Р Е Ш Е Н И Е
№ 260061
гр. Пловдив 11.01.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ – ХVІІ н. с., в публично заседание
на трети август две хиляди и двадесета година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: И. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА КАЛЧЕВА като разгледа докладваното
от съдията АНД № 7819/2019 г. по описа на ПРС – ХVІІ н. с., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
19-1030-009027/11.10.2019 г. на ****при Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР
гр. П., с което на И.К.К. с ЕГН ********** *** са наложени административни
наказания глоба в размер на 200 /двеста/ лв. за нарушение на чл.25 ал.1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от
ЗДВП и глоба в размер на 100 /сто/ лв. и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 2 /два/ месец за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДВП
на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДВП.
Жалбоподателят И.К.К. не се явява в съдебно заседание,
представлява се от упълномощен **** ****– адв. М.Ч. ***. По съображения,
изложени в жалбата и поддържани от процесуалния представител, се иска отмяна на
наказателното постановление като необосновано и незаконосъобразно. Оспорва се
извършването на административните нарушения от страна на жалбоподателя, твърди
се недоказаност на авторството, развиват се доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на административното производство – неизлагане на
обстоятелства на нарушенията в АУАН и в НП, неспазване на срока по чл.34 ал.1
от ЗАНН, неправилно приложение на закона откъм санкционни разпоредби, заявява
се липса на материална компетентност на актосъставител и на
административно-наказващ орган. Претендират се разноски – по процесуалното
представителство от адвокат.
Въззиваемата страна Сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР гр. П. не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по
делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е
било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят И.К.К. *** е правоспособен водач на
моторни превозни средства /МПС/ от 1997 г., притежаващ придобити категории „C”,
„В“, „CE“, „AМ“, „ТКТ“ и „BE”. До месец април 2019 г. спрямо К. е имало
издадени десет наказателни постановления и седем фиша, с които е бил
санкциониран за извършени от него като водач на МПС нарушения на правилата за
движение.
На 19.04.2019 г. около 10.00 ч. свидетелят Г.Х.Г. се
движел с управляван от него лек автомобил „Волво“ с рег. № **** по бул. „Р.“ в
гр. П. в посока юг-север. Автомобилът на Г. бил разположен в лявата пътна лента
на двулентовото еднопосочно платно за движение по булеварда. В участъка до № ***
на булеварда автомобилът управляван от св. Г. бил изпреварен от движещ се в
дясната пътна лента товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № ****, като преди
изпреварването да е станало с цялата дължина на автомобила водачът му без да се
убеди, че ще създаде опасност за водача на изпреварвания автомобил „Волво“ с
рег. № **** и без да се съобрази с посоката му на движение и скорост, а и без
да изпълни задължението си да пропусне движещото се там МПС, предприел маневра
по преминаване и навлизане от дясната в съседната пътна лента. Този автомобил
„Фиат Дукато“ с рег. № **** бил собственост на ****„К. Интертранс“ ЕООД с ЕИК
********* и се управлявал към този момент от жалбоподателя И.К.К.. От така
извършената от К. маневра с автомобила „Фиат Дукато“ с рег. № **** било
причинено пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с настъпили материални щети, тъй
като със задната лява част на товарния автомобил била ударена предна дясна част
на автомобила „Волво“ с рег. № **** – с повреди по заден ляв калник на
автомобила „Фиат Дукато“ и по преден десен калник и предна броня на автомобила
„Волво“. Въпреки участието си в пътнотранспортното произшествие, И.К. не спрял,
а продължил движението си по булеварда.
Св. Г. сигнализирал със звуков сигнал на другия водач
да спре, настигнал го на следващо кръстовище, за да му укаже да спре, за да се
разберат, но жалбоподателят не спрял за изясняване на последиците от
произшествието. Г.Г. сигнализирал за случилото се ПТП на тел.112 и още същият
ден подал жалба /с вх. № 1030-00-6630/19.04.2019 г./ до **** на Сектор „Пътна
полиция“ гр. П., в която описал случилия се пътен инцидент. Работата по
образуваната в Сектор „Пътна полиция“ гр. П. по жалбата преписка била възложена
на свидетеля Г.В.Д. – полицейски инспектор. В хода на работата по преписката от
жалбоподателя К. била изискана и попълнена /попълнена на 30.05.2019 г./ декларация
за предоставяне на информация съобразно чл.188 от ЗДВП, доколкото товарният
автомобил е бил собственост на ****„К. Интертранс“ ЕООД с ЕИК *********, в
която декларация И.К. собственоръчно вписал, че на 19.04.2019 г. около 09.58 ч.
автомобилът с рег. № **** се е управлявал от него – И.К..
