Р Е Ш Е Н И Е

№ 260006

Гр. Сливница, 08.02.2021г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД ГРАД СЛИВНИЦА, ІV състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети януари,  през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ НИКОЛОВ

при участието на секретаря ЖАНЕТА БОЖИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 214 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното: А. С.Р., ЕГН ********** ***, обжалва НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-1204-000484 от 12.03.2020 г. на Началник Група към ОДМВР – София, с което за нарушение на разпоредбата на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, затова, че на 16.02.2020г. в 15.40 часа, на ПП № 1-8 в района на 01-ви км. на  ГКПП „Калотина“ вход леки автомобили, управлява лек автомобил „Мерцедес V- класа с рег. №  DK901BW, като при извършена проверка се установило, че МПС не е регистрирано по надлежния ред в Р България, за което и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП, като претендира същото да бъде отменено, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, като по делото е постъпила писмена защита от същия, в която се излагат аргументи по съществото на правния спор.

Административнонаказващият орган – ОДМВР София, редовно уведомена, не изпраща представител и не взема становище по така подадената жалба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Не се спори по делото, че на посочената в НП и АУАН, дата, място и време, жалбоподателят управлявал описаното МПС, като е преминал през границата на страната и е влязъл на територията на Р България. При извършена проверка от граничен служител, водача представил на същия френско СРМПС № 2018DP5510484, което според мл. Инспектор В.Г.от РДГП – Драгоман било анулирано. Поради горното последния потърсил съдействието на служители на ОДМВР - София, с-р „Пътна полиция“, като на място се отзовали свидетелите И.Т.Т. и К.Б.Б.. Последните твърдят, че при въвеждане на номера на автомобила в системата на „Гранична полиция“ се установило, че табелите на този автомобил били обявени за невалидни на територията на Р Франция. За посоченото нарушение, свидетелят Т., съставил на жалбоподателя АУАН № 134221. Актът бил връчен срещу подпис на водача, като същия не направил възражения в него и отразил, че е запознат със съдържанието му.  По преписката не е представена справка за твърдяната от свидетелите дерегистрация на автомобила.

Копие от френско СРМПС № 2018DP5510484 е приложено към административно наказателната преписка – л. 15 от делото.

На база съставения АУАН и доказателства АНО е издал обжалваното НП. 

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата.

Тя е подадена в срок от лице посочено в обжалваното постановление, като нарушител, т.е. от лице което има правен интерес да обжалва в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

За да бъде ангажирана административно – наказателна отговорност спрямо едно лице е необходимо да са налице няколко кумулативно предвидени от закона предпоставки: На първо място следва да е извършено административно нарушение /действие или бездействие/, което нарушава установения ред. То следва да е извършено виновно и да е обявено от закона за наказуемо с административно наказание по административен ред. На второ място, отговорността в административно – наказателното производство е лична, от което се налага извода, че по безспорен и категоричен начин е необходимо да бъде установено авторството на деянието. На трето място е необходимо да са спазени формалните изисквания на чл. 34 от ЗАНН, относно предпоставките за образуване на административно наказателно производство и сроковете за завършването му, както и издадените актове и НП да отговарят на формалните изисквания и да съдържат предвидените в закона реквизити.   

Тези обективно дадени предпоставки обуславят наличието, или не на съответното административно нарушение.

В конкретния случай съдът намира, че издадените акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление от формална страна съдържат изискуемите реквизити и отговарят на изискванията на чл. 42 и 57 от ЗАНН.

При съставянето на АУАН не са допуснати съществени нарушения на императивни разпоредби на ЗАНН.

Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало със съставянето на акт за установяване на административно нарушение, изготвен от компетентно длъжностно лице от съответния административен орган, което има права да осъществява функции по контрол по ЗДвП - актът е съставен от св. И.Т. в качеството му на мл. автоконтрольор при ОДМВР - София, при спазване разпоредбите на. чл. 37, ал. 1 от ЗАНН.

Според обстоятелствената част на наказателното постановление управляваният от жалбоподателя автомобил е бил регистриран на територията на Р Франция, а впоследствие е бил отчислен от службата за регистрация в посочената държава и не е бил регистриран в службата за регистрация в България. Констатацията, че автомобилът е бил регистриран във Франция, се подкрепя единствено от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, като в кориците на административно наказателната преписка, такива доказателства липсват.

Не се спори в производството, че Р. е представил пред служителите на Гранична полиция френско свидетелство за регистрация на автомобила. Както беше посочено по - горе обаче, липсват данни по преписката да са представени доказателства, че автомобилът действително е бил отчислен от френските власти. Липсват също така и данни дали от съответните компетентни власти е изисквана официална справка свързана с актуалната регистрация на процесния автомобил в Р Франция.

Предвид изложеното по-горе не може да се приеме за доказано обстоятелството, че регистрацията на автомобила във Франция е била прекратена към момента на установяване на твърдяното нарушение.

Тук е мястото да се отбележи, че задължение на административно наказващия орган е да ангажира достатъчно по обем и качество доказателства от които да бъде установено по несъмнен и безпротиворечив начин описаното в НП нарушение.  В случая, както беше посочено по – горе, не са посочени номерът на рамата на управлявания от жалбоподателя автомобил /доколкото при наличието на твърдения за липса на регистрация по установения ред, това е основният индивидуализиращ белег на МПС/, фактическото и правното основание, по силата на което е прекратена регистрацията на този автомобил във Франция, както и актът за прекратяване на регистрацията на автомобила и компетентният орган на Френската република, който е издал този акт. Освен че водят до нарушаване на правото на защита на санкционираното лице, посочените пропуски изправят съда пред невъзможност да прецени законосъобразността на издаденото наказателното постановление, както и да провери правилно ли е приложен материалния закон, досежно възприетата от АНО фактическа обстановка, че регистрацията на управлявания от жалбоподателя автомобил е била прекратена към посочената в наказателното постановление дата на вмененото нарушение. Следва също така да бъде посочено, че отбелязването върху талона на автомобила на ръкописен текст на  френски език „VENDU“ /продаден/, само по себе си не означава, дерегистрация на автомобила, а единствено установява трансформация на собствеността. За да бъде прекратена неговата регистрация е необходим конкретен акт на съответната компетентна администрация, според който по недвусмислен начин да се налага извода, че поставените регистрационни табели са невалидни и съответно движението на автомобила с тях го квалифицира като такъв, който не е регистриран по надлежния ред.

В този смисъл обжалваното постановление е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, като не са посочени доказателствата които потвърждават извършването му. В конкретния случай такива липсват по делото и не са ангажирани в хода на АНП.

Горното налага извода, че така издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

 

            Воден от горното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № № 20-1204-000484 от 12.03.2020 г. на Началник Група към ОДМВР – София, с което на А. С.Р., ЕГН ********** ***, за нарушение на разпоредбата на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, затова, че на 16.02.2020г. в 15.40 часа, на ПП № 1-8 в района на 01-ви км. на  ГКПП „Калотина“ вход леки автомобили, управлява лек автомобил „Мерцедес V- класа с рег. №  DK901BW, като при извършена проверка се установило, че МПС не е регистрирано по надлежния ред в Р България, за което и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП, му е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – София област в 14 -  дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: