№ 13156
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20241110157569 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1,
пр.1 вр.чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, по реда на чл.422 ГПК вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба/ИМ/ с вх.
№305205/30.09.2024г. от ищеца ИНТЕРИОР В ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, ж.к.Младост 4, бл.460, вх.1, ап.2, срещу ответник СТИЛ БИЛД
ГРУП ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Младост, ул.Д-
р Стоян Чомаков № 4А, ап.34, като се моли съдът да се произнесе с решение, с което да се
признае за установено спрямо ответника, че дължи СЛЕДНИТЕ СУМИ – сумата 5190,16
лева/лв./, представляваща вземане по фактура № **********/31.08.2023г. във връзка с
търговска продажба на мебели (изработка, доставка и монтаж) по поръчка ***, и сумата
6502,50 лв., представляваща вземане по фактура № **********/16.10.2023г. във връзка с
търговска продажба на мебели (изработка, доставка и монтаж) по поръчка ***, ведно със
законна лихва върху двете главници в общ размер на 11692,66лв. за период от 09.07.2024г.
/дата на подаване на заявление в съда/ до изплащане на вземането, сумата 581,86лв.,
представляваща лихва за забава по фактура № **********/31.08.2023г. за период
15.09.2023г.-08.07.2024г., и сумата 584,44лв., представляваща лихва за забава по фактура №
**********/16.10.2023г. за период 15.11.2023г.-08.07.2024г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение/ЗИ/ № 22984/25.7.2024г. по чл.410 ГПК по предходната заповедна
част на производството развила се по ЧГД № 41643/2024г. по описа на СРС, 2 ГО, 163-ти
състав.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили два договора – Поръчка № *** (Н) от
08.12.2022г. и Поръчка № *** (К) от 04.07.2022г., за доставка на мебели по предложена от
ищеца оферта, като доставката включвала изработка и монтаж на посочен от ответника
адрес. Били издадени 2 бр. фактури с № **********/31.08.2023г. и **********/16.10.2023г.
на стойност от 5190,16лв. и 6502,50лв. Поддържа, че ответникът не е заплатил главниците
по издадените фактури, поради което претендира и лихва за забава в посочените размери в
ИМ и с посочените периоди на забавата. Моли съдът да уважи претенциите изцяло с
присъждане на сторените по делото разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.
1
Съгласно уточнителна молба с вх.№ 53562/14.02.2025г. ищецът е изложил твърдения,
че предметът на двата договора е изработка и монтаж на мебели по зададени
характеристики от ответника в посочени от него обекти /апартаменти/. Ответникът е
следвало да посочи и/или одобри всички необходими характеристики на мебелите, които
възлага да бъдат изработени и монтирани /материал, цвят, уреди за вграждане, начин на
отваряне на врати, секции и т.н./, както и да осигури всички необходими условия на ищеца
да изпълни своите задължения, а именно – помещенията, в които се монтират мебелите, да
бъдат в степен на завършеност, позволяващо монтирането, както и да осигури своевременно
достъп до обекта. Сроковете по Поръчка *** (Н), посочени в края на ценовата оферта, е 50
работни дни за изработка след взимане на точни размери и 25 работни дни за монтаж.
Сроковете по Поръчка *** (К), посочени в края на ценовата оферта, 45 работни дни за
изработка след взимане на точни размери. Посочва, че при всяко внасяне на корекци по
време на работния процес срокът се удължава по преценка на изпълнителя. Заявява, че при
всяка промянана характеристиките на мебелите се налага закупуването/получаването на
конкретния материал според променените задания. Излага твърдения, че Поръчка *** (Н)
било договорено възнаграждение в размер на 48856,16лв. с ДДС съгласно представената по
делото оферта. Били включени клаузи, че офертата не е окончателна и подлежи на
актуализация след взимане на точни размери, конкретизиране на детайлите и промяна в
параметрите, като също неоферирани мебели и елементи се калкулират допълнително. По
Поръчка *** (Н) имало една неизплатена фактура с №**********/31.08.2023г., свързана с
възнаграждението за монтаж на мебелите. Излага твърдения, че Поръчка *** (К) било
договорено възнаграждение в размер на 40992,70лв. с ДДС съгласно представената по
делото оферта. Били включени клаузи, че офертата е на база проектни размери, като ако има
разминаване с действителните – офертата подлежи на корекция; цената за монтаж на
мебелите е базова/без предварителен оглед на място/; всички възникнали разходи,
произхождащи от спецификата на обекта, се начисляват допълнително. По Поръчка *** (К)
имало една неизплатена фактура с №**********/16.10.2023г., свързана с възнаграждение за
монтажа на мебелите. Твърди, че съгласно наложената между двете търговски дружества
практики плащанията по договорите се извършва по следния начин – 60 % авансово, 30 %
при изработката и доставката на мебелите, и последни 10 % след монтажа на мебелите.
Поддържа, че ответникът е приел извършената работа без забележки. До отправяне на
поканата за заплащане на процесните фактури ответникът не е информирал ищеца за лошо
или неточно изпълнение, което да не е било отстранено до изпращане на съответната
фактура. Ищецът посочва, че е запознат с обстоятелството относно предназначението на
мебелите за лице, различно от ответника, но оспорва да е бил информиран за крайните
срокове между ответника и крайния получател.
С молба с вх.№ 87325/12.03.2025г. ищецът е признал, че е получил посочените от
ответника авансови плащания, като е издал фактура № *****/16.12.2022г. и фактура №
*******/28.04.2023г. за Поръчка *** (Н), както и фактура № **********/19.07.2022г. и
фактура № *********/17.03.2023г. за Поръчка *** (К).
ОТВЕТНИКЪТ, в срока по чл.131 ГПК, подава отговор на исковата молба/ОИМ/, чрез
упълномощен адвокат, с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че фактура
№ **********/31.08.2023г. касае краен клиент Н Д, като ответникът е действал като
изпълнител, а ищецът като подизпълнител. Сочи, че част от възнаграждението е било
заплатено авансово, като са извършени 2 бр. плащания по банков път на дати 15.12.2022г. и
30.10.2023г. за сумата от 29400лв. и 14700лв. Оспорва претендираната от ищеца сума в
размер на 5190,16лв. да е дължима, доколкото липсвало пълно изпълнение по поръчката,
осъществено на 23.06.2023г. Твърди, че ищецът не е изпълнил точно своите задължения,
поради което сочи, че не е приел работата. Налице била неизправност в доставените и
монтирани мебели от ищеца, поради което ответникът предприел необходимите поправки за
своя сметка. Поради изложеното моли за отхвърляне на иска, евентуално – уговореното
2
възнаграждение да бъде намалено по реда на чл.265, ал.1 ЗЗД. Поддържа, че изпълнението
на поръчката било неточно и във времево отношение, доколкото срокът за изработката
съгласно договора бил 50 работни дни след взимане на размери, а за монтаж – 25 работни
дни, а размерите са взети на 19.12.2022г. и мебелите са доставени на 14.03.2023г., тоест било
налице забава при доставката. Монтажът не бил довършен поради липсата на реглаж на
мебелите.
С оглед некачественото и неточното изпълнение на договора ответникът твърди да е
претърпял имуществени вреди в размер на 5380лв., представляваща обезщетение за
пропуснати ползи, изразяващи се в неполучената част от уговореното възнаграждение с
крайния клиент.
Също така поддържа, че ищецът дължи и законната мораторна лихва, дължима от деня
на авансовото плащане възнаграждението по договора, в размер на 10015,45лв., дължима за
период 15.12.2022г.-15.12.2024г., за която прави възражение за прихващане с вземанията на
ищеца.
Твърди, че фактура № **********/16.10.2023г. касае краен клиент К Б, като ответникът
е действал като изпълнител, а ищеца е бил подизпълнител. Оспорва да дължи
фактурираната сума в размер на 6502,50лв. Твърди, че след сключване на договора с ищеца е
настъпила промяна в обема на поръчката, като относно доставените модули отпаднало
задължението за поставяне на врати и механизми, както и извършване на реглаж. С оглед
изложеното оспорва да се дължи пълния размер на първоначално уговореното
възнаграждение. Твърди да е заплатил сумата от 29089,40 лв., отговаряща на престираното
от ищеца. Поддържа, че ищецът е доставил поръчаните мебели със закъснение, като оспорва
доставката да е извършена на 08.03.2023г. Сочи, че част от поръчаните мебели били
доставени на 18.10.2023г. С оглед изложеното претендира мораторна лихва от деня на всяко
от авансово извършените плащания в размер на 3507,86 лв. върху заплатената главница в
размер на 29089,40лв.
Моли за отхвърляне и на исковете за мораторна лихва поради неоснователност на
главните претенции, респ. – поради неизпадане в забава на ответника за плащане на
търсените суми. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, включително и за
адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание от 07.03.2025г. ответникът представя писмено становище
във връзка уточняващата молба /УМ/ с вх.№ 53562/14.02.2025г. на ищеца. В него излага, че
сред задълженията на ищеца по процесните договри било да прегледа представените му
проекти/визуализации, своевременно да предупреди, ако те са неподходящи и да иска
съответните промени, да направи и изпрати за одобрение разкрой на мебелите, както и да
вземе сам размерите, а след изработка и монтаж – да се отзове при констатирани/появили се
дефекти и недостатъци, включително да извършва съответните поправки. Поддържа, че е
недопустимо срокът за изпълнение да се удължава по преценка на изпълнителя, защото
подобна клауза била в противоречие с добрите нрави и е нищожна. Оспорва в случая да е
имало обективни основания, налагащи продължаване на срока за изпълнение. Твърди, че
липсва изговен от ищеца разкрой, който да бъде предоставен на възложителя за одобрение, с
оглед което извършването на корекции не може да се вмени във вина на възложителя. Сочи,
че в УМ ищецът е признал, че срокът за изпълнение е бил 45 дни за проекта „К“. Оспорва
твърдението на ищеца, че не е предявявал претенции за неточно изпълнение. Поддържа, че
по всяка една от поръчките ответникът е релевирал своите претенции незабавно и ищецът е
бил наясно със същите. Навежда твърдения, че на 14.02.2025г. крайният клиент е изпратил
и-мейл до ответника, съдържащ рекламация, че амортисьорите, които държат подматрачната
рамка на едно от леглата, са поддали и са за смяна.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК и като прецени
събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по отделно и в
3
тяхната съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на страните, и като взе
предвид правните норми уреждащи процесните, спорни отношения сложили се между
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са приети следните копия на писмени документи като доказателства –
фактура № **********/16.10.2023г. /л.5/; фактура № **********/31.08.2023г. /л.6/; оферта №
*** от 17.06.2022г. /л.7-8/; оферта № *** от 03.12.2022г. /л.9-11/; електронно писмо от
07.12.2022г. /л.12-13/; Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК /л.14/;
Преводно нареждане „Проформа 54“ за 29400лв. от 15.12.2022г. /л.39/; Проформа фактура
***/13.12.2022г. /л.40/; фактура №*******/16.12.2022г. /л.41/; Преводно нареждане „*****“
за 14700лв. /л.42/; фактура №*****/28.04.2023г. /л.43/; и-мейл коресподенция /л.44-49/;
Оферта № *** от 17.06.2022г. /л.50-51/; Преводно нареждане „Фактура 28“ за 21600лв.
/л.52/; Проформа фактура № **/09.07.2022г. /л.53/; Преводно нареждане „Стокова 1, 10524,
проф 59 (пол,10539) за 8281,50лв. /л.54/; фактура №********/17.03.2023г. /л.55/; Справка за
изчисление на законна лихва /л.83-84/; Справка-декларация за ДДС /л.87/; Уведомление за
приемане на постъпили от „Стил Билд Груп“ ООД данни от Справката – декларация по
ДДС, Дневника за покупки и дневника за продажби, за данъчен период 08.2023г. /л.88-97/;
Справка-декларацив за ДДС /л.97/; Уведомление за приемане на постъпили от „Стил Билд
Груп“ ООД данни от Справката – декларация по ДДС, Дневника за покупки и дневника за
продажби, за данъчен период 10.2023г. /л.98-105/; Справка – декларация за ДДС /л.107-108/;
Дневници – покупки на фирма ****** „Стил Билд Груп“ ООД /л.109-114/; Справка –
декларация за ДДС /л.115-116; Дневници – покупки на фирма ****** „Стил Билд Груп“ ООД
/л.117-121/; Справка – декларация за ДДС /л.122-127/; Справка – декларация за ДДС /л.128-
129/; Дневници – покупки на фирма ****** „Стил Билд Груп“ ООД /л.130-135/; Справка –
декларация за ДДС /л.136-137/; Дневници – покупки на фирма ****** „Стил Билд Груп“
ООД /л.138-142/; Справка – декларация за ДДС /л.143-144/; Дневници – покупки на фирма
****** „Стил Билд Груп“ ООД /л.145-149/; Справка – декларация за ДДС /л.150-151/;
Дневници – покупки на фирма ****** „Стил Билд Груп“ ООД /л.152-156/; Справка –
декларация за ДДС /л.157-158/; Дневници – покупки на фирма ****** „Стил Билд Груп“
ООД /л.159-163/; Справка – декларация за ДДС /л.163-164/; Дневници – покупки на фирма
****** „Стил Билд Груп“ ООД /л.165-167/; Справка – декларация за ДДС /л.168-169/;
Дневници – покупки на фирма ****** „Стил Билд Груп“ ООД /л.170-173/; Справка –
декларация за ДДС /л.174-175/; Дневници – покупки на фирма ****** „Стил Билд Груп“
ООД /л.176-179/; Справка – декларация за ДДС /л.180-181/; Дневници – покупки на фирма
****** „Стил Билд Груп“ ООД /л.182-184/; Справка – декларация за ДДС /л.185-186/;
Дневници – покупки на фирма ****** „Стил Билд Груп“ ООД /л.187-189/; и-мейл
кореспонденция /л.195-203/; Договор за изработка на мебели по проект от 12.12.2022г.
/л.202-203/; и-мейл коресподенция /л.204-216/; фактура № *****/28.04.2023г. /л.204/;
фактура № *******/16.12.2022г. /л.205/; фактура № 10483/18.07.2022г. /л.206/; фактура №
********/17.03.2023г. /л.207/; и-мейл /л.209/; Месечни работни графици /л.239-274/.
По делото е приета предходно образуваната заповедна част на производството по ЧГД
№ 41643/2024г. по описа на СРС, 2ГО, 163-ти състав.
По делото е постъпило и прието писмо от ТД на НАП – СОФИЯ, офис „Младост“, към
което са приложени разпечатки от информационната система на СД по ЗДДС, заедно с
дневници за покупки за период от 08.2023г.-08.2024г.
По делото е прието заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза/ССЕ-л.79-82/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена.
От заключението на същата се установява, че процесната фактура № **********/31.08.2023г.
е отразена в дневник покупки за месец 08.2023г., а фактура № **********/16.10.2023г. е
отразена в дневник покупки за месец 10.2023г. в счетоводството на „Стил Билд Груп“ ООД.
Законната лихва върху сумата от 4325,13лв. за периода 15.09.2023г.-09.07.2024г. е 486,51лв.,
4
а върху сумата от 5418,75лв. за периода 15.11.2023г.-09.07.2024г. е 489,05лв.
По делото са събрани свидетелски показания на Г. Б. Р./призована в о.с.з. по искане на
ищец, бивш служител на ответното дружество/. От показанията се установява, че свидетелят
е работил при ответното дружество в периода м.юли 2021г. – м.май 2024г. като „Офис
мениджър“. Установява се, че страните по делото са били в търговски отношения, като
ищецът е бил доставчик на услуга „Изработка, доставка и монтаж на мебели по поръчка“.
Ответникът прави интериорен дизайн, като в тази връзка е наемал ищеца да извършва
изработката и доставката на мебели. Установява се, че между страните по делото е имало
договорености по проекти на К Б/обект „К“ и Н/Обект „Н“/. По поръчка К Б ответникът е
направил интериорния проект, последвано от изпълнение на строително-ремонтни дейности,
на изработката на мебели и на обзавеждането. Служители на ищеца са били в обекта, за да
монтират мебелите. Срокът за изпълнение бил 60 работни дни, като започвал да тече от
извършване на строително-ремонтните дейности от ответника, т.е. ответника следвало да е
готов преди монтаж на мебели в обекта. Монтажът на мебелите започнал в срока, в който са
се договорили, като не е имало забавяне в доставката и монтажа. По поръчка „К“ монтажът
не бил приключен в срок, защото достъпът до обекта бил спрян от страна на клиента „К“
към ответното дружество, като ищецът не бил информиран за причината. Достъпа бил
прекратен от самия клиент „К“ и на двете фирми/ищеца и ответника/, в обекта. Било
извършен частично монтажът, имало проблеми с изпълнението на строително-ремонтните
дейности дължими от ответника. Клиентите са пуснали забележки към ответника, че не
приемат строително-ремонтните дейности и трябва да се преправят нещата, което се е
случило два пъти, след което са спрели достъпа на страните/ищец и ответник/ до процесния
обект. По обекта „К“ е нямало забележки за частичния монтаж на мебелите, а само за
строително-ремонтните дейности. Имало проблеми в монтажа на плочките в банята, както и
в коридора. Частично монтирани мебели имало в коридора и кухнята. От „К“ към ответното
дружество не е заплатена последната вноска по договора за строителни дейности и по
договора за мебели, а именно – последните 10% по договора за мебели. Ищецът е намалил
цената, доколкото не е бил извършен докрай монтажът в обекта на К Б. Ищецът е монтирал
цялото оборудване, всички мебели в коридора, които впоследствие ответникът е демонтирал
поради грешка в плочките в коридора, но без да уведоми за демонтажа самия ищец.
В края на 2022г. бил сключен договор и по поръчка – „Н“. Възнаграждението се плаща
на три вноски, а именно – първоначално плащане в размер на 60%, втората вноска е в деня
на доставката и е в размер на 30% и последните 10% се плащат, след като е приключен
обектът. Срокът за изпълнение бил 55-60 дни. Обектът е бил предаден в срок от ищеца. По
обект „Н“ е имало частични забележки за мебелите, които проблеми са били отстранени от
дружеството ищец. По договора с „Н“ всичко е било заплатено от клиента към ответното
дружество, като последното не е заплатило цялото възнаграждение на ищеца. Последната
вноска по договора на ответника с ищеца не била заплатена. За неплатените 10% ищецът е
изпращал имейли и телефонни обаждания. Имало е чести промени по мебелите в хода на
изпълнението и на монтажа, като за всяка промяна се е правел нов чертеж, по който да се
разкроят мебелите за този обект. По време на работата си при ответното дружество
свидетелят е имала достъп до имейла – ****@**********.***. Свидетелят е изпращал
фактурите, издадени от ищеца, на външното счетоводство, обслужващо ответника, след като
приключи месецът. По обект „Н“ ищецът не е възразявал да изпълни промените, направени
по време на изработката. Крайният клиент по обект „Н“ и управителя на ответното
дружество са били в близки отношения, поради което се допускали чести промени в
първоначалния проект за изпълнение, което не се е правело за други клиенти. При другите
клиенти след одобрен проект и пристъпване към изработка на мебелите повече не се
допускало преправяне на проект на мебелите.
По делото са събрани свидетелски показания на В. Г. Р. /призована в о.с.з. по искане на
ищец, бивш служител на ответното дружество/. От същите се установява, че в периода 2023-
5
2024г. свидетелят е изпълнявал длъжността „Технически сътрудник“ при ответното
дружество. В този период свидетелят е бил помощник на техническия ръководител. При
изпълнение на работата си свидетелят е ходел по обектите на ответника, за да проверява
работата на подизпълнителите, вкл. – да проверява за нужда от материали, както и да им
отваря/отключва/ самите обекти. Свидетелят многократно е посещавал обектите с крайни
клиенти - К Б и Н Д.
При подписване на договора за СМР свидетелят е посетил обекта на клиенти К Б,
който е следвало да бъде обзаведен с мебели с изключение на една стая. Било предвидено да
бъдат обзаведени помещенията - хол + кухня, коридор и спалня/родителска/. В тази връзка
ответното дружество е възложило на ищеца да изработи и монтира мебелите в този обект.
Впоследствие достъпът до обект „К“ е бил преустановен от крайния клиент и страните не са
могли да влизат в същия. Към този момент кухнята и коридорът били сглобени изцяло, като
елементите за третото помещение също били доставени в обекта. Причината крайният
клиент да преустанови достъпът до обекта били проблемите в двете бани. На дружеството
ответник му се е наложило да ги разруши и направи баните наново два пъти, като на третия
път пак имало проблеми в плочките. Ремонтните дейности в баните били възложени от
ответника на трето дружество. Крайният клиент не е бил доволен от ремонта на плочките в
банята, с оглед което е забранил достъпа до имота на ищцовото и ответното дружество.
Уговорката по договора между страните по делото била служителите на ищеца да влязат в
обекта за извършване на монтаж на мебели едва когато бъдат изпълнени СМР-тата от
ответника. Ищецът е монтирал цялото оборудване, всички мебели в коридора, които
впоследствие ответникът е демонтирал поради грешка в плочките в коридора. Ищецът не е
знаел защо е преустановен достъпът до обекта „К“. По обекта последната доставка на
елементи от ищеца била, след като вече е бил забранен достъпът от клиента „К“. Ищецът е
донесъл с приемо-предавателен протокол всичко, което е останало за довършване в обект
„К“, като собственичката му е осигурила достъп до имота, за да внесе доставените елементи,
които са били договорени.
Свидетелят посочва, че крайният клиент по обект „Н“ и управителя на ответното
дружество са били в близки отношения, поради което се допускали чести промени в
първоначалния проект за изпълнение в самия процес на изработка на мебелите. По обект
„Н“ ищцовото дружество е изпълнил изцяло заданието, като не е имало забележки по
изпълнението. Имало е добавени неща, които е следвало да бъдат извършените и от
„Интериор В“ ЕООД, и от „Стил Билд Груп“ ООД. Повечето от промените били извършени
от ищцовото дружество, като същото се е отзовавало на момента на всяка поискана
промяна. Не е имало дефекти в мебелите. Имало е промяна от крайния клиент за част от
обзавеждането в хола, което довело до забавяне в изпълнението.
По делото са събрани свидетелски показания на Х.Г.Д./воден в о.с.з. от ответника/. От
същите се установява, че е имал отношения с ответното дружество в периода 2020-2023г.,
тъй като неговата съпруга – Н Д, е сключила с ответника договори за СМР, изработка и
доставка на мебели, касателно за два апартамента, находящи се в една и съща сграда. Няма
спомен дали договорът е сключен и от негово име. Сочи, че няма информация кой е
изготвил мебелите, не знае кога са взети мерки за двата апартамента, но е било след
приключване на ремонтните дейности. Свидетелят е извършвал плащанията по сочените
договори на ответното дружество, а съпругата му е уговорила мебелите с ответника. Сочи,
че същата се е занимавала основно с уточняване на мебелите и проекта на апартамента, като
свидетелят се е запознавал за изпълнението на договореното по информация от съпругата
му. Не е запознат в детайли с договореностите между съпругата му и дружеството ответник
за мебелите. Отрича със съпругата му да са били в близки отношения с управителя на
ответното дружество. Сочи, че е имало забавяне в изработката и монтажа на мебелите във
втория апартамент с около три месеца, като съпругата му не е правела промени в поръчката.
При приемане на изработеното в единия апартамент свидетелят и съпругата му са имали
6
забележки относно състоянието на корпусния мебел, издраскване на лакови повърхности,
неточности на размерите на някои пана, като констатираните дефекти били отстранени.
Имало е корекции по изпълнението, а не по заданието. Мебелите са били по-малки по
размер от договореното, затова се наложило да се коригират. Вторият апартамент е А8,
находящ се в сграда „Д.“, ул.Т № ***, вх.А. По информация от съпругата си посочва, че
служители на ответника идвали веднъж в седмицата за няколко часа. Бил е предоставен
ключ на Ал.Ан., като последният е отстранил лично проблем с амортисьор на леглото. Дава
информацията, която знае от съпругата си, като не е бил пряк свидетел на отношенията с
ответното дружество.
По делото са събрани свидетелски показания на Ал.К.Ан., /съдружник в ответното
дружество/. От показанията на същия се установява, че се занимавал с контролиране процеса
на работа,отговаря за качеството на изпълнението и следи за сроковете на дадени процеси.
Сочи, че ответното дружество е имало търговски отношения с ищеца в периода 2018-2019г.,
а впоследствие и от 2019г. до 2023г. Във връзка договорни отношения между страните по
делото е имало обекти на К Б /1 апартамент/ и Н Д /2 апартамента/. За обекта на „К“ бил
извършен частичен монтаж. След извършения монтаж от ищеца ответникът е преместил
монтираните в коридора мебели, като след това ги е върнало обратно. Сочи, че крайният
клиент /К Б/ не е искал дружеството ответник да довърши монтажа на мебелите, като
последните били изготвени и доставени. Сочи, че след забрана за достъп до апартамента на
„К“ служители на ищеца не са доставяли елементи на мебели. Последните са били
доставени в офис на ответното дружество, след което служители на ответника са ги закарали
на К Б. Свидетелят сочи, че е бил на обекта по време на ремонтните дейности. В същия се е
наложило, по оплакване на клиента, да се коригират баните.
По отношение на обектите на Н Д сочи, че имало забавяне в изпълнението. И по двата
договора ответникът е отстранявал дефекти от мебелите, защото ищецът отказал да поеме
задължението си във връзка гаранцията на същите. За Апартамент № 8 бил изготвен проект
и визуализации, одобрени от Н Д през 2023г. Свидетелят е следял за монтажа на мебели, но
не може да каже дали са внасяни промени в заданието по инициатива на клиента.
Свидетелят и Владимир Р. са отваряли апартамента за монтажа на мебелите, чиито елементи
били доставяни поетапно. С Н Д ответното дружество е подписал протокол, като между
страните/с ищеца/ по делото нямало съставен такъв. Свидетелят е ходил на място, за да
смени два амортисьора на две падащи вратички в кухнята и амортисьорите на спалнята,
както и да извърши реглажи на вратички. Свидетелят не е присъствал при подписане на
договорите с К Б и Н Д. Неговата част от работата е била да контролира процеса на работа и
да следи за качеството на изпълнение по проектите, основно за извършени СМР-та. Не
помни дали е имало забележки в приемо-предавателния протокол. Заявява, че по
информация от съпругата му знае, че ищецът се е съгласил да приспадне сумите от монтажа
за обекта на „К“, а по отношение обект „Н“, че е имало оплакване относно забавянето на
изпълнението.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание с
правно основание чл.79, ал.1 вр.чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Искове са допустими, доколкото са предявени по реда на чл. 415, ал.1, т.1 ГПК от
заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото
възражение по чл.414 ГПК, с което претенциите са оспорени.
С доклада по чл.146 вр.чл.140 ГПК е указано на ищеца да установи при условията на
пълно и главно доказване следните факти: наличието на правоотношение между страните
през процесния период по твърдените в исковата молба/ИМ/ договори за изработка,
доставка и монтаж на мебели, по силата на които ищецът е изпълнил точно възложената от
7
ответника работа, че е предал на възложителя, а последният е приел извършената работа,
както и да установи размера на дължимото възнаграждение, съобразно уговорените
единични цени и количеството извършена работа; изпадането на ответника в забава за
плащане на възнаграждението и размера на мораторната лихва. В тежест на ответника е
указано и при доказване на горните факти да докаже погасяването на дълга или че е
направил своевременно възражение за неточно изпълнение в количествено, качествено или
темпорално отношение при предаване на работата по реда на чл.264 ЗЗД.
По възражението с правно основание чл.79 вр.чл.82 ЗЗД в тежест на ответника е
указано да докаже виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на ищеца,
изразяващо се в некачествено/забавено извършване на възложената работа, както и че
поради виновното неизпълнение на ищеца, ответникът е пропуснал да реализира доходи под
формата на последната вноска от уговореното в полза на „Стил Билд“ възнаграждение
съгласно договор № 1874/12.12.2022г., сключен с трето лице, размер на вредите и тази
пропусната полза е могла да бъде предвидена при възникване на облигационните
отношения. В тежест на ищеца е указано да докаже точно изпълнение на задълженията си
по договорите.
По възражението за прихващане с правно основание чл.86 ЗЗД в тежест на
ответника е указано да докаже възникването и размера на главния дълг и изпадането на
ищеца в забава. В тежест на ищеца е указано - при доказване на горните факти, да докаже
погасяването на дълга.
По делото са обявени за безспорни между страните следните обстоятелства – че са
възникнали облигационни отношения по договори по Поръчка № ***(Н) от 08.12.2022г. и
Поръчка № ***(К) от 04.07.2022г., за изработка, доставка и монтаж на мебели за посочените
в договорите обекти; ищецът е получил авансови плащания от ответника чрез 2бр. преводи
за сумата от 29400лв. на 15.12.2022г. и 14700лв. на 30.10.2023г. за поръчка „Н“ и 2бр.
плащания по поръчка „К“ – сумата от 21600лв. на 18.07.2022г. и 5399,40лв. на 16.03.2023г.,
като ищецът е издал 4бр. фактури – № *****/16.12.2022г. и № *******/28.04.2023г. за
Поръчка *** (Н), както и фактури с № **********/19.07.2022г. и № *********/17.03.2023г.
за Поръчка ***(К).
От събраните свидетелски показания по делото се установява, че поръчка К Б на
ответника е било възложено да направи интериорния проект, последван от изпълнение на
строително-ремонтни дейности, на изработката на мебели и на обзавеждането. От своя
страна, ответникът е възложил на ищеца работата по изработка на мебели и тяхното
монтиране в апартамента на крайния клиент. Ответникът е следвало да извърши всичко по
СМР – стени, подове, плочки. Уговорено е, че срокът за изпълнение на изработката и
монтажа на мебели започва да тече от извършване на строително-ремонтните дейности от
ответника. Монтажът на мебелите започнал в срока, в който са се договорили. Не е имало
забавяне в доставката и монтажа. По поръчка „К“ монтажът не бил приключен в срок, тъй
като достъпът до обекта бил преустановен от крайния клиент поради проблеми в
изпълнението на строително-ремонтните дейности/СМР/ в двете бани. От своя страна,
ремонтът на баните е изпълняван от ответното дружество чрез подизпълнител, различен от
ищеца. Ищецът не е информиран за причината, поради която достъпът до имота е бил
преустановен. К Б не е искала дружеството ответник да довърши монтажа на мебелите, като
последните са били изготвени и доставени от ищеца и предадени впоследствие на крайния
клиент. Налице е разминаване в свидетелските показания относно това дали ищецът е
доставил останалите мебели директно до крайния клиент или до офис на ответното
дружество, но съдът счита същото за напълно неотносимо и без значение в този случай,
доколкото ищецът е изпълнил задължението си за доставка на поръчаните мебели, макар и
да не ги е сглобил, т.е. не е могъл да ги монтира поради отказан достъп до процесния обект
от клиента „К“, но поради това, че ответника не си е свършил задълженията така както
8
клиента е искал. Монтираните мебели в коридора на обект „К“ са били местени от ответното
дружество, без каквото и да било знание на ищцовото дружество, свързано с опит за
отремонтиране на некачествено извършените СМР по плочките на пода в коридора. Ищецът
е намалил цената, доколкото не е бил извършен докрай монтажът в обект „К“, т.е. мебелите
са били подготвени за монтаж. Същото обстоятвлство е признато и от ответника чрез
изложеното в отговора на исковата молба „от тази сума ищецът е приспаднал авансовите
плащания и 480 лв. за монтаж, преди да издаде процесната фактура за окончателно
плащане“.
С оглед изложеното по делото бе безспорно установено, че ищецът е престирал точно в
качествено, количествено и времево отношение по поръчка „К“, като включително е намалил
цената, приспадайки стойността на неизвършен поради преустановен достъп до обекта
монтаж на мебели. По делото не се установи ответникът да е заявил забележки по
извършената от ищеца работа. Единствено от свидетелските показания на Ал.К.Ан.,
съдружник в ответното дружество, се сочи ответникът да е отстранявал дефекти от мебелите
и по двата процесни договора поради отказ на ищеца да носи гаранционна отговорност, но
същите в тази си част не следва да се кредитират, тъй като, ценени при условията на чл.172
ГПК, не се подкрепят от останалите свидетелски показания, дадени по делото, и събрания
писмен доказателствен материал. Освен това този свидетел като съдружник в ответното
дружество е заинтересован от изхода на делото, затова неговите показания не могат да се
ползват от съда при формиране на правните изводи по делото.
От събраните свидетелски показания по делото се установява, че по поръчка Н Д на
ответника е било възложено да направи интериорния проект, последван от изпълнение на
строително-ремонтни дейности, на изработката на мебели и на обзавеждането. От своя
страна, ответникът е възложил на ищеца работата по изработка на мебели и тяхното
монтиране в апартамента на крайния клиент. Ответникът е следвало да извърши всичко по
СМР – стени, подове, плочки. Уговорено е, че срокът за изпълнение на изработката и
монтажа на мебели започва да тече от извършване на строително-ремонтните дейности от
ответника. Обектът е бил предаден в срок от ищеца, като последният е изпълнил изцяло
заданието. Имало е чести промени по мебелите в хода на изпълнението и на монтажа по
искане на крайния клиент, като за всяка промяна се е правел нов чертеж, по който да се
разкроят въпросната мебел. В това число е имало и промяна от крайния клиент за част от
обзавеждането в хола и за банята. Ищецът не е възразявал да изпълни промените,
направени по време на изработката. Имало е добавени неща, които е следвало да бъдат
извършените и от „Интериор В“ ЕООД, и от „Стил Билд Груп“ ООД. Повечето от промените
били извършени от ищцовото дружество, като същото се е отзовавало на момента. По обект
„Н“ е имало частични забележки за мебелите, които проблеми са били отстранени от
дружеството ищец. Видно от приложената по делото и-мейл кореспондеция, се установява,
че ищецът е уведомен от ответника за констатираните дефекти в мебелите, като от
свидетелските показания се установява, че същите били отстранени от ответника.
Установява се, че свидетелят Д. е предал на Ал.Ан. ключ от обекта, като последният е
отстранил лично проблем с амортисьор на леглото. Видно от имейл от 14.02.2025г. крайният
клиент е направил рекламация на ответника, че амортисьорите, които държат подматрачната
рамка на едно от леглата, са поддали и са за смяна. Свидетелските показания на Хр. Д.
относно това дали са били внасяни промени в заданието от Н Д или не следва да не се
кредитират, доколкото същите са в противоречие с останалия доказателствен материал по
делото и не се основават на преки и непосредствени впечатления на свидетеля, а същите са
преразказ на това, което съпругата на свидетеля му е предоставяла като информация. От
показанията на същия се установява, че той е отговарял за плащанията по договора на
съпругата му Н с ответното дружество, а последната – Н Д, е отговаряла относно
договорките за мебелите и техния монтаж в апартамента /А8, находящ се в сграда Д., ул.Т №
***, вх.А/. Същият не е бил запознат със съдържанието на договора, сключен между
9
съпругата му Н Д и ответното дружество, като не помни дали самият той е страна по същия.
Съгласно правната доктрина и съдебната практика понятието „приемане“ включва в
себе си фактическо и правно действие – преминаване на властта върху изработеното от
изпълнителя към поръчващия и изразяване /мълчаливо или изрично/ на изявление от страна
на поръчващия, че счита работата за съобразена с договора. Тълкувайки разпоредбите на
чл.264, ал.1 ЗЗД във вр.чл.264, ал.2, изр.1 ЗЗД и чл.265, ал.1, и ал.2 ЗЗД съдът намира, че
законът задължава поръчващия при приемане на работата да направи всичките си
възражения ако изпълнената работа се отклонява от поръчката или е с недостатъци, или
недостатъците са такива да правят работата негодна за нейното договорно или обикновено
предназначение. В последния случай поръчващият би имал право да развали договора и
съответно не би дължал никакво възнаграждение – чл.265, ал.2 ЗЗД, а в останалите случаи –
да се ползва от някои от алтернативно уредените права по чл.265, ал.1 ЗЗД, ако е заявил
съответните възражения при приемането.
Приемане на работата се установява и чрез осчетоводяване издадените от ищеца
фактури. Настоящият състав споделя непротиворечивата практика на ВКС, обективирана в
решение № 46/27.03.2008 г. по т.д. № 454/2008 г., решение № 96/26.11.2009 г. по т.д. №
380/2008 г., решение № 42/15.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. и др., в които е обосновано
становище, че фактурата може да се приеме като доказателство за сключен договор, ако
отразява съществените елементи от съдържанието на сделката – вид на предоставената
услуга, стойност, начин на плащане, имена на страните, респ. на техните представители,
време и място на сключване на договора. Според други решения на ВКС, а именно –
решение № 211/30.01.2012 г. по т.д. № 1***/2010 г., II ТО, решение № 109/07.09.2011 г. по т.д.
№ 465/2010 г., II ТО, решение № 92/07.09.2011 г. по т.д. № 478/2010г., II ТО, решение №
30/08.04.2011 г. по т.д. № 416/2010 г., I ТО, решение № 118/05.07.2011 г. по т.д. № 491/2010 г.
на II ТО, решение № 71/08.09.2014 г. по т.д. № 1598/2013 г. на II ТО, фактурите отразяват
възникналата между страните облигационна връзка и осчетоводяването им от търговското
дружество – ответник, включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и
ползването на данъчен кредит по тях по смисъла на ЗДДС, представлява недвусмислено
признание на задължението и доказва неговото съществуване.
Нещо повече, според приетото в решение № 42/2010 г. по т.д. № 539/2009 г. на II ТО,
решение № 92/2011 г. по т.д. № 478/2010 г. на II ТО и решение № 47/2013 г. по т.д. №
137/2012 г. на II ТО, дори да се счете, че издадената фактура е неистинска /неавтентична/ или
е останала неподписана за „получател“ от купувача по договора за търговска продажба, тя
може да послужи като доказателство за възникване на отразените в нея задължения, ако
съдържа реквизитите на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е
счетоводно от двете страни, както и е ползван данъчен кредит. В решение № 211/2012 г. на
ВКС по т.д. № 1***/2010 г. на II ТО е посочено още, че само по себе си, отсъствието на
изискуеми от Закона за счетоводството реквизити във фактурата не е основание за отричане
на продажбеното правоотношение, тъй като поради неформалния характер на продажбата,
преценката за сключването на договора не следва да бъде ограничавана само до
съдържанието на същия този документ, а е необходимо да се направи с оглед на всички
доказателства по делото, вкл. и на тези, относно предприети от страните действия, които при
определени предпоставки могат да се разглеждат като признания за съществуващата
облигационна връзка, като вписването на фактурата в дневниците за продажба и покупки на
продавача и купувача, отразяването на стойността й в справки – декларации и ползването на
данъчен кредит по нея, са обстоятелства, несъмнено релевантни за възникването на
продажбеното правоотношение, по повод на което тя е била съставена. Същите тези
действия по отразяване на фактурата в счетоводството на ответното дружество,
включването й в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по
същата, съответно превеждането на дължимия във връзка с продажбата ДДС от купувача по
сметка на продавача, представляват недвусмислено признание на задължението и доказва
10
неговото съществуване.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е установено,
че процесната фактура № **********/31.08.2023г. е отразена в дневник покупки за месец
08.2023г., а фактура № **********/16.10.2023г. е отразена в дневник покупки за месец
10.2023г. в счетоводството на „Стил Билд Груп“ ООД. Цитираните фактури са отразени и в
справка – декларация по ЗДДС за съответните месеци.
Съдът намира за доказано в производството, при съобразяване ангажираните по делото
писмени доказателства, събраните свидетелски показания и приетата съдебно-счетоводна
експертиза, че страните в производството са се намирали в трайни търговски
взаимоотношения, като в изпълнение на сключени между страните договори за покупко –
изработка, доставка и монтаж на мебели, ищецът е доставил, а ответникът е приел
описаните в процесните фактури стоки. В тази връзка възраженията на ответника, че
ищецът не е изпълнил точно своите задължения, са недоказани по делото, тъй като с
осчетоводяването от ответника на процесните фактури в месеците на издаването им по
партида на ищеца, включването им в дневниците за покупки и продажби за ЗДДС като
вътреобщностни доставки, ответникът е удостоверил, че стоката е приета.
Отделно от това изводът на съда за осъществена услуга по доставка и монтаж на
мебели в процесните обекти не се разколебава и от събраните в производството свидетелски
показания, доколкото свидетелите изнасят данни за забавено изпълнение поради промени в
заданието по искане на клиента, респ. – незавършен монтаж на мебели поради
преустановяване достъпа до обекта от страна на крайния клиент К, и за някои дефекти в
монтираните мебели, но не сочат, че е липсвало изпълнение по конкретните договори, във
връзка с които са издадени процесните фактури. Отделно от това изпълнението е било годно
за ползване по обикновено предназначение.
По първата поръчка – „К“ ищецът е изпълнил точно в качествено, количествено и
времево отношение, като поради непредоставяне на достъп до обекта на крайния клиент от
страна на ответника не е могъл да завърши докрай предвидения монтаж на мебели, поради
което е намалил от цената и е издал окончателна фактура с оглед това обстоятелство. Освен
това ищецът е доставил и остатъка от договорените мебели, които поради причина, която не
може да се вмени в негова вина, не е могъл да монтира. По втората поръчка – „Н“, се
установява, че ищецът е изпълнил заданието съгласно внесените промени от крайния
клиент. Установяват се обаче някои дефекти в мебелите, констатирани от крайния клиент, и
отстранени от ответното дружество. Въпреки това, както бе отбелязано по-горе,
осчетоводяването на процесните фактури от търговското дружество – ответник,
включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит
по тях по смисъла на ЗДДС, представлява недвусмислено признание на задълженията по тях
и доказва тяхното съществуване.
Ето защо съдът намира, че ответникът е приел извършената работа с конклудентни
действия, осчетоводявайки процесните фактури и ползвайки правото на приспадане на
данъчен кредит по тях, поради което за него е възникнало задължение за изплащане на
възнаграждението на изпълнителя в пълен размер и по двата договора.
С оглед изложеното съдът счита, че исковите претенции за сумата от 5190,16 лв.,
представляваща вземане по фактура № **********/31.08.2023г. във връзка с търговска
продажба на мебели (изработка, доставка и монтаж) по поръчка ***, и сумата от 6502,50
лв., представляваща вземане по фактура № **********/16.10.2023г. във връзка с търговска
продажба на мебели (изработка, доставка и монтаж) по поръчка ***, са доказани по
основание и размер, и като такива следва да се уважат.
Ответникът дължи и законна лихва върху посочените главници, считано от
9.7.2024г./дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на вземането.
11
По предявения от ищеца иск с правно основание чл.86 ЗЗД:
Не се спори между страните, че установената търговска практика между двете
дружества била заплащането на договорената цена да се осъществява по следния начин: 60%
се заплащало авансово, 30% – при изработката и доставката на мебелите, а останалите 10% –
след монтажа на мебелите. Доколкото по делото се установи, че ответникът е приел
извършената работа с осчетоводяване на процесните фактури на 31.08.2023г., то и съдът
намира, че възложителят е изпадал в забава след приемане на работата. По делото обаче
няма данни на кои дати са били осчетоводени процесните фактури. Същата обаче би
следвало да е получена най-късно на 31.10.2023г. - фактура № **********/16.10.2023г.,
доколкото последната е била отразена в дневника за покупки по ЗДДС за данъчен период
10.2023г., а за фактура № **********/31.08.2023г. би следвало да е получена най-късно на
31.08.2023г., доколкото последната е била отразена в дневника за покупки по ЗДДС за
данъчен период 08.2023г.
Предвид посоченото ищецът има право на обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД върху
непогасената част от сумите по процесните фактури към датата на предявяване на исковете
пред съда, което е станало с подаването на заявлението по чл.410 ГПК. По фактура №
**********/31.08.2023 г., на стойност 5190,16лв. с ДДС, ищецът претендира обезщетение за
периода от 15.09.2023г. до 08.07.2024 г., чийто размер възлиза на сумата от 581,86лв.,
изчислена с помощта на онлайн калкулатор. По фактура № **********/16.10.2023г., на
стойност 6502,50лв. с ДДС, ищецът претендира обезщетение за периода от 15.11.2023г. до
08.07.2024г., чийто размер възлиза на сумата от 584,44лв., изчислена с помощта на онлайн
калкулатор.
Ето защо исковете за мораторна лихва следва да бъдат уважени в пълен размер за
сумата 581,86 лв., представляваща лихва за забава по фактура № **********/31.08.2023г. за
период от 15.09.2023г. до 08.07.2024г., и сумата 584,44 лв., представляваща лихва за забава
по фактура № **********/16.10.2023г. за период от 15.11.2023г. до 08.07.2024г.
По възраженията за прихващане с правно основание чл.79 вр.чл.82 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД вр. чл.334 ТЗ:
С оглед сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие, а именно – достигане до извод
за основателност на предявения иск, съдът следва да разгледа релевираното в условията на
евентуалност възражение за прихващане направено от ответник.
От свидетелски показания по делото се установява, че за обект „К“ към ответното
дружество не е заплатена последната вноска по договора за строителни дейности и по
договора за мебели, а именно – последните 10% от стойността на уговореното
възнаграждение. По делото обаче ответникът не можа да установи възложеното му в
доказателствена тежест виновно неизпълнение на договорно задължение на ищеца,
изразяващо се в некачествено/забавено извършване на възложената работа. Напротив, по
делото бе установено, че ищецът не е могъл да завърши монтажа на част от поръчаните
мебели поради преустановен достъп до имота на „К“ и за двете фирми/ищец и ответник/.
С оглед изложеното съдът счита, че възражението за прихващане за сумата от
3507,86лв., представляваща лихва за забава върху авансово заплатеното възнаграждение в
размер на 29089,40лв., дължима за период 18.7.2022г. – 18.10.2023г., за сключен с трето
лице/неучастващо в спора/ и ответника договор, следва да бъде оставено без уважение като
недоказано.
Съгласно свидетелските показания, дадени от Г. Б. Р., се установява, че по договора с Н
Д всичко е било заплатено от клиента към ответното дружество. Ето защо възражението за
прихващане за сумата от 5380лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи,
изразяващи се в неполучената част от уговореното възнаграждение по договор №
1874/12.12.2022г., сключен с трето лице неучастващо в делото и ответника, следва да бъде
12
оставено без уважение като недоказано.
Също така по делото бе установено, че ищецът е престирал съгласно уговореното
между страните и съобразно внесените промени от крайния клиент (Н Д) по заданието.
С оглед изложеното съдът счита, че възражението за прихващане за сумата от
10015,45лв., представляваща лихва за забава върху авансово заплатеното възнаграждение в
размер на 44100 лв., дължима за период 15.12.2022г.- 15.12.2024г., следва да бъде оставено
без уважение като недоказано.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора право на разноски има само ищецът на основание чл.78, ал.1
ГПК.
Същият е представил доказателства за сторени разходи в исковото и заповедното
производство размер на 3537,71 лв., от които държавна такса в ЧГД № 41643/2024г. по описа
на СРС, 163-ти състав, в размер на 257,18лв., 800лв. за адвокатско възнаграждение в
заповедната част от производството, държавна такса в размер на 310,53лв. в исковата част
на производството, депозит за вещо лице по ССЕ в размер на 400лв., депозит за призоваване
на свидетели в размер на ***лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1650 лв. за
исковата част на производството.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на ищеца в заповедната част на производството. Съдът приема за основателно възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение в заповедната част на производството,
като следва да се присъдят 200лв. разноски за адвокатско възнаграждение. При определяне
размера на възнаграждението съдът взема предвид практиката на Съда на ЕС по съединени
дела C‑427/16г. и C‑428/16г. СЕС, по които е постановено решение от 23.11.2017г.,
съдържащо произнасяне по преюдициално запитване, от което следва да се направи извод,
че във всеки конкретен случай съдилищата следва да преценяват приложимостта на
Наредба№1 от 09.07.2012г. при определяне размера на минималното адвокатско
възнаграждение, като вземат предвид извършената дейност, фактическата и правна
сложност на делото, както и да не се допуска прекомерност на адвокатските
възнаграждения, което да доведе до ограничаване достъпа на гражданите до правосъдие. В
случая съдът определя адвокатското възнаграждение съобразно свършената от процесуалния
представител работа, изразяваща се в попълване на бланка на заявление за издаване на
заповед. При извършване на посочената дейност не се изискват правни познания и
заявителят би могъл и сам да попълни заявлението. Именно такъв е смисълът на
заповедното производство – да предостави възможност за реализиране правата на страните
при безспорни вземания в производство, което не е свързано със значителни разноски,
включително и за адвокатско възнаграждение. Затова са предвидени бланкови заявления,
които страната може да попълни и сама, а при ползване на правна помощ за попълване на
същото, не е оправдано присъждане на претендираното възнаграждение в пълен размер.
С оглед изложеното на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 2937,71 лв.,
като единствено се намали адв.хонорар на ищеца за заповедната част на делото, на 200лв.,
вместо исканите 800лв.
Списък по чл.80 ГПК са представили и двете страни, като същите са приети от съда.
Мотивиран от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът СТИЛ БИЛД ГРУП ООД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Младост, ул.Д-р Стоян Чомаков
13
№ 4А, ап.34, дължи на ищеца ИНТЕРИОР В ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, ж.к.Младост-4, бл.460Б, вх.2, ап.2, следните суми – сумата 5190,16
лева/лв./, представляваща вземане по фактура № **********/31.08.2023г. във връзка с
търговска продажба на мебели (изработка, доставка и монтаж) по поръчка ***, и сумата
6502,50лв., представляваща вземане по фактура № **********/16.10.2023г. във връзка с
търговска продажба на мебели (изработка, доставка и монтаж) по поръчка ***, ведно със
законна лихва върху двете главници за период от 09.07.2024г. /дата на подаване на заявление
по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на вземането, и сумата 581,86лв., представляваща
лихва за забава по фактура № **********/31.08.2023г. за период от 15.09.2023г. до
08.07.2024г., и сумата 584,44лв., представляваща лихва за забава по фактура №
**********/16.10.2023г. за период от 15.11.2023г. до 08.07.2024г., за които суми има издадена
Заповед за изпълнение № 22984/25.07.2024г. по заповедно по ЧГД № 41643/2024г. по описа
на СРС, 163-ти състав, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1,
вр.чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от СТИЛ БИЛД ГРУП
ООД, ЕИК ******, срещу ИНТЕРИОР В ЕООД, ЕИК *********, възражения за
прихващане с правно основание чл.79 вр.чл.82 ЗЗД и чл.86 ЗЗД вр.чл.334 ТЗ за сумата от
5380лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в неполучената
част от уговореното възнаграждение по договор № 1874/12.12.2022г., сключен с трето лице,
сумата от 10015,45лв., представляваща лихва за забава върху авансово заплатеното
възнаграждение в размер на 44100 лв., дължима за периода от 15.12.2022 г. до 15.12.2024 г.,
във връзка Договор от 08.12.2022 г., сключен между страните по делото, и за сумата от
3507,86лв., представляваща лихва за забава върху авансово заплатеното възнаграждение в
размер на 29089,40 лв., дължима за периода от 18.07.2022 г. до 18.10.2023 г., във връзка
Договор от 04.07.2022 г., сключен между страните по делото.
ОСЪЖДА ответника СТИЛ БИЛД ГРУП ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к.Младост, ул.Д-р Стоян Чомаков № 4А, ап.34, да заплати на
ищеца ИНТЕРИОР В ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.Младост-4, бл.460Б, вх.2, ап.2, сумата от 2937,71 лв. за сторените от ищеца съдебно-
деловодни разноски по настоящото исково производство и по заповедната част на делото по
ЧГД № 41643/2024г. по описа на СРС, 163-ти състав, на основание чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение, за изготвянето и
обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните със съобщение на съдебните им
адреси, чрез представляващите ги адвокати.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14