№ 10991
гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110154350 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба на Е. Ю. Кирилова - К.а срещу И. В. К..
Предявен е иск с правна квалификация чл. 49, ал. 3, вр. ал. 1 от СК, обективно
съединен с небрачни искове.
В молбата се твърди, че на 06.09.2020г. страните сключили граждански
брак, от който имат родено едно дете – Мартина И. К.а, ЕГН **********.
Твърди се, че започнали спорове между съпрузите относно това къде да
живеят – в гр. София или с. Костенец, като впоследствие започнали спорове и
относно името на детето. След раждането на детето бащата не се интересувал
от него и майката, не осигурявал и не давал пари за издръжка, не купувал
храна, дрехи. Моли бракът да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо
разстроен по изключителна вина на ответника; да й бъде предоставено
упражняването на родителските права върху роденото от брака дете Мартина,
на бащата да бъде определен режим на лични отношения с детето, като
предлага такъв, бащата да бъде осъден да заплаща на малолетното дете
месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от подаване на исковата
молба; да носи предбрачното си фамилно име - Кирилова. Не претендира
1
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника. Не възразява
родителските права по отношение на роденото от брака дете Мартина да
бъдат предоставени за упражняване на майката, местоживеенето му да е при
нея, моли да бъде определен режим на лични отношения между бащата и
детето, както и същият да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева,
считано от подаване на исковата молба.
В открито съдебно заседание, проведено на 22.02.2023г. ищцата е
направила отказ от искането за произнасяне по въпроса за вината за
разстройството на брака.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от
фактическа страна следното:
Страните са съпрузи от 06.09.2020 г., което се установява от
представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак, като
при сключване на брака жената е променила фамилното си име от Кирилова
на Кирилова - К.а. Същите имат родено от брака едно дете – Мартина И. К.а,
ЕГН ********** /малолетна/.
Между страните липсва спор относно това, че съпрузите са родители на
детето Мартина, живеят разделени, като детето се отглежда от майката, както
и че нямат семейно жилище по смисъла на закона.
С постановление от 21.06.2022г. на СРП е постановен отказ от
образуване на досъдебно производство по подадено от ответника заявление. С
оглед постъпил сигнал от ответника е образувана преписка, по която е
постановен отказ от образуване на досъдебно производство с постановление
на СРП от 18.08.2022г. Актове на СРП за отказ от образуване на наказателно
производство са постановени и на 23.11.2022г., 09.02.2023г., 04.01.2023г.,
24.01.2023г.
Ответникът работи по трудово правоотношение на длъжност
„Охранител“, с основно брутно месечно възнаграждение в размер на 380.00
лева. За периода от месец юли 2021г. до месец юни 2022г. същият е получил
среден месечен брутен доход в размер на 773.88 лева.
В изпълнение условията на чл. 15 ЗЗДт, по делото са изготвени
социални доклади от ДСП – Красно село и ДСП - Ихтиман. Видно от
2
проведеното социално проучване, родителите имат нарушена комуникация. В
срещите между детето и бащата, родителите не общуват помежду си с цел да
избегнат спорове. Основни грижи за детето се полагат от неговата майка, с
подкрепа на бащата. Мартина се отглежда в жилище, собственост на
родителите на Е. Кирилова – К.а. За майката и детето е обособена стая с
всичко необходимо за отглеждането на Мартина. За детето са подсигурени
играчки, дрешки и необходимите принадлежности. Майката е трудово
ангажирана в „Профи Кредит България“ с работно време от 08.30 часа до
17.30 часа в делнични дни. Мартина познава добре баба си и дядо си по
майчина линия. Същите помагат активно в отглеждането на детето. Към
момента Мартина не посещава детско заведение. Има личен лекар, клинично
здрава е, с всички поставени за възрастта ваксини. Мартина е привързана към
майка си и баба и дядо по майчина линия. Бащата живее в с. Костенец в
двуетажна къща, като за детето има обособена детска стая и лично
пространство за детето. На първия етаж живеят родителите на ответника, а
той обитава втория етаж.
Изискан е актуален социален доклад, отразяващ начина на протичане на
срещите между бащата и детето с оглед постановените привременни мерки.
Видно от социалното проучване, майката редовно предоставя детето в ОЗД –
Красно село за изпълнението на режима. Същата информира за проведени
допълнителни срещи мебду детето и бащата. Предвид преживения стрес от
принудителното отделяне от майката, към настоящия момент детето по –
трудно се адаптира в нова среда и търси закрила от майката. Първоначално
срещите преминавали в пълно отрицание на детето да се отпусне и да играе в
новата среда. Ако Мартина искала да играе или вземе предмет, се обръщала
към майка си. При опит на баща й да й подари подарък, детето започвало да
плаче. Отношението й към бащата е свързано със спомена от принудителното
отделяне от майката, придружено със скандали и много непознати за детето
лица. Мартина подхождала със страх към баща си, като стискала
непрекъснато ръката на майка си. Към настоящия момент Мартина все по –
успешно се адаптира. Познава обстановката в отдела, играе с баща си, гонят
се, смеят се. С нарастваща увереност детето прекарва време с баща си,
усмихва се и приема подаръците му. Подобрението в отношенията между
бащата и детето се забелязва и от родителите. Родителите са със силно
влошени взаимоотношения, което е предпоставка детето да бъде въвлечено в
3
конфликт на лоялност. С цел превенция от лоялност към единия родител и
изцяло отричане от другия, родителите спешно стартирали медиирани срещи.
Срещите се провеждат ИСДП, катпо на по – късен етап Мартина ще бъде
включена в тези срещи. В интерес на детето е плавно да бъде въведено в
настъпилата раздяла между родителите и да преживее стреса от
принудителното отделяне от майката.
От показанията на св. Юлиан Ангелов Кирилов се установява, че
първоначално отношенията между страните били наред до около половин
година след сватбата. Първоначалната уговорка между страните била те да
живеят при родителите на съпругата. След това ответникът решил, че няма да
живее при тях. Със съпругата постигнали уговорка да живеят три дни при
нейните родители и три дни в неговия дом, който се намира в с. Костенец. По
време на бременността на ищцата между страните започнали спорове относно
името на детето. Ответникът държал то да носи името на баща му, а ищцата
желаела, тъй като детето щяло да бъде момиче, да е с името на майка му или
нещо друго. Ответникът заплашвал ищцата, че ако не стане на неговото, ще я
напусне. В края на бременността на ищцата страните не живеели заедно.
Споровете между тях били за името на детето и за това къде да живеят. След
раждането на детето ответникът не е участвал в неговото отглеждане по
никакъв начин. Не е идвал да види детето. Не е купувал нищо за детето. През
първите два месеца след раждането на детето ответникът присъствал само на
консултациите на детето. След това започнал да го търси, когато разбрал за
делото. Когато ответникът пожелаел да види детето, се обаждал на ищцата в
петък и казвал, че ще дойде в събота. Това било всяка седмица през събота и
неделя. Срещите се осъществявали навън. Детето било през цялото време в
количката, като страните обикаляли с него. Бащата отвреме – навреме щипвал
детето по бузката. Определени са мерки бащата да вижда детето всяка първа
и трета събота. Първоначално тези срещи били навън. След това страните
заедно с детето ходели в МОЛ-а. Родителите на майката ги придружавали.
При тези срещи детето оставало само с бащата, а родителите на ищцата били
по – далеч, за да не ги виждат, например, на друг етаж. Бащата на ответника
се казва Валери. Преди сключването на брака страните с договорили да
живеят при родителите на ищцата. После ответникът казал, че обещанията му
имали давност и тази уговорка не важала. Ответникът предлагал да живеят на
село, а ищцата искала да живее при родителите си. Съпругата, детето и
4
нейните родители живеят в двустаен апартамент, пригоден на тристаен, като
за майката и детето има обособена стая. След раждането на детето ищцата
търсела контакт с ответника, но той я блокирал. Когато разбрал, че има дело,
започнал да се обажда от телефона на майка му. Искал просто среща с детето.
По време на срещите майката бутала количката. Ответникът искал да опита
да бута количката и да гушка детето, но то започвало да плаче. Връщал детето
на майката и го слагали в количката. На тези срещи ответникът идвал с майка
си. Съдът разпоредил срещите да бъдат без присъствието на майката. Такива
имало, като протичали в МОЛ-а. Бабата и дядото по майчина линия също
отивали, както и майката. Бащата заедно с детето постепенно се отдалечавали,
като те заставали на едно място. Обикаляли заедно и когато станело време,
връщали детето. След като ответникът върнал детето, то било мълчаливо,
напрегнато, стояло със свити ръце. Ищцата получавала обезщетение за
майчинство, като вече не получава такова.
Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на св.
Кирилов като обективни и непротиворечащи както помежду си, така и с
останалите доказателства по делото, като не кредитира същите в частта им
относно обстоятелствата, за които няма лични впечатления.
Видно от показанията на св. Марияна Спасова Кирилова, след
сключване на брака споровете между страните били все повече. Те били
затова къде да живеят. До Нова година на 2020г. страните живяли три дни в
гр. София и три дни в с. Костенец. Ищцата казала на ответника, че предвид
напредналата бременност, е по – добре да живеят в гр. София. Ответникът
заявил, че напук на ищцата от януари спира да идва в гр. София. Единият от
скандалите между страните бил за името на детето. След раждането на детето
ответникът не е вземал участие в неговото отглеждане и възпитание. Той не е
живял с детето. След раждането на детето ответникът отишъл в дома на
майката два – три пъти, след което спрял. Много пъти ищцата правила опити
да се свърже с него, но той я блокирал. След като ищцата подала молба за
развод, тогава ответникът се появил и искал да види детето. След раждането
на детето до образуване на делото ответникът не е давал никакви средства за
детето. При срещите с бащата детето плаче. Когато обясняват на детето, че
ще се види с баща си, то не искало да излезе. Хващало се за решетката на
леглото и не искало да се пусне. Успяват по някакъв начин да го изведат, но
когато види баща си, започва да плаче и да се гушка в майка си, дори да
5
трепери. След срещите с бащата детето било неспокойно, плаче, не иска да
спи, ако не е гушнато. Когато детето види непознат човек, не реагира по
никакъв начин. Когато непознат човек започва да се радва на детето, то
започва да плаче. То не плаче от от роднините на майката, от съседи, от
касиерките в магазините, в които влизат. Родителите на ищцата работят.
Майката на ищцата работи по трудов договор, но от няколко месеца не
работи. Ищцата започнала работа в края на месец януари 2022г. От
постановяването на привременните мерки бащата е провеждал срещи с
детето. Тпй се опитвал да вземе детето, като то започвало да плаче. След като
детето се разсеяло, бащата отново тръгвал към него, като детето го бутало с
ръка. Родителите на ищцата били в близост при срещите на бащата с детето.
На тези срещи ответникът заплашвал ищцата, че ще й вземе детето и че ще
види. Имало един случай, в който бащата не е виждал детето по
привременните мерки. Това било, когато детето било болно. Бащата тогава
отишъл на адреса, майката му обяснила, че детето е болно и спи, но той
извикал полиция.
Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на св.
Кирилова като обективни и кореспондиращи с останалите доказателства по
делото, като не кредитира същите в частта им относно споделените й
обстоятелства, тъй като няма лични възприятия за тях.
От показанията на св. Йорданка Руменова Георгиева се установява, че
след сватбата страните живеели в гр. София, като отишли в с. Костенец три
пъти. След сключване на брака отношенията между страните били наред.
