№ 332
гр. София, 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
в присъствието на прокурора Д. Г. Г. Г. Сл. М.
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Наказателно дело за
възобновяване № 20231000600889 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК.
Образувано е по искане на оправомощено от главния прокурор лице по реда на чл.
422, ал. 1, т. 5 от НПК за възобновяване на н.о.х.д. № 5095/2022г. на РС-София, с което
е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство по
отношение на Д. Ч. Д..
В искането се излагат доводи за съществено нарушение на процесуалните правила
и за нарушение на материалния закон-възобновителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1
и т. 2 от НПК. Твърди се, че нарушенията са налични, тъй като съдът е одобрил
споразумение, по което е наложено условно наказание, без да отчете данните от
справката за съдимост на осъдения, от която е видно, че член 66 НК спрямо него не
може да бъде приложен.
Иска се след възобновяване САС да отмени определението, с което е одобрено
споразумението, и да върне делото за разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Прокурорът от САП изразява становище за основателност на искането, като
поддържа всички изложени в него основания и счита, че САС следва да упражни
правомощията си по чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК.
Упълномощеният защитник на осъдения – адв. А. В., моли искането за
възобновяване да бъде оставено без уважение. Твърди, че условната санкция в най-
пълна степен би могла да изпълни целите по член 36 от НК спрямо конкретния осъден.
Подчертава, че към момента на осъществяване на процесното деяние той е бил
алкохолно зависим и условното наказание би му позволило да продължи лечението си
1
и да преодолее успешно своята зависимост.
Осъденият Д. Ч. Д. изразява съгласие с позицията на своя защитник. В последната
си дума моли спрямо него да остане да се прилага условната санкция.
След като прецени изложените в искането доводи, наведените за възобновяване
основания и становищата на страните, Софийският апелативен съд намери за
установено следното:
Искането е допустимо – то е срещу акт, подлежащ на проверка по реда на глава
ХХХIII НПК, изхожда от активно легитимирано лице и е подадено в срок.
Разгледано по същество искането е основателно по следните съображения:
С определение от 20.04.2022 г. по н.о.х.д. № 5095/2022 на СРС, НО, 16 състав е
одобрено споразумение, с което Д. Ч. Д. се е признал за виновен в извършването на
престъпление по член 194, ал. 1, вр. с чл. 26, от НК, осъществено в периода
03.08.2021г.-07.08.2021 г., като се е съгласил да му бъде наложено наказание лишаване
от свобода за срок от шест месеца, чието изпълнение по реда на член 66 от НК да бъде
отложено с изпитателен срок от три години, с приспадане на времето, през което
лицето е било фактически задържано.
Посочените в искането за възобновяване оплаквания се свеждат до твърдение за
съществено нарушение на процесуалните правила и до нарушение на материалния
закон, доколкото съдът е одобрил споразумение с приложение на член 66 от НК без
основанията на този текст да са налице и доколкото не е предложил, в съответствие с
правомощията си по НПК, промяна на споразумението в тази част.
За да прецени основателността, респективно неоснователността на направеното
искане за възобновяване, САС на първо място проследи осъжданията на лицето,
включая датата на деянията по тях, датата на влизане в сила на присъдите и
определеното наказание. На тази основа бе установено следното:
1. С одобрено от съда споразумение по н.о.х.д. № 8873/2010г. на СРС Д. Д.
се е признал за виновен в извършване на престъпление по член 343б от НК, извършено
на 22.05.2010 г., като му е наложено наказание пробация и лишаване от
правоуправление за срок от шест месеца.
Определението, с което е одобрено споразумението, е влязло в сила от 11.11.2010 г.
2. С одобрено от съда споразумение по н.о.х.д.№ 12046/2013 г. на СРС Д. е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК, за деяние,
осъществено на 10.03.2013 г., като му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от три месеца, чието изпълнение е отложено по реда на член 66 от НК с
изпитателен срок от три години, както и наказание лишаване от правоуправление за
срок от шест месеца.
Определението, с което е одобрено споразумението, е влязло в сила от 08.05.2014 г.
