№ 101
гр. Н., 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Валентина Хр. Великова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20213620100773 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба с обективно съединени установителни претенции с
правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 12011, 08 лв.; по чл.79, ал.1 от ЗЗД
с цена на иска от 1318, 82 лв.; по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 147, 88; по чл.79, ал.1
от ЗЗД с цена на иска от 146, 40 лв. и по чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 362, 67 лв., като
молбата е предявена по реда на чл.422, ал.1 от ГПК от страна на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район “***”, ул. “***”,
№**, представляван от М.И.В. и Д.Б.Ш., с пълномощник по делото адвокат С.З. от АК-С.,
против ответника Ц. В. М. с ЕГН **********, с адрес в гр. Н., обл. Ш., ул. ***.
В исковата молба се твърди, че на *** г. между ищцовото дружество от една страна,
като кредитодател и ответника Ц. В. М., като кредитополучател, както и Д.С.Г. -
съкредитополучател, бил сключен договор за кредит № *** в размер на 13 602, 50 лева. В
договора били установени договореностите за брой погасителни вноски, размер, падежи,
начало на усвояване на кредита и др. На *** г. ответникът усвоил предоставения му кредит,
като било издадено банково бордеро №*** от същата дата. Въпреки договореността между
страните, плащанията по кредита били трайно преустановени. Съгласно чл.14 от договора,
при непогасяване на една или повече вноски по кредита, банката има право да обяви същия
изцяло или частично за предсрочно изискуем. Затова на *** г. банката обявила
задължението по кредита за предсрочно изискуемо изцяло, като на длъжниците били
изпратени уведомления за това, връчени им чрез нотариус П. А.. Освен неиздължената
главница в размер на 12011, 08 лева, ответникът дължал и възнаградителна лихва в размер
на 1318,82 лева за период от *** г. до *** г., както и мораторна лихва в размер на 362,67
лева за същия период, както и такси в размер на 147,88 лв. за периода от *** г. до *** г. и
1
нотариални такси от 146,40 лева. Дължимите такси в размер на 147,88 лв. представлявали
сбор от такси за обслужване на разплащателна сметка по чл.5, ал.2 от договора - 42 лева и
такси за действия по ограничаване негативните последици при просрочие в общ размер на
105,88 лева. След като кредитът станал предсрочно изискуем и това било обявено на
длъжниците, настоящият ищец подал заявление по чл.417, т.2 от ГПК, като по образуваното
в НПРС ч.гр.д. №*** г. срещу двамата солидарни длъжници била издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист. На длъжника Ц. В. М. заповедта била връчена
чрез залепване на уведомление. С оглед на това обстоятелство съдът дал указания на ищеца
да предяви установителен иск за вземането си спрямо този длъжник. Предвид това и в
изпълнение на указанията на съда по чл.415 от ГПК ищцовата страна подава настоящите
установителни искове, като моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът Ц. В. М. й дължи горепосочените суми, като се претендират и
направените разноски - 279,74 лв. - заплатена държавна такса в заповедното производство,
815,61 лв. адвокатско възнаграждение и разноските в настоящото производство.
Ответникът Ц. В. М. не е бил намерен на постоянния си и настоящ адрес. Съдът е
разпоредил връчването на книжата до него да се извърши по реда на чл.47, ал.1 от ГПК.
След изтичане на законовия срок съдът е приел, че книжата са му връчени редовно. На
основание чл.47, ал.6 от ГПК на ответника е назначен особен представител – адв. С.Г. П. от
*АК. В законовия срок особеният представител е подал писмен отговор. Претендираните
задължения се оспорват от представителя на ответника, както се оспорва и твърдението, че
ответникът е получил от ищеца договорената сума за кредита. Оспорва се също ответникът
да е автор на подписите в договора за кредит, погасителния план към същия, в бордеро ***
от *** г., въобще на подписите на ответника на представените документи. Заявява се също,
че търсените процент на разходите и лихвен процент са прекомерни, неоснователни и в
противоречие с нормативно установените граници. Оспорен е размерът на
възнаградителната лихва, като прекомерен. Направено е възражение за изтекла погасителна
давност за претендираната главница, лихви и разноски. Отправено е искане исковите
претенции да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани, включително и искането
за разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, счете за установено от
фактическа страна следното:
От представения по делото в заверено копие договор за потребителски кредит №*** от
*** г., е видно, че на тази дата между ищцовата страна и ответника, както и Д.С.Г., е
сключен договор, по силата на който банката е предоставила на ответника потребителски
кредит в размер на 13 602,50 лв. По силата на чл.1, ал.4 от договора ответникът и Д.Г.
отговарят солидарно за задължението. Договорът е сключен със срок на издължаване 84
месеца, с падежна дата за месечни вноски 4-то число от месеца. От останалите представени
по делото доказателства, а именно: погасителен план по кредит; банково бордеро *** от ***
г.; декларация от Ц. В. М.; информация по чл.324 и сл. от КЗ; сертификат №***/*** г. и
общи условия; данни за лице за контакт от ****** г.; декларация за свързани лица; съгласие-
2
декларация на работодател от ****** г.; уведомление за обявяване на предсрочна
изискуемост на вземане по договора, връчено чрез нотариус П. А. с район на действие РС –
Н. на ответника; тарифа за таксите, които „Юробанк България“ АД прилага по извършвани
услуги на клиенти-физически лица; от заключението по назначената по делото съдебно-
счетоводна експертиза; както и от материалите от приложеното към настоящото дело ч. гр.
д. №*** г. по описа на НпРС, се установяват с категоричност следните обстоятелства:
Предоставеният на ответника и на съдлъжника Д.Г. кредит, чрез превод на сумата по сметка
на ответника, е бил усвоен от него. Ответникът е започнал да изпълнява задълженията си,
като това изпълнение е продължило до *** г., от когато датира последната непълна вноска
№13, като са били изплатени 12 вноски. На *** г., предвид продължилото неизпълнение,
банката обявява цялото задължение за предсрочно изискуемо, съгласно условията на
договора за кредит, /чл.14/ и общите условия към него. Ищцовата страна е уведомила
ответника, че поради забава в плащането на задълженията му по договора за кредит обявява
кредита за предсрочно изискуем. Уведомлението е извършено на *** г., когато е получена
нотариалната покана, връчена на ответника лично. Видно е от заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, че задълженията по потребителския кредит са: 12011,08 лв. –
дължима главница; 1318,82 лв. – дължима възнаградителна лихва; 362,67 лв. – дължима
мораторна лихва; дължими такси – 147,88 лева и платени нотариални такси -146,40 лева.
Ищцовата страна е подала заявление по чл.417, т.2 от ГПК спрямо ответника и съдлъжника,
въз основа на което е образувано ч. гр. д. *** г. по описа на РС – Н.. По заповедното
производство е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение №*** от
*** г. въз основа на документ по чл.417 от ГПК– в случая извлечение от счетоводни книги
на банката по сключения договор. Издаден е бил и изпълнителен лист №*** г. Доколкото
ответникът не е бил намерен на регистрираните за него адреси, то съдът е уведомил
ищцовата страна, че може да предяви установителни претенции за вземането си, само
спрямо ответника Ц. В. М., по повод на които и е образувано настоящото установително
производство.
Предвид така установените факти съдът счита, че по делото е доказано безспорно, че
ответникът Ц. В. М. има към ищцовата страна задължения, както следва: 12011,08 лв. –
главница; 1318,82 лв. – дължима възнаградителна лихва за периода от *** г. до *** г.; 362,67
лв. – дължима мораторна лихва от *** г. до *** г.; такси – 147,88 лева за периода от *** г.
до *** г. и платени нотариални такси в размер на 146,40 лева.
Без съмнение е бил сключен горепосоченият договор между страните; безспорно
ответникът, както и съдлъжникът му, са преустановили изпълнението на задълженията по
договора; безспорно са били налице предпоставките за обявяване на вземането на банката за
предсрочно изискуемо и безспорно същото е било обявено за такова, което обстоятелство е
и било съобщено на ответника по надлежния ред.
По отношение на претенцията за такси – 147,88 лева за периода от *** г. до *** г. съдът
счита, че таксите в размер на 42 лева са формирани на основание чл.5, ал.2 от договора и са
за обслужване на разплащателната сметка. Сумата е формирана от 12 броя месечни такси,
3
всяка по 3,50 лева, за обслужване на разплащателната сметка. Остатъкът до пълния размер
на сумата, или 105,88 лева са такси за действия по ограничаване на негативните последици
при просрочие. Този вид такса е уредена в чл.2, ал.2 от договора и в Тарифата на банката
/раздел XV, б.В, т.10/. Посочената договорка за разходи за ограничаване на негативни
последици при просрочие съдът счита, че противоречи на чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК,
съгласно които текстове кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, както и видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора за кредит. По делото липсват доказателства за извършени разходи
във връзка с просрочието, т.е за действително извършено плащане на конкретен разход.
Клаузата за въпросните разходи противоречи и на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК,
съгласно която при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, каквато в случая е претендирана наред с
вземането за таксата Така с уговарянето на такъв вид такса е налице заобикаляне на
ограничението на чл. 33 от ЗПК и се въвежда допълнително плащане, чиято дължимост е
свързана с хипотеза на забава на длъжника. С оглед изложеното съдът приема, че подобна
клауза противоречи на чл. 33 от ЗПК.
По отношение на разходите за нотариални такси в размер на 146,40 лева за периода от
*** г. до *** г., то същите са действително направени от ищцовата страна, което се
установява от заключението на назначената по делото експертиза, където въпросните
разходи са отразени и е посочено конкретно за какво са били извършени, а и при разпита на
вещото лице на съдебното заседание, същата потвърждава, че тези разходи са били и
осчетоводени. Предвид това съдът счита, че относно тези такси следва да признае, че са
дължими.
С исковата молба не е претендирана законна лихва върху главницата, считано от
подаването на заявлението по заповедното производство, до окончателното плащане, поради
което и такава не следва да се признава за дължима.
Предвид изложеното съдът следва да признае за установено, че ответникът дължи на
банката горепосочените суми, с изключение на сумата от 105,88 лева, представляваща
претенция за такси за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените в исковото производство разноски, съобразно
уважената част от иска. Така от разноски общо в размер на 2 742, 59 лв. /403,45 лв. -
държавна такса, 1139,53 лв – адвокатско възнаграждение, внесено и изплатено
възнаграждение за особен представител на ответника - 949,61 лв. и 250 лв. - депозит за
изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза/, ответникът следва да заплати разноски от
2 715, 16 лв.
Ответникът следва да заплати на ищеца и разноските, направени в заповедното
производство, също съобразно уважената част от претенциите, а именно от разноски общо в
размер на 1095,35 лв. /279,74 лв. държавна такса и 815,61 лв. адвокатско възнаграждение/,
4
ответникът следва да заплати разноски от 1084, 40 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Ц. В. М., с ЕГН **********, с адрес в гр. Н., обл.
Ш., ул. *** ДЪЛЖИ на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., район “***”, ул. “***”, №**, представляван от М.И.В. и Д.Б.Ш.,
с пълномощник по делото адвокат С.З. от АК-С., СЛЕДНИТЕ СУМИ: 12 011, 08 лв. /
дванадесет хиляди и единадесет лева и осем стотинки/ –главница; 1 318, 82 лв. /хиляда
триста и осемнадесет лева и осемдесет и две стотинки/ – дължима възнаградителна лихва за
периода от *** г. до *** г.; 362, 67 лв. /триста шестдесет и два лева и шестдесет и седем
стотинки/ – дължима мораторна лихва от *** г. до *** г.; 42 лв. /четиридесет и два лева/ -
такси за периода от *** г. до *** г. и платени нотариални такси в размер на 146, 40 лв. /сто
четиридесет и шест лева и четиридесет стотинки/ по договор за потребителски кредит №***
от *** г.
ОТХВЪРЛЯ частично исковата претенция на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., район “***”, ул. “***”, №**,
представляван от М.И.В. и Д.Б.Ш., с пълномощник по делото адвокат С.З. от АК-С., за
признаване за установено, че ответникът Ц. В. М. с ЕГН **********, с адрес в гр. Н., обл.
Ш., ул. *** дължи сумата от 105, 88 лв. /сто и пет лева и осемдесет и осем стотинки/,
представляваща претенция за такси за действия по ограничаване на негативните последици
при просрочие по договор за потребителски кредит №*** от *** г.
ОСЪЖДА Ц. В. М., с ЕГН **********, с адрес в гр. Н., обл. Ш., ул. *** ДА ЗАПЛАТИ
на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
С., район “***”, ул. “***”, №**, представляван от М.И.В. и Д.Б.Ш., с пълномощник по
делото адвокат С.З. от АК-С. направените по ч. гр. д. №978/2020 г. по описа на РС – Н.
разноски в размер на 1084, 40 лв. /хиляда и осемдесет и четири лева и четиридесет
стотинки/.
ОСЪЖДА Ц. В. М., с ЕГН **********, с адрес в гр. Н., обл. Ш., ул. *** ДА ЗАПЛАТИ
на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
С., район “***”, ул. “***”, №**, представляван от М.И.В. и Д.Б.Ш., с пълномощник по
делото адвокат С.З. от АК-С., направените разноски в настоящото производство в размер
2 715, 16 лв. /две хиляди седемстотин и петнадесет девет лева и шестнадесет стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
5