Определение по дело №5600/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 18809
Дата: 26 юли 2022 г. (в сила от 26 юли 2022 г.)
Съдия: Емилия Атанасова Колева
Дело: 20221110105600
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 18809
гр. С. 26.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110105600 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Т. срещу В. ИВ. Н..
Съдът констатира, че предявеният иск е допустим, поради което делото следва да
бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
На основание чл. 140, ал. 1 ГПК съставя следния проект за доклад по делото:
„Т. е предявила против В. ИВ. Н. в условията на обективно кумулативно
съединяване, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 422,
ал. 1 ГПК, чл. 86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1041,40 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода - м.01.05.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законна
лихва за забава считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК - 30.06.2021 г. до окончателно изплащане на задължението,
сумата от 154,59 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.11.2018г. до
08.06.2021г.; сумата от 34,93 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва, считано
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
– 30.06.2021г. до окончателното изплащане; сумата от 6,35 лева – представляваща лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 08.06.2021г..
Претендира присъждането за съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът поддържа, че с ответника /последният като собственик на имот, находящ се в
гр. С. ж.к. „Б. /абонатен номер ./, са се намирали в облигационни отношения, като е доставял
до имота през процесния период топлинна енергия за битови нужди. От своя страна
ответникът се явявал неизправна страна, тъй като е останал задължен за стойността на
доставената и потребена топлинна енергия за релевирания период, като дължи и
обезщетение за забавено изпълнение.
Ищецът твърди, че услугата дялово разпределение в процесния период на сградата –
етажна собственост, в която се намира имотът на потребителя, било извършвано от „Т.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът В. ИВ. Н. е подал отговор на ИМ, в който
оспорва предявените искове по основание и размер. Посочва, че през процесния период
жилищния имот е бил необитаем, поради което и използвана топлинна енергия. В
недвижимия имот нямало радиатори, топлинни вентили и измервателни уреди. В частност, в
банята на апартамента няма монтирани нито радиатор, нито лира, а преминават единствено
1
вертикални тръби, пренасящи топлинна енергия от абонатната станция до последния етаж на
сградата, като това обстоятелство било удостоверено от приемо-предавателен протокол от
19.9.2020г., съставен от „Техем сървисиз“ ЕООД при извършване на ежегоден отчет и
съставен на 19.09.2020г. За имота не било подавано заявление-декларация за откриване на
партида за недвижимия имот. Оспорва настъпване на изискуемостта на вземането за
доставена ТЕ. Релевира възражение за изтекла давност.
Претендира присъждане на разноски в производството.
Съдът в изпълнение на задължението си по чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК указва на
ищеца, че носи тежестта да докаже, че с ответника са се намирали в облигационни
отношения, по силата на които е изпълнил задължението си за реално доставяне на
топлинна енергия в твърдения обем през процесния период, стойността на същата, началния
период на нейната изискуемост и размера на претендираните мораторни лихви.
Ответникът е длъжен в случай, че ищецът установи посочените по –горе
обстоятелства, да докаже точното във времево и количествено изпълнение на задължението
си за плащане на потребената топлинна енергия. Следва да докаже и възраженията си, в
това число възражението за давност.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да докаже факти, които спират и
прекъсват давността.
С оглед разпределението на доказателствената тежест и възприетото от страните
процесуално поведение, съдът намира, че не са налице обстоятелства, относно които
страните не сочат доказателства или не са поискали събирането на такива.
Съдът приема, че ангажираните от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора
на исковата молба писмени документи се явяват относими към установяване на
обстоятелства, включени в предмета на доказване по предявените искове, поради което
следва да бъде допуснато събирането им.
С оглед необходимостта от специални знания, съдът намира, че следва да бъдат
допуснати СТЕ и ССЕ по задачи в исковата молба и в отговора на исковата молба.
Следва да бъде допуснато искането на ответника да бъде задължено трето
неучастващо лице – „С. на основание чл. 192 ГПК да представи удостоверение или друг
документ, от което да е видно какви задължения за доставена вода е начислило дружеството
за периода от месец май 2018г. до месец април 2020г. по отношение на процесния недвижим
имот.
Останалите искания по чл.192 ГПК се явяват неотносими към правния спор, поради
което следва да бъдат оставени без уважение.
Искането на ответника по чл.190 ГПК съдът да задължи ищцовото дружество да
представи нотариално заверени констативни протоколи, установяващи датата на обявяване
на фактурите на интернет страницата на дружеството се явява неотносимо за разрешаване
на процесния правен спор.
Искането на ответника по чл.190 ГПК съдът да задължи ищеца да представи приемо-
предавателните протоколи във връзка с извършено отчитане на водомерите и топломерите в
недвижимия имот за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. се явява неоснователно,
доколкото отчитането се извършва от фирмата за дялово разпределение, а не от ищцовото
дружество, поради което ищецът не разполага с исканите документи. Това доказателствено
искане се съдържа в искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на третото лице
помагач да представи документите, свързани с отчитане на ТЕ в процесния имот.
Искането на ответника за допускане на един свидетел при режим на довеждане за
установяване, че за периода 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. процесния недвижим имот не е бил
обитаван, е неоснователно.
2
Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като доказателства по делото приложените към исковата молба и към
отговора на исковата молба документи.
ПРИЛАГА ч.гр.дело № 38126 от 2021 г. по описа на СРС към настоящето дело.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК “Т. като трето лице помагач на
страната на ищеца.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на третото лице помагач преписи от исковата молба,
приложенията към нея и настоящото определение, като му се укаже възможността в срок до
първото по делото съдебно заседание да вземе становище по предявените искове, по
направените доказателствени искания, възраженията на страните, както и да ангажира
доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач „Т. да представи по
делото в едноседмичен срок от съобщението, визираните в ИМ документи, касаещи
отчитането и разпределянето на топлинна енергия в имота на ответника в процесния период,
в т.ч. документи за главен отчет на уредите за дяловото разпределение, както и на водомера
за топла вода в имота, в това число и за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., документи,
удостоверяващи дата на връчване на изравнителните сметки за процесния период на
представител на етажната собственост, протоколи за неосигурен достъп на служител на
ФДР за отчет на измервателните уреди в сградата ЕС /ако такива са съставяни/, документи
относно сертификацията на уредите за дялово разпределение.
ДОПУСКА изслушването на СТЕ със задачи, поставени в исковата молба и в
отговора на исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А., който да се уведоми за изготвяне на заключението.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300 лева, вносими от страните, както следва: 200
лева от ищеца и 100 лева от ответника в едноседмичен срок от съобщението.
ДОПУСКА изслушването на ССЕ със задачи, поставени в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 250 лева, вносими от ищеца в едноседмичен срок
от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В., която да се уведоми за изготвяне на заключението.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 от ГПК трето неучастващо по делото лице
„С., с ЕИК . в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото удостоверение
или друг документ, от което да е видно какви задължения за доставена вода е начислило
дружеството и какви количества топла и студена вода са доставени за периода от месец май
2018г. до месец април 2020г. по отношение на процесния недвижим имот.
Препис от молбата на ответника по чл. 192 ГПК, касателно „С. да се изпрати на
неучастващото по делото лице „С..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ответника.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.11.2022г. от
14.10ч., за която дата и час да се призоват страните и вещите лица.
НА ИЩЕЦА да се връчи препис от отговора на ответника с приложенията към него
за сведение и възможност за становище.
Препис от настоящото определение да се изпрати на страните.
3
СЪДЪТ ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител , който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4