РЕШЕНИЕ
№ 1376
гр. Пловдив, 06.07.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито заседание на десети юни през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря М.Г. и
участието на прокурора ДИМИТЪР МОЛЕВ, като разгледа докладваното от съдия
ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х дело № 1209 по
описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от „Такси – 1- 2009“, ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, р-н Тракия, бул. *** № 3, Комплекс SPS, ет.
4, офис 411, представлявано от управителя – И. В. А. , чрез адвокат А. Д. , срещу
решение № 260391 от 19.03.2021 г., постановено по а.н.д № 7281 по описа за 2020
г., на Районен съд – Пловдив, XXIII – ти наказателен състав, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 36-0000616/28.10.2020г. на директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“
/РДАА/ - Пловдив при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което
на „ТАКСИ-1-2009” ЕООД, ЕИК ***, на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 200лв. за извършено нарушение по чл.34, т.2 от Наредба
№34/06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
районния съд, че в хода на административното наказване не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Твърди се, че съставеният АУАН и издаденото
НП не се съдържат датата и мястото на извършване на вмененото на наказаното
лице административно нарушение. Сочи се и непълнота във фактическите
констатации на контролните органи, поради липса на описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено. Поддържа се, че са налице и
основания деянието да бъде квалифицирано като маловажен случай. Претендира се
отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него
наказателно постановление. Иска се
присъждане на съдебни разноски за двете инстанции.
3. Ответникът по
касационната жалба – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, не взема становище по допустимостта и
основателността на жалбата.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд бил
сезиран с жалба предявена от касатора срещу наказателно постановление №
36-0000616/28.10.2020г. на директора на РДАА - Пловдив при Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“. Наказателното постановление било издадено въз
основа на АУАН № 277344 от 01.10.2020 г., съставен от Х. Й. Ч. – на длъжност инспектор
към РДАА – Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното: на 20.02.2020г. около 08:30 часа в гр. Пловдив, бул. ***
№ 3, ет.4, офис 441, като превозвач, притежаващ удостоверение за извършване на
таксиметрови превози, „Такси - 1- 2009“ ЕООД
не е осъществило контрол върху правилното и редовно попълване на пътна
книжка № 2, заверена на 05.12.2019г. - не е попълнен правилно пътен лист № 37,
като не е попълнил датата на началото на работа на водача, нито е отбелязал
датата на приключване 20.02.2020г., 18.45часа. За същия период 20.02.2020г. от
08ч. до 18ч. има попълнен друг пътен лист № 38 с друг водач - И. И. и приложен
дневен отчет. Пътен лист № 37 е на водача А. К. .
Описаната в АУАН
фактическа обстановка била възприета от административнонаказващия орган, който
на осн. чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр наложил на нарушителя имуществена санкция в
размер на 200 лева.
7. В хода на съдебното производство пред
районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава
изложеното в акта.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът изложили мотиви относно
липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен
случай“. Не намерил и основания за намаляване размера на наложеното наказание.
ІV. От правна страна:
9. Въз основа на
правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован
изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Административнонаказателната отговорност на дееца е ангажирана за нарушение по чл. 34,
т.2 пр.1 от Наредба № 34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, чиято
норма гласи: Превозвачът е длъжен да осъществява контрол върху правилното и
редовното попълване на пътната книжка, както и нейното съхранение за срок пет
години. В случая, като пропуск при попълването на пътната книжка е установено,
че в пътен лист № 37 не е попълнена датата на началото на работа на водача.
Отделно за периода от 08:00/08:30 до 18:00/18:45 часа дата 22.02.2020 г. са
налице два пътни листа от различни водачи.
Съгласно определението, дадено в §1,
т.1 от ДР на ЗАвПр, "пътна книжка" е издаден от превозвача комплект
от последователно номерирани пътни листа. Следователно, нейното правилно
попълване е свързано с правилното попълване на съответния пътен лист, по
образеца на приложение № 12 от цитираната наредба. Видно от същия, задължителен
реквизит на пътния лист е „дата“, а според т. 3 от упътването – всеки водач
попълва отделен пътен лист за своята смяна, като реквизитите в пътния лист се
попълват ясно и четливо с химикал.
По аргумент от чл. 34, т. 2, пр. 1
вр. чл. 40, ал. 1 и приложение № 12 на Наредба
№ 34/06.12.1999 г., вложеното от законодателя изискване за контрол върху правилното
и редовно попълване на пътната книжка поставя за регистрирания търговец
задължение да следи за това дали водачите са попълнили редовно и точно
реквизитите на пътната книжка след приключване на смяната, като датите и
часовете в нея следва да бъдат записвани с арабски цифри ясно и четливо с
химикал.
В случая именно поради липса на
изискуеми реквизити в пътния лист като част от пътната книжка за конкретната
дата е установено и извършеното от регистрирания търговец административно
нарушение. Неоснователни са възраженията на оспорващия за наличието на
непълнота в даденото от контролните органи описание на нарушението. Видно от
съдържанието на АУАН и НП, ясно и недвусмислено е посочено, че нарушение е
извършено на 20.02.2020г. около 08:30 часа в гр. Пловдив, бул. *** № 3, ет.4,
офис 441. Това именно е датата на извършване на нарушението, тъй като деянието,
с което е реализиран противоправният резултат,
е във формата на бездействие при поставено от закона задължение за конкретно
поведение. Деянието е продължило трайно, постоянно и непрекъснато за определен
период от време и към датата на установяване му. При това положение не може да
има съмнение кога и при каква обстановка е извършено нарушението. Не се
установява засягане правото на защита на нарушителя и възможността на
представляващите го по закона лица да разберат в какво се изразява
противоправното поведение, за което е реализирана обективната безвиновна административнонаказателна отговорност.
Правилно са определени видът и размерът на наказанието, което в хипотезата на
чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр е фиксирано и не подлежи на корекция от съда.
Не са налице и основания деянието да
бъде квалифицирано като маловажен случай, тъй като същото не се характеризира с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид. Обстоятелството,
че нарушението е първо не е достатъчно, за да се обоснове неговата маловажност,
а други смекчаващи обстоятелства не се доказват.
Касационната инстанция намира, че като е потвърдил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
V. По съдебните
разноски.
10. Ответникът в настоящото
производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на съдебни
разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260391 от 19.03.2021 г.,
постановено по а.н.д № 7281 по описа за 2020 г., на Районен съд – Пловдив,
XXIII – ти наказателен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.