РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Пловдив, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Вера Ив. И.нова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско
дело № 20245000500210 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. В. Н. против Решение № 1579/
13.12.2023 г. по гр. д. № 2105/ 2023 г. на ОС – Пловдив в частта, в която е
отхвърлен предявения против К. Д. Б. иск с правно основание чл. 439 ГПК за
1/ 3 ид. ч. от следните суми: 45 000 лв., главница ведно със законната лихва от
05.08.2010 г. до окончателното плащане на вземането; 950 лв., присъдени
разноски по заповедното производство, за които суми е издаден изпълнителен
лист по ч. гр. д. № 11936/ 2010 г. на Районен съд – Пловдив, поради
погасяване на вземането по давност.
Жалбоподателят оспорва извода на окръжния съд, че процесните
вземания не са погасени по давност, като излага съображения, че след
настъпилата перемпция на изпълнителното производство поисканите
изпълнителни действия са без правно значение и нямат за последица
прекъсване на давността. Предвид изложеното иска да се отмени изцяло
обжалваното решение, вместо което се постанови ново, с което да се уважи
1
предявения иск.
ВъззИ.емата К. Д. Б. чрез пълномощника си оспорва въззивната жалба.
Постъпила е частна жалба от В. В. Н. против Определение № 413/
15.02.2024 г., с което е оставена без уважение молбата му да изменение на
Решение № 1579/ 13.12.2023 г. по гр. д. № 2105/ 2023 г. на ОС – Пловдив в
частта на разноските.
В частната жалба се излагат съображения, че окръжният съд
неправилно е намалил уговореното адвокатско възнаграждение под
предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимален размер, като не е съобразил степента на правна и
фактическа сложност на спора. Наред с това счита, че присъденото на К. Б.
адвокатско възнаграждение е прекомерно, тъй като не съответства на
фактическата и правна сложност на спора. Предвид изложеното иска да се
отмени обжалваното определение, вместо което се постанови ново, с което да
се присъди пълния размер на уговореното адвокатско възнаграждение, както
и да се намали поради прекомерност адвокатското възнаграждение на К. Б..
Ответниците по частната жалба К. Д. Б., К. Г. Б. и И. Д. Б. чрез
пълномощника си оспорват частната жалба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е
допустима.
Производството по делото е образувано по предявени от В. В. Н. против
К. Г. Б., И. Д. Б. и К. Д. Б. искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че не
дължи наследените от всяка от тях по 1/ 3 ид. ч. от следните суми:
- 45 000 лв. - главница ведно със законната лихва, считано от 05.08.2010
г.;
- 950 лв. – разноски по заповедното производство.
С обжалваното решение предявените против К. Г. Б. и И. Д. Б. искове са
уважени и в тази част е влязло в сила поради необжалването му от
ответниците.
2
По делото не е спорно, че ответниците К. Г. Б., И. Д. Б. и К. Д. Б. са
наследници на Д.К.Б., първата от които е негова съпруга, а другите две –
дъщери.
По ч. гр. д. № 11936/ 2010 г. на Районен съд – Пловдив в полза на Д.К.Б.
срещу длъжника В. В. Н. е издадена Заповед № 7264/ 09.08.2010 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист от 10.08.2010 г. за следните суми: 45 000 лв. главница,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.08.2010 г.; 900 лв. -
разноски за държавна такса и 50 лв. разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
По молба на взискателя Д.Б. от 21.09.2010 г. въз основа на издадения му
изпълнителен лист е образувано изп. д. № 772/ 2010 г. на ЧСИ М.С., което с
постановление от 26.07.2016 г. е прекратено по отношение на взискателя Д.Б.
поради неговата смърт и на основание чл. 429, ал. 1 ГПК като взискатели са
конституирани неговите наследници – ответниците К. Г. Б., И. Д. Б. и К. Д. Б..
С постановление от 05.12.2016 г. съдебният изпълнител е прекратил
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради
настъпила перемпция по молба на взискателя К. Б..
По молба от 12.09.2017 г. на К. Б. и въз основа на изпълнителния лист от
10.08.20210 г. по ч. гр. д. № 11936/ 2010 г. на Районен съд – Пловдив е
образувано изп. д. № 619/ 2017 г. на ЧСИ П.Н.. С молбата за образуване на
изпълнителното дело взскателят К. Б. е поискала налагане на запор на
дружествени дялове, собственост на длъжника, в търговски дружества, както
и на основание чл. 18, ал.1 ЗЧСИ е възложил на съдебния изпълнител да
извършва всички действия, включително да определи изпълнителен способ.
Със Запорно съобщение от 02.10.2017 г. е наложен запор върху банкови
сметки на длъжника в различни банки, както и запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, получавано от „Б.К.“ ООД и „Б.И.М.“ ЕООД.
Запорът върху дружествените дялове в „Б.К.“ ООД“ ООД и „Б.И.М.“ ЕООД
не е вписан в Търговския регистър поради постановен отказ от Агенцията по
вписванията, по съображения, че запорираните дружествени дялове не са
собственост на длъжника.
С разпореждане на съдебния изпълнител от 27.10.2017 г. въз основа на
удостоверение от НАП за наличие или липса на задължения от 25.10.2017 г.
3
(л.308) държавата е присъединена като взискател с размер на задължението 6
145. 69 лв. Със запорно съобщение от 04.09.2018 г. е наложен запор върху
банкова сметка на длъжника в „П.и.б.“ АД.
С молба от 25.02.2022 г. взискателят К. Б. е поискала ново проучване на
имущественото състояние на длъжника, налагане на запори на банкови
сметки, вземания от трети задължени лица, запори на дружествени дялове в
търговски дружества, налагане на възбрани върху недвижими имоти. На
07.03.2022 г. са постъпили плащания по изпълнителното дело в размер на 684.
59 лв., за което е съставен протокол за извършено погасяване /л.372/, от който
протокол се установява, че от постъпилата сума са погасени такси по
изпълнителното дело в общ размер от 610. 83 лв. и част от вземането –
предмет на изпълнителния лист - в общ размер 73. 76 лв., представляващи
разноски в заповедното производство.
С постановление от 30.03.2022 г. на съдебния изпълнител
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК по молба на длъжника.
По молба от 27.04.2022 г. на К. Б., И. Б. и К. Б. и въз основа на
изпълнителния лист от 10.08.2010 г. по ч. гр. д. № 11936/ 2010 г. на Районен
съд – Пловдив е образувано изп. д. № 371/ 2022 г. на ЧСИ Петя Николова. С
разпореждането за образуване на изпълнителото дело е наложена възбрана
върху 1/3 ид. ч. от недвижим имот в гр. В..
С молба от 13.06.2022 г. взискателите са поискали прехвърляне на
изпълнителното дело и продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ
Д.П.– Я.., рег. № , с район на действие Окръжен съд - гр. В.. С постановление
от 20.06.2022 г. е насрочен опис и оценка на 26.07.2022 г. на недвижим имот –
1/3 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ....., находящ се в гр. В.. На
26.07.2022 г. е постъпила молба от К. Б. с искане за налагане на запори на
банкови сметки на длъжника, на трудово възнаграждение, както и на МПС –
та и дружествени дялове в търговски дружества, притежавани от длъжника. С
постановление на съдебния изпълнител на 27.07.2022 г. е наложен запор
върху притежаваните от длъжника дружествени дялове в „БГ О.“ ЕООД и „К.
Б.“ ЕООД. На 27.07.2022 г. с постановление на съдебния изпълнител е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от
„К. Б.“ ЕООД.
4
При тези данни по делото настоящата инстанция намира извода на окръжния
съд за неоснователност на исковата претенция по отношение на ответницата К. Б.
за правилен макар и не по изложените в обжалваното решение съображения.
Искът по чл. 439, ал. 1 ГПК е средство за защита на длъжника срещу
материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение поради
погасяване на изпълняемото право въз основа на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, респективно след влизането му в сила, когато такова
не се провежда. В случая ищецът оспорва процесните вземания като погасени по
давност, считано от 06.11.2012 г., на която дата е перемирано изп. д. № 772/ 2010
г. на ЧСИ М.С., след което в продължение на 5 години не са искани и
реализирани изпълнителни действия, прекъсващи давността.
