№ 438
гр. Благоевград, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:В. Ковачев
Георги Янев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от В. Ковачев Въззивно гражданско дело №
20231200500499 по описа за 2023 година
съобрази следното:
"Д", ЕИК, седалище и адрес на управление гр. С., р-н О, бул. представлявано от Ж.М.Д
и Н.И.С, обжалва отхвърлителната част на решение № 163 от 25.03.2023 г.,
постановено по гражданско дело № 2794 от 2021 г. на Районен съд Благоевград. В
жалбата се твърди, че атакуваното решение е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано. Първоинстанционният съд допуснал съществени процесуални
нарушения, неправилно приложил материалния закон, не взел предвид приложените по
делото доказателства, неправилно интерпретирал същите и се позовал на тях в разрез с
установените принципи на гражданското право и процес. Събраният по делото
доказателствен материал бил тълкуван превратно. Неправилно било прието, че в хода
на производството не е доказано настъпването на застрахователното събитие. Досежно
механизма на настъпване на произшествието, освен писмени доказателства,
неоспорени и приети по делото, били събрани и гласни доказателства чрез разпит на
водача на процесния автомобил. Той изяснил както мястото на инцидента, така и
препятствието на пътя, довело до събитието. Неправилно първоинстанционният
съдебен състав не кредитирал показанията му. Те напълно съответствали на
обективната истина. Свидетелят по никакъв начин не бил заинтересован от изхода на
спора между страните в производството. Разказаното от него безусловно
кореспондирало и с писмените доказателства, събрани по делото. Неправилно
1
районният съд приел, че единствено заключенията по първоначално назначената и
тройната автотехнически експертизи са обосновани и обективни. В подкрепа на този си
извод обаче той не изложил нито един аргумент. Некоментирани останали
обстоятелствата от повторната експертиза, както и направените в хода на процеса
оспорвания на кредитираните експертизи от процесуалния представител на ищеца.
Заключението на вещото лице Н. било непълно и необосновано. То съдържало
неприложима към спора информация и било базирано на неконкретизирани параметри.
В него имало и редица технически и професионални пропуски, които поставили под
съмнение правилността му. Въпросното заключение почивало на избирателен
доказателствен материал, дълбоко неправилни и погрешни изявления, боравене с
величини и факти, непосочени в заключението, а отговорите на поставените задачи
били вътрешнопротиворечиви. Големи пропуски се наблюдавали и при тройната
експертиза. Изложените аргументи от вещите лица по същата били напълно
неотносими към настоящия казус, доколкото не почивали на характеристиките на
конкретното МПС и на съдържащите се в делото доказателства. Тримата експерти
избирателно тълкували събрания доказателствен материал. Те не успяли да отговорят
мотивирано и аргументирано на поставените от процесуалния представител на ищеца
въпроси. Имало моменти, в които вещите лица изрекли и откровени неистини. По
неизвестни причини и без правна логика, първата инстанция приела споменатите 2
заключения за обосновани и правилни, а те категорично не били такива и районният
съд не следвало да им дава вяра. Изложените от негова страна мотиви досежно липсата
на причинно-следствена връзка в случая също останали необосновани. Неизплащането
на застрахователно обезщетение за увредената джанта на автомобила било резултат от
отношения между застрахован и застраховател, уредени от договора за застраховка
„Каско“ и ОУ към него, които обаче били неотносими към безспорно установеното при
огледа на МПС, че джантата е увредена. Ирелевантни за настоящото производство
били причините за неизплащане на обезщетение за увредената джанта. Релевантно в
случая било безспорно изясненото обстоятелство, че последната е повредена
вследствие на настъпилото произшествие. Изявленията на вещото лице Н., както и
изводите на вещите лица от тройната експертиза, противоречали не само на законите
на физиката, но и на елементарната житейска логика. Фактите, изложени в исковата
молба, не били оспорени и не им били противопоставени правоизключващи или
правопогасяващи възражения. В преклузивния срок по чл. 133 от ГПК, от ответника не
били въведени в предмета на спора факти, обосноваващи правоизключващи или
правопогасяващи възражения, което от своя страна водело до неправилност на
обжалвания съдебен акт. Районният съд трябвало да кредитира заключението на
вещото лице С.. В него ясно, точно и недвусмислено, при разглеждане и обсъждане на
събраните по делото доказателства, били изяснени обстоятелствата по делото,
механизма на настъпване на произшествието, причините за последното, причинно-
2
следствената връзка между настъпилите вреди и събитието и стойността на нанесените
увреждания. Първоинстанционният съдебен състав грубо нарушил основните
принципи на гражданското право. Кредитирането на несторени и недоказани по
надлежния процесуален ред от ответника възражения представлявало сериозен порок
на решението. О.Б. не ангажирала никакви доказателства и не провела каквото и да е
доказване в полза на тезата си. Нарушен бил и принципът на законност в гражданския
процес. Неподдържането на процесния пътен участък не можело и не следвало да се
вмени във вина на водачите на превозни средства, които спазвали действащото в
страната законодателство. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на
предявените искове.
