Присъда по дело №833/2020 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 1
Дата: 9 февруари 2021 г. (в сила от 25 февруари 2021 г.)
Съдия: Пламен Пантев Денев
Дело: 20204210200833
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 септември 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 1
гр. Габрово , 09.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на девети февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Денев
СъдебниВалентина Иванова
заседатели:Мутафова
Мариана Благоева Владова
при участието на секретаря Росица М. Ненова
и прокурора Милен Спасов Миков (РП-Габрово)
като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Наказателно дело от общ
характер № 20204210200833 по описа за 2020 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И.В.И., роден на 16.01.1952 г. в гр. Севлиево, Област
Габрово, живущ в град Габрово, българин, български гражданин, с висше образование,
разведен, неработещ, неосъждан, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН В ТОВА, че около
11,00 часа на 25.08.2020 година, в градинката до Драматичен театър „Рачо Стоянов” в
гр. Габрово, от оставена върху пейка раница отнел чужда движима вещ – мобилен
телефон „Iphone 7+” на стойност 624 лева, собственост на С. Д. Д. от град Габрово, без
негово съгласие и с намерение противозаконно да я присвои, като до приключване на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд отнетото имущество е било
върнато, с което е извършил престъпление, за което и на осн. чл. 197, т. 1 във вр. с чл.
194, ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б” от НК ГО ОСЪЖДА на ПРОБАЦИЯ, като
в съответствие с чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК МУ ОПРЕДЕЛЯ следните
ПРОБАЦИОННИ МЕРКИ : “Задължителна регистрация по настоящ адрес” за
СРОК от ШЕСТ МЕСЕЦА и “Задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за СРОК от ШЕСТ МЕСЕЦА.
На основание чл. 42б, ал. 1 от НК ОПРЕДЕЛЯ периодичност за изпълнение на
1
пробационната мярка “Задължителна регистрация по настоящ адрес”, наложена на
подсъдимия И.В.И., ЕГН **********, в размер на “Два пъти седмично”.
ПРИЗНАВА подсъдимия И.В.И., с ЕГН **********, за НЕВИНЕН В ТОВА на
инкриминираната дата, при наличието на посочените по-горе място и начин, да е отнел
описаната движима вещ единствено при условията на чл. 194, ал. 1 от НК, без до
приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд същата да е била
върната, поради което и на основание чл. 304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по така
предявеното против него първоначално по-тежко обвинение за престъпление с тази
правна квалификация по НК.
ОСЪЖДА подс. И.В.И., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на
МВР Габрово сума в размер на 95,85 (деветдесет и пет лева и осемдесет и пет
стотинки), дължима за възстановяване на направените разноски при воденото
разследване по досъдебното производство, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
ОСЪЖДА подс. И.В.И., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на РС - Габрово, сума в размер на 40 (четиридесет) лева,
дължима за възстановяване на направените разноски при воденото разследване по
съдебното производство, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
ОСЪЖДА подс. И.В.И., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Габрово, сума в размер на 5 (пет) лева,
съставляваща държавна такса, дължима за изпълнителен лист, същата в случай на
извършено служебно издаване на такъв за събиране на присъденото вземане за
разноски от съдебното производство в полза на посочения по-горе орган на съдебната
власт.
ПРИСЪДАТА ПОДЛЕЖИ на ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ или
ПРОТЕСТИРАНЕ пред Окръжен съд – Габрово, в 15 (петнадесет) дневен срок,
считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ: Производството е по реда на Глава XXIV-та от НПК.
Чрез обвинителен акт (Вх. № 5929 от 02.09.2020 година) Районна прокуратура
Габрово е внесла материалите по бързо полицейско производство № 1752 ЗМ- 422 за
2020 година по описа на РУ Габрово за разглеждане в едноименния районен съд, като е
предявила против подс. И.В. обвинение за престъпление, инкриминирано чрез
разпоредба на Глава V-та, Раздел I-ви от Особената част на НК. Той е предаден на съд
за това, че около 11,00 часа на 25.08.2020 година, в градинката до Драматичен театър
„Рачо Стоянов” в гр. Габрово, от оставена върху пейка раница отнел чужда движима
вещ – мобилен телефон „Iphone 7+” на стойност 624 лв., от владението и собственост
на С. Д. Д. от град Габрово, без негово съгласие и с намерение противозаконно да я
присвои – престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
Освен че е получил препис от обвинителния акт, подс. И.В. е заявил, че е
разбрал и същността на обвинението, което е предявено против него. Той не се
признава за виновен по отношение на това обвинение, но дава обяснения, чрез които
излага описание на фактическата обстановка по извършването на свързаното със
същото престъпление, за което e предаден на съд.