3. С одобрено от съда споразумение по н.о.х.д. № 15213/2019 на СРС Д. е
признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 270 от НК и по член 345 от
НК, за деяния, извършени на 14.05.2019 г., за които му е наложено наказание глоба в
размер на 1 500 лева.
2
Определението, с което е одобрено споразумението, е влязло в сила на 27.09.2019 г.
Дението, по което е одобрено споразумение по делото, което се иска да бъде
възобновено в настоящото производство, е извършено в периода 03.08.2021 г. -
07.08.2021 г.
От посочените по – горе данни за съдимостта на Д. Д. е видно, че по последното от
извършението от него деяния институтът на условното осъждане е бил неприложим.
Така е, защото при наличните доказателства може да се направи извод, че към момента
на извършване на това деяние (03.08.2021г.-07.08.2021 г.) лицето не е било
реабилитирано по реда на член 86 от НК, член 87 или член 88а от НК за осъждането си
на условно наказание лишаване от свобода по н.о.х.д.№12046/2013 г. на СРС.
Няма данни по делото за извършена по това осъждане съдебна реабилитация.
Реабилитация по член 86 от НК също не е могла да настъпи, тъй като въз основа на
наличните към момента данни по делото основателно може да се приеме, че осъденият
е бил реабилитиран по право за осъждането си по н.о.х.д. №8873/2010г. на СРС, а
съгласно член 86, ал. 2 от НК този институт не се прилага повторно.
Д. не е бил реабилитиран и по член 88а от НК за осъждането си по н.о.х.д.№
12046/2013г. на СРС. Определението, с което е одобрено споразумение по това дело, е
влязло в сила на 08.05.2014 г., като с него е наложено наказание от три месеца
лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок от три години. Изпитателният срок
е изтекъл на 08.05.2014 г. и по аргумент от член 88, ал. 3 от НК от този момент е
започнал да тече срокът по алинея 1 на същия текст, вр. с член 82, ал. 1, т. 4 от НК.
Този срок не е изтекъл към 03.08.2021 г. – 07.08.2021 г., когато е извършено деянието
по процесното споразумение, което означава, че към този период Д. е осъждан на
наказание лишаване от свобода и по отношение на него предпоставките за приложение
на член 66 от НК не са били налице.
По изложените съображения с одобрение на споразумение в упоменатия вид и
санкция районният съд е допуснал нарушение на материалния закон.
Доколкото материалноправните положения за приложение на института на
условното осъждане са уредени в чл. 66, ал. 1 от НК, т.е. в материалния закон, а
процесуалният ред за одобрение на споразумението и предложение за промени в него
се съдържа в НПК, следва да се приеме, че актът на решаващия първи съд е постановен
при нарушение на материалния закон, но и при допускане на съществени нарушения
на процесуалните правила. В този смисъл са налице двете възобновителни основания
по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, на които се е позовал главният прокурор в своето
искане. Като основателно то следва да бъде уважено.
По делото няма доказателства за твърдените от защитата влошено здравословно
състояние на осъдения и алкохолна зависимост. Дори такива да са налични, те не биха
могли да доведат до отхвърляне на искането за възобновяване, защото в конкретния
случай едно от основанията на чл. 66 НК, допускащо условно осъждане – осъденият да
не е наказван на лишаване от свобода – не е налице.
Делото следва да се върне на РС-София за насрочване и разглеждане от друг състав
от стадия на съдебното заседание. За да направи еднозначни и на пълно коректни
изводи по въпросите с реабилитацията, районният съд следва да изиска справка, от
която да е видно дали и кога точно е изтърпяно наказанието пробация и лишаване от
правоуправление, наложено на осъдения Д. по н.о.х.д. №8873/2010 г. на СРС.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 6 състав
3
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по н.о.х.д. № 5095/22 на РС – София, НО, 16
състав.
ОТМЕНЯ определение от 20.04.2022 г., с което по същото дело е било одобрено
споразумение по отношение на Д. Ч. Д..
ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на РС – София от стадия на
съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4