Р Е
Ш Е Н
И E
№132 13.04.2020 год. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд,
VІ състав, в публично съдебно заседание на десети март две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар
Зорница Делчева, и в присъствието на прокурора Нейка Тенева като разгледа
докладваното от съдия Михаил Русев административно дело №923 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1,
ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова
молба на Д.Г.Д. с постоянен адрес *** чрез
пълномощника си по делото адв. Д. ***, за заплащане на сумата от 440.00 лв.,
представляваща имуществени вреди от отменено наказателно постановление №714/07.07.2016
год. на Зам. Кмета на Община Стара Загора.
В исковата молба се
твърди, че с Решение №1465/22.12.2016 год., постановено по АНД №2803/2016 год.
по описа на Районен съд Стара Загора е отменено наказателно постановление №714/07.07.2016
год. на Зам. Кмета на Община Стара Загора. С решение №103/04.04.2017 год.,
постановено по КАНД №47/2017 год. по описа на Административен съд Стара Загора,
решението е оставено в сила. За представителство в съдебното производство ищецът
е сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат, като за
предоставената процесуална защита заплатил адвокатско възнаграждение в размер
на 440.00 лв.. Ищецът счита, че заплатената сума в размер на 440.00 лв.
съставлява за него имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица
от незаконосъобразно издаденото наказателно постановление на Зам. Кмета на
Община Стара Загора. Иска от съда след установяване на твърденията в исковата му
молба да бъде осъден ответника по иска Община
Стара Загора да му заплати претендираното обезщетение за имуществени вреди в
размер 440.00 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и да му
се присъдят следващите се от настоящото производство разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса.
Ответникът Община
Стара Загора, оспорва предявеният иск като твърди, че е неоснователен. В
писмения отговор на исковата молба, поддържа, че не са налице всички изискуеми
се по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ елементи от фактическия състав за ангажиране на
отговорността на държавата за вреди, които да са причинени на ищцата. Платените
от ищцата адвокатски възнаграждения по повод проведените административно-наказателно
съдебни производства не представляват вреда, произтичаща от незаконосъобразна
административна дейност и не са пряка и непосредствена последица от издаденото
наказателно постановление. Наказателните постановления не са проявна форма на
административна дейност, а съставляват правораздавателни актове, поради което и
отговорността на административните органи за вреди настъпили следствие на отменени
като незаконосъобразни наказателни постановления не може да бъде ангажирана. Отмененото
наказателно постановление не може да бъде приравнено на отменен административен
акт, порази което и не са налице всички елементи на фактическия състав за
ангажиране на отговорността на ответника. Не е налице отменен административен
акт. Искането му е за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна.
Окръжна прокуратура Стара
Загора, конституирана като страна по делото на основание чл. 10 ал.1 от ЗОДОВ,
чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за основателност на
исковата претенция.
От
събраните по делото писмени, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът
приема за установено следното:
С наказателно
постановление с №714/07.07.2016 год. на Зам.
Кмета на Община Стара Загора, на ищеца е наложено административно наказание глоба
в размер на 3 000.00 лева на основание чл.29, ал.1 от Наредба за обществения
ред в Община Стара Загора, за нарушение на чл.17 от същата наредба. По жалба на
санкционираното лице било образувано АНД №2803/2016 год. по описа на Районен
съд Стара Загора, приключило с Решение №1465/22.12.2016 год., с което е
отменено изцяло като незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление.
Против решението на районният съд е подадена
касационна жалба от Община Стара Загора, по повод на която е образувано КАНД
№47/2017 год. по описа на Административен съд Стара Загора, приключило с
Решение №103/04.04.2017 год., с което обжалваното решение е било оставено в
сила.
От приложеното към
настоящото дело АНД №2803/2016 год. по описа на Районен съд Стара Загора е
видно, че ищеца е сключил договор за правна защита и съдействие с №131 от 14.09.2016
год. с адв. дружество „К. и Л.“ за изготвяне на жалба против наказателно
постановление №714/07.07.2016 год. на Зам. Кмета на Община Стара Загора и процесуално
представителство по делото, включително и пред касационната инстанция и платено
в брой при подписването на договора възнаграждение в размер на 440.00 лв. В
развилото се съдебно производство, приключило в две съдебни заседания пред
Районния съд и едно пред Административният съд, не са били присъдени разноски,
който факт не се оспорва от ответника.
Въз основа на така
установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск е
процесуално допустим и по същество се явява основателен, по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на
няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният
административен акт, респ. Действие или бездействие да е при или по повод
изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена
и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно
регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно – липсата на който
и да е от елементите от правопораждащия
фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени
вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата на
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково
производство по чл.203 и сл. от АПК, като доказателствената тежест за
установяването им се носи от ищцата, търсещ присъждане на обезщетение за
понесените вреди.
Съдът счита, че в процесния случай посочената съвкупност от предпоставки
за ангажиране отговорността на ответника за вреди е налице.
В случая се претендира обезвреда за имуществена вреда, причинена от
издадено наказателно постановление с №714/07.07.2016 год. Зам. Кмета на Община
Стара Загора, което е било отменено като незаконосъобразно по съдебен ред.
Касае се за административнонаказателно производство по налагане на
административно наказание. Т.е. налице е административна дейност на
административен орган при упражняване на административнонаказващата му функция.
В този смисъл е и Тълкувателно постановление
№2/2014 от 19.05.2015 год. На общото събрание от съдиите от Гражданска колегия
на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховния
административен съд и Тълкувателно
постановление №1 от 15.03.2017 год. На общото събрание от съдиите от
Първа и Втора колегии на Върховния административен съд, постановено по
тълкувателно дело №2/2016 год.
Безспорно се установи по делото, че за обжалваното на посоченото
наказателно постановление ищцата е ангажирал адвокат, като е договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение. Направените от Д.Г.Д. разноски,
съставляващи заплатен адвокатски хонорар, несъмнено представляват имуществени
вреди по смисъла на закона и подлежат на репариране.
Налице е и пряка причинно-следствена връзка между направения от ищеца
разход за адвокатско възнаграждение и отмененото наказателно постановление, тъй
като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка със
съдебното производство по обжалване на наказателно постановление с №714/07.07.2016
год. Зам. Кмета на Община Стара Загора. Наемането на адвокат в случая е било
една закономерна последица от издаването на наказателното постановление, тъй
като е логично и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита на
интересите си и негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна
защита на правата, които претендира в съдебния спор. В тази връзка твърдените
от ищеца имуществени вреди се явяват пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразно издаденото наказателно постановление с №714/07.07.2016 год. Зам.
Кмета на Община Стара Загора.
Съдът намира да отбележи, че действително законодателят не предвижда ред
за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, към момента на отмяната на
наказателното постановление, което обаче не е основание за изключване на
приложението на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията
за разноски в административнонаказателния процес налага извода, че разходваните
средства в хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен
акт, се явяват за лицето, подложено на неоправдана административнонаказателна
репресия имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.
Действително процесуалната защита по тези дела не е задължителна съгласно чл.94
от НПК, но това не означава, че осъществяването й е в нарушение на
процесуалните правила. Налице е субективен елемент на наказаното лице по
отношение на реализирането му на правото на защита, което не подлежи на съдебен
контрол и не може да бъде отречено по никакъв начин. Безспорно е в случая, че в
съдебното производство, ищеца е бил представляван от адвокат, което предполага
и реалното осъществяване на тази защита, а не формалният й характер.
Кумулативно са налице елементите
от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което съдът приема, че предявеният от Д.Г.Д.
*** е доказан по основание.
Исковата претенция се явява доказана и по размер, тъй като видно от
приложеният договор за правна защита и съдействие, се установява по безспорен
начин, че ищеца е заплатил в брой договореното възнаграждение в размер на 440.00
лв. За процесуално представителство по АНД №2803/2016 год. По описа на Районен
съд Стара Загора и пред Административен съд Стара Загора. Приложеният договор за
правна защита и съдействие има характера на разписка, поради което удостоверява
по надлежния ред извършеното плащане /в този смисъл е и Тълкувателно решение
№6/06.11.2013 год. по тълк. дело №6/2012 год, ОСГТК на ВКС/. Ето защо съдът
приема за доказано по делото, че ищеца е претърпял имуществени вреди в размер
на 440.00 лв., изразяващи се в направени от него разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение във връзка с воденото съдебно производство по
обжалването на наказателно постановление №714/07.07.2016 год. Зам. Кмета на
Община Стара Загора, отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен
акт.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от Д.Г.Д. ***,
по безспорен начин е установено и доказано наличието на всеки един от
елементите от правопораждащия фактически състав за отговорността на държавата
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за претърпени от ищеца имуществени вреди, вследствие на
незаконосъобразно наказателно постановление, поради което исковата претенция се
явява доказана по основание и размер и следва да бъде уважена изцяло.
В исковата
молба е направено искане за присъждане на обезщетението, ведно със законната
лихва върху същото, считано от датата на завеждане на исковата молба. Съдът
намира същото за основателно. Претендираната сума по същество представлява вреда
по смисъла на ЗОДОВ, съгласно тълкувателното решение на ВАС. В този смисъл,
претендираното обезщетение в конкретния случай е за действие на държавен орган,
което действие има характер на “квазиделикт”. Следователно лихвата ще се дължи
от момента, в който е признато за установено по предвидения в закона ред, че
това действие е неправомерно или неправилно. В конкретния случай това ще бъде
момента на влизане в сила на решенията на съда, с които е отменено
наказателното постановление. В този смисъл е Решение №1503 от 1996 год. на
Върховния съд, ІV г.о. В случая същата се претендира от по-късен момент –
датата на депозиране на исковата молба, поради което и искането е основателно.
По делото е направено искане за присъждане на направените разноски по
делото от страна на ищецът по делото. С оглед изхода на делото същото е
основателно. По настоящето дело е представен договор за правна защита и
съдействие №553/12.04.2019 год., съгласно който Д.Г.Д. е заплатил на адв. дружество
„К. и Л.“ сумата от 350.00 лв. за процесуално представителство и 10.00 лв.
държавна такса.
Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Община
Стара Загора, ЕИК *********, представлявана
от Кмета Ж.В.Т.на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на Д.Г.Д., ЕГН **********
*** сумата от 440.00 /четиристотин и четиридесет/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на незаконосъобразно
наказателно постановление №714 от 07.07.2016 год. на Зам. Кмета на Община Стара
Загора, ведно със законната лихва върху сумата от 06.12.2019 год. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Община
Стара Загора, ЕИК *********, представлявана
от Кмета Ж.В.Т.на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на Д.Г.Д., ЕГН **********
***, сумата от 360.00 /триста и шестдесет/ лева, представляваща направените
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: