Р Е Ш Е Н И
Е
№ 845
Град Пловдив, 11.05.2022 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ отделение, Х състав,
в публично съдебно заседание на четвърти май през две хиляди и двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА, с участието на прокурор РОСЕН КАМЕНОВ, като разгледа докладваното
от съдия ЯНКО А., административно дело № 1051 по описа за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 27а
от Закона за
закрила на детето /ЗЗД/.
Делото е образувано по жалба предявена от Я.В.Х., с
ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството и на родител на малолетния К.Я.Х.,
ЕГН **********, подадена чрез адвокат Д.Б. срещу Заповед № ЗД/Д-РВ-СТ-006 от 05.04.2022
г., издадена от Б.К., действаща в качеството на „За“ Директор на Дирекция
„Социално подпомагане“ град Стамболийски, с която е разпоредено
временно насТ.ване на детето К.Я.Х., с ЕГН **********, в Кризисен център
гр. Пловдив, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на
детето.
Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт и се иска неговата отмяна от съда. Твърденията в тази
насока са свързани най-общо с желанието и възможността на майката Я.В.Х. и Н.А. /биологичен баща на настаненото дето/ да
се грижат за детето си К..
В съдебното заседание - Я.В.Х.
лично и с адвокат Д.Б., поддържат жалбата.
Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция “Социално осигуряване” гр. Стамболийски,
чрез процесуалния си представител юрк. С. е на становище, че жалбата е неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният
административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания
за неговото постановяване.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна
прокуратура Пловдив, дава заключение за законосъобразност на процесната
заповед.
Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок и от лице имащо правен интерес от оспорването, което налага
извод за нейната допустимост, а разгледана
по същество е неоснователна. Съдът намира оспорения акт за издаден от компетентен орган /л.131 и л.132/, в изискуемата от
закона форма при спазване на изискванията, както на материалния закон, така и
на административно-производствените правила, в съответствие с целта на закона.
Заповедта е
издадена възоснова на анализа и набелязаните мерки в Социален доклад с вх.№
СЛ/Д-РВ-СТ/620-002/04.04.2022г. /л.48 и сл./.
В този доклад са подробно посочени фактическите
основания и са посочени точно извършените действия по социално наблюдение върху
детето, майката, бащата, училищната среда и МКППМН. При обективираните констатации
социалните работници са достигнали до извода, че за детето не се полагат
необходимите грижи.
От представената административна преписка се
установява, че Отдел „Закрила на детето“/ОЗД/ при ДСП-Стамболийски работи с
детето К.Х. и неговото семейство от 15.02.2022г., когато е постъпил сигнал от
ОЗД-Пазарджик за децата К., М. и И. Х., които са били установени без родителски
надзор на 15.02.2022г. около 0 часа и 20 мин. на ЖП гарата в Пазарджик да чакат
пътническия влак в 01 часа за гр. Стамболийски. Децата са закарани в Център
„Спешен пием" на КСУДС Пазарджик от дежурен патрул на РУ Пазарджик, където
са прекарали нощта. На 15.02.2022г. около 10 часа са предадени на родителите.
Видно от доклад за оценка на постъпил сигнал с вх. №СИГ/Д-РА/35/15.02.2022г.
/л.9/, изготвен от гл. социален работник „ЗД“ при ДСП-Пазарджик информацията,
която е предоставена от родителите и от децата за случилото се е противоречива
по отношение на причините довели до тяхната безпризорност. По думите на едно от
децата това се е случвало и други пъти. В доклада е отбелязано, че с родителите
е проведен разговор за повторното установяване на децата на територията на
община Пазарджик без родителски надзор и възможност да бъдат въвлечени в
престъпление или самите те да станат обект на престъпление.
Видно от доклад за оценка на постъпил сигнал с вх. №
СИГ/Д-РВ-СТ/13/15.02.2022г. /л.22/, изготвен от социален работник от отдел
„Закрила на детето" към ДСП - Стамболийски, във връзка с постъпила
информация, при установените факти и обстоятелства, ОЗД-Стамболийски приема, че
родителите на детето показват незаинтересованост по отношение на възпитанието,
развитието и обучението на детето, не оказват необходимия родителски контрол.
Докато родителите са на работа детето обикаля безпризорно, поради което има
склонност към извършване на противообществени прояви.
За периода от 2016г. до 2022г. от МКБППМН община
Стамболийски по отношение на К. има образувани 10 възпитателни дела
/представени Решения на л.94-л.111/, свързани с кражби на пари, предмети и вещи
от частни лица, хулигански прояви /разрушаване на чужда собственост/, обиди и
агресивно поведение към възрастни жени. По отношение на К.Я.Х., видно от
приложените решения са налагани различни възпитателни мерки: „поставяне под
възпитателен надзор на родители или лицата, които ги заместват, със задължение
за полагане на засилени грижи", „поставяне под възпитателен надзор на
обществен възпитател", „предупреждение за насТ.ване във възпитателно
училище интернат", „насТ.ване във социално-педагогически интернат".
Налага се извод, че родителите не осъзнават своята
отговорност като такива в процеса по възпитанието и обучението на децата и
техните прояви. По делото и от административната преписка се констатира
формална/привидна заинтересованост, не кореспондираща със задълженията им на
родители. Налага се извод, че родителите по никакъв начин не са съдействали при
изпълнение на възпитателните мерки. По
делото не са ангажирани доказателства от страна на родителите да са инициирани
и търсени мерки за закрила в семейна среда, съобразно способите разписани в
чл.23 от Закона за закрила на детето.
Напротив, след като компетентните органи са
констатирали, че въпреки наложените възпитателни мерки, продължават противо- обществените
прояви, е направено предложение до директора на ДСП-Стамболийски по отношение
на К.Х. да се предприеме мярка за
закрила - съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда.
Като част от преписката е налична Служебна бележка -
изх.№131/18. 02.2022г. от Т. Й. Т.-Д. - Директор на ОУ „Христо Смирненски"
- гр. Стамболийски за детето К.Х., от която се установява, че от месец ноември
2021г. след преминаването на училището в обучение от разстояние в електронна
среда той фактически не се е обучавал. Никога не се е включвал в електронна
среда, а материалите и листовете, които изготвят учителите по предметите не са
вземани от училището или ако се вземат не се връщат изработени от ученика.
Когато е била дадена възможност учениците да присъстват в училище чрез тестване
един път седмично, родителите категорично са отказали да подадат декларация за
съгласие за тестване. С това си действие те са лишили К. от посещение на
учебния процес и от обучение. Според училищните власти родителите не проявяват
никакъв интерес детето им да посещава училище. Детето имало прекалено много
отсъствия по уважителни причини /родителите взимали медицински документи, за да
не бъдат спрени детските надбавки/. Ученикът също не проявявал интерес към
училището, освен това повечето прояви на лошо поведение от страна на учениците
са били свързани с негово участие, което се изразявало в предизвикване на
другите ученици, взимане на техни вещи и пречене на учителите в час. В тази насока по делото са и свидетелските
показания на Т. Й. Т.-Д., които съдът кредитира като обективни и съответстващи
на доказателствата по делото./л.139/
На 14.03.2022г. е изготвен план за действие /л.35/ за
родителите и за детето във връзка със съдействие, подпомагане и услуги в
семейна среда, който е съгласуван с родителите.
На 04.04.2022г. е получен доклад с изх. №
157/04.04.2022г. /л.42/ от Т. Й. Т.-Д. - Директор на ОУ „Христо
Смирненски" - гр. Стамболийски за децата И., М. и К. Х.. От доклада се
установява, че К. не полага абсолютно никакви усиля, свързани с учебния процес.
В края на първия учебен срок е завършил с шест двойки за срока. Ученикът е
включен в екипи за допълнителна подкрепа, но поради честото му отсъствие,
подкрепата е възпрепятствана. Няма тетрадки, химикали и учебни помагала. За
него училището било скучно място. Държането на К. през часовете било неадекватно.
Палил клечки от кибрит в стаята, напускал часовете, въпреки отказите на
учителите. Пристигал сутрин в училище видимо недоспал и в недобро състояние.
Родителите му не проявявали никаква заинтересованост към образователния процес.
Контактът с тях е бил трудно осъществим. Ученикът имал поведенчески проблеми,
проблеми във взаимоотношенията в семейството и извън него, както и с неуспехите
по отношение на обучението в училище. Според доклада по отношение на детето са
нужни предприемане на адекватни и подходящи мерки с цел предотвратяване на
тежки последици в емоционален, психически и не на последно място в учебен план.
На 04.04.2022г. е проведена екипна среща, обективирана
в Протокол /л.45/ с представители на институции, работещи с децата К., М. и И. Х.,
на която е взето решение по отношение на децата К. и М. да се предприеме нова
мярка за закрила, с цел опазване живота и здравето на децата, предотвратяване
на последващи противообществени прояви, осигуряване на образователните им
потребности и последваща последователна работа с психолог, като бъдат настанени
в подходящи, но различни социални услуги от резидентен тип. Изготвен е Социален
доклад №СЛ/Д-РВ-СТ/620-002/04. 04.2022г./л.48 и сл./ за предприемане на мярка
за закрила -настаняване в Кризисен център гр. Пловдив, с адрес: ул. "Д.
Цончев" №11.
Основните изводи и препоръки изложени в доклада са
следните: Детето К. се отглежда в
семейна среда от раждането му и не е настаняван в институция. Констатирани са
проблеми във възпитанието, образованието и поведението на детето. Децата К. и М.
са оставяни почти ежедневно без надзор от родител, което е причина за
извършване на множество противообществени прояви. Същите пътуват и до близки
населени места, непридружени от тях, за което ОЗД Стамболийски е сигнализиран
за това. За К. *** има образувани възпитателни дела и назначени възпитателни
мерки с обществен възпитател. Няма резултата от наложените възпитателни мерки.
Увеличават се противообществените прояви на детето на територията на града. К.
почти не ходи на училище. Има допуснати над 179 извинени отсъствия по
медицински причини, без да има констатирано заболяване. Поведението и
държанието на детето в училище е неадекватно. В училище сутрин изглежда
недоспал и в недобро състояние. Родителите са безотговорни по отношение
възпитанието, здравето, обучението и израстването на детето. Майката сама не
може да се справи в грижите за детето. Водеща роля за неговото
"възпитание" има съжителят на майката, който се определя за
биологичен баща на К.. Родителите на детето са с нисък родителски капацитет, а
бащата демонстрира агресивност и безнаказаност. Той е лош пример за подражание
на детето, заради което детето не се обучава редовно в училище и е носител на
редица противообществени прояви.
Съдът намира че заповедта е
съобразена с материалния закон, т.е. същата е издадена в съответствие с
приложимите материалноправни разпоредби. Описаната в заповедта фактическа
обстановка се потвърждава от множеството събрани по делото писмени, а и гласни
доказателства. От правна страна заповедта е мотивирана с основанията по чл.27
ал.1 и чл.25 ал.1, т.2 ЗЗДетето. Нормата на чл.25, ал.1, т.2 ЗЗДетето регламентира, че може да бъде настанено извън
семейството дете, чиито родители, настойници или попечители без основателна
причина трайно не полагат грижи за детето. Изложените фактически основания в
заповедта съответстват на посоченото правно основание – родителите изпитват
сериозни проблеми по отношение на отглеждането и възпитанието на детето, често
е оставяно безпризорно, което е една от основните причини за извършването на
множество противообществени прояви, по отношение на К. са образувани множество възпитателни дела, а наложените мерки не дават
резултат, детето рядко посещава училище като поведението му там е проблемно –
не спазва правила и норми и възпрепятства учебния процес, родителите са
безотговорни по отношение на възпитанието, здравето, обучението и израстването
на детето. От събраните доказателства по делото, настоящият съдебен състав
намира за безспорно установена фактическата обстановка, така, както е описана в
процесната заповед, в изготвените доклади за оценка на постъпилия сигнал и
предприемане на мярка за закрила спрямо дете, изготвения социален доклад и
плановете за действие, приобщени надлежно към административната преписка.