На 13.08.2019 г. св. Д. в присъствието на двамата
водачи, участници в ПТП, изготвил протокол за ПТП – под № 1734517, в който
протокол К. вписал, че отказва да го подпише.
Въз основа на установеното в хода на възложената
работа по преписката Г.Д. съставил на 13.08.2019 г. на И.К. като водач на
товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № **** акт – АУАН № 040313/13.08.2019
г., за приети за извършени към 19.04.2019 г. две административни нарушения – с
дадена им правна квалификация по чл.25 ал.1 от ЗДВП и по чл.123 ал.1 т.1 от
ЗДВП, състоящи се съответно в престрояване от дясна в лява пътна лента без да
се съобрази с намиращия се там лек автомобил, удряне в предна дясна част с
настъпило ПТП с материални щети, и в неспиране за установяване последиците от
произшествието. При предявяването на акта на нарушителя последният вписал, че
не е съгласен със съставения му акт и изложените в него обстоятелства, и
отказал да подпише акта, който пък отказ бил удостоверен с подпис на един
свидетел. Други възражения, включително и писмени в срока за това по чл.44 ал.1
от ЗАНН, против АУАН не били направени.
Въз основа на АУАН и останалите материали по
административната преписка административно-наказващият орган издал атакуваното
наказателно постановление, в което обстоятелствата на процесните нарушения по
чл.25 ал.1 от ЗДВП и по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДВП били изложени по сходен като в
акта начин.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на: показанията на св. Д., св. Г., АУАН,
протокол за ПТП, декларация, жалба, справка за нарушител/водач, оправомощителна
заповед, известие за доставяне.
Съдът ползва изцяло показанията на разпитаните при
условията на усност и непосредственост свидетели Д. и Г. като обстоятелствени,
последователни и логични относно основните релевантни с оглед на обследваните
процесни нарушения факти и обстоятелства, взаимно допълващи се и съответстващи
на писмените доказателства.
При така установената въз основа на доказателствата по
делото и изложена фактическа обстановка настоящият съдебен състав счете, че ангажираната
спрямо жалбоподателя И.К.К. административна отговорност за нарушения по чл.25
ал.1 от ЗДВП и по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДВП следва да бъде реализирана за
нарушението по пункт ІІ-ри от атакуваното наказателно постановление – за
нарушението по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДВП, и да отпадне в частта за нарушението по
пункт І–ви от атакуваното наказателно постановление – за нарушението по чл.25
ал.1 от ЗДВП.
Това е така, доколкото според съда К. е осъществил
всички необходими за съставомерността на нарушението по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДВП
елементи, тъй като на 19.04.2019 г. около 10.00 ч. като водач на пътно превозно
средство – на товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № ****, и като участник в
пътнотранспортно произшествие /по см. на §.6 т.30 от ДР на ЗДВП/ с лек
автомобил „Волво“ с рег. № ****, управляван от Г.Х.Г.,***, в участък до № 139
от булеварда, не е изпълнил задължението си да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието. Доказателствата по делото са и достатъчно, и
несъмнени за категоричния извод, че на 19.04.2019 г. около 10.00 ч. в гр. П.
при движение по бул. „Р.“ в посока юг-север товарният автомобил „Фиат Дукато“ с
рег. № **** се е управлявал от наказания И.К. – в тази насока са и показанията
на двамата разпитани свидетели Д. и Г., а и приложената към материалите по
административната преписка собственоръчно изпълнена от същото лице К.
