РЕШЕНИЕ
№ 1222
гр. Пловдив, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря П. Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20225300501426 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от П. К. Т., ЕГН **********, с адрес:
гр. *************, чрез адв.Н. П., против Решение № 453/11.02.2022г.,
постановено по гр.д.№ 10173/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXII
гр.с., с което е признато за установено, че дължи на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин,
представлявано от Т. Я. К., сумата в размер на 1 500 лв. – главница, 233,60
лв. – договорна лихва за периода от 31.01.2020 г. до 28.08.2020 г., дължими
от ответника и платени от „Файненшъл България“ ЕООД на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД по силата на договора за предоставяне на поръчителство №
3725978 от 30.12.2019 г., във връзка с договор за кредит № 3725978 от
30.12.2019 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, които вземания са
прехвърлени от „Файненшъл България“ ЕООД на „Агенция за контрол на
1
просрочени задължения“ ЕAД с подписване на Приложение № 1 от
01.09.2020 г. към Договор за продажба на вземания /цесия/ от 02.03.2020 г.,
както и 91,70 лв. - обезщетение за забава за периода от 01.02.2020 г. до
19.02.2021 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на
постъпване на заявлението в съда – 15.03.2021 г. до окончателното изплащане
на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 4616/2021 г. по описа на ПРС, както и е осъдена на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК да заплати сумата в размер на 223,49 лв. – разноски в
исковото производство и сумата в размер на 64,89 лв. – разноски по ч.гр.д. №
4616/2021 г. на ПРС. Моли да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно
и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените
искове.
Въззиваемата страна „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, чрез юрк. Х. А., депозира писмен отговор, че жалбата е
неоснователна изцяло.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., констатира, че
въззивната жалба е допустима, подадена е от надлежна страна по делото в
законния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване
съдебно решение и прие за установено следното:
Пред Районен съд - Пловдив от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД против П. К. Т. е заведена искова молба по
чл.422 от ГПК, с която посочва, че между ответника, в качеството на
кредитополучател, и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен на Договор за
кредит № 3725978 от 30.12.2019 г., обезпечен с договор за поръчителство от
същата дата, сключен между длъжника и „Файненшъл България“ ЕООД, по
силата на който заявителят се задължава да отговаря солидарно с
кредитополучателя за всичките задължения по договора за кредит, за което
последният дължи възнаграждение на поръчителя. Длъжникът се е задължил
да върне предоставената сума, заедно с уговорена договорна лихва, съгласно
погасителен план към договор за кредит, вземанията по който са изискуеми,
поради настъпил краен падеж. Поради неплащане на дължими суми по
договора за кредит в срок, 1 на основание клауза от договор за
поръчителство, „Файненшъл България“ ЕООД, в качеството си на поръчител,
и след отправена покана до него, е уведомил длъжника, че ще изпълни вместо
2
него задължението му към „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Поръчителят е
заплатил на „Изи Асет Мениджмънт“ АД задълженията на длъжника по
договора за кредит и по силата на договора за поръчителство има право да ги
търси от длъжника. В договора за поръчителство е предвидено
възнагарждение за поръчителя. Вземанията на „Файненшъл България“ ЕООД
към длъжника са прехвърлени на "Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД , за което длъжникът бил уведомен. Поради липса на
доброволно плащане от длъжника, въпреки поканата за това, „Файненшъл
България“ ЕООД заплатило на „Изи Асет Мениджмънт“ АД гореописаните
суми за главница, договорна лихва.
За посочените вземания, ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 4616/2021 г. по описа на ПдРС, срещу която
длъжникът подал възражение в срок, което поражда интереса от предявяване
на исковете.
Ответницата П. К. Т. е депозирала Писмен отговор в срока по
чл.131 от ГПК, с който се оспорват исковете. Излагат се твърдения, че
ответникът не е получавал пари от „Изи Асет Мениджмънт“ ЕАД по
посочения договор за кредит. Поддържа се, че цесията не е съобщена на
ответника, поради което той не дължи на ищеца претендираните суми. Счита,
че договора за цесия е нищожен, тъй като Файненшъл България не можел да
прехвърля вземания. Иска отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Районният съд, за да уважи предявените искове, излага основни
съображения, че с Определение от 12.11.2021 г. като безспорно, че между
ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е прието за безспорно, че е сключен
договор за паричен заем № 3725978 от 30.12.2019 г., обезпечен с договор за
поръчителство от същата дата, сключен между длъжника и „Файненшъл
България“ ЕООД, по силата на който заявителят се задължава да отговаря
солидарно с кредитополучателя за всичките задължения по договора за
кредит. Не се оспорва съдържанието на договора за кредит и договора за
поръчителство.
