№ 4016
гр. С., 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110124083 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от “фирма” ЕАД, ЕИК номер, със седалище и адрес на управление
адрес, представлявано от A.А, с който е поискало да бъде установено по отношение на
ответника А. П. Ш., ЕГН: **********, с адрес гр. С., ж.к. „О.К“, бл. вх., сервизно
помещение, че същия дължи на ищеца следните суми:: сумата от 1506,81 лева - главница,
представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., за имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. „О.К“, бл. вх.,
сервизно помещение, отчитан под абонатен № *********, ведно със законна лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
–28.01.2022 г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от 126,78 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2019 г. до 19.01.2022 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответника е потребител на топлинна енегрия
топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от
10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на
топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет странцита на
дружесвтото. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „фирма“ ЕАД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв. Оспорва иска, като излага
съображения за неоснователност. Посочва, че част от сумите по двете фактури са заплатени,
1
което се установява и от направеното в тях отбелязване. Прави възаржение за погасителна
давност на задължението.
С определение от 02.11.2022 г. е конституирано като трето лице помагач на страната
на ищеца „фирма“ ЕАД.
В съдебно заседание ищеца се представлява от юрк. Петракиева, която поддържа
исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за което
представя списък.
Ответника, редовно призован, се представлява от адв. Р., която поддържа писмения
отговор. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски по списък.
Третото лице помагач не изпраща представител.
По делото са събрани писмени доказателства.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 4772/2022 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за сумата от 1506,81 лева (хиляда петстотин и шест лева и
81 стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. за имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. „О.К“, бл.
вх., сервизно помещение, инсталация **********/аб.№ *********, ведно със законна лихва
от 28.01.2022 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 126,78 лева (сто двадесет и
шест лева и 78 стотинки), за периода от 15.09.2019 г. до 19.01.2022 г. С възражение от
16.03.2022 г. ответника е оспорил вземането с мотив, че не дължи.
На 10.05.2014г. е сключен договор за наем на недвижим имот от 10.05.2014г. между
ЕС с адрес с адрес гр. С., ж.к. „О.К“, бл.606, вх.Б и А. Ш., по силата на който на ответника е
предоставено по наем за временно и възмездно ползване сервизно помещение на приземния
етаж, находящо се в гр. гр. С., ж.к. „О.К“, бл.606, вх.Б и собственост на ЕС. Договора е
сключен за срок от 3 години, считано от 10.05.2014г.
На 18.06.2015г., А. Ш. е подала до ищцовото дружество заявление -декларация за
откриване на партида за доставка на топлинна енергия в процесния имот.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т. С.“ АД на клиентите в гр. С., се установява съдържанието на
правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
(собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
На 11.08.2002 г. е проведено ОС на ЕС на сградата, в която се намира процесния
имот, на което е взето решение дяловото разпределение да се осъществява от „фирма
Инженеринг“ ООД. Договор с последното е сключен на 27.08.2002 г. Представени са
доказателства и за наличие на договорни отношение и от страна на ищеца с посочената ФДР
– договор от 02.06.2017 г.
От страна на ищеца и третото лице-помагач са представени писмени доказателства,
касаещи отчитането и начисляването на задълженията за процесния имот.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявения главен иск, следва да бъде установено наличието на
облигационно правоотношение между страните по делото, по силата на което ищецът да е
доставял на ответника през исковия период топлинна енергия по количество и цени,
2
формиращи цената на иска, която да не е заплатена от ответника.
Облигационното правоотношение възниква по силата на закона между
топлофикационното предприятие и лице, което е собственик или ползвател на имот, което
ползва топлинна енергия, съобразно чл.153 ЗЕ. С отговора на исковата молба е направено
изрично възражение за наличието на облигационно правоотношение между страните.
Същото се поддържа и в съдебно заседание от процесуалния представител на ответника. С
оглед на това ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи
фактите, от които се пораждат претендираните от него права, а именно наличието на право
на собственост или ограничено вещно право на ползване в патримониума на ответника през
исковия период, досежно процесния имот. По делото е представен договор за наем, по
силата на който на ответника е предоставено за временно и възмездно ползването на
процесния имот, представляващ складово помещение. Договорът е сключен за срок от 3
години, считано от 10.05.2014г. (чл. 5.2.), като съгласно предвиденото в чл. 6.1., договора се
прекратява с изтичане на срока. С оглед на това договора е прекратен на 10.05.2017г. В чл.
5.3. е предвидено, че договора може да бъде продължен след изтичане на определения срок,
по взаимно съгласие с двустранно подписан анекс. По делото обаче няма ангажирани
доказателства в тази насока, поради което не се установява, че след прекратяване на
договора на 10.05.2017г., същия е продължил своето действие. При тези данни съдът не
може да направи категоричен извод, че ответника е бил ползвател на процесния имот след
10.05.2017г. Доколкото по делото са налице данни за подадена от А. Ш. молба-декларация
за разкриване на нейно име на партида за доставка на топлинна енергия за процесния имот и
съобразно отразеното в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, следва да се приеме, че е налице
предприето от ответника конклудентно действие, което сочи на сключен договор за
продажба на топлинна енергия за складовото помещение. Същото обаче следва да бъде
разгледано в рамките на сключения с ЕС договор за наем, който е с определен срок и за
който само срок ответника е пасивно легитимиран да отговаря по предявените срещу него
искове.
С оглед на това и предвид липсата на ангажирани доказателства, че към началото на
исковия период-01.05.2018 г. ответника е бил ползвател на процесния недвижим имот,
съдът намира, че исковете следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Предвид изхода на спора, само ответника има право на разноски, каквото искане е
направил и пълномощникът му, като е представил списък на разноските. В съответствие с
възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето производство
да се произнесе и по разноските, направени в предхождащото го заповедно такова, като
разпредели отговорността за тях съобразно изхода по делото.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв ответникът следва да заплати на
адв. Р. Р. сумата от 300,00 лв. – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на
ответника по настоящото дело и по ч.гр.д.№ 4772/2022 г. по описа на СРС, съобразно изхода
по делата.
Следва да бъде оставено без уважение искането за присъждане на разноски на ищеца.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на “фирма” ЕАД, ЕИК номер, със седалище и адрес на управление
гр. С., ул. „я.“ № 23Б, за признаване за установено по отношение на ответника А. П. Ш.,
ЕГН: **********, с адрес гр. С., ж.к. „О.К“, бл. вх., сервизно помещение, че последния
дължи на ищеца следните суми: сумата от 1506,81 лева - главница, представляваща
стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2021 г., за имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. „О.К“, бл. вх., сервизно помещение,
отчитан под абонатен № *********, ведно със законна лихва от подаване на заявлението
3
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –28.01.2022 г. до
окончателното плащане на дължимото, сумата от 126,78 лева, представляваща законна лихва
за забава за периода 15.09.2019 г. до 19.01.2022 г., за които суми е издадена Заповед
№4439/14.02.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
4772/2022 г. на СРС, 159 състав.
ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕАД, с ЕИК номер, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „я.“ № 23Б, да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адв. Р. К. Р.,
ЕГН **********, сумата от 300,00 лв. (триста лева), представляваща възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ на ответника А. П. Ш. по настоящото дело и по ч.гр.д.
№ 4772/2022 г. по описа на СРС.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач „фирма“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 4772/2022 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4