Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 10.04.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на тринадесети март две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15711 по описа на ВРС за 2017 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д.И.А.,
ЕГН **********, адрес: *** срещу ТП на НОИ-гр. Варна, с която е
предявен иск по чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищцата е работила като сътрудник в ОЦ на ТНТМ,
структура към Окръжен комитет на Димитровския комунистически младежки съюз (ДКМС)
гр. Варна в периода от 01.04.1984г. до 30.11.1986г. и е придобила трудов стаж
за посочения период.
В исковата молба са изложени твърдения, че в периода
от 01.04.1984г. до 30.11.1986г. ищцата е била сътрудник към Окръжния център по
ТНТМ гр. Варна, структура към ОК на ДКМС гр. Варна, като е изпълнявала следните
дейности: от 01.04.1984г. до 31.12.1984г. – оператор АЦУ и технически
сътрудник, а от 01.01.1985г. до 30.11.1986г. –
завеждащ секция „Научно-техническа подготовка”. Работила е при непълен работен
ден с изплащане на ежемесечно хонорарно възнаграждение. Мястото й на работа
било в сградата, в която е бил настанен ОЦ на ТНТМ и Окръжната станция на
младите техници в гр. Варна, ул. „***. Размера на хонорарното възнаграждение
ежегодно се определял с решение от Бюрото на Окръжния комитет на ДКМС, като
времето се зачитало за трудов стаж. Хонорарните възнаграждения се изплащали в
касата на ОК на ДКМС. През процесния период ищцата работила, които посочва в
исковата молба. При напускането й в края на 1986г. бил оформен трудовият й стаж
в трудовата книжка, която по-късно загубила при други работодателя. По-късно
установила, че в ТП на НОИ-гр. Варна не са предадени ведомостите по изплащане
на хонорарните възнаграждения на работниците и служителите в поделенията и
структурите на ДКМС. През 1990г. ДКМС преустановила дейността си. Твърди, че е
работила по приравнено на трудово правоотношение през процесния период, при осемчасов
работен ден.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен
отговор от ответника, с който подадения иск се оспорва като недопустим. Сочи
се,ч е в исковата молба не е посочена продължителността на работния ден, както
и че хонорарни възнаграждения се изплащат при труд без трудово правоотношение.
В условията на евентуалност се оспорва иска като неоснователен.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата
поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника поддържа
отговора и оспорва иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Представено по делото е удостоверение № 5/14.06.2017г.
от ТП на НОИ гр. Варна, с което се удостоверява, че разплащателните ведомости и
трудовоправните документи на ОК на ДКМС -гр. Варна,
не са приети в ТП на НОИ гр. Варна, на осн. чл. 5,
ал.10 от КСО.
Представен е препис от Протокол № 55 от 23.05.1984г.
от проведено заседание на ОК на ДКМС, заверен от Държавния архив, видно от
който от комитета е утвърдено предложението за хонорарни възнаграждения за
сътрудниците ха Окръжния комитет на ДКМС-Варна и поделенията му. Видно от
приложение към протокола е включена и Д.И.А. – оператор АСУ и технич. сътрудник – ОК за 9 м. със сума от 50 лева. Записано
е, че следва да се зачита за трудов стаж на изброените служители, сред които е
и Д.И.А..
Представена е докладна записка, изготвена от ***,
секретар в ОК на ДКМС относно утвърждаване на хонорарни възнаграждения на
сътрудници за ТНТМ за 1985г., като в предложението за вземане на решения е
включена и Д.И.А. – зав. секция научно-техн.
подготовка, ОКО с хонорарно възнаграждение 50 лева за 11 месеца, считано от 01.01.1985г.
Представени са още препис от Протокол № 29 от
16.04.1986г. от проведено заседание на ОК на ДКМС, видно от който от комитета е
утвърдено предложението за хонорарни възнаграждения за сътрудниците на ОЦ за
ТНТМ, и Докладна записка от ***– секретар на ОК на ДКМС Варна за утвърждаване
на хонорарни възнаграждения на сътрудници за ТНТМ в ОКО-Варна за 1986г., като в
предложението за вземане на решения е включена и Д.И.А. – научно техническа
подготовка – хонорарно възнаграждение 50 лева за 11 месеца, считано от 01.01.86г. Записано е, че следва да се зачита за трудов стаж
на изброените служители, сред които е и Д.И.А..
От ищцата е представена декларация, с която декларира
истинността на заявените в исковата молба обстоятелства.
Представени са трудови книжки за лицата, допуснати
като свидетели – ***. От записванията в книжките се установява, че същите лица
са работили към ОК на ДКМС Варна.
Съгласно показанията на св. ** периода от 1984г. до 1986г.
е работил в ТНТМ, като е бил директор на Окръжния център за ТНТМ. Ищцата Д.А.
работела като технически сътрудник в същата структура, работели са в една
сграда, всички с работно време от 8 до 17 часа, като сътрудниците са работели и
когато има мероприятия, всеки месец се получавали възнагражденията. По документи
свидетелят мисли, че сътрудниците са се водели на четири часа, но на практика
са работили повече.
