато
обвинение.
По горните мотиви съдът призна
подсъдимия ЗА НЕВИНЕН в това на 25.05.2016г. в гр.Пловдив да е причинил на Н.С.Б.,
ЕГН: ********** от гр.Пловдив средна телесна повреда, изразяваща се в пълно
затворено счупване ъгъла на долна челюст в ляво, затрудняващо дъвченето и
говоренето, поради което и на основание чл.304 от НПК ГО ОПРАВДА по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.129, ал.1, вр. ал.2 от НК.
С оглед признаване на подсъдимия за
невинен и оправдаването му по повдигнатото обвинение на осн. чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски /за експертизи/ в размер на 571 лева следва
да останат за сметка на държавата.
Вещественото доказателство – 1 бр.
компактдиск, следва да остане приложен по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