С протоколно определение от 12.01.2022 г. като безспорно между
страните е отделено, че по договор за паричен заем № 3725978 от 30.12.2019
г. са останали непогасени следните суми 1500 лева – главница, 233,60 лв. –
договорна лихва и 91,70 лева – обезщетение за забава, както и че тези суми са
3
заплатени от „Файненшъл България“ ЕООД на „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
От представения по делото договор за паричен заем № 3725978 от 30.12.2019
г. е видно, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството на
кредитодател и ответника, като заемател е възникнало заемно
правоотношение, по силата на което кредиторът е предоставил заемна сума в
размер на 1 500 лв., която сума, съгласно чл.3, ал.1 и ал.2 от договора
ответникът удостоверява, че е получил с подписването на договора чрез
прихващане на друго задължение по договор за кредит в размер на 1130,66
лева, а остатъка до пълния размер от 1500 лв. е получил в брой, за което
договорът служи за разписка.
В открито съдебно заседание от 12.01.2022 г., ответникът, чрез
процесуалния си представител изрично заяви, че не оспорва договора за
кредит, както и посочената клауза. В чл.4 от договора за кредит е предвидено
задължение за ответника да осигури обезпечение по договора за кредит, една
от които възможности е чрез сключване на договор за поръчителство с
посочено от заемодателя юридическо лице. В тази връзка и в изпълнение на
чл.4 от договора за кредит е сключен договор за поръчителство от 30.12.2019
г. между ответника и „Файненшъл България“ ЕООД, съгласно който
последният, като поръчител, се съгласява да отговаря за задълженията на П.
К. Т. по договора за кредит, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, за което
за поръчителя е уговорено възнаграждение. Не се спори, че между
„Файненшъл България“ ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен
договор за поръчителство, съгласно който „Файненшъл България“ ЕООД се е
задължил да отговаря за вземанията по договора за кредит срещу П. К. Т.
От ответника не са изложени доводи, оспорващи валидността на
договора за кредит.
Наред с това след извършена от съда служебна проверка, досежно
това дали договора за кредит не противоречи на закона, съдържа
неравноправни клаузи или такива, които да противоречат на добрите нрави,
намира, че договорът е валидно сключен. Процесният договорът за заем е
сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с
необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната страна на
представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно
специалния 3 ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният
4
процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът,
общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на
кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на
плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна
вноска, представен е погасителен план към договора, инкорпориран в самия
договор, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита
/чл. 7 от договора/, право да получи погасителен план за извършени и
предстоящи плащания /чл. 7 от договора/. Предоставянето, респ.
получаването на предварителна информация е удостоверено в чл. 1, ал.1, т.1
от договора, което обстоятелство е признато от ответника с поставянето на
подпис на договора за паричен заем. Всяка страница от договора е подписана
от кредитополучателя. Липсват общи условия като отделно обективиран
документ, като същите се съдържат в договора. С оглед изложеното съдът
приема, че задълженията по договора за кредит за договорна лихва и
обезщетение за забава са валидно възникнали и се дължат от потребителя,
респективно от поръчителя. Действително както е приел и заповедният съд,
договор за предоставяне на поръчителство, сключен между ответника и
„Файненшъл България“ ЕООД е недействителен и съдържа неравноправна
клауза за възнаграждение. При извършена служебна справка в Търговския
регистър по партидата на ответника се установява, че едноличен собственик
на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е
процесната. С оглед това обстоятелство Районният съд е приел, че със
сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ГПК, като в договора за поръчителство се
уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като
печалба на „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на
договора за кредит, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, доколкото
плащайки задължението на потребителя в полза на „Изи Асет Мениджмънт“
АД кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на
договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора
за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено
по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на
чл.19, ал.4 ГПК, което от своя страна води до недействителност на договора
5
за поръчителство. Недействителността на договора за поръчителство не влече
след себе си отпадане на задължението на „Файненшъл България“ ЕООД да
заплати при поискване от „Изи Асет Мениджмънт“ АД заплащане на
дължимите от П. К. Т. вземания по договора за кредит, доколкото двете
дружества са обвързани от сключен между тях договор за поръчителство, а
единствено отпадане на задължението на ответника да заплати
възнаграждение за поръчителя. Поръчителят има правен интерес да изпълни,
защото ако е възникнало задължение за обезпечаване на кредита, той е
солидарно отговорен с длъжника, съгласно чл. 141, ал. 1 от ЗЗД, тоест
имуществените му права са застрашени от бездействието на последния да
изпълни на падежа. Ищцовото дружество встъпва в правата на кредитора, за
вземанията по договора за кредит, съгласно чл.74 от ЗЗД. Ответникът не е
оспорил, а е признал изрично, което е отделено като безспорно от съда, че по
договора за кредит са останали неплатени търсените суми и че същите са
заплатени от „Файненшъл България“ ЕООД на „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
От представения по делото Рамков договор за прехвърляне на вземания от
02.03.2020 г. и приложение № 1 към него вземанията по процесния договор
срещу ответника са цедирани на "Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД. В приложение № 1 е индивидуализирано вземането, което
се прехвърля по основание, размер и кой е задълженото лице. В договора за
цесия е посочено, че приложение № 1 от договора е неразделна част от него
/пар.2, т.2.1 от договора/. Договорът за цесия е подписан на всяка страница от
продавача и купувача. Приложение № 1 е подписано с квалифициран
електронен подпис и от двете страни и отговаря на изискванията за
електронен документ. Ответникът не е оспорил прехвърлянето на вземането,
както и че приложението не е представено в цялост, за да дава указания съда
на ищеца да представи същите в пълнота, като в случая е безпредметно при
липса на оспорване да се прилагат всички 45 листа от Приложението, което
не е правено от ищеца с оглед защита на личните данни на останалите лица,
фигуриращи в приложението. Представено е пълномощно от цедента, с което
се упълномощава цесионерът да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник Към
приложенията на исковата молба е представено уведомително писмо от за
прехвърляне на вземането по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от цесионера до
6
длъжника. Уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Представено е и
потвърждение от цедента за прехвърляне на вземанията на цесионера .
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн.
чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни
норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в
тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Първото основно възражение на жалбоподателя се отнася до това,
от съдържанието на издадената заповед за изпълнение по ч.гр. дело №
4616/2021 г. ПРС заявлението е отхвърлено в частта, касаеща
поръчителството от страна на „Файненшъл България" ЕООД като
неравноправна клауза с оглед ЗПК и конкретно заповедният съд е отхвърлил
претенцията за възнаграждението на поръчителя, което се претендира от
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД в размер на 1 362,40
лв. Заповедта за изпълнение е влязла в сила в отхвърлителната си част.
Ищцовото дружество в обстоятелствената част на исковата си молба отново
основава претенцията си на недействителния Договор за предоставяне на
поръчителство № 3725978, който въпрос касае допустимостта на иск. Налице
е противоречие между издадената заповед за изпълнение и изложеното в
обстоятелствената част на настоящата искова молба, имайки предвид, че
отново се излагат твърдения от страна на ищеца по отношение на
поръчителството по кредита, което е отхвърлено в заповедното производство
като неравноправна клауза с оглед Закона за потребителския кредит.
В процесното решение съдът е казал, че в открито съдебно
заседание от 12.01.2022 г. ответникът, чрез процесуалния си представител
изрично е заявил, че не оспорва договора за кредит, както и посочената
клауза. В съдебно заседание процесуалния представител е заявил, че не
оспорва кредита от гледна точна на това, че не оспорва подписите положени
7
от заемополучателя в този договор за кредит. Но изрично е оспорил още с
отговора самото поръчителство, на което се основава и претенцията на ищеца,
както и изрично ответникът е заявил в отговора си на исковата молба, че не е
получавал паричната сума по кредита.