Следва да се сподели становището на ищеца В. Н. за прекратяване на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на първото образувано изпълнително дело
(изп. д. № 772/ 2010 г. на ЧСИ М.С.) на 11.06.2012 г. Перемпцията е институт
на процесуалното право, което има за последица прекратяване на
принудителното изпълнение с произтичащите от това правни последици –
преустановяване на възможността за извършване на изпълнителни действия,
насочени към принудителното удовлетворяване на изпълняемото право.
Посочената последица е следствие на бездействието на взискателя да поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка. В доктрината и съдебната практика е
трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти.
Според т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК двегодишния срок по чл. 433, т. 8 ГПК и давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатИ. на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
5
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Изп. д. № 772/ 2010 г. на ЧСИ № .... – М.С. е образувано на 21.09.2010 г.
при действието на ППВС № 3/1980 г., според което образуването на
изпълнително производство прекъсва погасителната давност, а по време на
неговата висящност давност не тече. Посоченото разбиране е изоставено с ТР
№ 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС (т. 10), в което е прието,
че погасителната давност се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,
независимо дали е поискано от взискателя или е предприето от съдебния
изпълнител въз основа на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Според тълкувателното
решение образуването на изпълнителното дело не представлява действие по
изпълнението и не прекъсва на давността. Съгласно ТР № 3 от 28.03.2023 г.
на ВКС по т. д. № 3/ 2020 г. на ОСГТК погасителната давност не тече докато
трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Следователно с образуването на изп. д. № 772/ 2010
г. на ЧСИ № .... – М.С. давността за вземанията е била прекъсната и не е
текла, докато принудителното изпълнение е било висящо.
Със Запорно съобщение от 05.11.2010 г. до „П.и.б.“ АД съдебният
изпълнител е наложил запор върху банковите сметки на длъжника В. В. Н.,
след което в продължение на две години взискателят Д.Б. не е поискал
извършване на други изпълнителни действия, от което следва, че с
изтичането на този срок на 06.11.2012 г. е настъпило по право (ex lege)
прекратяване на принудителното изпълнение, от когато съгласно
приложимото към този момент ППВС № 3/1980 г. е започнала да тече нова 5
– годишна давност.
6
След настъпилото по право прекратяване на изпълнителното
производство с молба от 19.08.2013 г. взискателят Д.Б. е поискал
извършването на ново изпълнително действие – продажба на СОС с
идентификатор ..... в гр. В., но посоченото искане не е от естество да прекъсне
давността по две съображения: 1) защото то обективно не може да доведе до
събиране на вземането поради обстоятелството, че имотът не е собственост на
длъжника (л. 485); 2) защото е направено след перемиране на принудителното
изпълнение. По въпроса прекъсва ли погасителната давност изпълнително
действие, извършено след настъпила перемпция, е налице спор в съдебната
практика, което е дало повод за образуване на тълк. д. № 2/ 2023 г. на ОСГТК
на ВКС. Настоящата инстанция споделя становището, че изпълнително
действие, извършено след настъпила перемпция, не прекъсва давността, тъй
като прекратяването на изпълнителното производство е свързано с
окончателна недопустимост на неговото развитие, т. е. окончателно
преустановяване на извършването на процесуални действия по прекратения
изпълнителен процес. Перемпцията не изключва по абсолютен начин
принудителното изпълнение изобщо, доколкото кредиторът би могъл да
поиска образуването на ново изпълнително производство и предприемането
на изпълнителни действия в рамките на него. В случаите, в които кредиторът
е отправил искане за предприемане на нови изпълнителни действия по вече
перемирано изпълнително производство, съдебният изпълнител следва да
остави без разглеждане на молбата му като недопустима поради подаването
в рамките на вече прекратено изпълнително производство, по което занапред
е осуетена възможността да се предприемат валидни, а оттук и надлежни
изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност за
вземанията му. Отказът на съдебния изпълнител да даде търсената защита би
подлежал на обжалване от страна на взискателя. Ако съдебният изпълнител
извърши поисканото изпълнително действие в рамките на вече прекратеното
изпълнително производство, последното би било невалидно, процесуално
незаконосъобразно и негодно да прекъсне погасителната давност.
С постановление от 05.12.2016 г. ЧСИ № .... – М.С. е прекратила изп. д.
№ 772/ 2010 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, което съобразно
съдебната практика има само констативен характер. На 12.09.2017 г. по молба
на К. Д. Б. е образувано изп. д. № 619/ 2017 г. на ЧСИ № 911 – П.Н., което
съгласно постановките на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК
7
няма за последица прекъсване на давността. Петгодишната погасителна
давност, считано от прекратяване на изп. д. № 772/ 2010 г. на ЧСИ № .... –
М.С. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 06.11.2012 г., е прекъсната с
налагането на запор върху банкови сметки на длъжника в различни банки,
както и запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от
„Б.К.“ ООД и „Б.И.М.“ ЕООД, извършено със запорно съобщение от
02.10.2017 г. След този момент давността е била периодично прекъсвана до
датата на предявяване на настоящия иск с реализирането на следните
изпълнителни действия: наложен запор върху банкова сметка на длъжника в
„П.и.б.“ АД със запорно съобщение от 04.09.2018 г. по изп. д. № 619/ 2017 г.
на ЧСИ П.Н., налагане на възбрана на 27.04.2022 г. върху СОС с
идентификатор 10135.5053.56 в гр. В. по изп. д. № 371/ 2022 г. на ЧСИ № 911
– П.Н., наложен запор на 27.07.2022 г. върху трудовото възнаграждение на
длъжника, получавано от „К.Б.“ ЕООД по изп. д. № 504/ 2022 г. на ЧСИ №
.....Д.П.-Я.. От изложеното е видно, че след прекратяване на изп. д. № 772/
2010 г. на ЧСИ № .... – М.С. на 06.11.2012 г. давността е прекъсвана
периодично с предприемане на действия по принудително изпълнение преди
изтичането й, от което следва, че към датата на предявяване на настоящия иск
на 16.01.2023 г. вземанията не са погасени по давност. Поради изложеното,
като е отхвърлил предявения иск, обжалваното решение следва да се
потвърди.
По частната жалба:
С обжалваното Определение № 413/ 15.02.2024 г., постановено по реда
на чл. 248 ГПК, окръжният съд е оставил без уважение искането на ищеца В.
Н. за изменение на постановеното решение в частта на разноските чрез
присъждане на пълния размер на уговореното и изплатено адвокатско
възнаграждение от 6000 лв., както и за намаляване поради прекомерност на
присъденото на пълномощника на ответницата К. Б. адвокатско
възнаграждение за оказаната й безплатна правна помощ.
Съдът намира частната жалба за неоснователна.
На първо място следва да се отбележи, че с оглед постановеното по
дело C ‑ 438/22 на СЕС решение Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, приета от съсловната организация
на адвокатите, е неприложима в отношенията между адвоката и неговите
8
клиенти, както и спрямо съда при преценка съразмерността на адвокатското
възнаграждение. При това положение при релевирано възражение за
прекомерност определянето на справедливия размер на адвокатското
възнаграждение е предоставено на дискрецията на съда, който за тази цел
следва да се ръководи от материалния интерес, фактическата и правна
сложност на делото, изводима от доказателствената съвкупност, характера на
спорните въпроси, предмет на обсъждане, както от процесуалната
ангажираност на адвоката.
В тази връзка следва да се отбележи, че намаленото от окръжния съд
адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца на 5 200 лв. е
съобразено с материалния интерес на делото, с фактическа и правна сложност
на спора предвид значимостта и нееднозначното тълкуване на релеванти за
спора правни норми, а от друга страна следва да се отчете процесуалната
ангажираност на пълномощника на ищеца, заключаваща се в участие само в
едно съдебно заседание.
Частната жалба е неоснователна и по отношение на присъденото на
пълномощника на ответницата адвокатско възнаграждение за осъщественото
безплатно процесуално представителство в размер на 1442 лв., тъй като
същото е съобразено с материалния интерес и фактическата и правна
сложност на спора.
По разноските:
Предвид неоснователността на въззивната жалба въззивникът В. В. Н.
следва да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. М. К. адвокатско
възнаграждение за осъщественото във въззивната инстанция безплатно
процесуално представителство на въззИ.емата К. Б. в размер на 1000 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1579/ 13.12.2023 г. по гр. д. № 2105/ 2023
г. на ОС – Пловдив.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 413/ 15.02.2024 г. по гр. д. № 2105/
2023 г. на ОС – Пловдив
9
ОСЪЖДА В. В. Н. да заплати на М. М. К. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10