О.Б., адрес гр.Б., пл. "Г", представлявана от кмета И.С.С е подала отговор на жалбата, в
който излага аргументи за неоснователността на последната. Решението на първата
инстанция било правилно, законосъобразно и обосновано. То било постановено при
стриктно спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила.
Задълбочено били обсъдени събраните по делото доказателства. Фактическата
обстановка била изяснена всестранно и пълно. Първоинстанционният съд изложил
подробни мотиви по всички съществени елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане. Застрахователното дружество не доказало по безспорен
начин механизма на настъпване на ПТП. Неизяснени останали конкретното място на
инцидента, точното разположение на МПС на пътното платно, широчината и
дълбочината на препятствието и редица други важни факти и обстоятелства. Въпреки
наличието на препятствие на пътя, водачът не активирал спирачната система. Ако го
бил сторил, нямало да се стигне до щети по автомобила. Вещите лица от състава на
първоначалната и тройната автотехнически експертизи, по категоричен начин и без
колебание и противоречие, убедително защитили изготвените от тях заключения.
Районният съд подробно и мотивирано обяснил защо кредитира същите. От събраните
по първоинстанционното производство доказателства не можел да се направи
безспорен извод, че процесното МПС е претърпяло ПТП по описания от ищеца начин.
Не били представени достоверни доказателства, свързани с обосноваване на
претенциите. Твърденията за извършени нарушения на разпоредбата на чл. 133 от ГПК
били неоснователни. Параметрите на спора се считали за очертани едва след доклада
по чл. 146 от ГПК. Неподаването на писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК не
преклудирало правото на ответника да оспори исковете и обстоятелствата, на които те
се основават, както и да изрази становище по представените от ищеца доказателства.
Липсвала презумпция, че неподаването на отговор в срок прави исковете основателни
и освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК. Моли се за
потвърждаване на обжалваното съдебно решение.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими.
3
Не се събираха нови доказателства.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите, изложени от районния съд, и
препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
Отхвърлени са претенции, базиращи се на нормите на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ вр. чл.
49 от ЗЗДог вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗДог и чл. 86, ал. 1 от ЗЗДог. В чл. 410, ал. 1 от КЗ е
уредено специално суброгационно право, което възниква в полза на застраховател след
изплащане на дължимото застрахователно обезщетение при настъпило
застрахователно събитие, да встъпи в правата на увредения срещу причинителя на
вредата. Когато причинител на вредата е лице, на което е възложена някаква работа, по
силата на чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗДог, отговорност носи и възложителят, за
вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод на
нейното изпълнение. В чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ изрично е предвидено, че суброгацията
на застрахователя включва и правната възможност той да предявява искове за
реализиране на отговорността по чл. 49 от ЗЗДог, когато са налице основанията за нея.
Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица. Съгласно задължителните за
съдилищата тълкувателни разяснения, дадени в ППВС № 7/1959 г., юридическите лица
отговарят по чл. 49 от ЗЗДог за вредите, причинени от техни работници и служители,
при или по повод на възложената им работа, и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди. За да възникне регресното притезателно
право на застрахователя срещу възложителя за имуществените вреди, причинени
виновно от изпълнителя, при или по повод на възложената работа, трябва в
обективната действителност да бъдат осъществени следните юридически факти: 1/
наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца,
2/ за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу
причинителя на вредата, и 3/ застрахователят да е изплатил застрахователно
обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.
По делото не е спорно, а и от ангажираните писмени доказателства се установява, че
между ищеца, в качеството му на застраховател, и собственика на увреденото МПС е
била налице договорна обвързаност към датата на твърдяното ПТП - 31.07.2020 г.,
основана на договор за застраховка „Каско“. Установено е и че ищцовото дружество е
изплатило на собственика на автомобила застрахователно обезщетение за щета,
настъпила на 31.07.2020 г., в размер на 608,38 лв.
Първата инстанция правилно е приела, че застрахователят не е доказал, пълно, пряко и
главно, факта на настъпване на застрахователното събитие, а именно - реализирането
на ПТП на 31.07.2020 г., от което, като пряка и непосредствена последица, да са
настъпили описаните в исковата молба вреди. Действително, в случая не е съставен
4
протокол за ПТП, но независимо от това, в тежест на ищцовата страна, при
направеното от страна на ответника оспорване, е да установи както състоянието на
пътната настилка, така и местоположението на автомобила спрямо пътното платно и
причинно-следствената връзка между наличието на дупки по пътя и щетите по колата.
Прави впечатление, че както в искането за оценка на щетите, така и в исковата молба,
не е посочено конкретното място на настъпване на ПТП, а само пътят, на който е
станал инцидентът, като не е описана и самата дупка, в която, по твърдения на водача
и застрахователя, е попаднала предната дясна гума на автомобила. В случая не са
налични точни, ясни и категорични доказателства както за състоянието на пътя в
процесния участък, така и за местоположението на колата спрямо твърдяното
препятствие на пътното платно, поради което и наистина не може да се приеме за
безспорно установен соченият от ищцовата страна начин и механизъм на реализиране
на ПТП. Районният съд правилно не е кредитирал показанията на свидетеля К.В..
Същият се явява заинтересовано от изхода на делото лице, защото именно на неговата
съпруга е изплатено застрахователното обезщетение. Това обстоятелство, преценено в
светлината на разпоредбата на чл. 172 от ГПК, поставя под сериозно съмнение
истинността на дадените от него показания и на същите не следва да бъде дадена вяра
/в подобна насока са и Решение № 105 от 02.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2617/2013 г.,
II т. о., докладвано от съдията Б.Й., Решение № 313 от 05.03.2013 г. на ВКС по гр. д. №
351/2012 г., II г. о., докладвано от съдията З.П., Решение № 308 от 11.07.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 1732/2010 г., IV г. о., докладвано от съдията В.Й., Решение № 174 от
29.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 640/2010 г., IV г. о., докладвано от съдията В.Й., и др./.
Освен това, разказаното от този свидетел, че е управлявал със скорост от само 30 км/ч,
както и че е била увредена и предната дясна джанта, категорично противоречат на
заключението на инж. В. Н. и на заключението на инж. Ж.С., инж. С.М и инж. Н.Р,
според които, от техническа гледна точка, начинът на получаване на щетите и видът на
увредените части на лекия автомобил въобще не съответстват на механизма на ПТП,
описан в показанията на Воденичаров. Не е доказано, че повредите по колата са пряко
следствие на инцидент, станал на 31.07.2020 г. в „района на моста преди езерото в парк
„Бачиново“ край гр. Благоевград“. Нещо повече - следва да се отбележи и че всички
вещи лица са стигнали до извода, че увреждането на джантата, за което свидетелства
Воденичаров и което е отразено в искането за оценка, не може да настъпи при така
описаното ПТП и при твърдяната от свидетеля скорост, и същото не е станало тогава и
там. Ищецът не е установил, по реда на пълното, главно и пряко доказване, че щетите
по автомобила са причинени при инцидент, случил се на път, за поддържането и
ремонта на който отговаря О.Б.. Представените от ищцовата страна документи,
свързани с повредите, са частни свидетелстващи такива, на които законът не придава
обвързваща съда материална доказателствена сила и стойност /така и Определение №
1638 от 13.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 757/2023 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
5
Е.В., Определение № 391 от 02.06.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 299/2023 г., I т. о., ТК,
докладчик съдията М.Ж. Определение № 50146 от 07.03.2023 г. на ВКС по гр. д. №
3477/2022 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Е.В., и мн. др./. Именно в тази връзка, при
разпределяне на доказателствената тежест с определението по чл. 140 от ГПК,
районната инстанция изрично е указала на застрахователя, че следва да докаже
настъпилите вреди. В случая се описва като вреда и джантата, за която свидетелства и
водачът В. но, както вече се изтъкна, според заключенията на вещите лица, посочената
повреда не е резултат от процесното ПТП. Липсата на годни и надеждни доказателства
за наличието на причинно-следствена връзка между сочените в исковата молба вреди и
настъпилото произшествие, правилно е мотивирала районния съд да не уважи
предявените претенции. В този смисъл действително е безпредметно да се обсъжда
дали размерът отговаря на нанесените щети. В конкретния случай наистина не може да
се приеме, че при условията на пълно, главно и пряко доказване е установена
причинната връзка между повредите по автомобила и разходите за неговия ремонт,
които ищецът, като застраховател, е покрил, изплащайки цената на ремонта на
собственика на МПС. Трябва да се сподели крайният извод на първата инстанция, че
ищцовото дружество не е доказало законовите предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответника по предявения регресен иск за претърпените от
застрахования собственик имуществени вреди, настъпили при твърдяното пропадане
на застрахования автомобил в дупка на сочения пътен участък.
Правилно районният съд е кредитирал заключението на инж. В. Н.. Неговите
констатации и изводи напълно съвпадат с мнението на инж. Ж.С., инж. С.М и инж. Н.Р,
изготвили заключението по тройната експертиза. Въпросните две заключения изцяло
хармонират помежду си. Те се отличават с нужната категоричност, убедителност и
обоснованост на застъпените от споменатите експерти становища за релевантните за
процесното ПТП факти и обстоятелства, за разлика от заключението на инж. Р. С.,
което се основава на вероятности и предположения, като в него се говори за „най-
вероятен“ механизъм на инцидента и първоначално не се посочва скорост на движение
на автомобила, а после се гадае, че тя, може би, е била около 50 км/ч, за което не се
излагат убедителни и ясни аргументи. При единично заключение, пълнотата, яснотата
и обосноваността на което са потвърдени от тройно такова, назначаване на повторна
тройна експертиза не се налага.
Предвид изложеното и при констатираното отсъствие на необходимите доказателства
за обстоятелствата, за установяването на които доказателствената тежест е възложена
на ищеца, предявените искове за главница и лихва наистина се явяват неоснователни,
като дори възникват и съмнения за т. нар. „застрахователна измама“ /пълна или
частична/.
Атакуваното решение не страда от сочените във въззивната жалба пороци. Не се
6
констатира нарушение на материалния закон. Спазени са съдопроизводствените
правила. Актът е надлежно обоснован. Той се явява правилен и следва да бъде
потвърден в обжалваната му част.
На общината трябва да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК и с оглед на цената на всеки от исковете,
настоящият въззивен съдебен акт няма да премине през касационен контрол.
Воден от изложените аргументи, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 163 от 25.03.2023 г., постановено по гражданско дело №
2794 от 2021 г. на Районен съд Благоевград, в обжалваната му отхвърлителна част.
ОСЪЖДА "Д", ЕИК, седалище и адрес на управление гр. С., р-н О, бул.
представлявано от Ж.М.Д и Н.И.С, да заплати на О.Б., адрес гр.Б., пл. "Г",
представлявана от кмета И.С.С сумата от 100 /сто/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за представителството пред въззивната инстанция.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7