№ 208
гр. Айтос, 02.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело №
20252110100617 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по молба на Н. Я. М., ЕГН **********, с
посочен адрес: *** против Х. Х. И., ЕГН **********, с адрес: ***. Твърди се, че страните
са бивши съпрузи, които са продължили и след развода на ползват съвместно семейното
жилище. Молителката се е обърнала за съдействие по реда на Закона за защита от
домашното насилие, като се обосновава с това, че е подложена на системен психически
тормоз от отв.Х. И., чрез спиране на електричеството в дома, горене на стари дрехи,
пускане на силна музика, като пореден случай бил на дата 19.05.2025г., за което се
представя декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
Молителката декларира, че с двамата с ответника са бивши съпрузи и живеят на
посочения в молбата адрес в ***. Представя декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
В съдебно заседание молителката не се явява лично и не изпраща упълномощен
представител. Не поддържа молбата за защита. Не представя доказателства.
Ответникът Х. Х. И. изпраща писмено становище, в което твърди, че отразеното в
молбата на Н. М. не отговаря на истината, поради което моли за оставянето й без уважение.
Оспорва верността на приложената към молбата декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Отрича да
е упражнил насилие спрямо молителката М. – бивша негова съпруга, като изтъква, че
изложеното от молителката може да се квалифицира като обикновен битов проблем,
доколкото касае липсата на електричество в дома, поради неплащане на сметката за ток.
В съдебно заседание отв.И. не се явява и не се представлява. Не ангажира
доказателства.
1
Производството е по реда на чл. 12 и сл. от Закона за защита от домашно насилие
(ЗЗДН).
От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :
Молителката се е обърнала за съдействие към съда по реда на чл.8 от ЗЗДН като се е
обосновала с наличието на пряка и непосредствена опасност за здравето. Заявява, че с
ответникът са били съпрузи, които са продължили и след развода на ползват съвместно
семейното жилище. Твърди в молбата си, че е подложена на системен психически тормоз от
отв.Х. И., чрез спиране на електричеството в дома, горене на стари дрехи, пускане на силна
музика, като поредния случай бил на 19.05.2025г., за което се представя декларация по чл.9,
ал.3 от ЗЗДН.
С оглед съдържащите се данни в молбата и приложената декларация за упражнено
насилие спрямо молител от негов бивш съпруг, съдът е приел, че са налице условията на
чл.18, ал.1 от Закона за защита срещу домашно насилие за предприемане на незабавни мерки
за защита. Предвид твърденията, изложени в декларацията, че ответникът е извършил акт на
домашно насилие спрямо молителката, е счел, че на този ранен етап от производството, в
известна степен са изнесени данни и е налице опасност за здравето на М., което презюмира
необходимост същата да бъде защитена. Данните на този етап от развитието му по арг. на
чл.18, ал.1 от ЗЗДН са били достатъчни за предприемане на незабавни мерки с цел охрана
интересите на молителя, като едва след събиране на всички доказателства съдът е приел, че
ще следва да направи преценка относно необходимостта от окончателна защита.
Временните мерки са касаели единствено нормализиране отношенията между
страните, с цел намаляване на интезитета на конфликта, докато окончателно се изясни при
какви обстоятелства и дали е извършен описания в молбата инцидент.
При анализ на събраните по делото доказателства се установява следното:
Не е спорно, че страните са бивши съпрузи, които и след развода са продължили да
ползват общо жилище. По делото е приложена декларация на молителката по чл.9, ал. 3 от
ЗЗДН, с която същата е заявила, че на 19.05.2025г. е станала обект на насилие от страна на
ответника Х. И., осъществено чрез спиране на електричеството, горене на стари дрехи в
двора на имота, пускане на силна музика.
Съдът намира, че представената декларация по чл.9, ал. 3 от ЗЗДН носи само
формално белезите на доказателство по смисъла на закона (чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН), тъй като в
същата са описани индивидуализиращи белези на твърдяния акт на домашно насилие –
приблизително време, място, начин на извършване, но не е налице изчерпателност досежно
конкретния момент, присъствали лица, състояние на ответника и пр. Касае се за документ,
който следва да бъде обсъден като годно доказателство, но само доколкото кореспондира с
останалия доказателствен материал, като се съпостави с изложеното в подадената до съда
молба, обяснения на страните, каквито пред съда не се дадени, предвид неявяване в с.з.
нито на молителката, нито на ответника. Липсва и доказателства, които да са ангажирани
от страните в хода на съдебното производство.
2
На база изложеното съдът намира, че не може по несъмнен и категоричен начин да
се установи дали съвместното съжителство между страните – бивши съпрузи е било
придружено с актове на насилие (физическо или психическо) от страна на ответника спрямо
молителката. Възможно е общуването между страните на въпросната дата – 19.05.2025г., а и
през последните месеци на съжителството, да е надхвърлило нормите на общоприетото
контактуване на бивши съпрузи, но по никакъв начин не се доказва, спрямо молителката
целенасочено да е упражнен тормоз, поради което се налага извода, че случилото се
помежду им и в частност споровете относно незаплащането на дължимите сметки за
ел.енергия, респективно спиране на електроподаването в дома, не може да бъде съотнесено
към вложения от законодателя смисъл относно проявленията на домашно насилие.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Производството по налагане на мярка за защита по реда на ЗЗДН е проява на спорна
съдебна администрация на гражданските правоотношения (арг. от чл. 1, ал. 2 от ЗЗДН)
между лицата, които се намират или са били в семейни или приравнени на тях отношения
или обитават едно и също жилище. Това е така, тъй като субектите, които могат да
инициират производството по ЗЗДН не са носители на потестативно право спрямо
извършителя на домашното насилие, респ. не са процесуални субституенти, чрез
упражняването, на което да внесат дължима се по силата на правния ред промяна в неговата
правна сфера. Чрез налагането на мярка по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН, съдът следва да даде
целесъобразна уредба на свързаните с правата на пострадалото лице отношения. При
уважаване на молбата за закрила, съдът съгласно чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН издава заповед, която
по своята правна същност представлява индивидуален административен акт (чл. 21 АПК),
който предвид важността на обществените отношения, предмет на въздействие,
законодателят е възложил да бъде издаден от съда по предвидения за това специален ред в
ЗЗДН. От характера на производството следва и че при определянето на защитната мярка по
чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на сезиращия го субект, а следва да
наложи по своя преценка една или повече защитни мерки.
Безспорно в случая молбата е подадена от лице при условията на чл. 8, т. 1 във
връзка с чл. 3, т. 6 (от пострадала срещу бивш съпруг) в преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 от
ЗЗДН, поради което съдът приема за процесуално допустима.
При гореизложената фактическа обстановка и съобразно наложилите се правни
изводи, съдът по същество намира, че не се установи по категоричен и несъмнен начин
ответникът да е осъществил спрямо Н. М. акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от
ЗЗДН. В тежест на молителката съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест (чл. 154 от ГПК) е да докаже верността на твърденията си, което при гореизложените
съображения съдът намира, че не е направено. Молителката е следвало да установи сочените
от нея факти, доколкото именно от тях за нея произтичат изгодни правни последици, като в
3
противен случай (по арг. на чл. 154 от ГПК) съдът е обвързан да приеме недоказаните факти
за неосъществили се. Молителката не ангажира доказателства извън оспоренат от ответника
декларация. Следва да се отбележи, че само по себе си основание, съдът да постанови
издаването на заповед за защита е декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. (арг. от чл. 13, ал. 3
от ЗЗДН, според който когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само
на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН). Това е така обаче, когато тя
съдържа всички индивидуализиращи белези на твърдяното насилие с конкретно описание на
обстоятелствата, при които е извършено. По мотивите, които съдът изложи по-горе, в
настоящия случай обаче, тя не следва да се цени в цялост – досежно извода, че поведението
на бившия съпруг, чрез неплащане на сметките за ел. енергия, пускане на силна музика,
горене на дрехи (относно тези действия без конкретизиране на време и място) е акт на
домашно насилие. Следва да се отчете и обстоятелството, че безспорно молителката е
частично повлияна и афектирана от факта, че и е създадено неудобство, поради неплащане
на дължими сметки и съответно прекъсване на електроснабдяването в обитаваното общо
жилище, и използвайки този процесуален ред тя се домогва да разреши спорни въпроси от
социално-битов характер.
Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че молбата следва да бъде
оставена без уважение, като недоказана и да бъде отказано издаването на заповед за съдебна
защита в полза на молителката против ответника.
Предвид оставяне на молбата без уважение и съобразно разпоредбата на чл. 11, ал.
3 от ЗЗДН в актуалната й редакция (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.,
изм. - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г. - при отказ за издаване на заповед или при
отмяна на заповедта, държавната такса и разноските по делото се заплащат от молителя,
освен когато молбата е за защита на лица, които не са навършили 18-годишна възраст, както
и на лица, които са в безпомощно състояние вследствие на тежко увреждане, заболяване или
старост или са поставени под запрещение) във връзка с чл. 3 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, съдът следва да осъди молителката да заплати по
сметка на Районен съд – Айтос държавна такса в размер на 30,00 (тридесет) лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. Я. М., ЕГН **********, с посочен адрес:
*** против Х. Х. И., ЕГН **********, с адрес: *** и ОТКАЗВА да издаде заповед за
съдебна защита, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл.5, ал.1, т.1
и т.4 от Закона за защита от домашното насилие, а именно: ответникът да бъде задължен да
се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката, както и за
отстраняването му от съвместно обитаваното с молителката жилище, находящо се в ***.
4
На осн. чл.19, ал.2 от ЗЗДН ОБЕЗСИЛВА Заповед за незабавна защита №
16/20.06.2025г.
На осн. чл.11, ал.3 от ЗЗДН ОСЪЖДА Н. Я. М., ЕГН ********** да заплати по
сметка на Районен съд - Айтос държавна такса в размер на 30,00 (тридесет) лева.
Копие от решението да се изпрати за сведение на РУ – Айтос.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Бургас в 7 -
дневен срок от датата на обявяването му на страните – 02.09.2025 година.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5