След раждането на детето, то било в с. Костенец веднъж заедно с майка си.
През лятото на 2022г. на среща между бащата и детето майката не
позволявала той дори да докосне детето. Бутала го и го дърпала на другата
страна. В повечето случаи нейните роднини били до нея. В края на октомври
2022г. ответникът отишъл до адреса на ищцата да види детето. Тя излязла
заедно с него и своите родители. Бащата хванал количката, като ищцата и
майка й вървели след него. Ответникът гушнал детето. Бащата живее в
двуетажна къща, като първият етаж се обитава от неговите родители, а втория
– от него.
Съдът кредитира показанията на св. Георгиева като обективни и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото, като не кредитира
6
същите в частта им относно обстоятелствата, за които няма лични
впечатления.
Видно от показанията на св. Ангелина Запрянова К.а, преди образуване
на делото имало етап, в който страните били скарани. Ответникът не виждал
детето, защото билл много обиден на майката. След образуване на делото
ответникът заедно с майка си ходели да видят детето, като ищцата го
извеждала навън за около 20 минути. На срещите присъствали ответникът
заедно с майка си и ищцата заедно с нейните родители. Детето тогава
плачело. Срещите били в градинката пред блока, имало дни, в които ищцата
не искала да изкарва деттео, като последният път казала, че е болно. При
срещите без присъствието на майката детето в началото било сериозно. След
5-10 минути се усмихва на баща си, гушка се в него. Не се е случвало детето
да плаче. Преди страните да спрат комуникацията помежду си, ищцата
помолила майката на ответника да помогне да се сдобрят.
Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на св.
К.а като обективни и непротиворечиви както помежду си, така и с останалите
доказателства по делото, като не кредитира същите в частта им относно
споделените й обстоятелства, тъй като няма лични възприятия за тях.
В хода на съдебното производство е изготвена комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза. Видно от заключението на
същата, по време на изследването била наблюдавана ситуативна тревожност у
детето, опита на баща му да осъществи взаимодействие – вербално, както и за
сподЕ. игра, бил затруднен и невъзможен. Детето се разплаква, започва да
сочи към вратата и да назовава членове от разширеното семейство – най –
често при подобна ситуация реакцията е детето да бъде изведено физически
от ситуацията, като това създава предпоставка срещата и общуването с баща
му да не бъдат осъществени. Детето е отчуждено от своя баща, тъй като
прекарват сравнително малко време заедно. Мартина не е насърчавана и
стимулирана да общува с бащата. От страна на майката се казва: „Тя не иска“.
От друга страна е необходимо време за адаптиране, с оглед на малката й
възраст, като тази адаптация трябва да се осъществи чрез контакт между
двамата родители и детето, без присъствие на значими за него други
възрастни. От наблюдението на интеракцията на бащата с детето и от
цялостното му обективно изследване не се наблюдават данни да е груб с
7
детето, с майката, с нейните родители, да е воден от собствени егоистични
мотиви и нагласи. При бащата не се откриват данни, от които да се
коментира, че с поведението си той отчуждава детето от себе си. Двамата
родители били посъветвани, че за преодоляване на отчуждението на детето
към бащата би било добре поне три месеца родителите и детето да прекарват
срещите в режима на виждане на детето с бащата заедно, да участват в
съвместни дейности, като игра с детето, разходка, хранене и други
обикновени дейности от ежедневието и бита. От друга страна майката да бъде
готова, че съществува голяма вероятност по време на този период на
адаптация да се отчитат прояви на ситуативна тревожност от страна на детето
при средата с баща му. Първоначално е желателно срещите между детето и
родителите да стават в позната обстановка – дома, където живее към момента
