РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                  №…………./…………2020г.

 

                                   Година 2020                             Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  двадесет и седми състав

На двадесет и девети септември                             Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА Х.-ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 3198 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

      Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на   „Б.2. " ЕООД, с ЕИК: *********, с адрес на управление:*** ми ноември, № 9, представлявано от З.Л.Ш. с ЕГН **********, против Наказателно постановление № 510390-F533934/11.05.2020 г, издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности" Варна    в    Централно    управление на Национална агенция за приходите, с което на горепосоченото дружество е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 600 /шестстотин/ лева, на основание чл. 185, ал.1  от ЗДДС за нарушение на чл. 25, ал.1,т.1 вр. с чл.3 ал.1  от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.  на Министъра на финансите вр. чл. 118, ал.1 от ЗДДС.

      

     В жалбата се иска отмяна на процесното НП , алтернативно се моли за приложение на чл.28 от ЗАНН. Не се оспорва установената фактическа обстановка, но се сочи, че издаденото наказателно постановление е съставено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено. Сочи се , че не бил уточнен часовият диапазон на проверката, кой я е извършил. Твърди се, че административната отговорност е винаги лична, а в случая било санкционирано дружество.

   

    В съдебно заседание въззивното дружество редовно призовано, не се явява и не се представлява. Депозира писмени бележки от управителя, с които се поддържа жалбата.

   Въззиваемата страна, чрез нейния процесуален представител счита жалбата за неоснователна, а НП за законосъобразно, поради което моли съда да го потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

       С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

       На 21.12.2019г. служители на ТД на НАП-Варна, сред които и св. М.Х. извършили проверка на търговски обект по смисъла на пар.1, т.41 от ДР на ЗДДС -ресторант „Къщата", находящ се в гр. Варна, ул. „Осми ноември" №9, стопанисван от „Б.2." ЕООД с ЕИК: *********. В хода на проверката на 21.12.2019г., около 17.00ч., преди  легитимация, от органите по приходите била направена контролна покупка на 1 брой салата „Бержер" с единична цена 7,89 лв., 1 брой гъби на барбекю с единична цена 4,99 лв., 1 брой малка мешана скара с единична цена 12,29 лв., 1 брой пърленка с единична цена 3,99 лв., 1 брой бира „Бомбичка" с единична цена 2,69 лв. и 1 брой бира „Шуменско" с единична цена 2,79 лв., всичко на обща стойност в размер на 34,64 лв. Сумата представляваща сметката  била  заплатена в брой от Х.Х. - инспектор по приходите при ЦУ на НАП ГД „Фискален Контрол". За горепосочената сума не бил издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство (ФУ) - модел Datecs DP-150 с ИН на ФУ: DT722487, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, а само информационна бележка от нефискален принтер без идентификационни данни на дружеството. В хода на проверката бил изведен КЛЕН за дата 21.12.2019 г. от ФУ, от който било установено, че липсва маркиране на извършената продажба.

    При тези констатации, органите на приходите направили констатация, че „Б.2." ЕООД с ЕИК: ********* с ЕИК: ********* не е спазило установения ред и начин за издаване на съответен документ за продажба, с което е нарушена разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 във връзка с чл.3,ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС..

    Въз основа на констатираното, на дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН № F533934 от 13.01.2020 г, предявен и връчен на същата дата на упълномощено от управителя на дружеството лице, което го подписало с отбелязване, че има възражение. В срокът по чл.44 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения срещу АУАН.

    На 11.05.2020г. Началник отдел „Оперативни дейности“-Варна в ЦУ на НАП издал атакуваното пред съда НП,  от съдържанието на което е видно, че наказващият орган изцяло е възприел описаната в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка. Приемайки, че е извършено административно нарушение по чл. 25, ал.1,  вр. с чл.3 ал.1  от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.  на Министъра на финансите вр. чл. 118, ал.1, от ЗДДС, той е дал идентична правна квалификация с посочената в АУАН. НП било връчено на 28.07.2020г., срещу разписка.

    Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, Протокол за извършена проверка сер.АА № 0354533/21.12.2019г., информационна бележка от нефискален принтер - 1 брой, КЛЕН за 21.12.2019 г., Междинен дневен отчет от 21.12.2019 г Опис на паричните средства-21.12.2019г., Справка, пълномощни и др. които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

 

     Като непротиворечиви, конкретни  и  логични  съдът кредитира показанията на св.М.Х., депозирани в с.з..

  

     Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

   Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 31.08.2020г. /, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

    Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник отдел „Оперативни дейности „ –Варна при ЦУ НАП, съгласно заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП. АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор в ТД на НАП –гр.Варна, съобразно цитираната заповед , ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ е издадена на основание чл.118,ал.2 и ал.4 от ЗДДС. В нея, в чл. 60 е посочено, че контролът за спазване на наредбата се осъществява от органите на НАП. Отделно от това в чл.193, ал.1 от ЗДДС е посочено, че установяването на нарушенията на този закон и на нормативните актове по прилагането му, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания, а съгласно ал.2 на същия текст актовете за нарушение се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. В случая АУАН е съставен от орган по приходите, който съгласно чл.193, ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС е компетентен да установява нарушения на нормативни актове по приложението на ЗДДС, какъвто е Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. НП пък е издадено от Началник отдел „Оперативни дейности „ –Варна при ЦУ НАП,  който е оправомощен от Изпълнителния директор на НАП съгласно заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г., приложена по преписката. Затова и съдът не споделя възражението, че АУАН и НП не са  съставени от компетентен орган.

      АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на представляващия  нарушителя и свидетел.  Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, чието ЕГН и адрес не са посочени в акта, но това нарушение не е съществено, тъй като не рефлектира пряко на правото на защита на наказания правен субект. Той е съставен в присъствието на представител на нарушителя, предявен и връчен, като срещу него нарушителят се е защитил чрез своя представител.

     Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен. 

      В хода на административнонаказателното производство, настоящата инстанция не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, препятстващи адекватно упражняване на правото на защита от страна на дружеството, спрямо което е наложена имуществената санкция. Съставеният АУАН и издаденото НП притежават изискуемите реквизити, предвидени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, приложим на основание чл. 193, ал. 1 ЗДДС. Описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е било извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени са посочени пълно и ясно. В това число е посочен и точният част на отпачнатата проверка. Отдавна в теорията и съдебната практика е утвърдено разбирането, че наказаният субект се защитава срещу фактите описани в АУАН и НП. А фактите в АУАН и НП ясно посочват каква е волята на АНО и за какво нарушение е санкциониран въззивникът.

     Не се споделят възраженията в жалбата, че в АУАН не било посочено мястото на нарушението и обстоятелствата при които е извършено. Напротив от съдържанието на двата акта е видно, че детайлно са посочени както мястото на нарушението- ресторант „Къщата", находящ се в гр. Варна, ул. „Осми ноември" №9, стопанисван от „Б.2." ЕООД с ЕИК: *********, така и обстоятелствата при които е извършено. Не се налага никакво съмнение и по отношение на датата на нарушението, като от двата акта става безспорно ясно, че дружеството е санкционирано за нарушение извършено на 21.12.2019г., в рамките на проверка извършена на същата дата.

    Въззивното дружество е санкционирано по реда на 25, ал.1,т.1 вр.чл.3 ал.1  от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.  на Министъра на финансите, съгласно която разпоредба независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата  по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Съгласно чл. 118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Видно от показанията на св. Х. такава продажба е била извършена в стопанисвания от дружеството обект на 21.12.2019г.,  като до легитимация от проверяващите, дружеството не е регистрирало продажбата и не издало ФКБ. Съдът намира, че нарушението е безспорно доказано. Налице е верига от преки и косвени доказателства обосноваващи нарушението. На първо място св.Х. е категорична, че при заплащане на сметката на 21.12.2019г. в процесния обект не е била издадена ФКБ, а друг документ, който не притежавал реквизитите на фискална бележка. В хода на проверка св.Х. констатирала, че нито на монтираното в обета ФУ - модел Datecs DP-150 с ИН на ФУ: DT722487, нито на кочан с ръчни касови бележки е регистрирана продажба в размер на34.64 лв. Горното води безспорно да единствения възможен извод, че за извършената продажба не е бил издаден ФКБ. Ето защо съдът прие, че нарушението е безспорно доказано.

     За вмененото нарушение ЮЛ жалбоподател е санкционирано по реда на чл.185, ал.1 от ЗДДС, съгласно която разпоредба на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, а именно не изпълни задължението си да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.

     Съгласно чл.83 от ЗАНН,  в предвидените от закона случаи на ЮЛ и ЕТ се налагат имуществени санкции за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната дейност, поради което и като е съобразил нормата на чл.185, ал.1 от ЗДДС, административно-наказващият орган правилно е ангажирал  административно-наказателната отговорност на  ЕООД, представлявано от З.Ш..  Законодателят предвижда налагането на този вид наказание по отношение на  юридическите лица и ЕТ, поради което жалбоподателят се явява субект на  вменената му отговорност.

    Съдът намира, че настоящия случай не попада под нормата на чл.28 от ЗАНН и в тази връзка преценката на наказващият орган е била правилна. При осъществяването на нарушението не е необходимо да са настъпили вредни последици. Стойността на продажбата, не е определяща малозначителността на едно деяние, тъй като с факта на неиздаване на ФКБ се нарушава отчетността, което обосновава и високата обществена опасност на самото нарушение.  По гореизложените съображения, съдът намира, че не е оправдано спрямо конкретното нарушение да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. От друга страна неизпълнението на задълженията, визирани в Наредба Н-18/2006 г., създават благоприятни условия за избягване установяването и плащане на данъчни задължения от данъчнозадължените лица.

   Въпреки горното според настоящия състав, в конкретния случай, наложеното наказание  не е съответно на извършеното нарушение. В НП  е посочено като отегчаващо отговорността обстоятелства наличието на друго нарушение на ЗДДС. Горното има значение за преценката за липса на възможност за приложение на чл.28 от ЗАНН. Липсват доказателства обаче за влезли в сила НП, или поне издадени такива за други нарушения на ЗДДС.  Такива не са ангажирани и в с.з.. Поради това не е ясно защо е следвало да се наложи наказание в размер над минималния – 600 лева. Наложеното наказание настоящият състав намира за несправедливо по размер, тъй като не  съответства на тежестта на извършеното нарушение. Целта на наказанието е да въздейства поправително, възпитателно и възпиращо и поради липсата на каквито и да било доказателства за други  нарушения на данъчното законодателство, за които дружеството да е било санкционирано по административен ред и минимално предвидената имуществена санкция от 500 лв./ която не е незначителна/ би постигнала целите на чл.12 от ЗАНН, най-вече да  бъде превъзпитан нарушителя към спазване на закона.  По гореизложените съображения, съдът намира, че издаденото наказателно постановление  следва да се измени в частта относно имуществената санкция в посока на нейното намаляване до законоустановения минимум 500 лв.

 

     С оглед направеното искане от страните  за присъждане на разноски по делото, съдът установи от правна страна следното:

 

     Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че  когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

   В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска.

   В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, като съобрази, че по делото възз.страна е представлявана от юрисконсулт, който е направил искане за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съизмеримо с размера изменената част на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не представлява фактическа и правна сложност, изискваща специални  процесуални усилия  по поддържане на обвинителната теза на АНО, като съобрази, че по делото е проведено едно съдебно заседание, протекло в рамките на 8 минути, в които е участвал процесуален представител на ТД на НАП-Варна, намира, че следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в минималния  размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80/осемдесет/ лева.  В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение, намалени  пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция, а именно сумата от 66,66 /шестдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/ лева. 

 

               

         Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.4 от ЗАНН, съдът

 

 

                                                         Р  Е  Ш  И :

 

      

         ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 510390-F533934/11.05.2020 г, издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности" Варна    в    Централно    управление на Национална агенция за приходите, с което на „Б.2. " ЕООД, с ЕИК: *********, с адрес на управление:*** ми ноември, № 9, представлявано от З.Л.Ш. с ЕГН **********, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 600 /шестстотин/ лева, на основание чл. 185, ал.1  от ЗДДС за нарушение на чл. 25, ал.1,т.1 вр. с чл.3 ал.1  от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.  на Министъра на финансите вр. чл. 118, ал.1 от ЗДДС като НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена санкция” от 600 /шестстотин/лева  на  500/ петстотин / лева.

 

     ОСЪЖДА "„Б.2. " ЕООД, с ЕИК: *********, с адрес на управление:*** ми ноември, № 9, представлявано от З.Л.Ш. с ЕГН ********** да заплати на ТД на НАП-Варна  сумата от 66,66 /шестдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по АНД №3198/2020г. по описа на ВРС.

 

     Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: