№ 341
гр. Варна , 10.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на девети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно
гражданско дело № 20203100503268 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:45 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.
Въззивникът ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, редовно призован,
представлява се от прокурора К..
Въззиваемата страна АСЕН ЖИВКОВ И., редовно призована, не се явява и не се
представлява.
Съдът докладва Молба вх. № 2345/08.02.2021 г., с която процесуалният
представител на въззиваемата страна адв. А. е заявил, че няма да се яви в с.з. поради
служебна ангажираност и не възразява делото да се гледа в негово отсъствие. Изразява
становище по жалбата и по същество и прилага списък с разноски за 580 лв. и договор за
правна защита и съдействие от 01.02.2021 г.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА
Производството е образувано по въззивна жалба от Прокуратурата на Република
България, срещу решение № 260301/15.09.2020г. постановено по гр.д. №3295/2020г. по
описа на ВРС, в частта, с която е Прокуратурата на РБългария е осъдена да заплати на Асен
1
Живков И. сумата от 5 000лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди в резултат на повдигнато обвинение на 20.01.2016г. по ДП №417/2015г. по описа на
Първо РУ ОД на МВР Варна, ведно със законната лихва, считано от 31.10.2019г. до
окончателното изплащане на сумата. В жалбата се излагат доводи относно
незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част,
вследствие на погрешно възприета от ВРС за установена фактическа обстановка по делото.
Твърди се, че присъдената сума в размер на 5000лв., е прекомерно и необосновано
завишена, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява да са налице
отклонения в психо-емоционалното състояние, подтиснатост или депресивно състояние на
ищеца във връзка с повдигнатото му обвинение. Не се установяват и изложените в исковата
молба твърдения, че преживяното от ищеца във връзка с повдигнатото обвинение и
воденото наказателно производство срещу ищеца е засегнало семейството му и
възможността му да полага труд. Посочва се също, че лихвата върху обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени щети е дължима от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда – 18.12.2019г. С въззивната жалба не е направено искане за
събиране на доказателства. Иска се отмяна на решението на ВРС в обжалваната част, като
на ищеца се присъди обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер по –нисък от
5000 лв.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият И. е депозирал отговор, с който оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Моли за потвърждаване на решението и присъждане
на разноски във въззивното производство. С отговора не са направени доказателствени
искания.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам отговора. Няма да соча
доказателства.
Съдът намира, че следва да се приемат по делото представените от въззиваемия
списък с разноски и доказателства за извършването им, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото представените списък с разноски и доказателства за
извършването им.
Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Намирам, че решението на ВРС относно размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди е необосновано и неправилно. За да постанови
решението си ВРС е приел за достатъчно да ангажира отговорността на държавата чрез
2
прокурактурата за претърпени неимуществени вреди като липсват доказателства за
претърпяването на такива вреди. Предявеният иск е на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и
независимо от обективния характер в тежест на ищеца е да докаже твърдените вреди.
Отговорността на прокуратурата не е безусловна Съгласно практиката размерът е свързан с
критерия за справедливост съобразно чл. 52 ГПК и това включва и факти, относими към
стойността. Справедливостта се извежда от конкретните обстоятелства и се отнася за реално
претърпени вреди. По делото е налична СПЕ, от която е видно, че при прегледа на лицето не
се констатират явни травматични преживявания и не са установени трайни увреждания,
свързани с това. Моля да отмените първоинстанционното решение в частта за
неимуществените вреди. Ако прецените, че се следват, моля размерът им да бъде определен
около 100 лв.
Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.51 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3