РЕШЕНИЕ
№ 1058
гр. Пловдив, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Членове:Николай К. Стоянов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно
гражданско дело № 20245300501742 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на Д. Х. Ш. с ЕГН **********,
подадена срещу решение № 197/14.04.2024 г., постановено по гр.д. №
2088/2023 г. по описа на Районен съд - Асеновград, IV гр.с-в, което се обжалва
в частта му, с която Д. Х. Ш. като баща е осъден да заплати на детето си Е. Д.
Ш. с ЕГН **********, действаща чрез Д. Е. Б. с ЕГН **********, лице
осъществяващо заместваща грижа, месечна издръжка за минал период от
време, в размер на 3600 лв. или по 300 лв. месечно, считано от 10.11.2022 г. до
09.11.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Във
въззивната жалба се поддържа оплакването, че решението на районния съд в
тази част е неправилно, тъй като по делото не са събрани данни лицето,
упражняващо заместваща грижа да е имало затруднения или невъзможност да
поеме ежедневните грижи за детето. Жалбоподателят поддържа, че доходите
му за този минал период от време са били ниски и не са позволявали
заплащането на посочената сума. Моли за отмяна на решението в посочената
обжалвана част и за постановяване на друго решение, с което искът за
присъждане на издръжка за минало време да бъде отхвърлен, или евентуално
да бъде изменен размерът на издръжката за този период от време на по нисък
размер, който да е съобразен с възможностите му.
Въззиваемата страна Е. Д. Ш., действаща чрез Д. Е. Б. - лице
1
осъществяващо заместваща грижа и представлявана от адв. Д. К., оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде постановено решение, с което
първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за инстанцията.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
Твърденията в исковата молба са за това, че ответникът е баща на
детето Е. Д. Ш., а нейна майка е била Ф. Е. Б., която е била сестра на Д. Б..
През 2019 г. майката заедно с детето се преместили да живеят при Д. Б., като
майката починала, а детето останало да живее в дома й. С влязло в сила
решение № 223 от 09.07.2022 г., постановено по гр. д. № 699/2022 г. на АРС
детето Е. Д. Ш. било настанена за отглеждане при Д. Б. в дома й в Д., от който
момент всички грижи по възпитанието, отглеждането и издръжката на детето
били поети изцяло от нея. Ответникът не полагал никакви лични грижи и не
давал средства за издръжка на детето, поради което се моли за присъждане на
издръжка както за напред, в размер на 400 лв. месечно, а така и за минало
време за период от една година назад - в размер на 300 лв. месечно.
Ответникът Д. Х. Ш. е оспорил иска като недопустим, като счита, че
исковата молба е подадена от лице, което няма право на иск. По същество е
оспорил иска като неоснователен по размер, по съображения, че
претендираната издръжка е непосилна за него.
Районният съд е уважил исковете частично, като в частта, с която Д.
Х. Ш. е осъден да заплаща на Е. Д. Ш. месечна издръжка в размер на 300 лв.,
считано от завеждане на делото - 10.11.2023 г. до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, решението не е обжалвано и е влязло в сила. В
частта за разликата над присъдените 300 лв. месечно до претендираните 400
лв. месечно и за периода от завеждане на делото - 10.11.2023 г. до настъпване
на законна причина за нейното изменение или прекратяване искът е отхврълен
и решението в тази част като необжалвано също е влязло в сила. Решението е
обжалвано само от бащата, в частта му, с която същият е осъден да заплати на
детето си Е. Д. Ш. действаща чрез Д. Е. Б. - лице осъществяващо заместваща
грижа, месечна издръжка за минал период от време, в размер на 3600 лв. или
по 300 лв. месечно, считано от 10.11.2022 г. до 09.11.2023 г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска.
По допустимостта на иска:
Видно от представеното по делото решение № 223 от 09.07.2022 г.,
постановено по гр. д. № 699/2022 г. на АРС, влязло в сила на 27.07.2022 г.,
детето Е. Д. Ш., с майка Ф. Е. Б. и баща Д. Х. Ш. е настанено за отглеждане
2
при Д. Д. Б., живуща в с. Д., община ****, за срок от три години. Липсва спор
относно обстоятелството, че майката на детето е починала, което
обстоятелство е констатирано и с мотивите на съда по посоченото съдебно
решение.
Нормата на чл. 137, ал.3 СК гласи, че лицата, при които детето е
настанено по съдебен ред, имат право и задължение да живеят с него, както и
задължение да осъществяват фактически действия по чл. 125 – т.е. имат право
и задължение да се грижи за физическото, умственото, нравственото и
социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и
имуществени интереси. Според чл. 143 ал.2 СК, родителите дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си. Ал.3 от същата разпоредба
предвижда, че родителите дължат издръжка и когато детето е настанено извън
семейството. Чл. 143 ал.4 СК гласи, че по искане на родител или на лице по
чл. 137, на което са възложени грижи за дете, съдът може да определи добавка
към определената по съдебен ред издръжка за покриване на изключителни
нужди на детето до размер, до който родителят може да я дава без особени
затруднения. Т.е. законодателят изрично е предвидил задължение за лицето по
чл. 137 СК, при които детето е настанено по съдебен ред, да полага грижи за
неговите лични и имуществени интереси, в които се включва грижата за
осигуряване на издръжка, включително и чрез предявяване на иск за
присъждането и по съдебен ред. Ето защо съдът приема предявеният иск за
процесуално допустим.
По същество:
Установено е безспорно по делото, че ответникът е баща на детето
Е., както и че същият няма задължения за издръжка към други непълнолетни
деца. Относно тези обстоятелства между страните понастоящем няма спор.
Според действащата нормативна уредба, задължението за издържане
на ненавършило пълнолетие детето от родител е безусловно. Чл. 143 ал.2 СК
гласи, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Според чл. 142, ал.1 СК размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на
лицето, което я дължи. Чл. 142, ал.2 СК гласи, че минималният размер на
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата. Законодателят изрично е предвидил възможността да се
търси заплащането на издръжка за минало време, като според чл. 149 СК
издръжка може да се търси най-много за една година преди предявяването на
иска.
Ответникът нито твърди, нито установява да е плащал каквато и да е
било издръжка за детето си за периода от една година преди предявяване на
исковата молба. Възраженията му се свеждат единствено до липсата на
финансова възможност за това.
3
Видно от доказателствата по делото / удостоверение изх. №
70/30.08.2023 г./, ответникът работи на длъжност ***** - тежкотоварен
автомобил в „*****“ ЕООД и за периода м.август 2022 г. – м.юли 2023 г. е
получавал нетно месечно възнаграждение в размер на около 550 лв. / - в
заверен препис/. Същият обаче е бил и понастоящем е в трудоспособна
възраст, като няма данни да страда от заболявания, които да ограничават
неговата работоспособност, поради което съдът приема, че би могъл да
реализира трудов доход значително по-висок от минималния за този период. В
този период от време детето Е. е било ученичка в трети и четвърти клас в ОУ
„*****“ в гр. ****, видно от издадената от посоченото учебно заведение
служебна бележка. Предвид възрастта на детето и необходимостта на същото
да се осигуряват храна, дрехи, учебни помагала, транспорт, да се покриват
разходи за обучение и спорт, както и като взе предвид, че минималният
размер на издръжката за исковия период е бил 177,50 лв., съдът приема за
правилен и съответен на възможностите му определения размер на дължимата
се от бащата месечна издръжка от 300 лв., с които тези разходи да се покриват.
Ето защо се приемат от съда, че решението на районния съд, с което
е приет за дължим размер на издръжката от 300 лв. месечно за минал период
от време – една година преди предявяване на иска, е правилно, поради което в
обжалваната му част решението ще се потвърди.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, жалбоподателят
ще бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените разноски за
въззивното производство, които се констатираха на 500 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат, видно от представения договор за
правна защита и съдействие. Този размер на възнаграждението е минимален
според действащата Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което направеното възражение за
неговата прекомерност е неоснователно и разноските за възнаграждението не
следва да се намаляват.
По тези съображения Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 197/14.04.2024 г., постановено по гр.д.
№ 2088/2023 г. по описа на Районен съд - Асеновград, IV гр.с-в в частта му, с
която Д. Х. Ш. с ЕГН ********** като баща е осъден да заплати на детето си
Е. Д. Ш. с ЕГН **********, действаща чрез Д. Е. Б. с ЕГН ********** - лице
осъществяващо заместваща грижа, месечна издръжка за минал период от
време, в размер на 3600 лв. или по 300 лв. месечно, считано от 10.11.2022 г. до
09.11.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА Д. Х. Ш. с ЕГН ********** с адрес: с. ***** и настоящ
адрес: гр. *****, да заплати на Е. Д. Ш. с ЕГН **********, действаща чрез Д.
Е. Б. с ЕГН ********** - лице осъществяващо заместваща грижа, двете с
4
адрес: с Д., ул. „*****, сумата от 500 /петстотин/ лв. – разноски по делото пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5