детето, както и майката заедно с детето да посещава дома на бащата, с оглед
по – лесната адаптация на детето към срещи и споделяне на време с него,
привикване към неговата домашна среда, към неговите родители и други
членове на разширеното му семейство. По време на изследването при
Мартина са наблюдавани прояви на тревожност и безпокойство, което налага
детето да бъде подкрепено от двамата родители, като е желателно детето и
родителите да прекарват и време заедно първоначално. Необходимо е да
бъдат обсъдени дневните грижи спрямо детето, дневния режим, посещението
на детски кътове, където има други деца и начални опити за съвместна игра и
други. Необходимо е да бъде обсъдено и планувано посещенията на детска
ясла, а след това на детска градина. Необходимо е детето да бъде активно
стимулирано към срещи с хора извън домашната среда и с хората, които го
отглеждат в момента. Мартина към момента се отглежда от майката и от
нейните родители, като се отчита наличието на силна емоционална и
доверителна връзка между тях. В присъствието на майката и нейните
родители детето се чувства спокойно, не се наблюдават прояви на страх или
прояви на несигурност. При срещата на детето с бащата се отчитат прояви на
ситуативна тревожност, което налага да бъде дадена препоръка за създаването
на необходимите условия, за да може Мартина да се чувства спокойна и при
общуването с баща си, поради факта, че е отчуждена от него. Не са
установени белези, които да посочват за наличието на извършено насилие
спрямо детето – физическо, психическо. Откъсването на детето от фигурата
на бащата е вид ощетяване на детето в психичен и невропсихичен план. Не
8
въвеждането на детето емоционално в интеракция с бащата, ненасърчаването
да приеме съществуването на бащата, ситуации на напрежение и скандали
между знчимите възрастни за детето в негово присъствие – всичко това е вид
емоционално насилие над крехката детска психика. Резултатите от
личностовите профили и на двамата родители не противоречат на добрия
родителски капацитет и качества да възпитават и да могат да се справят с
грижите за дъщеря им Мартина. На бащата до момента не му е дадена
възможността да упражни, прояви и да развие родителските си способности и
капацитет, въпреки голямото му желание и това, че страда, че е изолиран от
детето си. От страна на майката: нежеланието за комуникация с бащата,
изключването му от ежедневието и от живота на детето, липсата или
нежеланието от нейна страна да компенсира ситуативната тревожност на
детето при срещите с бащата – да го успокои и да го въведе в интеракцията с
него; невъзможността за друг вид поведение от страна на майката или
нежеланието за друг вид родителско поведение насочват към изводи за нисък
родителски капацитет от нейна страна. Двамата родители трябва да направят
опит за постигане на добра комуникация, като се избягват ретроспективни
коментари – на минали събития или решения. Актуалните им усилия трябва
да бъдат насочени към постигането на единен подход в отглеждането и
възпитанието на детето. Няма данни за наличие на психопатология при детето
и при родителите. Мисловният процес и поведението са изводими от
нормалпсихологична дейност.
В хода на производството са изслушани страните по реда на чл. 59, ал. 6
СК. Ищцата заявява, че детето трябва да е при нея, защото е свикнало с нея.
Необходимо е време да свикне с баща си. За съжаление, той липсвал в
определен момент от живота й. Смята, че се полагат всякакви грижи за
детето. Категорично заявява, че държи да има контакт между баща и дъщеря
в определен от съда режим. Смята, че общото й състояние, което видели
експертните лица, не позволяват тя да бъде дадена на грижите на бащата,
защото това ще повлияе на нейната психика. Детето не спи през нощта.
Заспива към 06.00 – 07.00 часа сутринта до към 16.00 часа, като се буди с
плач. Това е след проведените три самостоятелни срещи. По – добре детето да
бъде отглеждано от нея, като по никакъв начин няма да бъдат отказвани
срещи на бащата, както до сега.
Ответникът заявява, че срещите с детето протичат зле заради майката,
9
тъй като тя не полагала никакви усилия. Имал три самостоятелни срещи с
детето, които протекли много добре. Детето нито е плакало, но това тогава
наистина било за сметка на майката, която положила усилия детето да бъде с
него. Последният път завел детето в Костенец, защото майката била против и
чрез липсата на столче в колата му го спирала. Категорично заявява, че тогава
не е сложил детето насила в колата. Срещата минала много добре. На
следващия път, когато трябвало да вземе детето, майката го поканила да влезе
до входната врата, като била гушнала детето, като била придружавана от
своите родители. Детето започнало да плаче от него и да не го иска. От тогава
до момента в Отдел „Закрила на детето“ майката не полага нмикакви усилия.
Криела детето от него и дори не му отговаряла по телефона и на адреса.
Последният път нямал отговор за една седмица. Счита се за достатъчно
отговорен да бъде нормален баща и да си гледа детето по подобаващ начин.
Тъй като майката не полага никакви усилия, смята, че тя няма родителски
капацитет и не може да приобщи детето към него, поради това иска, ако
може, детето да промени средата и родителските права да бъдат дадени на
него.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото
и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/
и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните правни изводи:
По отношение на иска по чл. 49, ал. 1 СК
Предявен е иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 СК за прекратяване
на брака като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се произнася по
въпроса за вината.
Установи се, че съпрузите са фактически разделени, като ответникът е
напуснал съпругата преди раждането на детето. Между тях възникнали
спорове относно местоживеенето на семейството, а впоследствие и относно
името на детето. Отношенията между съпрузите са силно влошени, липсва
комуникация между тях, изградена въз основа на уважение, доверие и
зачитане на насрещното личностно мнение. С оглед изложеното, съдът
намира, че в конкретния случай е налице дълбоко и непоправимо брачно
разстройство бракът съществува формално, същият не е в интерес на
съпрузите, обществено е неоправдан, поради което следва да бъде прекратен
на основание чл. 49, ал. 1 СК.
10
Между страните липсва спор относно упражняването на родителските
права върху роденото от брака дете. Съдът, като съобрази събраните
доказателства, възможностите за отглеждане на детето, условията, които
може да предостави всеки от родителите и като взе предвид преди всичко
интереса на малолетното дете, счита, че родителските права следва да се
упражняват от майката, при която и детето да живее.
Като съобрази събраните в хода на производството доказателства,
ниската възраст на детето Мартина, нерегулярните и кратки срещи на детето с
бащата и преди всичко неговия интерес, съдът счита, че на бащата следва да
бъде определен режим на лични отношения с детето, който да осигури и
гарантира присъствието на бащината фигура в живота на Мартина, но по
начин, който да не създава тревожност и неспокойство у детето, тъй като
същото е във възраст, в която се разстройва от непознати хора, в каквато
посока са показанията на св. Кирилова, а, видно от социалното проучване, в
интерес на Мартина е плавно да бъде въведена в настъпилата раздяла между
родителите и да преживее стреса от принудителното отделяне от майката.
Установи се, че детето не познава бащината фигура, като с оглед ниската му
възраст е необходим период на адаптация, който да се осъществява чрез
контакт между двамата родители без присъствие на значими за него
възрастни. Като съобрази изложеното, както и заявеното от вещите лица при
проведения разпит, съдът намира, че на бащата следва да бъде определен
режим на лични отношения с детето, както следва: първите три месеца
срещите да се осъществяват в Детски контактен център в гр. София, кв.
Хиподрума, ул. Юнак 24, ет. 4, офис 1, всяка първа и трета седмица от месеца
за времето от 10.00 часа до 13.00 часа в събота и от 10.00 часа до 13.00 часа в
неделя; след първите три месеца, следващите три месеца – всяка първа и
трета седмица от месеца за времето от 10.00 часа до 17.00 часа в събота и от
10.00 часа до 17.00 часа в неделя, в присъствието на майката, а по изключение
– в присъствието на определено от нея лице; след вторите три месеца,
следващите три месеца – всяка първа и трета седмица за времето от 10.00
часа до 17.00 часа в събота и от 10.00 часа до 17.00 часа в неделя, без
присъствието на майката; след третите три месеца – всяка първа и трета
седмица от месеца за времето от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, с
преспИ.е в дома на бащата; Коледни празници – първата календарна година
за времето от 10.00 часа до 17.00 часа на 24 декември, от 10.00 часа до 17.00
11
часа на 25 декември и от 10.00 часа до 17.00 часа на 26 декември, в
присъствието на майката, а по изключение – в присъствието на определено от
нея лице; всяка нечетна година за времето от 10.00 часа на 24 декември до
17.00 часа на 26 декември, с преспИ.е, без присъствието на майката;
Новогодишни празници – първата календарна година за времето от 10.00 часа
до 17.00 часа на 31 декември и от 10.00 часа до 17.00 часа на 01 януари, в
присъствието на майката, а по изключение – в присъствието на определено от
нея лице; всяка четна година за времето от 10.00 часа на 31 декември до 17.00
часа на 01 януари, с преспИ.е, без присъствие на майката; Великденски
празници – всяка нечетна година за времето от 10.00 часа на Разпети петък до
17.00 часа в понеделник след Великден /Светли понеделник/, с преспИ.е; през
лятото – първата календарна година – 10 /десет/ дни през лятото по време,
несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката; втората календарна
година – 20 /двадесет/ дни през лятото по време, несъвпадащо с платения
годишен отпуск на майката; от третата календарна година занапред – един
месец през лятото по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на
майката. При осъществяване на режима на лични отношения бащата следва да
взема и връща детето от и в дома на майката.
Ищцата е предявила иск за издръжка на малолетното дете в размер на
250.00 лева, считано от подаването на исковата молба. Отвртникът признава
иска за размера от 200.00 лева, като оспорва същия за разликата над 200.00
лева до пълния предявен размер от 250.00 лева. Установи се, че ответникът
работи по трудово правоотношение, като получава среден месечен брутен
доход в размер на 773.88 лева. Няма данни да е с влошено здравословно
състояние, както и не заплаща издръжка на друго непълнолетно дете. Като
съобрази изложеното, както и възрастта на детето и неговите потребности,
съдът счита, че във възможностите на ответника е да заплаща на малолетното
си дете месечна издръжка в размер на 250.00 лева, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда.
Претенция за предоставяне ползването на семейното жилище не е
направена от никоя от страните. Установи се, че последните не са живяли
заедно с детето в едно жилище, като фактическата раздяла на съпрузите е
настъпила преди раждането на детето. Всеки от тях живее в различно
жилище, като не притежават съвместно обитавано такова по смисъла на СК.
Предвид това, съдът не дължи произнасяне относно ползването на семейното
12
жилище, тъй като страните нямат такова по смисъла на закона.
Съгласно чл. 326 ГПК, с решението, с което се допуска разводът, съдът
разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за
в бъдеще. Ищцата е предявила иск след прекратяване на брака да носи
предбрачното си фамилно име Кирилова. В настоящия случай същата е
променила фамилното си име при сключване на брака от Кирилова на
Кирилова - К.а. След прекратяване на брака същата следва да носи
предбрачното си фамилно име - Кирилова.
Относно разноските за делото
Предвид липсата на искане за произнасяне по въпроса за вината,
разноските съгласно чл. 329, ал. 1 ГПК, остават за страните така, както са ги
направили. Окончателната държавна такса, дължима за развода, е в размер на
50.00 лева, съгласно чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, като на основание чл. 329, ал. 1 ГПК, следва
да бъде заплатена по равно от двете страни, т.е. по 25.00 лева. Ответникът
дължи на съда и 360.00 лева – държавна такса върху размера на присъдената в
полза на детето издръжка.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД ГРАЖДАНСКИЯ БРАК , сключен с Акт
за граждански брак № 0278 от 06.09.2020 г. на Столична община – район
Средец, на И. В. К., ЕГН **********, и Е. Ю. КИРИЛОВА - К.А, ЕГН
**********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН , на
основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 44, т. 3 СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо детето
от брака – Мартина И. К.а, ЕГН **********, на неговата майка Е. Ю.
Кирилова - К.а, ЕГН **********, при която то да живее, на основание чл. 59,
ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ на бащата И. В. К., ЕГН **********, режим на лични
отношения с детето Мартина И. К.а, ЕГН **********, както следва: първите
три месеца срещите да се осъществяват в Детски контактен център в гр.
София, кв. Хиподрума, ул. Юнак 24, ет. 4, офис 1, всяка първа и трета
13
седмица от месеца за времето от 10.00 часа до 13.00 часа в събота и от 10.00
часа до 13.00 часа в неделя; след първите три месеца, следващите три
месеца – всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10.00 часа до
17.00 часа в събота и от 10.00 часа до 17.00 часа в неделя, в присъствието на
майката, а по изключение – в присъствието на определено от нея лице; след
вторите три месеца, следващите три месеца – всяка първа и трета седмица
за времето от 10.00 часа до 17.00 часа в събота и от 10.00 часа до 17.00 часа в
неделя, без присъствието на майката; след третите три месеца – всяка първа
и трета седмица от месеца за времето от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в
неделя, с преспИ.е в дома на бащата; Коледни празници – първата календарна
година за времето от 10.00 часа до 17.00 часа на 24 декември, от 10.00 часа до
17.00 часа на 25 декември и от 10.00 часа до 17.00 часа на 26 декември, в
присъствието на майката, а по изключение – в присъствието на определено от
нея лице; всяка нечетна година за времето от 10.00 часа на 24 декември до
17.00 часа на 26 декември, с преспИ.е, без присъствието на майката;
Новогодишни празници – първата календарна година за времето от 10.00 часа
до 17.00 часа на 31 декември и от 10.00 часа до 17.00 часа на 01 януари, в
присъствието на майката, а по изключение – в присъствието на определено от
нея лице; всяка четна година за времето от 10.00 часа на 31 декември до 17.00
часа на 01 януари, с преспИ.е, без присъствие на майката; Великденски
празници – всяка нечетна година за времето от 10.00 часа на Разпети петък до
17.00 часа в понеделник след Великден /Светли понеделник/, с преспИ.е; през
лятото – първата календарна година – 10 /десет/ дни през лятото по време,
несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката; втората календарна
година – 20 /двадесет/ дни през лятото по време, несъвпадащо с платения
годишен отпуск на майката; от третата календарна година занапред – един
месец през лятото по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на
майката, като при осъществяване на режима на лични отношения бащата
следва да взема и връща детето от и в дома на майката, на основание чл. 59,
ал. 2 СК.
ОСЪЖДА И. В. К., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си
дете Мартина И. К.а, ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Е. Ю. Кирилова - К.а, ЕГН **********, месечна издръжка в
размер на 250.00 /двеста и петдесет/ лева, считано от подаване на исковата
молба /20.09.2021г./ до настъпване на законово основание за нейното
14
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска до окончателното й изплащане, на основание чл. 59, ал. 2, пр.
последно СК.
СЕМЕЙНО ЖИЛИЩЕ – съпрузите нямат семейно жилище по
смисъла на СК.
ФАМИЛНО ИМЕ – след прекратяване на брака съпругата Е. Ю.
Кирилова - К.а, ЕГН ********** ще носи предбрачното си фамилно име –
КИРИЛОВА.
ОСЪЖДА Е. Ю. Кирилова - К.а, ЕГН **********, да заплати по сметка
на Софийския районен съд сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева – държавна
такса при решаване на делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1
ГПК.
ОСЪЖДА И. В. К., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийския районен съд сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева – държавна
такса при решаване на делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1
ГПК и сумата от 360.00 /триста и шестдесет/ лева – държавна такса върху
издръжката на детето, на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15