Жалбоподателката поддържа, че не дължи никакви парични суми
по Договор за паричен заем № 3725978, тъй като не съм получавала реално
пари от Изи Асет Мениджмънт АД. Не е прехвърлено вземането от
Файненшъл България ЕООД на Агенция за контрол на просрочени
задължения ЕООД през 2020 г. и не съм уведомявана за тази извършена
цесия. Освен това уведомлението за извършена цесия би следвало да е от
първоначалния кредитор Изи асет Мениджмънт АД съгласно чл. 99, ал. 3 от
ЗЗД. Счита, че не е уведомена законосъобразно за извършена цесия.
На следващо място, възразява, че Районният съд неправилно е
достигнал до изводите относно недействителността на договора за
поръчителство. Недействителността на поръчителството влече и
недействителност на извършената цесия между дружеството поръчител и
ищцовото дружество. От друга страна договорът за кредит е сключен при
следните условия, които не са доказани от ищеца, а именно в чл. 3 от
Договора за паричен заем от 30.12.2019 г. е казано, че страните се съгласяват
да се рефинансира текущия заем на заемателя, като същият заявява, че желае
да погаси изцяло задълженията си, възникнали по повод на договор за
паричен заем в размер на 1130,66 лева и страните в ал. 2 правят изрично
изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, а именно от
заемната сума по този договор, заемодателят прихваща задължението на
заемателя, посочено в предходната алинея. След извършеното прихващане
задължението на заемателя се погасява изцяло, а заемодателят изплаща на
заемателя остатъка от заемната сума по този договор. Колко е този остатък,
който заемодателят е заплатил на заемателя въобще не е доказано от ищеца
пред първоинстанционния съд.
Също така Приложение № 1 от 01.09.2020 г. към Рамковия договор за цесия
между Файненшъл България ЕООД и АКПЗ ЕООД е без положени подписи
на мястото на продавач и купувач, не се чете чие задължение се прехвърля, а
на последната страница се четат имена с текст за електронен подпис, но не е
изпълнен целия фактически състав относно документ подписан с електронен
8
подпис с оглед императивните изисквания на Закона за електронния подпис.
Въззивната инстанция намира, че възраженията следва да се
оставят без уважение. Видно е от приложеното ч.гр.д.№ 4616/2021г. по описа
на ПРС- I бр.с., издадена е Заповед № 2918/22.03.2021г., с която се отхвърля
заявлението в частта му, с която е направено искане за присъждане на
1 662,40 лв. – възнаграждение по гаранционна сделка. Със заведената искова
молба по чл.422 от ГПК са претендирани само сумите, по отношение на които
е уважено заявлението, тоест не е налице несъответствие между заповедта по
чл.410 от ГПК и произнасянето от исковия съд по чл.422 от ГПК. На
следващо място, без уважение следва да се остави оплакването, че заемателят
не е получил реално процесната сума по договора. По силата на чл.3 ал.1 и
ал.2 от Договора за паричен заем от 30.12.2019г. страните са се съгласили да
се рефинансира текущия заем на заемателя, като същият заявява, че желае да
погаси изцяло задълженията, възникнали по повод на Договор за паричен
заем № 3576650, в размер на 1 130,66 лв. Страните правят изрично изявление
за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като заемодателя
прихваща задължението на заемателя. След извършеното прихващане
заемодателят изплаща на заемателя остатъка от заемната сума по договор.
Неоснователно е и възражението, че договорът за поръчителство е
недействителен. По отношението на цесията, ответницата не е оспорила пред
Районния съд прехвърлянето на вземането.
Обжалваното решение се явява законосъобразно и подлежи на
потвърждаване.
Разноски.
Съобразно правния резултат жалбоподателката ще бъде осъдена
да заплати на въззиваемото дружество сумата 150 лв. за юрисконсултско
възнаграждeние.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 453/11.02.2022г., постановено по гр.д.
№ 10173/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXII гр.с.
9
Осъжда П. К. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ************, да
заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, сумата
150 лв. за юрисконсултско възнаграждение по възз.гр.д.№ 1426/2022г. по
описа на Окръжен съд – Пловдив, V гр.с.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10