декларация за предоставяне на информация съобразно чл.188 от ЗДВП, т. е. към
този момент той е имал качеството на водач на пътно превозно средство. Като
такъв – водач на пътно превозно средство, жалбоподателят е били и участник в
пътнотранспортно произшествие – настъпило в участък до № 139 от булеварда след
предприета от К. маневра по преминаване и навлизане от дясната в съседната лява
пътна лента на двулентовото еднопосочно пътно платно, като със задната лява
част на управлявания от него товарен автомобил била ударена предна дясна част
на автомобил „Волво“ с рег. № ****, управляван от свидетеля Г. – с повреди по
заден ляв калник на автомобила „Фиат Дукато“ и по преден десен калник и предна
броня на автомобила „Волво“ – с настъпили материални щети. При предявяване на
АУАН на нарушителя последният вписал, че не бил съгласен с изложените в акта
обстоятелства, с жалбата също се оспорва извършването на това нарушение и в
частност причиняване и участие в ПТП, но доказателствата по делото според
настоящата инстанция не дават основание да се направи друг извод от приетия по
– горе – че И.К. не само като водач на ППС е бил и участник в ПТП, но е и
предизвикал същото със своето си поведение. От страна на наказания не се
ангажираха в съдебната фаза на административно-наказателното производство
каквито и да било доказателства в подкрепа на застъпваната теза по отричане
участието в ПТП. Тези му качества на И.К. към 19.04.2019 г. около 10.00 ч. в
гр. П. да е бил водач – правоспособен, на ППС – на товарен автомобил „Фиат
Дукато“ с рег. № ****, и участник в ПТП – с лек автомобил „Волво“ с рег. № ****,
го определят и като годен субект на административна отговорност за нарушението
по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДВП. Несъмнено е за съда и това, че при възникнали
последици от ПТП – по причиняване на материални щети по двата автомобила, К. не
е спрял, за да установи какви са тези последици, въпреки задължението за това,
като за това се съди в най-голяма степен от показанията на св. Г. – кредитирани
изцяло по съображения, изложени по-горе, който свидетел заяви при разпита си,
че е и сигнализирал на водача на товарния автомобил да спре, но въпреки това
същият не е спрял и е продължил движението си. Развитите в жалбата и поддържани
в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя доводи за
недоказаност авторството на нарушението и липсата на вина за извършването му от
наказания К. се приеха за неоснователни, ненамиращи опора в анализираните и
ползвани доказателства по делото.
Обстоятелствата на нарушението по чл.123 ал.1 т.1 от
ЗДВП са изложени и в АУАН, и в НП според съдебния състав по такъв начин, че
субектът на административно-наказателната отговорност да е наясно с всички
такива от значение за съставомерността на стореното като нарушение по посочения
законов текст.
Правилно е приложена и съответната на нарушението по
чл.123 ал.1 т.1 от ЗДВП санкционна разпоредба – на чл.175 ал.1 т.5 от ЗДВП, както
относно вида, така и относно размерите на наложените на нарушителя К. административни
наказания. Съгласно чл.175 ал.1 т.5 от ЗДВП „Наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до
200 лв. водач, който: 5. наруши задълженията си като участник в
пътнотранспортно произшествие;“. Определените и наложени от
административно-наказващият орган наказания глоба в размер на 100 лв. и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 месец за
нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДВП – определени с оглед на размера им при лек
превес на смекчаващите административната отговорност обстоятелства, се явяват
съответни според съдебния състав на обществена опасност на нарушител и
нарушение и целесъобразни, а като такива и не следва да бъдат променяни.
По отношение на сторения по – горе извод за отпадане
на административно-наказателната отговорност спрямо жалбоподателя И.К. за
нарушението по пункт І-ви от НП – по чл.25 ал.1 от ЗДВП, съдът намира основание
за това в преценката си за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административно-наказателното производство, засягащи съществено основното право
на субектът на отговорност – правото на защита, ограничавайки го във
възможността да е наясно за какво конкретно е подведен под такава. Такива
съществени процесуални нарушения са допуснати от актосъставител – по чл.42 ал.1
т.4 от ЗАНН, и от административно-наказващият орган – по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН
– състоящи се в непълно излагане на обстоятелствата на приетото за извършено
нарушение по чл.25 ал.1 от ЗДВП. Съгласно чл.25 ал.1 от ЗДВП „Водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното
за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.“. Никъде в АУАН и в НП не са изложени такива обстоятелства, които да
сочат неизпълнение на вмененото с цитираната разпоредба задължение на водачът
на ППС, който ще предприеме маневра, в случая да се отклони наляво по платното
за движение, за да премине в друга пътна лента, преди започването на маневрата
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, не е вписано и да не е
изпълнил К. това му задължение преди започването на маневрата. Липсата на
изложени елементи от обективната съставомерност на нарушението, респ. и на
обстоятелства от същото, съставляват съществено процесуално нарушение, а
допускането му опорочава така издаденото наказателно постановление като
незаконосъобразно. Този порок на атакуваното наказателно постановление засяга
само частта, отнасяща се до това процесно административно нарушение по пункт
І-ви от НП – по чл.25 ал.1 от ЗДВП, и не опорочава НП изцяло като
незаконосъобразно. За това и настоящата инстанция прецени с това си решение да
отмени като незаконосъобразно НП само в частта по пункт І-ви от НП – само за
нарушението по чл.25 ал.1 от ЗДВП.
Неоснователен е според съда доводът на страната
жалбоподател за липса на материална компетентност на административно-наказващ
орган и на актосъставител, доколкото по делото е налично заверено копие от
оправомощителна заповед - № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи, указваща правомощията в случая на ****в СПП при ОД на МВР на
обслужваната територия и на полицейски инспектор съответно да издават
наказателни постановления и да съставят актове за установяване на
административни нарушения по ЗДВП.
Не се прие за основателен и доводът в жалбата и
поддържан в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя за
неспазване на тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН. Съгласно чл.34 ал.1 изр.2 от ЗАНН „Не
се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за
митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за
политическите партии, Закона за
публичното предлагане на ценни книжа, Закона за
пазарите на финансови инструменти, Закона за
дружествата със специална инвестиционна цел, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби
с финансови инструменти, Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба
(Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (OB, L 173/1
от 12 юни 2014 г.), Закона за дейността на колективните инвестиционни
схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора
"а" и част трета
от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за
застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по
Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.“.
Разглежданите процесни нарушения по чл.25 ал.1 и по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДВП са от
дата на извършването им – и според отразеното в АУАН и в НП, и според
доказателствата по делото – 19.04.2019 г. На същата дата св. Г. – като водач на
ППС, участвало в настъпилото ПТП, е уведомил на тел.112 и е подал в полицията
писмена жалба като е указал за другия участник само регистрационния номер на
ППС, на което е бил водач – без индивидуализиращи водача на товарния автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № ****. Същият автомобил
„Фиат Дукато“ с рег. № **** не е бил собствен на физическо лице, а на */** – на
„К. Интертранс“ ЕООД с ЕИК *********. Едва след възлагането на работа по случая
на св. Д. и ролучаването от него на данните за конкретния към 19.04.2019 г.
около 10 ч. водач на автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № **** в района на бул. „Р.“
в гр. П. чрез попълнена лично от жалбоподателя К. декларация за предоставяне на
информация във връзка с чл.188 от ЗДВП от дата 30.05.2019 г. за актосъставителя
– св. Д., са били налични всички данни, за да се приеме, че е открит нарушителя
на нарушенията от 19.04.2019 г. Доказателствата по делото не сочат по – ранен
момент от датата на попълване на декларацията 30.05.2019 г., в който
актосъставителят Д. да е бил наясно с данни за самоличността на лицето водач на
товарния автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № **** към 19.04.2019 г., като именно
от тази дата 30.05.2019 г. насетне следва според съда да се преценя спазването
на тримесечния срок по чл.34 ал.1 изр.2 от ЗАНН за съставяне на акт от
откриването на нарушителя. Срокът по чл.34 ал.1 изр.2 от ЗАНН се явява спазен,
доколкото АУАН № 040313/13.08.2019 г. е съставен на 13.08.2019 г. /тримесечният
срок би се явил изтекъл към 31.08.2019 г./.
В хода на административното производство съдебният
състав не констатира допуснати процесуални нарушения от категорията на
съществените, които да опорочават атакуваното наказателно постановление изцяло
като незаконосъобразно. Констатираната съобразно казаното по – горе порочност
на НП засяга същото само в частта по пункт І-ви – за нарушението по чл.25 ал.1
от ЗДВП, и носи като последица изцяло отмяната на НП – включително и за
нарушението по пункт ІІ-ри – за нарушението по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДВП. По
всички изложени съображения съдът прие да измени наказателното постановление
като го отмени в частта по пункт І-ви – за нарушението по чл.25 ал.1 от ЗДВП, и
го потвърди в частта по пункт ІІ-ри – за нарушението по чл.123 ал.1 т.1 от
ЗДВП.
Относно направеното в съдебно заседание в хода на
съдебното производство искане на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане в полза на наказания на направените от него разноски по делото с
оглед така очерталия се изход на производството – при изменяне на атакуваното
наказателно постановление чрез отмяна в една част и потвърждаване в друга, без
изцяло отпадане на административно-наказателната отговорност, същото искане се
явява според съда неоснователно и като такова не следва да бъде уважавано.
Мотивиран от горното РС Пловдив ХVІІ н. с.
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
19-1030-009027/11.10.2019 г. на ****при Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР
гр. П., с което на И.К.К. с ЕГН ********** *** са наложени административни
наказания глоба в размер на 200 /двеста/ лв. за нарушение на чл.25 ал.1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от
ЗДВП и глоба в размер на 100 /сто/ лв. и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 2 /два/ месец за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от
ЗДВП на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДВП, като ОТМЕНЯ Наказателното
постановление в частта, с която на И.К.К. с ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лв. за нарушение на чл.25
ал.1 от ЗДВП на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДВП, и ПОТВЪРЖДАВА Наказателното
постановление в частта, с която на И.К.К. с ЕГН ********** са наложени
административни наказания глоба в размер на 100 /сто/ лв. и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 2 /два/ месец за нарушение на
чл.123 ал.1 т.1 от ЗДВП на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДВП.
Решението
подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд П. по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
вярно с оригинала,
М.Т.