№ 6918
гр. С, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.Р.
при участието на секретаря В.К
като разгледа докладваното от Д.Р. Гражданско дело № 20211110171308 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена от М. ЕМ. ОГН., ЕГН **********,
срещу М. В. В., ЕГН **********, лице, с което молителката е живяла при условията на
фактическо съпружеско съжителство и от което има дете, молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН, с искане
за налагане на мерки за защита на молителката при твърдения за извършен от ответника
спрямо молителката акт на домашно насилие на 26.11.2021 г., изразяващ се в следното: на
посочената дата, около 11,30 часа молителката излязла от апартамента си, находящ се в гр.
С, ж.к. „Л“, ул. „Л“, бл. 14, вх. Г, ет. 3, ап. 58, с цел да отиде да напазарува; пред
апартамента стоял ответника, който поискал да влезе вътре, но молителката не му
позволила; той тръгнал след нея и докато същата пазарувала бил заедно с нея, увещавайки я
отново да се съберат заедно; около 13,30 часа на връщане към дома на молителката, пред
блока ответникът станал агресивен, нарекъл молителката „боклук“ и я заплашил с думите,
че ще й пререже гърлото; тя го предупредила, че ще позвъни в полицията, при което той я
ударил през лицето със списание с твърди корици, свито на руло; тогава двамата се
намирали пред входната врата на блока, в който живее молителката; последната позвънила
на телефон 112 в 13,43 часа и докато още говорела по телефона ответникът си тръгнал;
молителката влязла вътре във входа, но ответникът се върнал, влязъл във входа, блъснал
молителката в стената и я заплашил, че ще отвлече детето им, след което й нанесъл втори
удар по главата със същото списание; след това в 13:52 часа молителката повторно
позвънила на телефон 112; когато пристигнали полицейските служители ответникът вече си
бил тръгнал; вдясно на входа, точно под балконите имало двама работници, чиито имена
молителката не знае, но същите разговаряли с пристигналите на място полицейски
служители; по случая има заведена преписка № УРИ 228000-15854/27.11.2021 г. по описа на
04 РУ-СДВР.
Твърди се, че през последните 4 години молителката и ответникът, от когото има
малолетно дете, са живели във фактическо съжителство в дома на същата. Сочи, че
1
ответникът употребявал наркотици в периода на съжителството между страните. Твърди, че
на 26.11.2021 г. около 11:30 часа молителката излязла от дома си, за да пазарува, а
ответникът я чакал пред него и се опитал да влезе, но не успял. Ответникът вървял след
молителката през цялото време до връщането до дома й, когато станал агресивен и
извършил твърдените актове на домашно насилие в периода между 13:30 и 14:00 часа -
обидил я с думата „боклук“ и я заплашил, че ще й пререже гърлото. Молителката го
предупредила, че ще се обади в полицията и ответникът я ударил през лицето със списание с
твърди корици, свито на руло. Твърди, че се обадила на номер 112 в 13:43 часа, след което
ответникът си тръгнал. По-късно същият се върнал и блъснал молителката в стената във
входа на блока, в който живеела, и я заплашил, че ще отвлече детето, поради което същата
отново се обадила на номер 112 в 13:52 часа. Излага, че преди 2 седмици директорът на
посещаваната от детето й детска градина я уведомил, че ответникът отишъл да го вземе, но
бил във видимо неадекватно състояние.
Ответникът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не взема
становище по молбата.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Съгласно чл.2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство”. В случая молбата за защита е подадена от лице, което
твърди, че лично е пострадало от акт на домашно насилие за лична защита, поради което
съгласно чл. 8, т. 1 ЗЗДН е налице валидно сезиране на съда от процесуално легитимирано
за това лице. От показанията на разпитаната по делото свидетелка Ивона Петрова Сомова-
съседка на молителката, преценени по реда на чл. 172 ГПК, на които съдът дава вяра,
доколкото са логични и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен
материал, се установява, че в периодите преди раздялата, когато страните са били в добри
отношения, молителката е перяла и простирала дрехите на ответника и двамата са се
хранили заедно в дома й. С оглед на това, че извършването на посочените действия е
характерно за лица, които живеят заедно, което съответства и на изложените в молбата за
защита и декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН твърдения, съдът намира, че ответникът е лице, с
което молителката е живяла във фактическо съжителство. Ето защо, същият попада сред
лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 2 ЗЗДН. За пълнота следва да се
посочи и че в писмено сведение до органите на МВР, ответникът изрично е признал, че има
дете от молителката. С оглед признатия от него неизгоден факт, съдът счита че е и налице
хипотезата на чл.3, т. 3 ЗЗДН, на което основание ответникът отново се явява лице, срещу
което може да се търси защита.
Описаните в молбата актове на 26.11.2021г. представляват домашно насилие по смисъла
на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено физическо и психическо
насилие спрямо молителката. Молбата е депозирана в едномесечния преклузивен срок.
Предвид изложеното съдът намира същата за допустима.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в
2
която са описани процесните актове на насилие от 26.11.2021 г., като е посочено, че на
цитираната дата около 13:30 часа вследствие на отказ на молителката да поднови
отношенията си с ответника, последният й нанесъл удар по лицето със списание с твърди
корици, свито на руло и я блъснал в стената на входа на блока, в който живеела, като през
цялото време я обиждал и заплашвал, че ще й пререже гърлото, че е свършено с нея и ще
отвлече детето.
От приетата по делото и справка от НС – 112 се установява, че на 26.11.2021 г. в 13:43
часа и 13:52 часа от телефонен номер ****** са подадени два сигнала от лице, представящо
се като М.О., което кореспондира с изложените от молителката твърдения в молбата за
защита.
Посоченият с молбата до съда акт на домашно насилие съдът намира за доказан по делото
като извършен от ответника по време, място, начин на извършване посредством
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, като изложените в нея обстоятелства се подкрепят и
събраните по делото свидетелски показания на св. Сомова. От същите се установява, че през
есента /заседанието е проведено на 14.04.2022 г./ молителката й се обадила и с треперещ
глас я помолила да се срещнат. При срещата същия ден свидетелката забелязала, че по
лицето на молителката имало следи от удар, като устата й била подута в горната част от
едната страна, която била леко тъмна. Молителката й споделила, че ответникът я причакал
пред входа, заплашвал я и я ударил със списание по главата. Св. Сомова разказва също и за
случаи, в които преди е ставала свидетел на проявена от ответника към молителката
агресия: виждала е да я блъска няколко пъти с ръце, когато миналата година по време на
среща с молителката и децата в местната градина ответникът дошъл, поискал ключовете за
дома й, а тя му отказала да ги даде; разказва и за случай, в който ответникът дошъл в
заведение, в което двете с молителката и децата обядвали, и я обидил с думите „боклук,
какво правиш по заведенията, защо детето не си е легнало“. Често виждала ответника да
посещава молителката във видимо неадекватно състояние и агресивен.
Предвид изложеното, съдът приема за доказани твърденията за упражнено физическо и
психическо насилие от ответника върху молителката вследствие на извършените актове на
домашно насилие.
Останалите събрани по делото доказателства съдът не обсъжда, тъй като са неотносими
към процесната дата и твърдения за осъществени на тази дата актове на домашно насилие.
Относно вида на мярката за защита.
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл.22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН/ и мотивирането
на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице и ограничаване на
последиците за последното от акта на насилие /чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН/. При налагане на
мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на
3
ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки /чл.16, ал.1
ЗЗДН/.
В настоящия случай, с оглед характера на акта на акта на домашно насилие, съдът намира
за подходящи спрямо ответника мерките за защита по чл.5, ал.1, т. 1, т.3 пр.1 и 2 и т.5 ЗЗДН:
задължаване да се въздържа от домашно насилие спрямо пострадалата, забраняване на
ответника да се доближава до молителката на разстояние, по-малко от 100 м., забраняване
на ответника да се доближава до жилището, което обитава молителката, и задължаване
ответника да посещава специализирани програми. Посочените мерки /освен задължаването
на ответника да се въздържа от домашно насилие, което е постоянно негово законово
задължение/ следва да се наложат за срок от 12 месеца от постановяване на настоящото
решение за издаване на заповед за защита /по арг. от чл.19 ЗЗДН/, който ще даде възможност
на ответника да преосмисли както извършеното деяние, така и своето бъдещо поведение.
Относно размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи
на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1 000 лв. Съдът, като
съобрази извършеното от ответника домашно насилие и настъпилите последици за
молителката от деянието спрямо нея, счита, че на ответника следва да бъде наложена глоба
в размер на 200,00 лв.
Относно разноските за делото.
С оглед изхода на спора, молителката има право на разноски в размер на 800,00 лв. за
заплатен адвокатски хонорар /л. 4 от делото/. На основание чл.11, ал.2 ЗЗДН дължимата
държавна такса по делото следва да се възложи на ответната страна, която съобразно чл.3 от
Тарифата е в размер на 25,00 лв. и ответникът следва да бъде осъден да я заплати в полза на
съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу М. В. В., ЕГН **********,
като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН М. В. В., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М. ЕМ. ОГН., ЕГН
**********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН М. В. В., ЕГН **********, да
не доближава М. ЕМ. ОГН., ЕГН **********, на разстояние, по-малко от 100 метра, за срок
от 12 месеца, считано от издаване на заповедта за защита.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗЗДН на М. В. В., ЕГН
**********, да се доближава до жилището, което обитава М. ЕМ. ОГН., ЕГН **********,
находящо се в гр. С, ж.к. „Л“, ул. „Л“, бл.14, вх. Г, ет.3, ап.58, на разстояние, по-малко от
100 метра, за срок от 12 месеца, считано от издаване на заповедта за защита.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН М. В. В., ЕГН **********, да
4
посещава специализирана програма в "Център за превенция на правонарушенията" при
Асоциация "Деметра", гр. С, кв. "Сухата река", бл. 18, вх. "А", тел. **********, **********,
email: ********************@*******.**, за срок от 12 месеца, считано от издаване на
заповедта.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН М. В. В., ЕГН **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН на М. В. В., ЕГН **********, глоба в размер на
200,00 лв., платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН М. В. В., ЕГН **********, да заплати на М.
ЕМ. ОГН., ЕГН **********, сумата от 800,00 лв., представляваща сторените в
производството разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН М. В. В., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/, като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение /чл. 20 ЗЗДН/.
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на страните
за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5