№ 333
гр. София, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Мария Яначкова
Д. Б. Николова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20221000502227 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260020 от 09.05.2022 г. по гр. д. № 88/2020 г. на Кюстендилския
окръжен съд ЗД „Евроинс” АД, София е осъдено на основание чл. 432, ал.1 от КЗ да
заплати на З. Х. А. 60000 лева и на Х. Ч. А. 40000 лева - обезщетения за
неимуществени вреди от смъртта на Ч. С. А., настъпила при ПТП на 13.10.2019 г.,
ведно със законната лихва от 30.10.2020 г., като до пълните предявени размери от по
150000 лева исковете са отхвърлени. Ответникът е осъден да заплати на З. А. и сумата
6100 лева, представляваща законната лихва върху 60000 лева за периода 30.10.2019-
29.10.2020 г., за разликата до 15250 лева искът е отхвърлен. В полза на Х. А. е
присъдена сумата 4066,66 лева, представляваща законната лихва върху 40000 лева за
периода 30.10.2019-29.10.2020 г., за разликата до 15250 лева искът е отхвърлен.
Исковете на Ч. Х. А. и Р. Х. А. за заплащане на обезщетения от по 50000 лева са
отхвърлени изцяло.
Решението е обжалвано от ищците с въззивна жалба в отхвърлителните части.
Жалбоподателите З. А. и Х. А. се оплакват от незаконосъобразност при определяне
обезщетенията, които са несправедливо занижени, както и от неправилност на извода
за съпричиняване вредоносния резултат от страна на Ч. А.. По отношение отхвърляне
исковете на Ч. Х. А. и Р. Х. А. се твърди неправилност на решението. Сочи се
1
необоснованост на извода за липса на силна и дълбока емоционална връзка с
починалия им дядо, съответно за липса на сериозни морални вреди от смъртта му.
Жалбоподателите молят решението да бъде отменено в отхвърлителните части и
исковете за обезщетение на неимуществени вреди да бъдат уважени.
Въззиваемият оспорва жалбата.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК
срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбата съобразно изложените оплаквания, съдът
намира следното:
Първоинстанционното производство е имало за предмет предявени З. Х. А., Х. Ч.
А., Ч. Х. А. и Р. Х. А. против ЗД “Евроинс” АД искове с правно основание чл. 432, ал.1
от КЗ за заплащане на сумите по 150000 лева за първите двама и по 50000 лева за
последните двама ищци - обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Ч. С. А.,
настъпила при ПТП на 13.10.2019 г. по вина на водач на застрахован при ответника
автомобил. Твърди се в исковата молба, че ищците са съответно съпруга, син и внуци
на починалия и че смъртта му им причинила непоправими емоционални вреди.
Ответникът e оспорвал исковете като е направил възражение за недължимост на
претендираните обезщетения, липса на основания за заплащането им и прекомерност
на претенциите. Въвел е възражение за съпричиняване вредоносния резултат от страна
на пострадалия, който пресичал на необозначено място без да съобрази разстоянието и
скоростта на приближаващия се автомобил.
В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд намира
следното: Пред въззивната инстанция спорът е досежно материално-правната
лигитимация на внуците на починалия Ч. С. А. да получат обезщетение за търпени
неимуществени вреди от смъртта на своя дядо; досежно справедливия размер на
обезщетенията за З. Х. А. и Х. Ч. А., както и досежно наличието и обема на
съпричиняване. Не се спори по пасивната материално-правна легитимация на
ответника като застраховател на гражданската отговорност на виновния за ПТП водач.
Влязлото в сила решение в осъдителната част установява със сила на пресъдено нещо
наличието на основание за ангажиране отговорността на ответника за вредите от
смъртта на Ч. С. А..
Съобразявайки оплакванията на жалбоподателите, след преценка на
доказателствата, Софийски апелативен съд намира въззивната жалба за частично
основателна.
Основателни са оплакванията за незаконосъобразност на решението при
определяне справедливия размер на обезщетенията на З. Х. А. и Х. Ч. А..
При определянето размера на обезщетенията за неимуществени вреди от
2
смъртта на Ч. С. А. настоящият състав съобрази следните обстоятелства, установени
по делото от писмените доказателства и от показанията на свидетелите М. Г. и И. А.:
възрастта на починалия (85 години), родствената връзка с ищците - респективно
съпруг и баща; отношенията на близост и взаимност между тях и починалия – сплотено
семейство, живеещо в разбирателство и подкрепа. След смъртта на Ч. ищците
страдали, тъгували. От значение за размера на справедливото обезщетение са и
обществено-икономическите условия в страната към настъпване на вредата 13.10.2019
г.
Неимуществените вреди са неизмерими в пари, поради което и следващото се за
тях обезщетение се определя на принципа на справедливостта при обсъждане на
всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за размера им.
При определяне размера на дължимите обезщетения, които са адекватни на
претърпените от ищците неимуществени вреди, съдът обсъди и оцени в пълен обем
съществувалите приживе между ищците и починалия близки взаимоотношения;
възрастта му; тежките преживявания от смъртта му и лишаването от подкрепа.
Отчитайки всички тези обстоятелства и разпоредбите на чл.51, ал. 1 и чл.52 от ЗЗД,
настоящият състав намира, че сумата 120000 лв. би обезщетила ищцата З. А. за
претърпените неимуществени вреди. Установени са както близките и сърдечни
отношения през продължилият 60 години съвместен живот, така и тежките
преживявания по повод смъртта на съпруга, оставането без опора, загубата на другар и
подкрепа. Справедливото обезщетение за ищеца Х. Ч. А. съдът определя на 100000
лева. Не са доказани вреди, обуславящи по-висок размер на обезщетенията. Съобразно
направеното искане, в полза на всеки от двамата следва да се присъди и сумата 6100 -
законна лихва върху 60000 лева за периода 30.10.2019-29.10.2020 г.
Не е налице основание за намаляване на обезщетенията поради принос на
пострадалия. ПТП е настъпило извън населено място на двулентов двупосочен път.
Пешеходецът предприел пресичане на пътя, когато автомобилът е бил на разстояние от
195,89 метра, а скоростта му е била около 84 км/ч. Пешеходецът е пресичал в посока
отляво надясно спрямо движението на автомобила. Пресякъл първата лента за
движение и след това продължил през лентата, по която се движел автомобилът.
Ударът настъпил във втората лента в края на пресичането. В момента, когато
пешеходецът е бил по средата на платното автомобилът е бил на разстояние 87 метра.
Спирачните следи започват от 35,50 метра преди удара. Опасната зона за спиране е 72
метра, което означава, че ако водачът е предприел спиране от момента на започване на
пресичането от пешеходеца или от момента, когато пешеходецът е бил по средата на
пътя, удар не би настъпил. При тези данни не може да се приеме, че пешеходецът е
нарушил задължението да се съобрази с приближаващия автомобил – същият е бил на
повече от 195 метра от мястото на удара, когато е предприето пресичането. Не е
извършено нарушение на правилото за движени на пешеходците като Ч. А. е пресякъл
3
при спазване на чл.113, ал.2 от ЗДвП. Настоящата инстанция приема, че възражението
на застрахователя за принос на пострадалия е неоснователно. Следователно липсва
основание за намаляване на застрахователното обезщетение.
По исковете на Ч. Х. А. и Р. Х. А.. Настоящата инстанция споделя изводите на
първоинстанционния съд относно липсата на основание за тези ищци да получат
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя дядо. Към датата на смъртта
на ищецът Ч. А. е бил на 30 години; Р. А. е бил на 25 години.
