РЕШЕНИЕ
№ 106
04.03.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав: .
Съдия: Цветомира Димитрова
Секретар: Йорданка Попова ……………………………………………………………..
Прокурор: Елеонора Иванова…...…………………………………………………………
като разгледа докладваното от съдия Димитрова и. административно дело № 1392 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.203, ал.1 от АПК във вр. с чл.1 ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Производството е образувано по искова молба подадена от Ж.С. ***, непълнолетен, действащ със съгласието на майка си К.Г.С.,***, чрез упълномощен представител, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, насочена срещу Областна Дирекция на МВР –Хасково, с която се претендира обезщетение в размер на 600.00 лева, представляващи имуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразно издадено Наказателно постановление № 19-0271-000568 от 30.05.2019г. на ВПД Началник РУП към ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото, до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на 600.00 лева, се основава на разходите, които е направил за квалифицирана правна защита чрез ангажиране на адвокат, който да го защитава в хода на съдебното производство по обжалване на процесното наказателно постановление.
Моли се за присъждане и на направените по настоящото производство разноски по делото.
Ответникът- Областна дирекция на МВР- гр. Хасково, в писмен отговор по исковата молба, ангажира становище за неоснователност на предявеният иск в размер на 600.00 лева. Прави възражение за прекомерност на основание чл.78, ал.5 от ГПК, като излага доводи, че съгласно разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗА и по конкретно чл.18, ал.2, минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 300.00 лева, и моли съдът да го намали до този размер. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура Хасково счита исковата претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за допустима, а по същество за доказана по основание и размер.
Административен съд – Хасково, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Между
страните не е спорно, а и се установява от приобщените по делото писмени доказателства, че
с Наказателно постановление №19-0271-000568 от 30.05.2019г. на ВПД Началника на РУ Харманли, при ОДМВР-Хасково, на ищеца Ж.С.С.,
за нарушение на чл. 103 от ЗДВП и на основание чл. 175, ал.1,т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Обществено
порицание“ и наказание „Лишаване от право да управлява
м.п.с.“ за срок от 6 месеца.
Наказателното постановление било обжалвано от ищеца пред Районен съд, гр. Харманли, който със свое Решение № 205/28.11.2019г. постановено а.н.д. № 266 по описа на същия съд за 2019г., отменил оспорения санкционен акт. Решението не е било обжалвано и съгласно обективираното в него, е влязло в законна сила на 17.12.2019г.
В съдебното производство по а.н.д. № 266/2019г.по описа на РС-Харманли , ищецът е бил представляван от адвокат, с когото за целта сключил договор за правна защита и съдействие от 11.06.2019г.за сумата от 600.00 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безсъмнен начин от съдържащите се писмени доказателства в приложеното по настоящото производство а.н.д.№ 266/2019г. по описа на РС- Харманли.
Въз основа на така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203, ал.2 от АПК, с който се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на отменено, с влязло в сила съдебно решение, Наказателно постановление № 19-0271-000568 от 30.05.2019г. на ВПД Началник РУ- Харманли към ОДМВР-Хасково. Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник по иска-по силата на чл.37, ал.2 от ЗМВР Областна дирекция на вътрешните работи, гр.Хасково е юридическо лице, поради което е пасивно легитимирана да отговаря по така предявеният иск. Ето защо иска е допустим.
Разгледана по същество исковата претенция е основателна.
Съображенията за това са следните :
Ищецът претендира имуществени вреди в размер на 600.00 лева причинени в резултат на отменено по надлежния ред незаконосъобразно издадено наказателно постановление. Основателността на иска с правно основание чл.203, ал.1 от АПК вр. с чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, в този случай предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт на административен орган отменен по съответен (съдебен) ред; 2. действително настъпила вреда –имуществена и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между постановения и впоследствие отменен незаконосъобразен акт и настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността по посочения ред, като с оглед разпоредбата на §1 от ДР на ЗОДОВ, тежестта да докаже съответните правнорелевантни към претенцията му за обезщетяване обстоятелства, е изцяло на ищеца.
Не е спорно по делото, а и се установява от приложените по делото доказателства, че издаденото по отношение на ищеца Ж.С.С. Наказателно постановление № 19-0271-000568 от 30.05.2019г. на ВПД Началник РУ- Харманли към ОДМВР-Хасково, е отменено с влязъл в сила съдебен акт. Макар по естеството си наказателното постановление да не представлява административен акт, а правораздавателен такъв, то се издава от административен орган, а дейността по налагане на административно наказание е особен вид правораздавателно производство, осъществявано от администрацията. Следователно, същото представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност. Предвид изложеното следва да се приеме, че по своето съдържание дейността по налагане на административно наказание, представлява изпълнение на административна дейност, каквото становище е застъпено в ТП № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС. В тази връзка съдът счита, че с отмяната на процесното наказателно постановление, в случая е налице първият елемент от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, както по иска за имуществени така и по иска за неимуществени вреди.
По отношение наличието на втората кумулативно предвидена в чл.203, ал.1 от АПК предпоставка, а именно действително настъпила вреда съдът намира, че от доказателствената съвкупност се установява безспорно, че на ищецът са причинени имуществени вред.
В договора за правна защита и съдействие, приложен в посоченото административно-наказателно дело, е посочено, че уговорената между страните сума за осъществяване правната защита е 600.00 лева, а в намиращата се на л. 15 по а.н.д. № 266 /2019г. разписка, упълномощеният защитник е удостоверил, че така договорената сума в размер на 600.00 лева изцяло му е изплатена в брой от ищеца. Разписката е допустимо доказателство, не е оспорена от ответника и последният не е ангажирал доказателства, които да опровергаят обективираното в нея. Следователно, доколкото от събраните по делото се установява заплащането на хонорар за адвокатско възнаграждение за правна защита по а.н.д. 266 /2019г. по описа на РС- Харманли, в размер на 600.00лева, то налице е и втората предпоставка на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
Предвид отмененото по съдебен път наказателно
постановление, претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи
се в заплатеното адвокатско възнаграждение, съставляват пряка и непосредствена
последица от постановеното незаконосъобразно наказателно постановление. В този
смисъл е и Тълкувателно решение №1/15.03.2017г. на ВАС по тълк.дело №2/2016 г.,
ОСС, I и II колегия, с което е
постановено, че при предявяване пред административните съдилища на искове по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл.4 от този закон. С оглед на това, съдът приема, че е налице и
третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1
от ЗОДОВ, касателно предявения иск за
имуществени вреди, а именно наличие на причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.
Ето защо иска се явява доказан по основание и размер.
По отношение направеното възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на ответника, както стореното в тази връзка искане за намаляване на размера на исковата претенция на 300.00 лева:
На първо място съдът
намира, че възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар представляващ исковата претенция, не е допустимо в
настоящото производство, тъй като касае заплатено възнаграждение за адвокат
по различно съдебно производство от настоящото. Съгласно
най-актуалната практика на Върховният административен съд по тези дела–изразена
в Решение № 735 от 16.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8731/2019 г., III
о., която настоящият съдебен състав изцяло споделя, възражение
за прекомерност на разноските е допустимо по реда на чл.
78, ал. 5 от ГПК само в производството, в което са сторени. Институтът на
разноските, до изменението на ЗАНН
с ДВ, бр. 94 от 2019 г., не е бил уреден
в производството по реда на чл. 63 от ЗАНН. Имуществените вреди претърпени в резултат от заплатени адвокатски
възнаграждения в производствата по атакуване на наказателни постановления не
могат да се определят като необосновани и прекомерни, предвид определените
минимални възнаграждения в Наредба № 1.2.0014 г. В този смисъл ТР № 1 от 15.03.2017 г.
по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на колегиите на ВАС.
Всъщност начинът за определяне размера на едно адвокатско възнаграждение е посочен в чл. 36 от Закона за адвокатурата-същият следва да е справедлив и обоснован, и не по-нисък от предвиденият в наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, т.е. от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Т.е. размерът може да бъде редуциран от съда само по реда на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, при съобразяване на "обоснован и справедлив" размер на извършената правна защита и съдействие.
Видно от приложеното дело, по а.н.д. № 266/2019г. на РУ-Харманли са проведени три открити съдебни заседания на които не е присъствал упълномощеният защитник-адв. А., но от страна на последния по делото е представена молба, в която подробно е развил доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Следователно налице е реално предоставяне на договорената и заплатена услуга . Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както подсказва и наименованието й, указва какъв би следвало да е минималният размер на договаряното адвокатско възнаграждение, но при сключване на договор за правна защита и съдействие, страните не са задължени да сключат същия в минималният размер посочен в посоченият подзаконов нормативен акт.
Относимата норма определяща минималният размер на адвокатски възнаграждения, касаеща дела с административно наказателен характер е чл. 18 от същия подзаконов нормативен акт. В приложимата й редакция, към датата на сключване на договорите за правна помощ и съдействие, чл.18, ал. 2 от наредбата предвижда за дела с такъв предмет, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението да се определя по правилата на чл. 7, ал. 2, върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв, като съгласно ал. 3 на същата норма, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административно-наказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 300 лв. Т.е. съобразно приложимата нормативна уредба и по аргумент от чл. 2 , ал.5 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, адвокатското възнаграждение по делата от административно-наказателен характер се определя за всяка санкция поотделно, като се съобрази вида й–ако тя има материално изражение, възнаграждението се определя по реда на чл.18, ал.2, вр. с чл. 7, ал.2 от Наредбата, а ако няма такова- по реда на чл. 18, ал.3 от Наредбата.
В случая видно от съдържанието на отмененото наказателно постановление , със същото на ищеца са наложени две санкции – административно наказание„ Обществено порицание“ и административно наказание „Лишаване от право да управлява м.п.с.“ за срок от 6 месеца. Съответно, определено по реда на чл. 18, ал.3, от Наредба №1/2004г. минималното възнаграждение за адвокат, за обжалване първото наложено наказание, конкретно в случая следва да е в размер на 300.00 лева. Минималното адвокатско възнаграждение за един адвокат за обжалване на наложеното наказание „Лишаване от право да управлява м.п.с. за срок от 6 месеца“, на основание цитираната норма от наредбата, следва също да е в размер на 300.00 лева.
Следователно, с оглед обстоятелството, че предмет на обжалване е бил санкционен акт, с който на ищеца са наложени две санкции и предвид размера и вида на наложените на ищеца наказания, то общия размер на така договореното и заплатено между страните възнаграждение за един адвокат, с оглед обема на осъществената от процесуалният представител дейност, се явява справедлив и обоснован, като не се явява прекомерно, тъй като е в минималният определен в Наредба №1/2004г. , размер поради което не може да бъде редуцирано от съда. В този смисъл Решение № 735 от 16.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8731/2019 г., III о., Решение № 8430/05.06.2019г. по адм. дело № 1264/2019г. на ВАС-3-то отделение и др.
Ищецът
е направил искане и за присъждане на законна лихва върху тази претендираната
сума, считано от датата на завеждане на
делото, до окончателното й изплащане. Съгласно чл.86 от ЗЗД, при неизпълнение
на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата, а съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по
чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, има акцесорен характер и е обусловено
от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Предвид направеното искане от страна на ищцата,
лихвата следва да бъде присъдена от посочената дата- 19.12.2019г. на която е
предявен иска.
По изложените съображения, съдът приема, че в
случая са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността
на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради
което исковата претенция е основателна и доказана и следва да бъде
уважена. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за
имуществени вреди в претендираният
размер на 600.00 лева, представляващи направени разноски за адвокатско
възнаграждение, в резултат на отмененото като незаконосъобразно с влязло в сила
съдебно решение, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 19.12.2019г. до
окончателното й изплащане.
При този изход на спора, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на сторените в настоящото производство разноски и на същия следва да се присъдят такива, в общ размер 310.00 лева, от които 10 лв – внесена държавна такса и договорено и изплатено адвокатско възнаграждение в 300.00 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от 16.12.2019г.
Мотивиран от изложените
съображения и на основание чл. 203 и
сл. от Административнопроцесуалния
кодекс във вр. с чл. 1, ал. 2
от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР-Хасково да заплати на Ж.С.С., с ЕГН **********,*** сумата от 600.00(шестотин) лева представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на незаконосъобразно издадено Наказателно постановление № 19-0271-000568 от 30.05.2019г. на ВПД Началник РУ- Харманли към ОДМВР-Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.12.2019г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР-Хасково
да заплати на Ж.С.С., с ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 310(триста и десет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: