№ 44119
гр. София, 10.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110114934 по описа за 2023 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от Е. Д. Д. срещу "...............“ ЕООД установителни искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД с искане за прогласяване нищожността на
договор за предоставяне на потребителски кредит № 1101996 от 20.12.2021 г., евентуално
съединен с иск по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 143 ЗПК за
прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от последния, предвиждаща сключването на
договор за гаранция за обезпечаване на договора за кредит и насрещен осъдителен иск с
правно основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за осъждане на
Е. Д. Д. да заплати на „...............“ ЕООД сумата от 4 374,84 лева, представляваща непогасена
главница по договор за предоставяне на потребителски кредит № 1101996 от 20.12.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.07.2023 г. до окончателното й
изплащане.
Ищцата Е. Д. твърди, че на 20.12.2021 г. между нея, в качеството й на
кредитополучател и ответното дружество, в качеството му на кредитор, е сключен договор
№ 1101996 за предоставяне на потребителски кредит, по силата на който на Д. е
предоставен паричен кредит в размер на сумата от 5 000 лева. Посочва се, че по силата на
договора ищцата следвало да върне на „...............“ ЕООД сума в общ размер от 6 750 лева,
включваща главницата – предоставената заемна сума и договорна лихва в размер от 1 750
лева, платима чрез 18 вноски с краен срок на връщане – 13.06.2023 г. Съгласно клаузата на
чл. 5 от договора изпълнението на задълженията на кредитополучателя следва да бъде
обезпечено от трето за процеса лице – „..................“ чрез сключване на договор за гаранция с
последното и срещу заплащането от Д. на възнаграждение за това в общ размер от 4 950
лева. Посочва се, че в изпълнение на това задължение, ищцата сключила договор за
гаранция от 20.12.2021 г. С исковата молба ищцата оспорва действителността на договора за
потребителски кредит с твърдения, че същият не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
9, т. 10 и т. 11 ЗПК. Конкретно се посочва, че в договора единствено е посочен
приложимият лихвен процент, но не и условията за прилагането му, без да е отразено дали
се касае за фиксиран за целия срок на кредита или за променлив такъв. Налице е неяснота и
относно общият размер на дължимата от кредитополучателя възнаградителна лихва. Твърди
се, че погасителният план към договора не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11
ЗПК откъм съдържанието му, тъй като в последния не се съдържа информация какви
конкретно по вид и размер вземания са включени в погасителната вноска. Е. Д. излага, че в
договора за кредит е отразена единствено абсолютната стойност на ГПР, но не и
1
конкретните компонентни, които са включени при определянето му. Налице е и заобикаляне
на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като възнаграждението по договора за
поръчителство реално не е взето предвид при определяне на ГПР, въпреки че събирането на
такива разходи е част от дейността по управление на кредита. В случай на включването на
този разход като компонент на ГПР , то размерът му би надхвърлил максималния такъв,
установен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя недействителността на договора. Ищцата
намира, че последица от неспазване на тези законови изисквания е недействителност на
договора за кредит в неговата цялост на основание чл. 22 ЗПК. В случая не намира
приложение чл. 26, ал. 4 ЗЗД, тъй като се касае за такива договорни клаузи, които не могат
да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона, нито пък договорът би бил
сключен без същите. В условията на евентуалност Д. излага твърдения за недействителност
на клаузата на чл. 5 от договора, въвеждаща задължение за кредитополучателя да обезпечи
изпълнението на задълженията си по договора чрез сключване на договор за гаранция като
условие за отпускане на кредита. Налице е нееквивалентност в престациите на двете страни,
което накърнява добрите нрави и обуславя нищожност на клаузата на основание чл. 26, ал.
1, предл. 3 ЗЗД. В подкрепа на този извод е и размерът на дължимото възнаграждение на
дружеството-гарант, равняващо се на 100 5 от отпусната сума. Сочи се,че клаузата е и
неравноправна по см. на чл. 143 ЗЗП, тъй като е във вреда на потребителя, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните, кат не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора.
С тези съображения ищцата обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя
искане за прогласяване нищожността на договора за кредит – поради противоречието му със
закона, заобикаляне на закона, а в условията на евентуалност - в случай на извод, че
договорът е действителен – за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от същия
поради противоречието й с добрите нрави и като неравноправна по см. на чл. 143 ЗПК.
Претендира присъждане на сторените разноски по делото.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „...............“
ЕООД, чрез пълномощника си юрк. Г.Г., оспорва исковите претенции като неоснователни.
Не оспорва, че между страните е сключен договор за потребителски кредит №
1101996/20.12.2021 г., по силата на който ответното дружество е отпуснало на Е. Д. паричен
заем в размер на сумата от 5 000 лева, която да бъде варната на 18 вноски, заедно с
договорна лихва. Поддържа, че с клаузата на чл. 3 от договора ищцата е поела задължение за
връщане на заемната сума с възнаградителна лихва, равняваща се на 35 %, при ГПР в размер
на 49,66 % или обща сума, подлежаща на връщане в размер от 6 750 лева. Не оспорва също
така, че по силата на чл. 5 от договора Д. е следвало да даде подходящо обезпечение на
задълженията си по договора, като именно същата е избрала това да стане чрез
поръчителство от „..................“ – кредитна институция, лицензирана в Малта, вписана в
нарочен регистър на БНП под № 178. С отговора ответникът оспорва като неоснователни
твърденията на ищцата относно недействителност на договора за потребителски кредит,
респ. на клаузата на чл. 5 от последния. Конкретно посочва, че преди сключване на договора
на потребителя е предоставена необходимата информация за вземане на информирано
решение под формата на стандартен европейски формуляр, в т.ч. относно дължимата
възнаградителна лихва, която впоследствие е пренесена в договора. В случая лихвеният
процент е определен като фиксиран процент, не е променлив такъв. Не е налице нарушаване
на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, доколкото към договора за кредит е приложен
погасителен план, в който ясно са описани всички дължими вноски, техните размери и
падежи. Твърди се, че доколкото възнаграждението по договора за поръчителство е
дължимо на трето лице, то последното няма как да се включи в погасителния план.
Ответното дружество излага, че в договора е посочен ГПР, като формирането му е
императивно установено, тъй като последният се изчислява съгласно формула, посочена в
Приложение № 1 към ЗПК и законът не поставя като условие последната да бъде
2
възпроизведена в договора. Оспорва сключването на договора за поръчителство с
„..................“ да е условие за отпускане на кредита или да увеличава възможностите за
опускането му, тъй като Д. е имала възможност да обезпечи кредита по различни начини.
Възнаграждението по договора за гаранция, сключен с трето лице не представлява разход,
участващ при формиране на ГПР по договора за кредит, още повече, че се касае за услуга,
която няма задължителен характер. Излага, че кредитополучателя е уведомен за
задължението да предостави обезпечение преди сключване на договора за кредит и е
разполагала с достатъчно време, за да прецени вида на обезпечението, което може да
предостави. Излага се, че размерът на ГПР по договора съответства на установения в чл. 19,
ал. 4 ЗПК, тъй като е в рамките на петкратния размер на законната лихва. С отговора на
исковата молба „...............“ ЕООД оспорва да е налице нарушение на чл. 143 ЗЗП, тъй като
клаузата на чл. 5 от договора ясно посочва избраната от самата ищца опция за обезпечаване
на кредита посредством поръчителство от избрано от нея лице, а дължимите към същото
суми са подробно описани и в самия договор за гаранция, сключен доброволно от Д..
Оспорената договорна клауза не противоречи на добрите нрави и е индивидуално
уговорена. С тези доводи „...............“ ЕООД отправя искане за отхвърляне на предявените
искове. Претендира присъждане на разноски.
С определение на съда от 15.09.2023 г. за съвместно разглеждане в производството по
настоящото дело с първоначалната искова молба и предявените със същата искове е приета
насрещната искова молба, обективирана в писмен отговор от 26.07.2023 г., уточнена с молба
от 29.08.2023 г. с предявения със същата иск за осъждане на Е. Д. Д. да заплати на
"..............." ЕООД сумата от 4 374,84 лева, представляваща непогасена главница по договор
за потребителски кредит № 1101996/20.12.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.07.2023 г. до окончателното й изплащане.
В насрещната искова молба "..............." ЕООД посочва, че в изпълнение на
задълженията си по договора за потребителски кредит от 20.12.2021 г. е предоставил на
ищцата Д. паричен заем в размер на сумата от 5 000 лева, който същата следвало да върне
заедно с възнаградителна лихва в размер от 1 750 лева чрез 18 вноски с краен срок
13.06.2023 г. Изяснява, че към този момент същата е върнала сумата от 625,16 лева – част от
главницата, поради което останалата неплатена сума възлиза на 4 374,84 лева. Поради
допусната форма на договорно неизпълнение и на основание чл. 6 от договора за кредит и
чл. 13, ал. 1 от приложимите Общи условия, ответното дружество обявява кредита за
предсрочно изискуем. Ето защо, „..............." ЕООД отправя искане за осъждане на ищцата да
заплати изискуемото вземане за главница. Претендират се и разноски, направени във връзка
с насрещните искови претенции.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор на насрещната искова
молба ответната страна Е. Д., чрез пълномощника си адв. М. М., оспорва същата с довод, че
процесният договор за потребителски кредит е нищожен по изложените в първоначалната
искова молба съображения, при което ищцата дължи връщане единствено на чистата
стойност на кредита – на главницата, след приспадане от същата на вече заплатените суми
за договорна лихва и за такса гарант. Отправя се искане, в случай на уважаване на
насрещната искова претенция, изпълнението на главницата да бъде разсрочено на основание
чл. 241 ГПК на 24 месечни вноски.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените искове,
както следва:
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 предл. 1 и предл. 2 ЗЗД и по чл. 26, ал.
4, вр. ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД:
В тежест на ищцата е да установи, пълно и главно, сключването на процесния договор
за потребителски кредит, неговото конкретно съдържание – права и задължения на страните,
3
наличието на клауза, предвиждаща задължение за кредитополучателя да предостави
обезпечение на договора чрез сключване на договор за гаранция с трето лице срещу
заплащането на възнаграждение на гаранта.
В тежест на ответника е да установи действителността на процесния договор и на
конкретно оспорените договорни клаузи, чрез установяване наличието на основните
съществени елементи от съдържанието на договора съгласно чл. 11 ЗПК, съответствието им
с добрите нрави, че последните не пораждат задължение за насрещната договаряща страна
поради неизпълнение по договора да заплати необосновано високо обезщетение и
индивидуалното им уговаряне.
По насрещния осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
наличието на твърдяното валидно облигационно правоотношение с ответника по договор за
потребителски кредит, както и, че е получил съгласието на ответника за сключване на
договора с обективирана именно от него воля за предоставяне на заемната сума, по което
същата е предадена на кредитуполучателя, уговорения падеж на връщане на кредита,
изискуемостта на вземането - в частност чрез установяване на предпоставките за
предсрочната изискуемост на кредита.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА по насрещните искове, че не сочи доказателства относно
начина на формиране на конкретния размер на претендираната главница, с оглед
изложените твърдения, че се касае за непогасена част от същата.
При установяване на тези факти, в тежест на ответника е да установи погасяване на
вземанията, в случай, че твърди това.
По искането с правно основание чл. 241, ал. 1 ГПК:
В тежест на ответницата по насрещния иск е да установи имотното си състояние и
други относими обстоятелства, обуславящи основателността на искането й за разсрочване
изплащането на главницата, в случай на уважаване на насрещния иск, за което същата не
сочи доказателства.
С оглед конкретните твърдения, изложени от всяка от страните, на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелства, че между ищцата по първоначалните искове Е. Д., в качеството й на
кредитополучател и ответното дружество „...............“ ЕООД, в качеството му на кредитор, е
сключен договор за потребителски кредит от 20.12.2021 г., по силата на който на ищцата е
предоставена в заем паричната сума от 5 000 лева, реалното предаване на същата на
кредитополучателя, както и наличието на клаузи в договора, предвиждащи заплащането от
кредитополучателя на възнаградителна лихва, както и на задължение за предоставяне на
обезпечение на договора.
По доказателствените искания:
Представените от страните писмени материали съдът намира за относими към
предмета на спора и необходими за правилното му разрешаване, поради което следва да
бъдат приети като доказателства по делото.
Съдът намира, че следва да отложи произнасянето си по искането на ответника за
допускане на СТЕ по въпросите, формулирани в отговора на исковата молба, като на ищцата
бъде указано да уточни дали оспорва обстоятелствата, за чието установяване се отправя
доказателственото искане.
Следва да бъде уважено искането на ответника по насрещните искове за изискване от
ищеца да представи справка относно извършените плащания от кредитополучателя, в т.ч. на
суми, отнесени за погасяване на възнаграждението по договора за гаранция.
4
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съгласно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.03.2024 г. от
10:50 часа, за която дата и час ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, на които ДА СЕ ВРЪЧИ
препис от настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца
по насрещните искове – с препис от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
страните писмени материали.
УКАЗВА на ищцата Е. Д. Д. в двуседмичен срок от съобщението с писмена молба да
заяви дали оспорва предоставянето от ответното дружество – по електронен път и преди
сключване на процесния договор за кредит на стандартен европейски формуляр, договор за
потребителски кредит и Общи условия, съответстващи по съдържание на приложените към
отговора на исковата молба, като й УКАЗВА, че при липсата на отговор в указания срок
съдът ще приеме, че посочените обстоятелства не се оспорват.
ОТЛАГА произнасянето си по искането на ответника за допускане изслушването на
съдебно-техническа експертиза по въпросите, формулирани в отговора на исковата молба –
до постъпване на уточнение от ищцата.
ЗАДЪЛЖАВА „...........“ ЕООД в двуседмичен срок от съобщението да представи по
делото счетоводна справка относно постъпилите от ищцата сума за погасяване на
задълженията по процесния договор за кредит, в. т.ч. отнесените за погасяване на
възнаграждението по договора за гаранция.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
която предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6