Присъда по дело №17140/2024 на Софийски районен съд

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 137 от 12.03.2025 г., постановена по НОХД
№ 17140/2024 год. по описа на СРС, НО, 99 състав

Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП №
1516/2023 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 40145/2023 г. по описа на СРП
против С. Р. Б., ЕГН ********** за извършено престъпление по чл.194, ал.1 от
НК – за това, че на 22.08.2023 г. около 15:30 часа, от апартамент № 98,
находяща се в гр. София, кв. „***“, бл. ***, е отнела чужди движими вещи -
сумата от 1000 лева от владението на Л. С. П., без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
Производството е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие
по чл.371, т.2 от НПК. След разясняване на правата и последиците по чл.372,
ал.1 от НПК, подсъдимата Б. заяви, че желае предварително изслушване по
чл.371 от НПК, като на основание чл.371, т.2 от НПК признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласна
да не се събират доказателства за тези факти. Съдът, като намери, че са налице
предпоставките за това, допусна провеждането на съкратено съдебно
следствие. След изслушване самопризнанията на подсъдимата и като
констатира, че те се подкрепят от събраните на досъдебното производство
доказателства, съдът с определение обяви, че при постановяване на присъдата
ще ползва самопризнанията на подсъдимата без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
повдигнатото обвинение, тъй като счита, че то е доказано по категоричен
начин. Предлага на подсъдимата да бъде наложено наказание в размер на 15
месеца, което да бъде намалено с една трета до 10 месеца „лишаване от
свобода“, като на основание чл.189, ал.3 от НПК разноските бъдат възложени
в тежест на подсъдимата.
Защитникът адв. И. пледира за налагане на наказание към минималния
размер, чието изтърпяване да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК,
понеже към датата на деянието подсъдимата била реабилитирана.
Подсъдимата Б. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства
относно тези факти. Признава се за виновна в извършването на посоченото
престъпление и се солидаризира с казаното от защитника й. Моли за по-леко
наказание.
Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимата С. Р. Б. е родена на **** г. в гр. Перник. Същата е
българка, българска гражданка, неомъжена, със средно образование, към
момента търпи наказание лишаване от свобода, с адрес: гр. София, ж.к. „***“,
1

бл. ***, ЕГН **********.
От приложената по делото справка за съдимост се установява, че
подсъдимата Б. е осъждана неколкократно. За осъждането й по пункт 1 от
справката за съдимост Б. се е реабилитирала по право по реда на чл.86 от НК
още през 2007 година. Осъжданията по пункт 2 и 3 от справката за съдимост
са в условията на реална съвкупност, поради което при тях следва да се счита,
че от влизане в сила на осъждането по пункт 3, когато е трябвало наказанията
да бъдат групирани и да се наложи едно общо най-тежко наказание, е
започнал да тече изпитателният срок на наложеното по-тежко наказание в
размер на 4 месеца лишаване от свобода. Изпитателният срок от 3 години е
изтекъл на 20.06.2018 г. и от тогава е започнал да тече пет годишният срок за
реабилитиране по право по реда на чл.88а, вр. чл.82, ал.1, т.4 от НК. Същият се
явява изтекъл на 20.06.2023 г., а настоящото деяние е извършено на 22.08.2023
г., поради което към датата на извършването му подсъдимата е била
реабилитирана по право, тоест неосъждана по смисъла на закона.
Осъжданията от пункт 4 нататък по справката за съдимост са влезли в сила
след датата на извършване на настоящото деяние (22.08.2023 г.), поради което
тези осъждания не следва да бъдат вземани предвид относно преценката за
съдебното минало и евентуалното прилагане на чл.66 от НК към датата на
извършване на престъплението.
Пострадалата Л. С. П. живеела сама в апартамент № 98, находящ се в гр.
София, кв. „***“, бл. ***. На 22.08.2023 г. пострадалата П. била в дома си,
когато на вратата се позвънило. Тя отворила входната врата на жилището си и
пред нея стояла подсъдимата С. Р. Б., която й се представила за служител на
„****“ и й заявила, че следвало да провери кои топломери работели и кои
били за смяна. Пострадалата П. поканила подсъдимата С. Б. в дома си и двете
обиколили топломерите в жилището, след което подсъдимата казала на
пострадалата П., че два от топломерите били за смяна. В хода на разговора
подсъдимата Б. заявила, че колегата й работел в съседния вход и помолила
пострадалата П. да го изчакала в дома й. Пострадалата Л. П. се съгласила и
двете седнали в кухнята. Подсъдимата Б. поискала чаша вода и след като
пострадалата П. й дала я изпила и оставила същата на масата. В тефтер, който
стоял под балатум в шкаф в кухнята, пострадалата П. държала сумата в размер
на 1000 лева. Докато стоели в кухнята пострадалата П. бръкнала в шкафа и от
тефтера извадила сумата от 50 лева и ги оставила на масата в кухнята, където
седяла подсъдимата Б., след което започнала да прави кафе, като се била
обърнала с гръб към подсъдимата и нямала видимост към шкафа, в който бил
тефтерът с парите й. Междувременно, виждайки къде пострадалата П. държи
парите си, подсъдимата Б. решила да отнеме същите и в изпълнение на така
взетото решение, около 15:30 часа, подсъдимата отворила шкафа и взела
сумата от 950 лева, както и 50 лева, които били оставени на масата и ги
прибрала в себе си. Телефонът на подсъдимата Б. позвънил и последната
заявила на пострадалата П., че отивала да посрещне своя колега. Пострадалата
изпратила подсъдимата Б. до входната врата, като излизайки от жилището Б.
2

осъществила трайна фактическа власт върху намиращите се у нея чужди
движими вещи - сумата от 1000 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен
начин от самопризнанията на подсъдимата Б., подкрепени от показанията на
свидетелите Л. П., Б. Б. и М. М., дадени на досъдебното производство;
заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство
дактилоскопна експертиза, съдебномедицинска експертиза по метода на ДНК
профилиране, комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза
на подсъдимата; протокол за оглед на местопроизшествие от 22.08.2023 г.;
протокол за разпознаване на лица от 02.10.2023 г. и справка за съдимост на
подсъдимата Б.. При постановяване на присъдата си съдът, въз основа на
самопризнанията на подсъдимата и доказателствата, събрани на досъдебното
производство, прие за установена фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт, без да събира доказателства за фактите, посочени в
обстоятелствената му част.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
С описаните по-горе действия подсъдимата С. Р. Б. е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.194, ал.1 от
НК.
От обективна страна е налице деяние, засягащо обществените
отношения свързани със собствеността на гражданите. Изпълнителното
деяние на кражбата е отнемане на вещта. Отнемането обхваща два акта:
прекъсване на чуждото владение и установяване на фактическа власт върху
вещта от страна на дееца. На инкриминираната дата подсъдимата Б. е отнела
от владението на пострадалата Л. П., без нейно съгласие процесната парична
сума в размер на 1000 лева, която е била собственост именно на пострадалата
П.. Подсъдимата Б. е извършител на деянието, тъй като лично е осъществила
действията по отнемането на паричната сума и установяването на трайна
фактическа власт върху нея.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието,
предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и пряко е
целяла тяхното настъпване. Подсъдимата е искала противозаконно да присвои
инкриминираната парична сума. Съзнавала е, че тя се владее от друго лице и
че няма съгласие от страна на това лице, фактическата власт да премине у
дееца. Съзнавала е, че с действията й вещите ще преминат от патримониума
на пострадалата П. в нейна фактическа власт, което ще доведе до причиняване
на имотна вреда и обедняване на пострадалата П., като именно това е целяла
подсъдимата.
По наказанието:
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи
3

на подсъдимата, съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и
индивидуализация на наказанието. За извършеното от подсъдимата Б.
престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода до осем
години.
Съдът взе предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство
чистото съдебно минало на подсъдимата Б., тъй като макар да има предходни
осъждания, същата е била реабилитирана по право към инкриминираната
дата, а последващите осъждания са влезли в сила след датата на извършване
на настоящото деяние (22.08.2023 г.), поради което тези осъждания не следва
да бъдат вземани предвид относно преценката за съдебното й минало към
датата на извършване на престъплението. Подробни мотиви във връзка с
настъпилата реабилитация бяха вече изложени от съда малко по-горе, поради
което не е необходимо същите да бъдат преповтаряни. Смекчаващо
отговорността обстоятелство е също така направеното самопризнание от
подсъдимата в хода на досъдебното производство. Направеното
самопризнание пред съда не може да бъде отчетено като смекчаващо
отговорността обстоятелство, тъй като то е предпоставка за прилагане на
чл.58а, ал.1 от НК. От друга страна, като отегчаващо отговорността
обстоятелство съдът отчете, че кражбата е била извършена спрямо много
възрастна (почти 90 годишна) жена пенсионер, която разчита основно на
своята пенсия и сумата от 1000 лева не е никак малка, предвид нейния
социален статус. В случая не са налице предпоставките за индивидуализиране
на наказанието спрямо подсъдимата Б. при условията на чл.55 от НК, тъй като
изброените смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито многобройни,
нито изключителни, а и наличието на отегчаващи такива не може да обоснове
несъразмерност между извършеното престъпление и предвиденото в закона
наказание. При определяне размера на наказанието съдът съобрази превеса на
смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което прецени, че същото
следва да бъде около минимума. По отношение конкретния размер на
наказанието съдът намира, че целите на чл.36 от НК ще бъдат постигнати в
пълна степен, като на подсъдимата бъде наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 /една/ година. Тъй като производството е протекло по
реда на чл.371, т.2 от НПК, на основание чл.58а, ал.1 от НК, така
определеното наказание следва да бъде намалено с една трета, а именно на 8
/осем/ месеца лишаване от свобода.
Съдът счита, че за постигане целите на наказанието, чрез поправянето и
превъзпитанието на осъдената, не е наложително тя да изтърпява ефективно
това наказание, поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК го отложи за
изпитателен срок от 3 /три/ години. Обстоятелството, че към датата на
деянието подсъдимата е била неосъждана говори, че личността й не се
отличава с висока степен на обществена опасност и основната цел, а именно
превъзпитанието й за в бъдеще да се въздържа от престъпни деяния, може да
бъде постигната и без да е необходимо ефективно изтърпяване на наложеното
наказание. Подсъдимата е в активна възраст, поради което едно изолиране в
4

местата за изтърпяване на наказание лишаване от свобода би я лишило от
финансови средства, необходими за издръжката й, а освен това ще се отрази
неблагоприятно върху възможността й да реализира доходи по един честен и
почтен начин, чрез полагане на труд. От друга страна попадането на такова
място би могло да окаже по-скоро отрицателно въздействие върху психиката и
личността й, вместо да я поправи и превъзпита. През този тригодишен
изпитателен срок подсъдимата Б. ще има възможност да преосмисли
постъпката си, да полага труд и да живее като пълноценен член на
обществото, но под страх, че ако извърши ново престъпление, може да се
наложи да изтърпи и отложеното й наказание.
Съдът намира така наложеното наказание за справедливо и за
отговарящо в максимална степен на обществената опасност на деянието и на
дееца. С това наказание ще бъдат постигнати напълно целите, визирани в
чл.36 от НК.
По разноските:
След като подсъдимата Б. беше призната за виновна, то на основание
чл.189, ал.3 от НПК, тя следва да заплати по сметка на СДВР сумата от
1513,61 лева, представляваща направените в досъдебното производство
разноски по делото за експертизи.
По веществените доказателства:
Съдът постанови приложената като веществено доказателство по делото
1 брой стъклена чаша, иззета с протокол за оглед на местопроизшествие от
22.08.2023 г., на съхранение в 06 РУ-СДВР, да бъде унищожена като вещ без
стойност, тъй като пострадалата е починала, а нейните наследници нямат
интерес към производството.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	137
Дата:	12 март 2025 г. (в сила от 28 март 2025 г.)
Съдия:	Петрослав Волев Кънев

Дело:	20241110217140
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	6 декември 2024 г.

Присъда по дело №17140/2024 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите