Решение по дело №2642/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 169
Дата: 23 януари 2020 г. (в сила от 28 август 2020 г.)
Съдия: Румяна Антонова Спасова-Кежова
Дело: 20191100902642
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 10 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 23.01.2020 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-1 състав, в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                     

             СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА

              

като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2642 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър /ЗТР/.

Образувано е по жалба, подадена от В.М.Н. в качеството му на представляващ „В.Т.Л.“ ЕООД /в процес на регистрация/ срещу отказ № 20191127151459/28.11.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да извърши вписване на първоначална регистрация на еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование „В.Т.Л.“ ЕООД.

Жалбоподателят счита, че обжалваният отказ е неправилен и незаконосъобразен. Поддържа, че съгласно чл. 147 ТЗ едноличното дружество с ограничена отговорност се управлява и представлява от едноличния собственик на капитала и управителят не е задължителен орган на ЕООД. Ако не желае да осъществява управлението лично, той може да си определи управител, с който следва да сключи договор и който управител следва да отговоря на изискванията на чл. 141, ал. 8 ТЗ, което да удостовери с декларация. Счита, че управителят не е задължителен орган за едноличното дружество с ограничена отговорност, а една факултативна възможност. Посочва, че правомощията на едноличния собственик на капитала да управлява дружеството произтичат пряко от разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ТЗ и никъде в търговския закон не е възприето, че едноличният собственик на капитала има качеството управител. Освен това посочва, че видно от приложена справка за лицето В.М.Н. няма данни да е вписан като управител на дружество обявено в несъстоятелност за последните две години. Предвид изложеното иска да се отмени отказа, като се приеме, че чл. 141, ал. 8 ТЗ се отнася единствено до управителя, тъй като едноличният собственик на капитала няма качеството управител, а управлява дружеството лично, в качеството си на едноличен собственик на капитала и на основание изричната разпоредба на чл. 147, ал. 1 ТЗ.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТР и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Със заявление по образец, съгласно приложение А4 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ е поискано вписване на първоначална регистрация на еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование „В.Т.Л.“.

В обжалвания отказ № 20191127151459/28.11.2019 г. е прието, че не е представена изискуемата декларация по чл. 141, ал. 8 ТЗ, както и че след извършена служебна справка в търговския регистър се установява, че заявеният за вписване управител В.М.Н. е бил член на управителния орган и представляващ в дружество, прекратено поради несъстоятелност, осъществявайки хипотезата на чл. 141, ал. 8 ТЗ, а именно на „П.Д.“ АД. Прието е, че това обстоятелство е пречка В.М.Н. да бъде вписан като управител, тъй като не отговаря на изискванията, посочени в чл. 141, ал. 8 ТЗ, както и за вписване и на останалите промени.

Съобразно чл. 21 ЗТР, длъжностното лице трябва да прецени дали подаденото заявление отговаря на предвидената форма и ред; дали заявеното за вписване обстоятелство е от кръга на тези, които подлежат на вписване/обявяване в търговския регистър; дали изхожда от оправомощено лице и дали към заявлението са приложени всички документи, установяващи заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона; да са представени изискуемите декларации по чл. 13 ЗТР и да е заплатена държавна такса, когато такава се дължи.

В чл. 119, ал. 1, т. 2 ТЗ е предвидено, че за вписване на дружество с ограничена отговорност е необходимо да е назначен управител или управители на дружеството. Съгласно чл. 141, ал. 1 и 2 ТЗ управителят организира и ръководи дейността на дружеството и го представлява, поради което името му се вписва в търговския регистър. Управлението на еднолично ООД е уредено в чл. 147 ТЗ, като ал. 1 гласи, че едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. В разглеждания случай едноличният собственик на капитала е лицето В.М.Н.. С учредителния акт на едноличното дружеството с ограничена отговорност е взето решение „В.Т.Л.“ ЕООД да се представлява и управлява лично от едноличния собственик на капитала В.М.Н.. Следователно, доколкото не е назначен управител на дружеството, като такъв, по аргумент от чл. 147, ал. 1 ТЗ, трябва да се впише едноличният собственик на капитала. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че тъй като едноличният собственик ще представлява и управлява лично дружеството, то той не следва да се вписва като управител и да представя декларация по чл. 141, ал. 8 ТЗ. Тълкувайки разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ТЗ може да се направи извод, че ако не е назначен управител, то такъв за третите лица е едноличният собственик на капитала и като управител следва да отговоря на всички изисквания, включително и условието по чл. 141, ал. 8 ТЗ, за което следва да представи декларация. Назначаването на управител е задължително условие за вписване на дружеството с ограничена отговорност, съгласно чл. 119, ал. 1 ТЗ. След като е прието решение, че едноличният собственик на капитала ще управлява дружеството, то той е лицето, което следва да се впише като управител и за него важат всички изисквания на чл. 141 и сл. ТЗ.

Нито към заявлението, нито към жалбата едноличният собственик на капитала, който ще управлява дружеството лично не представя декларация по чл. 141, ал. 8 ТЗ, което е пречка да се постанови вписване на новоучреденото дружество „В.Т.Л.“ ЕООД.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваният отказ се явява законосъобразен, поради което подадената жалба следва да се остави без уважение.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от В.М.Н. в качеството му на представляващ „В.Т.Л.“ ЕООД /в процес на регистрация/ срещу отказ № 20191127151459/28.11.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да извърши вписване на първоначална регистрация на еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование „В.Т.Л.“ ЕООД.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

                                                                                  СЪДИЯ: