РЕШЕНИЕ
№ 533
гр. Бургас, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело
№ 20232120106110 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК и е образувано по исковата молба на “ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: ........................, седалище и адрес на управление:
...................................., представлявано от Р. И. М. - Т. – управител, пълномощник – адв. Ж.
Д. Д. , срещу И. Р. Г. с ЕГН **********, адрес: ............................. и ..........................................,
с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземането на ищеца в
размер на сумата от 954.21 лв. /деветстотин петдесет и четири лева и двадесет и една
стотинки/, представляваща главница, дължима по Договор за кредитен лимит на физически
лица, използван чрез кредитна карта № ..................../12.07.2021г., сключен с “Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са били прехвърлени с Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 08.02.2023г. към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 19.12.2022г. на “АПС Бета България“ ЕООД, а
впоследствие и от “АПС Бета България“ ЕООД – на дружеството “ЕОС МАТРИКС” ЕООД,
с Договор за цесия от 19.05.2023г., както и сумата 71.50 лв. /седемдесет и един лева и
петдесет стотинки/ – лихва за забава за времето от 02.08.2022г. до 25.07.2023г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 02.08.2023г. до окончателното плащане, като
за същите суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 6110/2023г. на БРС.
В исковата молба се излагат твърдения за това, че на 12.07.2021г. е сключен Договор
за кредитен лимит на физически лица, използван чрез кредитна карта № .................... между
“Уникредит Кънсю-мър Файненсинг” ЕАД и Г., по силата на който дружеството му е
отпуснало кредит в размер на 1 000 лв. Заемателят е погасил част от задължението си, след
което е преустановил плащането на вноските. На 08.02.2023г. вземанията по същия са
прехвърлени на “АПС Бета България“ ЕООД с индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
1
вземания от 19.12.2022г., а впоследствие и от последното – на “ЕОС Матрикс” ЕООД, с
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.05.2023г. Длъжникът е уведомен, но
въпреки това не е платил главницата, която се претендира с начислена лихва за забава.
Ангажирани са писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника.
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79 ал., 1 във вр.
чл. 240 от ЗЗД - по отношение на претендираните главница и възнаградителна лихва.
От процесуалния представител на ищеца е направено искане за постановяване на
неприсъствено решение.
По делото е изискано и приложено ч.гр. д. № 4659 / 2023 г. по описа на БРС, по което
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, за процесните
суми. С оглед хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът намира предявения установителен
иск за допустим.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, по искане на другата страна съдът може да постанови
неприсъствено решение. За да бъде постановено неприсъствено решение следва да са налице
предпоставките за това установени в чл. 239, ал. 1 ГПК, а именно на страните да са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в
съдебно заседание, и предявеният иск да е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Бургаски районен съд намира, че в случая са налице предпоставките за постановяване
на неприсъствено решение по реда на чл. 238 ГПК.
От представените с исковата молба доказателства може да се направи обосновано
предположение за това, че страните са били в облигационни правоотношения, по които
заемодателят като изправна страна е изпълнил задължението си по договора. Ето защо
предвид, липсата на данни за погасяване на задълженията и с оглед тяхното цедиране в
полза на ищеца, съдът намира, че от представените доказателства може да се направи
обоснован извод за вероятната основателност на предявения иск за плащане на сумата от
общо 1025.71 лв., от които 954.21 лв. – главница по договора и 71.50лв. – лихва.
С оглед горното и тъй като ответникът не е представил отговор на исковата молба и
негов представител не се е явил в съдебно заседание, без да е направено искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, като същият е бил уведомен за последиците от
непредставяне на отговор и неявяване по делото, съдът намира, че в случая са налице
предпоставките на чл.238, ал.1 и чл.239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по
делото, като предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, без решението да се мотивира
по същество.
Предвид изхода от производството и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва в тежест
на ответника да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски в
настоящото производство, а именно сумата от 75 лв., представляващи заплатена държавна
такса, както и разноските по ч.гр.д. № 4659/2023 г. на БРС в общ размер от 100 лв.,
съобразно представения по делото списък с писмено становище от 09.01.2024г.
Мотивиран от горното и на основание чл. 239 ГПК, Бургаски районен съд
2
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Р. Г. с ЕГН **********, адрес:
............................. и .........................................., че в полза на “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК:
........................, седалище и адрес на управление: ...................................., представлявано от Р.
И. М. - Т. – управител, пълномощник – адв. Ж. Д. Д. , съществува вземане в размер на
954.21 лв. /деветстотин петдесет и четири лева и двадесет и една стотинки/, представляваща
главница, дължима по Договор за кредитен лимит на физически лица, използван чрез
кредитна карта № ..................../12.07.2021г., сключен с “Уникредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД, вземанията по който са били прехвърлени с Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 08.02.2023г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 19.12.2022г. на “АПС Бета България“ ЕООД, а впоследствие и
от “АПС Бета България“ ЕООД – на дружеството “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с Договор за
цесия от 19.05.2023г., както и сумата 71.50 лв. /седемдесет и един лева и петдесет стотинки/
– лихва за забава за времето от 02.08.2022г. до 25.07.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 02.08.2023г. до окончателното плащане, като за същите суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
6110/2023г. на БРС.
ОСЪЖДА И. Р. Г. с ЕГН **********, адрес: ............................. и
.........................................., да заплати на “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: ........................,
седалище и адрес на управление: ...................................., представлявано от Р. И. М. - Т. –
управител, сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева), представляващи направените по делото
разноски и сумата от 100 лв. (сто лева) – разноски по ч.гр. д. № 4659/2023 г. по описа на РС -
Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3