От осъществената цялостна преценка на данните в събраните по делото
доказателства – писмени и гласни, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и
от съпоставката на същите с обясненията на подсъдимия И.В., съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
До инкриминираната дата подсъдимия И.В. не е бил осъждан за осъществени
престъпления както от общ, така и от частен характер. Към нея същият не е бил и
освобождаван от наказателна отговорност за такива престъпления (в т.ч. въз основа на
реда, предвиден в Глава VІІІ-ма, Раздел ІV-ти от Общата част на НК), като поради
изложените обстоятелства е притежавал чисто съдебно минало до нея.
Около 10,30 часа на 25.08.2020 г. малолетния Х.Д. и негов приятел отишли да
покарат тротинетки в парка, находящ се до Драматичния театър „Рачо Стоянов” в гр.
Габрово. В себе си Х.Д. носел мобилен телефон „Iphone 7+”, собственост на баща му –
свид. С.Д., който ползвал с негово съгласие.
След като се озовали в парка, момчетата оставили раниците си на една от
пейките и започнали да карат своите тротинетки по алеите в него. Отгоре върху
неговата раница Драголов оставил и посочения по-горе мобилен телефон.
Около 11,00 часа сутринта на същата пейка седнал подс. И.В.. Когато видял
раниците и оставения върху едната от тях телефон, той решил да го присвои. В
изпълнение на това решение и след като се възползвал от обстоятелството, че двете
момчета не наблюдавали постоянно оставените вещи, същият прибрал телефона в себе
си, след което се отправил към своето жилище на улица „Аврам Гачев” № 33 в гр.
Габрово.
След като установил липсата на мобилния телефон, малолетния Х.Д. се обадил
на св. С.Д.. Обяснил му за случилото се, като дал описание на мъжа, който той и
приятеля му били видели да седи на пейката, върху която били оставени двете раници
и телефона. От своя страна свид. С.Д. още на 25.08.2020 година съобщил за
1
извършената кражба в РУ - Габрово, като предал описанието на лицето (възрастен мъж
с дълга бяла брада, обут в камуфлажен на цвят панталон, който използвал бастун, за да
се подпира при ходене), заподозряно като неин автор. В резултат на това описание,
както и на данните за местонахождението на мобилния телефон, които са били
получени при проследяване на апарата по интернет мрежата чрез притежавания от
семейството компютър, полицейските служители установили, че той се намира в
района на ул. „Аврам Гачев” № 33 в град Габрово. След като посетили този адрес и
провели разговор с подсъдимия И.В., той признал, че е взел телефона от раница, която
била оставена върху една пейка в парка, както и че се намира в дома му. Чрез протокол
от тази дата В. е предал доброволно мобилния телефон на органите на реда, които с
разписка от 28.08.2020 година го върнали на св. С.Д..
По случая в РУ Габрово е било образувано бързо полицейско производство за
извършено престъпление от общ характер – под № 1752 ЗМ-422/2020 г. В хода на
воденото разследване И.В. е привлечен в качеството на обвиняем, като против него е
предявено обвинение за престъпление с квалификация по чл. 194, ал. 1 от НК.
След приключване на разследването, проведено по досъдебното производство,
чрез обвинителен акт събраните в хода на същото доказателствени материали са
внесени за разглеждане в Районен съд Габрово, при който въз основа на тях е
образувано настоящето НОХД № 833 по описа за 2020 година.
От заключението на изготвената съдебно - оценъчна експертиза, което не е
оспорено от страните и се цени като обосновано от съда, е видно, че общата парична
равностойност на отнетата движима вещ е възлизала на сумата от 624 лева към
инкриминираната дата.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена от анализа на
обясненията, дадени от подс. И.В. по време на съдебното следствие; от съпоставката на
същите с показанията на св. Б.С., Н.Г. и Х.С.; от дадените пред разследващия орган по
досъдебното производство показания на св. С.Д. – четени на съдебното следствие по
реда на чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 5 от НПК, със съгласието на страните; както и от
приложените писмени материали по ДП № 1752 ЗМ-422/2020 г. на РУ Габрово
(уведомително писмо – л. 1; 2 броя докладни записки – л. 2-3; протокол за доброволно
предаване – л. 5; постановление за назначаване и съдебно-оценъчна експертиза – л. 6-8;
протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум към него – л. 10-13;
разписка за предадени вещи – л. 18; свидетелство за съдимост – л. 20; декларация за
семейно, материално положение и имотно състояние – л. 23; постановление за
привличане на обвиняем и за взимане на мярка за неотклонение – л. 24), всички
съдържащи данни от значение за изясняване на обстоятелствата по делото и на тези от
предмета на доказване по него.
В обясненията, които е дал на съдебното следствие, подс. И.В. признава, че
действително е взел телефона от парка. Сочи, че не го е придобил чрез кражба, а че го
е намерил паднал зад една от пейките в него, на която седял на инкриминираната дата.
Заедно с това поддържа, че към момента, в който е намерил телефона, около тази пейка
не е имало други лица, като твърди, че го е взел, тъй като имал намерение да го занесе
в полицията, където знаел, че трябвало да се оставят намерени вещи с неизвестен
собственик.
2
От показанията на разпитания св. Х.С., е видно, че когато е съобщил в РУ
Габрово за извършената кражба на телефона, свидетеля С.Д. е предал на полицейските
служители и описание на лицето, което е било заподозряно за нея. То е съдържало
данни за отличителните му белези, като именно те и информацията за
местонахождението на мобилния телефон, която е била получена при проследяване на
апарата по интернет мрежата чрез компютъра на сем. Д., са довели до установяване на
неговото местонахождение. Доколкото това е така, а тези белези бащата е научил от
своя син, който не би могъл да ги узнае, ако не е успял да запомни подсъдимия по
времето, докато е седял на пейката до двете раници и телефона, следва да се приеме, че
твърдението за липсата на лица около нея противоречи на обективната истина.
Казаното важи и за твърдението, че телефона е бил паднал зад въпросната пейка, което
не намира опора в данните, изнесени в показанията на свид. С.Д. и Х.С., и се
опровергава от тях. Обясненията във връзка с намерението, с което вещта е била взета
от подс. В., също не биха могли да отговарят на истината. И това е така не само защото
телефона се е намирал в дома му по времето, в което е бил посетен от служителите на
реда, но и поради факта, че ако е имал действително намерение да го предаде, той би
могъл да го стори преди този момент - още при прибирането си към жилището след
като е напуснал парка заедно с намерения от него телефон. Следва да се отбележи, че
по време на съдебното следствие не са установени обстоятелства, които да дават друг
(различен от посочения по-долу) отговор на въпроса за причините, поради които В. не
е предал вещта към този по-ранен момент, а изложеното от него твърдение (че не го е
сторил, тъй като трябвало да се прибере в жилището, за да се преоблече) също не е в
състояние да наложи логично и убедително обяснение по отношение на тях. Явно е, че
при това положение единствената възможна причина за задържането на вещта може да
се свърже само с намерение за нейното своене, което въз основа на останалите
доказателства води до заключение, че тя не е намерена от дееца, а е била придобита от
него именно в резултат на извършена кражба по смисъла на закона.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка и изложените по-
горе съображения съдът намери, че подсъдимия И.В. е осъществил състава на
престъплението по предявеното обвинение от обективна страна. Предмета на
извършената кражба не е обект на спор, а при липсата на такъв и данните за начина, по
който телефона е бил отнет, следва да се заключи, че тя е квалифицирана правилно
като престъпление по 194, ал. 1 от НК. Връщането на това имущество от В. обаче води
до предпоставки, които налагат преквалификация на първоначално предявеното по-
тежко обвинение в по-леко наказуем (чл. 197, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК)
престъпен състав, тъй като посоченото събитие е настъпило още преди началото на
съдебното следствие, открито пред първоинстанционния съд, и то в резултат на
доброволно оказано съдействие от негова страна. Следва да се отбележи, че освен от
обективна, престъплението е осъществено и от субективна страна. У дееца е
съществувало знание, че телефона не му принадлежи, а оттук - и представа, че го
отнема противозаконно, тъй като не е имал съгласие от владелеца на същия за това.
Поради изложеното и при отнемането на тази вещ с намерение за нейното своене,
престъплението е осъществено с пряк умисъл, тъй като В. е съзнавал
общественоопасните последици от него и чрез своите действия е целял не друго, а
именно тяхното настъпване.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на изложените,
произтичащи от нея доводи и съображения, съдът намери за безспорно от правна
3
страна, че след като около 11,00 часа на 25.08.2020 г., в градинката до Драматичен
театър „Рачо Стоянов” в гр. Габрово, от оставена върху пейка раница е отнел чужда
движима вещ – мобилен телефон „Iphone 7+” на стойност 624 лева, собственост на
свидетеля С. Д. Д. от град Габрово, без негово съгласие и с намерение противозаконно
да я присвои, като до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния
съд отнетото имущество е било върнато, подс. И.В. при форма на вина пряк умисъл,
както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъпление
по смисъла на чл. 197, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, в извършването на което го
призна за виновен.
Въз основа на изложените съображения във връзка с посочените обстоятелства
съдът призна подс. И.В. за невинен в това на инкриминираната дата, при наличието на
посочените по-горе място и начин, да е отнел описаната движима вещ единствено при
условията на чл. 194, ал. 1 от НК, без до приключване на съдебното следствие пред
първонстанционния съд тя да е била върната върната, поради което и на основание чл.
304 от НПК го оправда по така предявеното му първоначално по-тежко обвинение за
престъпление с тази правна квалификация по НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи за
извършеното престъпление, като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени чистото
съдебно минало на подсъдимия към инкриминираната дата, което, отчетено заедно с
неговата напреднала възраст и липсата на данни за други осъществени
противообществени прояви до нея, определя същият като лице с невисока степен на
обществена опасност в качеството на деец; затрудненото материално положение на В.,
произтичащо от липсата на получавани доходи и друго имущество, от което да се
издържа; дадените обяснения от негова страна при съдебното следствие, чрез които,
макар и да не се е признал за виновен, той е допринесъл за разкриване на обективната
истина; както и невисоката парична равностойност на отнетата вещ, която надхвърля
само с 14 лева размера на една минимална работна заплата – от 610 лева, установена за
страната към инкриминираната дата. При преценката на установените по делото
обстоятелства съдът не констатира наличието на отегчаващи вината такива.
Преценявайки изложените по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие, че е установено наличие на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, при съществуването на които и най-лекото, предвидено от закона
наказание, би било несъразмерно тежко, дори и ако бъде определено в неговия най-
нисък размер за съответния вид, определен в нормата на чл. 197, т. 1 от НК. С оглед на
това, след като съпостави техния характер и естество заедно с липсата на минимум за
наказанието, който тази разпоредба да установява за отразеното в нея, чрез
приложението на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”Б” от НК, намери за необходимо да замени
предвиденото наказание “Лишаване от свобода” с “Пробация”, определяйки на
подсъдимия И.В. установените пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, а
именно: “Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от “Шест месеца” и
“Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за същия по размер срок,
като прие, че по този начин, с такива определени по отношение на вида и тяхната
продължителност мерки, ще бъдат създадени оптимални условия за постигане целите
на личната и генерална превенция на наказателната репресия, посочени в чл. 36 от НК.
Въз основа на установените по делото факти, и като отчете целите, които
законът преследва с изпълнението на наложената мярка по смисъла на чл. 42а, ал. 2, т.
4
1 от НК, на осн. чл. 42б, ал. 1 от НК съдът определи периодичност за нейното
изпълнение в лицето на минимално предвидената такава от два пъти седмично.
Предвид естеството на постановената присъда, подс. И.В. бе осъден да заплати
по сметка на ОД на МВР – Габрово сума в размер на 95,85 лева, дължима за
възстановяване на направените по делото разноски при разследването по досъдебното
производство, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
Освен посочената по-горе сума, подс. И.В. бе осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Габрово: 1. Сума в размер на
40 лева, дължима за възстановяване на направените разноски по съдебното
производство, на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК; както и 2. Сумата от 5 лв., съставляваща
държавна такса, дължима за изпълнителен лист, същата в случай на извършено
служебно издаване на такъв за събиране на присъденото вземане за разноски от
съдебното производство в полза на посочения по-горе орган на съдебната власт.
В този смисъл е и постановеният съдебен акт.


РАЙОНЕН СЪДИЯ: .........................…
5
Съобщи за изтекли лични данни