№ 165
гр. Пазарджик, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20215200500474 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Обжалва се Решение №260033 постановено на 16.10.2020г. по гр.дело № 132 по описа на
В.ския районен съд за 2020г. ,с което на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 79, ал.1 ЗЗД вр.
чл.538 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е прието за установено по отношение на П. ИЛ. Б., ЕГН:
********** от гр. В., ул. „И.У.“ № 14, че Д. П. З., ЕГН: ********** от гр. В., ул. „Св. К.О.“
№ 2 му дължи сумата от 5 000 лв. /пет хиляди лева/,, представляваща задължение по запис
на заповед, издаден на 20.12.2012 г., ведно със законната лихва считано от 01.10.2019 г. до
окончателното плащане, за която сума по ч. гр. дело № 1026/201 г. по описа на Районен съд
В., е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и въз основа на нея
изпълнителен лист.Присъдени са сторените от ответника в производството разноски.
Въззивницата -ответница в първоинстанционното производство,чрез пълномощника си-адв.
Д.Д. -ПАК с въззивната си жалба,излага твърдения за неправилност на решението.
На първо място твърди, че обжалваното съдебно решение е недопустимо ,тъй като е
постановено по недопустим иск. Липсвало пълна идентичност между претендираното
вземане в производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение и в настоящото
установително производство.
1
На второ място твърди,че в производството пред първа инстанция са допуснати нарушения
на процесуалните правила,тъй като страната не е депозирала отговор на молба,с която са
отстранени нередовности на исковата молба.
На трето място твърди ,че съдът е допуснал още едно процесуално нарушение,тъй като
не е допуснал поисканите гласни доказателства за установяване на извършваните плащания
,въпреки, че гласните доказателства били допустими.
На четвърто място,въззивницата твърди,че съдът е допуснал нарушение,изрязяващо в отказ
да събере доказателства за наличието на валидна дата на падежа. Твърди,че записа на
заповед не е бил предявен на 31.12.2018г., тъй като на тази дата не е била физически в
РБългария.
На пето място ,съдът е допуснал процесуално нарушение, като не е указал на страната, че
следва да докаже възражението си за погасяване по давност на вземането.
На шесто място твърди ,че съдебното решение е неправилно. Записа на заповед ,не
отговарял на изискванията на чл.535 от ТЗ, тъй като липсвали реквизитите: падеж и
предявяване на записа на заповед.
На седмо място,неправилни били изводите на съда, като е приел,че липсва плащане по
записа на заповед,тъй като такова частично е било извършено посредством заплащане
кредитите на ищеца в общ размер от 2 466 лева, а останалата част от задължението е платено
в брой, на ръка на адреса на ищеца.
Искането е решението като недопустимо да бъде обезсилено, евентуално отменено като
неправилно.Претендира сторени съдебно-деловодни разноски.
С отговор на въззивната жалба в срока по чл.263,ал.1 от ГПК въззиваемата страна излага
съображения за неоснователност на твърденията на въззивника.
Съдът след като обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства ,от фактическа и правна страна установи следното:
Според задължителните указания в т.17 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г.
по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото в производството по чл.422, ал.1
ГПК при предявен иск за установяване на вземане по запис на заповед, въз основа на който е
издадена заповед за незабавно изпълнение в хипотезата на чл.417, т.9 ГПК, е
съществуването на вземането, основано на записа на заповед. Записът на заповед е
самостоятелна правна сделка от категорията на абстрактните, при която основанието е извън
съдържанието на документа. С оглед на това в съобразителната част на тълкувателното
решение е разяснено, че в производството по чл.422, ал.1 ГПК ищецът - кредитор, който се е
снабдил със заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, доказва вземането си,
основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на
2
заповед, подлежащ на изпълнение. Когато ответникът - длъжник се защитава срещу иска с
общо оспорване на вземането, т. е. с възражение, че не дължи плащане по записа на заповед,
ищецът - кредитор не е длъжен да сочи основание на поетото със записа на заповед
задължение и да доказва възникването и съществуването на каузално правоотношение
между него и издателя, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед.
Доказването на каузално правоотношение като причина за издаване на записа на заповед е
необходимо само в случай на въведени от страните твърдения и възражения за обвързаност
на записа на заповед с конкретно каузално правоотношение, от което длъжникът черпи
релативни възражения, относими към погасяването на вземането по записа на заповед.В
този случай,тежестта за доказване на каузалното правоотношение и на обвързаността му със
записа на заповед се разпределя в съответствие с правилото на чл.154, ал.1 ГПК - всяка от
страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си и които са
обуславящи за претендираното, съответно за отричаното право, респ. за съществуването или
несъществуването на установяваното в производството по чл.422, ал.1 ГПК менителнично
вземане.
В исковата молба ищецът е посочил, че вземането, за което е издадена заповедта за
изпълнение по чл.417 ГПК, произтича от запис на заповед, издаден от ответницата на
20.02.2012г.Исковата молба / поправена с уточняваща молба/ не съдържа твърдения за
обвързаност на записа на заповед с каузално правоотношение между ищеца и ответника.
С отговора на исковата молба ответникът е противопоставил две основни възражения за
несъществуване на вземането по записа на заповед - възражение, че записът на заповед е
нищожен поради липса на падеж; възражение, че задължението по записът на заповед е
погасено чрез плащане и по давност. Не оспорва получаване на сумата, въвежда каузално
правоотношение-договор за заем.
Приложен по делото е запис на заповед ,издаден на 20.02.2012г. от Д. П. З. с посочен адрес
и ЕГН. Записът на заповед е издаден за сумата в размер на 5000,00 лева -платима
безусловно и без протест на П. ИЛ. Б. с посочен адрес и ЕГН. В записа на заповед е посочен
падежа на задължението : 31.12.2018г., и мястото на плащане: гр.В..Записът на заповед е
предявен на 31.12.2018г. Първоинстанционният съд е приел, че записът на заповед е редовен
от външна страна, тъй като съдържа всички предвидени в чл.535 ТЗ задължителни
реквизити. Законосъобразен е изводът на съда за неоснователност на релевираното от
ответницата възражение за нищожност на записа на заповед поради непосочване в ценната
книга на всички реквизити съобразно нормата на чл.535 от ТЗ.Записът на заповед е издаден
с падеж, определен според правилото на чл.486, ал.1, т.4 ТЗ – 31.12.2018г.Със записа на
заповед ответникът - издател е поел безусловно задължение да плати на падежа на ищеца -
поемател сумата 5000 лв. В качеството му на абстрактна правна сделка редовният от външна
страна запис на заповед доказва вземането на поемателя за отразената в съдържанието му
парична сума, което вземане е предмет на установяване с иска по чл.422, ал.1 ГПК.
3
На следващо място ,първоинстанционният съд е приел възраженията на ответницата,че е
изпълнила задължението си по ценната книга за недоказани. Изводите на съда са правилни,
и в този смисъл изцяло несъстоятелни са релевираните във въззивната жалба твърдения на
въззивницата за допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила и
нарушение на материалния закон.
От приложените по делото платежни нареждания и извлечения от банковата сметка на
ищеца се установява,че за периода от 30.08.2013г. до 29.11.2018г. по неговата
разплащателна сметка и с основание -вноска кредит са постъпили парични суми в общ
размер 2281,00 лв. Извършените плащания ,освен че повечето от тях са от името на трето
неучастващо в процеса лице, са с основание различно ,от въведеното в процеса каузално
правоотношение, като такова по договор за заем,поради което не може да се приеме,че с
тези плащания е погасявано задължението на въззивницата ,за което се твърди,че е
обезпечено с процесния запис на заповед.
Ето защо следва да се приеме,че въззивницата не е доказала, че е погасила вземането чрез
плащане или друг предвиден в закона способ, от което следва извод, че вземането
съществува, а и с оглед настъпилия падеж на записа на заповед - че същото е изискуемо и
подлежи на изпълнение.
Предвид правилото на чл.154 ГПК, тежестта за доказване на посочените твърдения се носи
от ответника и след като те не са доказани, основаното на тях възражение за несъществуване
на вземането по записа на заповед не може да породи правоизключващ ефект.
Съдът напълно споделя правните изводи на първоинстанционният съд, че вземането не е
погасено по давност и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
Приемайки,че записа на заповед е редовен и ответницата не е доказала абсолютни и
относителни възражения за несъществуване на спорното вземане,правилно
първоинстанционният съд е уважил иска по чл.422 от ГПК.
Решението като правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените в
настоящото производство съдебни разноски в размер на 500 лева.
Воден от горните мотиви, Пазарджишкият Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260033 постановено на 16.10.2020г. по гр.дело № 132 по
описа на В.ския районен съд за 2020г.
ОСЪЖДА Д. П. З., ЕГН: ********** от гр. В., ул. „Св. К.О.“ № 2да заплати на П. ИЛ. Б.,
4
ЕГН: ********** от гр. В., ул. „И.У.“ № 14 сумата в размер на 500,00 / петстотин /лева -
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски във въззивното производство.
На основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5