Ангажираните доказателства – свидетелски показания, заключение по Съдебно-
прихиатрична експертиза не установяват между ищците и дядо им да са били
установени и поддържани отношения на емоционална близост и силна привързаност,
надхвърляща по интезитет и времетраене нормално присъщите за родствената връзка
болки и страдания от смъртта на близък човек. В българското семейство близостта
между баба/дядо и внуци е традиционно много силна. Обичайно е и няколко поколения
живеят в един дом, както е в случая – къща на два етажа, обитавани съответно от
бабата и дядото единият етаж, техният син и внуците – другият етаж. Дядото е помагал
за отглеждането и лечението на първия си внук, който носел и името му. Купил му
музикален инструмент, благодарение на което започнало музикалното му образование.
По-късно, когато отраснали двамата внуци, близкото им общуване с дядото
продължило, тъй като той бил с младежки дух и се вписвал в младежките събирания.
При престой на дядото в болница по повод операция двамата внуци се редували да се
грижат за него, по няколко дни. Смъртта на дядото причинила на двамата дълбоки
страдания и реакция на стрес, остра при Ч. А.. В продължение на шест месеца двамата
се затворили, изолирали, изпитвали гняв, тревожност, променили жизнения си стил. Ч.
А. преустановил ангажиментите си като музикант за половин година.
Тези отношения обаче не надхвърлят по интензитет и времетраене нормално
присъщите отношения. Ищците са били отгледани от своите родители, а бабата и
дядото само са помагали. Необосновано се твърди във въззивната жалба, че дядото е
играел заместваща роля на баща в определен период от живота на ищците. Такива
данни не се съдържат в свидетелските показания. Когато през 2006 г. родителите на
двамата се разделили и бащата напуснал дома, ищците са били съответно на 17 години
- Ч. и на 12 години - Р.. Дядото останал „почти като техен баща“ и стожер на
семейството, но това не може да се приеме като заместваща роля на бащата, за когото
няма данни да не е полагал грижи или да ги е изоставил.
Така установената фактическа обстановка налага извод за липса на
изключителност в отношенията между ищците и техния дядо приживе, както и за
липса на необичайно силно душевно страдание от смъртта му. Неоснователни са
оплакванията за нарушения при обсъждане на доказателствата и за неправилност
правните изводи на съда по основанието на иска.
4
В случая ищците са роднини извън кръга, очертан от постановления No 4/61 г. и
No 5/69г. на Пленума на ВС, и правото им на обезщетение за вреди от смъртта на
дядото е обусловено от установяване на изключително силна привързаност,
надхвърляща обичайните за българското семейство чувства на обич и емоционална
близост. Такива обстоятелства не се установяват по делото. Не се установяват и
преживени от ищците морални болки от смъртта на дядото с интензитет над
обичайния за тази родствена връзка. Ето защо за тези ищци не е възникнало правото на
обезщетение на неимуществените му вреди от смъртта на Ч. С. А.. Предявените искове
са неоснователни и правилно са отхвърлени.
Поради съвпадане изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в тази част.
То трябва да се отмени в частта, с която исковете на З. Х. А. и Х. Ч. А. са отхвърлени
съответно за разликата до 120000 лева и 100000 лева и вместо това се постанови
осъждане на ответника да заплати още по 60000 лева на З. А. и на Х. А. за пълното
обезщетяване на претърпените от тях неимуществени вреди. Решението следва да се
отмени и в частта, с която исковете за законна лихва за периода 30.10.2019-29.10.2020
г. са отхвърлени за разликата до 12200 лева – за З. А. и до 10166,66 лева – за Х. А..
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на З. А. и на Х. А. още по 6100 лева за
законна лихва за посочения период.
Решението следва да се отмени в частта, с която З. Х. е осъдена да заплати на ЗД
„Евроинс“АД разноски над 45,05 лева; Х. А. е осъден да заплати на ЗД „Евроинс“АД
разноски над 75,08 лева. В полза на Адвокатско дружество „Й. и Е.“ следва да се
присъди допълнително възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 1051,80 лева за
предоставена помощ пред първоинстанционния съд.
При този изход на спора пред въззивната инстанция, ЗД „Евроинс” АД, София
следва да заплати на Адвокатско дружество „Й. и Е.“ адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция в размер на 6280 лева за предоставена безплатна правна помощ
на З. А. и 5923,63 лева – за помощта на Х. А..
За производството пред настоящата инстанция съдът определя разноски на
въззиваемия за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева общо.
Въззивниците Ч. Х. А. и Р. Х. А. следва да заплатят на въззиваемия по 75 лева –
разноски пред въззивната инстанция; З. А. следва да заплати 25 лева, а Х. А. – 34 лева
съразмерно на отхвърлената част от исковете спрямо обжалваемия интерес пред
въззивната инстанция.
ЗД „Евроинс” АД дължи заплащане на държавна такса върху уважените искове
– 7688 лева за първата инстанция и 3844 лева – дължими от жалбоподателите по
въззивната жалба, общо 11532 лева.
По изложените съображения, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260020 от 09.05.2022 г. по гр. д. № 88/2020 г. на
Кюстендилския окръжен съд в частта, с която искът на З. Х. А. против ЗД „Евроинс”
АД, София за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за
разликата над 60000 лева до 120000 лева; искът на З. А. за заплащане на законна лихва
за периода 30.10.2019-29.10.2020 г. е отхвърлен за разликата над 6100 лева до 12200
лева; искът на Х. Ч. А. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е
отхвърлен за разликата над 40000 лева до 100000 лева; искът на Х. А. за заплащане на
законна лихва за периода 30.10.2019-29.10.2020 г. е отхвърлен за разликата над 4066,66
лева до 10166,66 лева; З. Х. е осъдена да заплати на ЗД „Евроинс“АД разноски над
45,05 лева; Х. А. е осъден да заплати на ЗД „Евроинс“АД разноски над 75,08 лева,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 от КЗ ЗД „Евроинс” АД, София да заплати
на З. Х. А. сумата 60000 (шестдесет хиляди) лева - обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на Ч. С. А., настъпила при ПТП на 13.10.2019 г., ведно със законната
лихва от 30.10.2020 г., както и да заплати на основание чл.86 от ЗЗД сумата 6100 (шест
хиляди и сто) лева - законна лихва върху 120000 лева за периода 30.10.2019-29.10.2020
г.
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 от КЗ ЗД „Евроинс” АД, София да заплати
на Х. Ч. А. сумата 60000 (шестдесет хиляди) лева - обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на Ч. С. А., настъпила при ПТП на 13.10.2019 г., ведно със законната
лихва от 30.10.2020 г., както и да заплати на основание чл.86 от ЗЗД сумата 6100 (шест
хиляди и сто) лева - законна лихва върху 100000 лева за периода 30.10.2019-29.10.2020
г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части, с които исковете на
З. А. са отхвърлени съответно за разликата от 120000 лева до 150000 лева и от 12200
лева до 15250 лева; исковете на Х. А. са отхвърлени съответно за разликата от 100000
лева до 150000 лева и от 10166,66 лева до 15250 лева; исковете на Ч. Х. А. и Р. Х. А. са
отхвърлени изцяло.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс” АД, София да заплати на Адвокатско дружество „Й. и
Е.“ адвокатско възнаграждение в размер на 13254,43 (тринадесет хиляди двеста
петдесет и четири 0,43) лева за предоставена безплатна правна помощ на З. Х. А. и Х.
Ч. А. пред първата и въззивната инстанция, на основание чл.38, от ЗА.
ОСЪЖДА Ч. Х. А. и Р. Х. А. да заплатят на ЗД „Евроинс” АД, София по 75
(седемдесет и пет) лева всеки от двамата; З. А. да заплати 25 (двадесет и пет) лева, а Х.
А. – 34 (тридесет и четири) лева – разноски пред въззивната инстанция.
6
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс” АД, София да заплати в полза на Софийския
апелативен съд държавна такса върху уважените искове в размер 11532 единадесет
хиляди петстотин тридесет и два) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7