Свидетелката *** сочи,
че е била сътрудник в центъра за ТНТМ от 1984г. до 1988г., като ищцата е била
нейна колежка в тази структура, работели в едно помещение, работели са от
8-8.30 часа в рамките на от 6 до 8 часа, както и когато има национални или
местни меропричтия,
директор бил Валери Илчев, който им възлагал задачи, ежемесечно получавали
заплати от счетоводството на Окръжния комитет на Комсомола, които се изплащали
от касиер на име ***. При напускане на работата на
свидетелката й оформили трудовата книжка
и нямало проблеми с изчисляването на трудовия стаж.
Съгласно показанията на свидетелката *** същата от 1976г. е работила в Комсомола. Била е
касиер, счетоводител, домакин, изпълнявала е и функции на личен състав. Ищцата
работела при тях. Сътрудниците към ТНТМ работели с работно време повече от 4
часа и ги осигурявали върху половин минимална работна заплата от 60 лева и се
зачитало за пълен трудов стаж за по 11 месеца. Ищцата била към сътрудниците с
нерегламентирано работно време, които работели и в събота и неделя по различни
мероприятия за младежта. Сътрудниците получавали
възнаграждение всеки месец, за което свидетелката е водила ведомост, оформяла е
и трудовите книжки при напускане.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1, т.3
от ЗУТОССР и е процесуално допустим.
Установяването
на трудовият стаж по съдебен ред е един от правнорелевантните факти,
за който е предвидена изрично възможност в ЗУТОССР. Предпоставка за
допустимостта на иска по чл.1, ал.1, т.3 от закона е да са налице
доказателства, че осигурителят е прекратил дейността си, без да има
правоприемник и в архивното стопанство на съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт да липсват писмени данни за претендирания
стаж.
В конкретния случай цитираното по-горе удостоверение
5/14.06.2017г. издадено от издадено от НОИ, ТП-Варна, удостоверява, че
понастоящем липсват разплащателни ведомости и други трудовоправни документи
на ОК на ДКМС-гр.Варна, което означава, че претендираният от
ищеца стаж в структурите на ДКМС следва да бъде установен по предвидения в
ЗУТОССР ред. Горното прави предявения иск процесуално допустим, поради което
съдът дължи произнасяне по същество.
Съгласно чл.6, ал.1 от ЗУТССР по исковете
за установяване на трудов и осигурителен
стаж не се
допускат свидетелски показания, ако не са представени
писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж и които са издадени
от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време
на полагане на стажа. Анализа на
текста налага извода, че законодателят
е предвидил изискване за допустимост на свидетелски показания по делата
за установяване на трудов стаж
само при наличие на писмени
доказателства, които установяват вероятността на същия. За тези писмени
доказателства в чл.6 от закона е предвидено, че тези документи следва да са издадени
от работодателя при който е придобит
стажа и да са издадени по
време на полагане на стажа,
като в ал.2 примерно са посочени писмените
доказателства по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗУТОССР, като трудовата книжка е след посочените в ал.2 документи.
В настоящия случай са разпитани трима свидетели, като
допустимостта на свидетелските показания произтича от представените по делото
протоколи, които удовлетворяват изискванията на чл.6 от закона, тъй като са
издадени от работодателя, при който се сочи да е положен стажа и то по време на
стажа, макар да не са сред изрично изброените в чл.6, ал.2, т.1-8, но като
попадащи под хипотезата на т.9- други подобни документи. Допълнително, като
условие законът поставя изискване свидетелите да притежават писмени
доказателства относно това, че са работили или изпълнявали длъжност при същия
работодател през периода, за който се твърди да е положен претендираният стаж. В случая, по делото са
представени копия от трудовите книжки на тримата свидетели, а отделно от това
същите бяха представени и в оригинал при разпита им, видно от които същите са
били трудово ангажирани при работодателя, при който ищцата твърди, че е
придобила трудов стаж.
От показанията на тримата свидетели – директора на ОЦ
на ТНТМ, сътрудник при ТНТМ и касиер/счетоводител в ОК на ДКМС, безспорно се
установява, че в процесния период от 1984г. до 1986г. ищцата е работела като
сътрудник при ОЦ на ТНТМ, заедно със свидетелите. Същата е полагала труд около
6-8 часа на ден, както и в извънработно време, когато са провеждани
мероприятия, получавала е ежемесечна заплата, за която от касиерът е водена
ведомост.
С оглед на изложеното, съдът намира, че се установява,
че упражняваната от ищцата трудова
функция по своята същност е била установена, като упражняване на труд по
трудово правоотношение, на ненормиран работен ден и при получаване на
ежемесечно трудово възнаграждение. Въпреки използваните в писмените
доказателства думи „хонорарни възнаграждения“, очевидно не става въпрос за
хонорар за изпълнение на конкретна работа, а за трудово възнаграждение за
положен труд. Следователно времето, през което ищцата е работила в ОЦ на ТНТМ
представлява трудов стаж.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният
иск е основателен и следва да бъде
уважен.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Д.И.А., ЕГН **********, адрес: *** и Териториално поделение на Национален осигурителен институт – гр. Варна, че Д.И.А.,
ЕГН **********, адрес: *** в периода от 01.04.1984г. до 30.11.1986г., е придобила трудов стаж, като е
полагала труд по трудов договор като „сътрудник“ в ОЦ на ТНТМ, структура към
Окръжен комитет на Димитровския комунистически младежки съюз (ДКМС) гр. Варна, на основание чл. 1, ал.
1, т. 3 от ЗУТОССР.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: