№ 79
гр. Видин, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Мила Ц. Петрова
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно
наказателно дело № 20241320201757 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от „Банка
ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. София,
район „Оборище", ул. „Московска" № 19, представлявано от Боян Филипов
Стефов – изпълнителен директор, и Доротея Николова Илчева - изпълнителен
директор, против Наказателно постановление № К-006275 от 20.11.2024г. на
Директора на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца със
седалище Монтана към Главна Дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за
защита на потребителите /КЗП/, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН и чл. 55, ал. 2 ,
във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗПК –„имуществена санкция“ в размер на 3 000 лева
/три хиляди лева/ за извършено административно нарушение по чл. 10а, ал. 2
от ЗПК.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се
уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да
се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Същият изпраща
процесуален представител, който заема становище в с.з. да се отмени НП
като незаконосъобразно и необосновано.
Ответната страна не изпраща процесуален представител в с.з., като е
1
представила писмено становище чрез ю.к. Джурджинска да се потвърди
атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а
жалбата да се отхвърли като неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в
тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
В АУАН и НП, както и от показанията на свидетеля С. И. е видно, че на На
26.03.2024г. кредиторът „Банка ДСК" АД в стопанисван от него офис
„Финансов център Видин" в гр. Видин, ул. „Търговска" № 2, при сключване на
Договор за кредит за текущо потребление /без номер/ с потребител З.М.К., е
изискал заплащане на такса, наречена „Административни дейности по
разглеждане на искане за кредити" в размер на 100,00 лв., като действие,
свързано с усвояване на кредита, с което е нарушил забраната в Закона за
потребителския кредит, да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Това действие на
кредитора се доказвало от съдържанието на сключения на 26.03.2024г.
Договор за кредит за текущо потребление в размер на 5000 лв. за срок от 120
месеца и представените при проверката документи с платена горепосочената
такса в размер на 100,00 лева. От представените счетоводни документи -
Извлечение от разплащателна сметка № 25238415 с титуляр З.М.К. от
26.03.2024г. е видно, че на 26.03.2024г. е събрана и осчетоводена Такса
АДМИН Д-СТ РАЗГ КРЕДИТ 100,00 лева на името на потребителя З.М.К., т.е.
на датата, когато е усвоен кредитът в размер на 5000 лв. Таксата от 100,00 лв.
е посочена, че е събрана и в Справката за фактическото състояние на кредит
№ 30734159 с титуляр З.М.К. в деня на усвояване на кредита в размер на 5000
лв. на 26.03.2024г.
От посоченото се установило, че при сключване на потребителски кредит
с потребител кредиторът е поискал плащане на такса с такса проучване и
одобрение на кредит като действия, свързани с усвояване и управление на
кредита, което е нарушение от закона за потребителски кредит, за което Й.
съставил акт.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля С. Й. И. -
актосъставител, приетите писмени доказателства по делото и
2
административно-наказателната преписка.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират
помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от
лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е допустима, но
разгледана по същество е неоснователна.
Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК въвежда забрана за кредитора да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Съдържащото се в наказателното постановление
фактическо описание на процесното административно нарушение е
достатъчно, пълно и конкретно и позволява индивидуализацията му като
административно нарушение по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Първоначалната такса от
100 лева – за проверка на кредитоспособността, противоречи на чл. 10а и чл.
16 от ЗПК. Става въпрос за преддоговорни отношения по смисъла на чл. 12 от
ЗЗД. Страните по бъдещия договор за кредит имат интерес да проучат за
съконтрахента си, за да преценят дали е удачно да сключат сделка. Ако
потребителят не бъде одобрен, той няма как да дължи стойността на
проверката (въпросната такса), тази дейност следва да се финансира от
кредитора защото е в основата на предмета му на дейност. По отношение на
тези обстоятелства е налице единство между съдържането на АУАН и на
наказателното постановление. По делото е установено, че „Банка ДСК" АД
има качеството на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК, за което няма
спор между страните по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от
ЗПК, кредиторът може да изисква заплащане на такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Тази
норма е императивна и с нея се въвежда правилото, че такси и комисионни
могат да бъдат събирани от кредитора само за допълнителни услуги, свързани
с договора за потребителски кредит. такса „Административни дейности по
разглеждане на искане за кредити" се събира за действия, които кредиторът
трябва да извърши преди подписване на договора за кредит и неговото
усвояване, а се изисква от него с подписването на договора, като се начислява
и събира с усвояването на кредита. Видно е, от т.19.1.1. от Договора, че
таксата е условие за отпускане на кредит и кредиторът задължава с плащането
3
й само потребители, на които е предоставен такъв, а не всички,
кандидатствали за кредит лица. Тъй наречената "такса кредитоспособност " не
би могла да се определи като допълнителна услуга за потребителя, защото
допълнителни са услугите, предоставяни в полза на потребителя, докато в
случая предвидената в договора такса е свързана изцяло с извършването на
нормативно предвидени действия, насочени предимно към интересите на
кредитора, поради което такава такса и не следва да бъде начислявана от
кредитора, предвид изричната забрана на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. В случая, тази
такса по естеството си представлява прикрита такса за усвояване и
управление на кредита, а не е такса за отделна допълнителна по характера си
услуга. По този начин необосновано се увеличава финансовата тежест на
длъжника. При преценка от кредитора за предварителна оценка на
платежоспособността на кандидатстващите за кредит лица, вменени й с чл. 16
от ЗПК, и води до неоправдано допълнително увеличаване на размера на
задълженията на потребителя по договора, което е в абсолютно противоречие,
както с чл. 16, ал. 1 от ЗПК, задължаващ кредитора преди сключване на
договора да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя, така и с
чл. 8, ал. 1 от Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски
кредити. При така установената фактическа обстановка направеният от
административнонаказващия орган правен извод за безспорната установеност
на извършено от дружеството нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК е правилен и
обоснован, за което правилно и законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Оплакването на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални
нарушения настоящият съдебен състав счита за неоснователно, установените
относими факти по случая се основават и на събраните доказателства в
административнонаказателното производство. Не всяко процесуално
нарушение е съществено, а само това което се е отразило върху правилността
на възприетите фактически обстоятелства по случая и правната им
квалификация. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в срока по чл.
34 от ЗАНН, като съдържат всички необходими реквизити по чл. 42 и 57 от
ЗАНН. В АУАН и НП има информация за дата и място на нарушението. НП е
издадено от Мария Асенова Филипова – председател на КЗП към 20.11.2024г.,
съгласно представеното Решение № 346 от 22.05.2024г. на Министерски съвет
на Република България. Няма данни приложената заповед за оправомощаване
4
на актосъставителя да е прекратила действието си към момента на започване
на административнонаказателниа процес.
В този смисъл Съдът намира, че НП е законосъобразно и обосновано и
ще следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Видинският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № К-006275 от 20.11.2024г.
на Директора на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца
със седалище Монтана към Главна Дирекция „Контрол на пазара“ при
Комисия за защита на потребителите /КЗП/, с което на жалбоподателя „Банка
ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. София,
район „Оборище", ул. „Московска" № 19, представлявано от Боян Филипов
Стефов – изпълнителен директор, и Доротея Николова Илчева - изпълнителен
директор, е наложено административно наказание на основание чл. 83, ал. 1 от
ЗАНН и чл. 55, ал. 2 , във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗПК –„имуществена санкция“ в
размер на 3 000 лева /три хиляди лева/ за извършено административно
нарушение по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщението до страните пред Административен съд-гр. Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5