Р Е Ш Е Н
И Е
№
158
11.07.2022г. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен
съд
на двадесет и девети юни две хиляди
двадесет и втора година
в открито съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
с участието на секретаря Лидия
Стоилова
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като разгледа докладваното от съдия
Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 126 по описа за 2022г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано
е по жалба от старши юрисконсулт М. Д. като пълномощник на РИОСВ – София с
адрес: гр.София, бул.“Цар Борис III“ №136,
ет.10 срещу решението по а.н.д.№124/2022г. по описа на РС – Дупница. Релевира
се касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона
поради неправилното му прилагане се свързва с доказаност на нарушението,
установено от проверка по документи, ясна дата на неговото извършване,
законосъобразност на определената и наложена имуществена санкция и отсъствие на
маловажност на случая. Моли се за отмяна на решението и потвърждаване на НП.
В
с.з. касаторът не се представлява.
В
писмен отговор и с.з. юрисконсулт В. Г. като пълномощник на ответника „Т.– Б.Д.“
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** оспорва жалбата като
неоснователна.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице
касационните основния за отмяна на решението на районния съд, което намира за
правилно и законосъобразно.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна, но с различен от търсения правен резултат.
Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №305/22.12.2021г. на директора на дирекция
„Контролна и превантивна дейност“, упълномощена да изпълнява правомощията на
директор на РИОСВ – София, с което на „ТЕЦ Бобов дол“ ЕАД за нарушение на
чл.123в, т.2 от ЗООС на основание чл.164, ал.1 от ЗООС е наложена имуществена
санкция в размер на 120 000лв.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че санкционираното дружество е титуляр на КР №45-Н4/2019г., ведно с
приложение №1, издадено от изпълнителния директор на ИАОС. Съгласно т.9.6.1.2.1
от КР след изпълнение на условие т.2.1 дружеството има задължение да извършва
собствени периодични измервания /СПИ/ на емисиите на вредни вещества в
отпадъчните газове, изпускани от всички ИУ на площадката, съгласно изискванията
на Глава осма от Наредба №4 от 05.04.2013г. за условията и изискванията за
изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне и инсталации за
съвместно изгаряне на отпадъци и Глава 5 от Наредба №6/26.03.1999г. за реда и
начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния
въздух на обекти с неподвижни източници и при спазване на регламентираните
срокове. Изпълнението на условие 2.1 от КР е потвърдено от РИОСВ – София с
писмо от 20.03.2020г. и е разпоредено на дружество да извърши СПИ на емисиите
на вредни вещества в отпадъчните газове отвеждани през ИУ №2 и ИУ №4 поотделно,
като в първите 12 месеца мониторинг следва да се провежда веднъж на три месеца
по показателите кадмий и талий; живак; антимон, арсен, олово, хром, мед,
манган, никел и ванадий; диоксини и фурани, а веднъж годишно по показателя
амоняк. С писмо вх.№4318/01.03.2021г. дружеството е депозирало доклад в РИОСВ –
София с приложени протоколи за проведени СПИ през 2020г. по показателя амоняк,
но не е представило данни за проведени СПИ за останалите показатели с честота
от три месеца.
С
оглед установените фактически обстоятелства съдът е формирал правен извод за
компетентност на актосъставителя и наказващия орган, но отсъствие на реквизита
по чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН относно датата на извършване на
нарушението, посочена като 21.03.2021г. Според съда нарушението не е
установено, а проверка на място не е осъществена, независимо от посочването на
такава в АУАН и НП, поради което датата на деянието е неправилно определена. Съдът
е посочил, че в посочения 1-годишен период са налице няколко отделни дати на
извършени чрез бездействие идентични административни нарушения от дружеството
във връзка със срока на изпълнение на задълженията за провеждане на СПИ по
посочените показатели на емисиите за календарната 2020г., а посочената в АУАН и
НП дата не отговаря на крайните срокове за предприемане на активни действия по
извършване на СПИ в тримесечен срок. Отделно от това, съдът е приел и нарушение
на чл.18 от ЗАНН, т.к. се касае за четирикратно неизпълнение за всяко
тримесечие без посочени отделни дати на противоправното бездействие, като се
дължи налагане на отделни наказания. По посочените правни доводи съдът е
отменил НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираните касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма по допустима въззивна жалба. Решението обаче, преценено за
съответствие с материалния закон, е неправилно. Съображенията за това са
следните:
Касационният
съд не споделя изводите на районния съд за неправилно определена датата на
нарушението и неспазване на чл.18 от ЗАНН с оглед обема на повдигнатото срещу
дееца обвинение в АУАН и НП.
Обвинението
е за това че „ТЕЦ Бобов дол“ ЕАД като оператор на горивна инсталация за
производство на електрическа енергия не изпълнява Условие 9.6.1.2.1 от КР
№45-Н4/2019г., издадено от изпълнителния директор на ИАОС, като не е извършил
СПИ на емисиите кадмии, талии, живак, антимон, арсен, олово, хром, кобалт, мед,
манган, никел, ванадий, диоксини и фурани в отпадъчните газове, изпускани от ИУ
№2 и ИУ №4 за последното тримесечие от 12-месечния период. Датата на извършване
на нарушението е 21.03.2021г.
Събраните
пред районния съд писмени и гласни доказателства установяват по безспорен начин
всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл.164 от ЗООС. Нарушено
е задължението по чл.123в, т.2 от ЗООС, съгласно което операторът на
инсталацията е длъжен да изпълнява условията в комплексното разрешително. Такова
е Условие 9.6.1.2.1 от КР, дословно
цитирано в НП и възпроизведено в решението на районния съд. Това условие
задължава дружеството след изпълнение на Условие 2.1 да извършва СПИ на
емисиите вредни вещества в отпадъчните газове, изпускани от всички ИУ на
площадката съгласно изискванията на посочените две Наредби, като по отношение
на посочените в обвинението вредни вещества изискването включва провеждане на
СПИ веднъж на три месеца в рамките на първите 12 месеца. С писмото от РИОСВ -
София органът е потвърдил изпълнението на Условие 2.1 на 20.03.2020г. Това ще
рече, че в периода 20.03.2020г. – 20.03.2021г. за дружеството е възникнало
задължение да провежда СПИ на емисиите вредни вещества на всеки три месеца. По
делото е установена липсата на проведени СПИ през периода, но обвинението не
касае целия едногодишен период, а последното тримесечие от 12-месечния период.
Това последно тримесечие обхваща времето от 20.12.2020г. до 20.03.2021г. След
изтичане на последното тримесечие, т.е. на първата дата 21.03.2021г.
бездействието на дружеството е съставомерно като нарушение на Условието по КР
по см. на чл.123в, т.2 от ЗООС. Изложеното налага извод за правилно опредена
дата на противоправното деяние, противно на приетото от районния съд.
Нарушението е установено при документална проверка на представените от
дружеството писмени документи, която е допустим правен механизъм предвид
съдържанието на Условие 9.6.1.2.1 от КР, чието изпълнение се доказва
посредством писмени доказателства без да е дължима проверка на място. При
ангажирана отговорност на дееца за един от възможните четири тримесечни периода
за изпълнение на Условие 9.6.1.2.1 от КР по отношение на конкретните емисии
вредни вещества в отпадъчните газове, липсва нарушение на правилото по чл.18 от ЗАНН.
Неизпълнението
на задължението по чл.123в, т.2 от ЗООС правилно е санкционирано по състава на
чл.164, ал.1 от ЗООС, която норма е препращаща към нормативното задължение на
субекта на отговорността.
Неправилна
обаче е преценката на наказващия орган относно размера на имуществената
санкция. В нормата на чл.164, ал.1 от ЗООС се предвижда широк диапазон на
имуществената санкция – от 10 000лв. до 500 000лв., което налага
мотивиране на АНО в съответствие с критериите на чл.27, ал.1-3 във вр. с чл.83,
ал.2 от ЗАНН. Мотивите на органа за наложената санкция в размер на 120 000лв.
се основават на утежняващи отговорността обстоятелства, свързани с неглижиране
на отговорностите на дееца с екологичното законодателство, което рефлектира във
висока степен негативно върху околната среда и човешкото здраве, имотното
състояние на дружеството и влезли в сила 11бр. НП с различен размер на
санкциите /между 10 000лв. и 50 000лв./. Четири от посочените НП
обаче са влезли в сила след извършване на процесното деяние, поради което
изначално не могат да обосноват извод за налагане на по-тежко наказание.
Останалите НП не са приложени от органа, поради което съдът не може да установи
твърдяната идентичност на част от тях с оспореното НП. Посочването от органа,
че друга част от НП касаят нарушения на чл.125 от ЗООС, води до извод, че
нарушенията по тези НП са различни от нарушението по делото. Процесното нарушение
касае неизпълнение на условия по КР, а нарушенията по чл.125 от ЗООС са
свързани с неизпълнение на конкретно посочени нормативни задължения, възникващи
при нарушени условията на КР. Задълженията по чл.123в, т.2 и чл.125 от ЗООС не
са идентични, поради което не би следвало отговорността на дружеството да се
обуславя от простото неизпълнение на условията по КР, след като тези условия са
предмет на различни задължения по ЗООС. По делото не е установено преди
издаване на НП дружеството да има наложена влязла в сила санкция за предходно
нарушение по чл.123в, т.2 от ЗООС относно неспазване на Условието по т.9.6.1.2.1
от КР. Вярно е, че засегнатите с процесното деяние обществени отношения са с
висока степен на значимост предвид целите на закона и принципите за опазване на
околната среда по чл.2 и чл.3 от ЗООС,
но тези предпоставки са намерили правен израз в сравнително високия размер на
минимално предвидената в закона санкция от 10 000лв. По делото липсват и
доказателства за твърдяното от наказващия орган имотно състояние на нарушителя.
Изложеното в своята съвкупност мотивира касационният съд да счете, че наложения
в НП размер на имуществена санкция е прекомерно висок, несъответстващ на
предпоставките по чл.27, ал.1-3 във вр. с чл.83, ал.2 от ЗАНН и целите на
наказанието по чл.12 от ЗАНН. Справедлив размер на санкцията е минимално
предвидения от 10 000лв.
На
основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК касационният съд ще отмени решението на
районния съд. Решавайки спора по същество, на основание чл.222, ал.1 от АПК,
съдът ще измени НП, като наложи минимално предвидената в чл.164, ал.1 от ЗООС
имуществена санкция в размер на 10 000лв.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №48/07.03.2022г. по а.н.д.№124/2022г. на РС -
Дупница и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ НП №305/22.12.2021г, издадено
от Р. Б. П.-М. на длъжност директор
на дирекция „Контролна и превантивна
дейност“, упълномощена да изпълнява правомощията на директор на РИОСВ – София,
с което на „ТЕЦ Бобов дол“ ЕАД за нарушение на чл.123в, т.2 от ЗООС на
основание чл.164, ал.1 от ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на
120 000лв., като намалява размера
на имуществената санкция на 10 000лв. /десет хиляди лева/.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.