Не е спорно между страните,
че детето К.Я.Х. живее с майка си и Н.Н.А., представящ се за негов биологичен
баща, който обаче не го е припознал. Детето е привързано към родителите си,
последните също са привързани към него. Осигурени са му основни битови
потребности – подслон и храна.
Независимо от
гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че родителите без основателна
причина трайно не полагат грижи за детето, поради което и е налице сериозна
опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото,
интелектуалното и социалното му развитие, която опасност, съгласно чл.25 ал.1,
т.2 ЗЗДетето е основание за настаняването му извън семейството. Достатъчно в
тази връзка е да се посочи, че родителите не насърчават детето да посещава
редовно училище, поради което и същото има множество неизвинени отсъствия/така
данните от протоколите от проведените срещи, служебна бележка и доклад от
Директора на ОУ „Христо Смирненски/; от 2016г. до 2022г. по отношение на детето
К. има образувани и приключили десет възпитателни дела, свързани с
кражби на пари, предмети и вещи от частни лица и противообществено деяние към
възрастни жени/така представени решения на Местна комисия за борба срещу
противообществените прояви на малолетни и непълнолетните при Община
Стамболийски/, като последното решение е от 09.02.2022г. /л.110/, или само
няколко дни преди детето К. да бъде открито на гарата в град Пазарджик без
родителски надзор; детето е оставяно често без надзор/така формуляр за приемане
на устен сигнал, решенията на Местната комисия за борба срещу
противообществените прояви на малолетните и непълнолетните при Община
Стамболийски и социалните доклади.
В подкрепа на горното са и показанията на
разпитаната по делото свидетелка, социален работник М., които съдът кредитира.
За пълнота на изложеното и с
оглед твърденията в жалбата, че не са налице основанията на „трайност“ на
бездействията на родителите на детето по смисъла на чл.25 от ЗЗДетето, е
достатъчно да се посочи, че от представени от ответника Формуляр за приемане на
устен сигнал №СИГ/Д-РА/35 от 15.02.2022г. и преписката, образувана по случая/л.9
и сл./ се установява, че К.Я. Х. и друг път е бил непридружен от възрастен на
ЖП гарата в град Пазарджик.
Следва да бъде съобразено,
че изготвените доклади, преценени като писмени доказателства, съставляват
официални документи по смисъла на чл.179 ал.1 ГПК във връзка с чл.144 АПК като
издадени от длъжностно лице в кръга на службата му/в конкретния случай
социалният работник/.
Същите на основание
посочената разпоредба от ГПК, се ползват с презумптивна доказателствена сила
пред съда/т.е. до доказване на противното/ за отразените в тях изявления и
действия, извършени пред и от него, а в настоящия случай, те не са надлежно
оборени с допустими от закона доказателства и доказателствени средства.
В тази връзка съдът намира
за нужно да отбележи, че не кредитира показанията на свидетеля Н.Н.А., тъй като
същите противоречат на целия останал доказателствен материал по делото, а освен
това, безспорно са насочени към поддържане на тезата на жалбоподателката Я.В.Х.,
с която е във фактическо съжителство. Така например същият заявява, че децата
са отишли в Пазарджик да си купуват телефони и полицията ги е намерила към 11
часа, защото той отишъл да купува цветя на майката и ги е изгубил, същевременно
обаче на проведената на 16.02.2022г. среща е посочил, че на 14.02.2022г. заедно
с децата сутринта са заминали за Пазарджик, като са отишли до магазини за втора
употреба и от пазара купил обувки на децата, после ги завел в МОЛ-а и там ги
оставил на количките да играят и когато слязъл не видял децата и ги търсил до 7
часа вечерта, прибрал се в Стамболийски и се обадил в полицията да ги издирват.
Децата пък при проведения
разговор в офиса на Отдел „Закрила на детето“ Пазарджик заявили, че на
14.02.2022г. след училище отишли с баща си за Пазарджик, където били на
погребение на своя баба, баща им заминал за Стамболийски и с тях е останал
техният вуйчо, който обаче ги е забравил и
така са останали самички на гарата. Пак по споделено от децата, това се
е случвало и друг път /така доклад за постъпил сигнал от 15.02.2022г./.
В показанията си свидетелят А.
твърди, че всеки ден К. ходи на училище, но от представените по делото служебна
бележка и доклад от Директора на ОУ „Христо Смирненски“ се установява, че
считано от м.ноември 2021г., след преминаването на училището в обучение от
разстояние в електронна среда, той фактически не се е обучавал – никога не се е
включвал в обучението в електронна среда, а материалите и листовете, които
изготвят учителите по предметите, не са взимани от училището или ако са
взимани, не са връщани от ученика изработени. Дори и след попълването на
декларация за съгласие за тестване на учениците, К. не ходи редовно на
училище.
По идентичен начин стои
въпросът и с изслушването на детето К.Х. в съдебно заседание в присъствието на
социален работник. Същото без колебание заявява, че в дома, където е настанен,
условията са добри, но същевременно иска да бъде при майка си и баща си, където
му е по-хубаво. Твърди обаче, че ходи на училище и само, когато е болен, не
ходи, което обстоятелство, както вече се посочи и по-горе, се установи, че не е
вярно. Показателно за това, че настаняването му извън семейството, се е
отразило добре на неговото психическо, нравствено, интелектуално и социално
развитие, е твърдението, че вече не прави бели.
От изявлението на детето, а
и от останалия доказателствен материал по делото става ясно, че на детето са
осигурени много добри битови условия/вече не е със занижена лична хигиена/,
както и други условия, свързани със задоволяване на образователните му и интелектуални
потребности/посещава редовно училище/, каквито семейството на майка му явно не
може да осигури в дома, в който живеят.
Следва да се има предвид, че
наложената със заповедта мярка за закрила е временна и в друго производство по
чл.28 ЗЗДетето в правомощията на компетентния районен съд е да прецени налице
ли са нови факти, които да налагат промяна на взетата мярка.
В тази връзка, разпоредбата
на чл.27 ал.2 ЗЗДетето задължава административния орган, т.е. Директора на ДСП
Стамболийски, в едномесечен срок от издаването на заповедта, т.е. в случая до
05.05.2022г., да направи искане до Районния съд по настоящия адрес на детето -
при спешни мерки, както и да поиска от съда да постанови прекратяване на настаняването
на детето по реда на чл.30 ЗЗДетето, в случаите, когато прецени, че има
по-благоприятна възможност за отглеждане на децата от другия родител.
От събраните по делото
доказателства се установява, че в Районен съд – Пловдив е образувано гр.дело
№5784/2022г., II гр.с. по подадена молба от Директор на ДСП Пловдив с
основание в чл.28 ЗЗДетето.
В рамките на настоящото бързо производство по
чл.27а ЗЗДетето настоящият съдебен състав приема, че предпоставките за насТ.ване
извън семейството към датата на издаване на заповедта, са били налице, поради
наличието на безспорни доказателства за необходимостта от предприемане на тази
временна мярка за закрила.
Следва да се добави, че тази
временна мярка за закрила на детето е предвидена в разпоредбата на чл.4 ал.1,
т.5 ЗЗДетето, съгласно която норма, закрилата на детето по този закон се
осъществява чрез предоставяне на социални и интегрирани здравно-социални услуги
за резидентна грижа, като в случая детето К.Х. е настанен временно в Кризисен център за деца – Община Пловдив. Едва
след настаняването, след като е обърнато внимание на силното главоболие, от
което се оплаквал К., било установено, че той има проблеми със зрението, като е
диагностициран с хиперметропия /Н52.0 по МКБ/
и придружаващо заболяване и усложнение: амблиопия, дължаща се на анопосия
/Н53.0 по МКБ/. Очевидно при констатираната незаинтересованост от страна на
родителите, следва Държавата да се погрижи за осигуряване на необходимото
лечение.
Съдът приема, че посредством предприетата
мярка е постигната и целта на закона да бъдат защитени интересите на детето и
неговото, на първо място, физическо здраве, като правилна е и целесъобразна
преценката на ответния административен орган към датата на постановяване на
обжалваната заповед за наличие на основание по чл.25 ал.1, т.2 ЗЗДет - защита на
висшите интереси на детето, които имат приоритет пред желанията или интересите
на родителя. Понятието „висши интереси на детето“ не е легално дефинирано, като
според съда то намира израз в прогласените и защитени от международните актове
и закона права на детето - в принципите на Декларацията за правата на детето,
провъзгласена с резолюция 1386 (X.) на Общото събрание на ООН от 20.11. 1959г.
и в чл.10 ал.1 ЗЗДет.
В конкретния случай,
приоритетно значение има правото на детето да се развива физически и социално
по здравословен и нормален начин, както и на защита на неговите интереси. Тези
права и интереси са изцяло спазени с издаването на обжалваната заповед, с която
е и постигнато най-доброто осигуряване на посочените права на детето. Защитата на най-добрия
интерес на детето и висшите интереси на детето са доминиращи при подобни
хипотези, съгласно чл. 3, т. 3 ЗЗДет. и чл. 3 от Конвенцията за правата на
детето. В чл. 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС,
2016/C 202/02) изрично е разписано, че при всички действия, които се
предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на децата,
висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение.
Резолюция на Европейския
парламент от 26 ноември 2019 г. относно правата на децата по повод на 30-ата
годишнина от Конвенцията на ООН за правата на детето (2019/2876(RSP)) (2021/C
232/01) подчертава, че утвърждаването на правата на децата е изрична цел на
политиките на ЕС, установена и в Хартата на основните права на ЕС, която
изисква висшият интерес на детето да се разглежда като съображение от
първостепенна важност при всички действия на ЕС. Съгласно Препоръка (ЕС)
2021/1004 на Съвета от 14 юни 2021 г. за създаване на Европейска гаранция за
децата, с която се допълва Препоръка 2013/112/ЕС на Комисията, представляваща
резултат от Плана за действие на Европейския стълб на социалните права и
всеобхватната стратегия на Съюза за правата на детето, целта е да се
предотврати и противодейства на социалното изключване, като се гарантира
достъпът на децата в нужда до набор от ключови услуги, като по този начин се
допринася и за отстояването на правата на децата чрез борба с детската бедност
и насърчаване на равните възможности.
Както вече се посочи и
по-горе, в настоящото производство съдът преценява дали са били налице
предпоставките за прилагане на мярката към момента на издаване на заповедта,
както и че наложената мярка за закрила е временна. Дали да бъде налагана мярка
за закрила и къде да живее детето за в бъдеще, е предмет на производство по
чл.28 ЗЗДетето, като в правомощията на компетентния районен съд е да се
произнесе по този въпрос.
Изложеното до тук обоснова и
извода на настоящия състав за неоснователност на заявеното оспорване от страна
на Я.Х., поради което жалбата и следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид
горното, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, Х състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.В.Х., с ЕГН **********, в качеството и на
родител на малолетния К.Я.Х., с ЕГН **********, подадена чрез адвокат Д.Б.
срещу Заповед № ЗД/Д-РВ-СТ-006 от 05.04.2022 г., издадена от Б.К., действаща в
качеството на „За“ Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ град Стамболийски,
с която е разпоредено временно насТ.ване на детето К.Я.Х., с ЕГН **********, в
Кризисен център гр. Пловдив, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от
Закона за закрила на детето.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: