Р Е Ш Е Н И Е
№ 261100/29.03.2021
г., гр. Варна
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в
открито съдебно заседание, проведено на дванадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ФИЛИП РАДИНОВ
при участието на секретаря Станислава Стоянова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело №
11689 по описа за
2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен от М.М.К. срещу З. „Л.И.”
АД, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100 лева –
частичен иск от общо 3326 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди
причинени от застрахования по застраховка „Гражданска отговорност” при
ответника, собственик на лек автомобил марка „Фиат” с ДКН **, върху лек
автомобил марка „Ситроен” модел „Ксантия ДКН **,
собственост на ищеца, изразяващи се в увреждане на капак преден, калник преден
ляв, фар ляв, мигач преден ляв, фар десен, мигач преден десен, калник преден
десен, решетка декоративна, облицовка предна броня, дифузьор
радиатор, перки два броя комплект, рамка радиатор, радиатор
АС, радиатор охладителна течност, интеркулер, корпус
филтър въздушен, рог преден ляв, основа ляв фар, основа преден калник лява,
конзола рог преден ляв, конзола рог преден десен и греда под радиатори,
настъпили вследствие от реализирано на 09.02.2020 г. в гр. Варна, бул. „Трети
Март” ПТП – насрещно движещият се лек автомобил марка „Фиат” с ДКН ** навлязъл в
насрещното платно и блъснал лекия автомобил на ищеца, ведно със законна лихва
от датата на увреждането - 18.09.2020 г. до окончателно изплащане на
задължението, на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ.
Твърди
се, че по повод процесното събитие са уведомени
контролните органи и за случая е съставен протокол за ПТП. За събитието е
уведомен и ответника, които е извършил опис на увредените детайли. Посочва се,
че на 24.02.2020 г. ищецът е уведомен, че е налице тотална щета и за да му бъде
изплатено обезщетение следва да представи документ за прекратяване на
регистрацията на мотоциклета. Сочи се, че на 05.03.2020 г. регистрацията е
прекратена и ответникът е уведомен. Поддържа се, че действителната стойност на
автомобила на ищеца е в размер от 4000 лева, а ответникът е заплатил само 674
лева.
Направено е искане за уважаване на
предявените искове.
Претендира се присъждането на
съдебно – деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.
В
законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор
на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на
предявения иск. Твърди се, че ответникът е заплатил застрахователно обезщетение
в размер от 674,63 лева за уврежданията по автомобила на ищеца, изчислено по
приложимата към случая методика на застрахователя. Предвид това се поддържа, че
застрахователното обезщетение е изплатено в пълен размер, а исковата претенция,
като несъобразена с овехтяването на автомобила, средните пазарни цени за ремонт
и с действащата методика за оценка на щетите, се явява неоснователна.
Направено
е искане за отхвърляне на предявения иск, а в условията на евентуалност – за
намаляване на исковата претенция.
Претендира се присъждането на
съдебно – деловодни разноски.
В
съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът подържа иска. Допуснато
е изменение на иска, чрез неговото увеличаване на 1425,37 лева – частичен иск
от 3326 лева.
В
съдебното заседание е докладвано постъпило на 10.03.2021 г. становище от ответника, в което същия е
заявил, че поддържа отговора на исковата молба.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Страните
не спорят, че лек автомобил марка „Фиат” с ДКН ** е
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ с период на
застрахователно покритие, включващ настъпилото на 09.02.2020 г. застрахователно
събитие.
По
делото не е спорно, а и от представеното по делото свидетелство за регистрация
- част 1 е видно, че като собственик на лек автомобил марка „Ситроен” модел „Ксантия ДКН ** е вписан ищецът и че
регистрацията на автомобила е прекратена, считано от 05.03.2020 г.
От
представения по делото Констативен протокол за ПТП № 1721060/09.02.2020 г.,
съставен на място и подписан от полицейски орган на МВР се установява, че на
същата дата в гр. Варна, бул. „Трети Март” – „Фиат” с ДКН **,
поради несъобразена скорост блъска насрещно движещият се лек автомобил с рег. №
**, с
което му причинява деформация на предната част.
На 10.02.2020
г. от ответника е извършен опис на щетите (л. 5), а на 24.02.2020 г. на ищеца е
изпратено уведомление, че следва да прекрати регистрацията на мотоциклета, за
да му бъде изплатено застрахователно обезщетение (л. 7).
Страните
не спорят, че по заведената щета, в полза на ищеца е изплатено застрахователно
обезщетение в размер от 674,63 лева.
От
депозираното и неоспорено от страните заключение по възложена съдебно - автотехническа експертиза, на което съдът дава вяра като
пълно, обосновано и кореспондиращо с останалите събрани по делото
доказателствени материали се установява, че механизмът на ПТП е резултат от
пряк контакт между две превозни средства със сравнително голяма разлика в
скоростите и посока на удара по надлъжните им оси. Според
заключението, щетите отбелязани в описите на застрахователя по процесния автомобил се намират в причинно – следствена
връзка с настъпилото ПТП. Установява се, че общата стойност на процесните щети поотделно и като обща сума по средни
пазарни цени към датата на събитието, като при определянето и е използвана
цената предлагана в сервизи отговарящи на съвременните изисквания за качество,
а именно притежаващи сертификат за качество ISO
9001:2008, както и сервизи, които не притежават такъв сертификат е в размер от 9272,20
лева /с ДДС/. Установява се, че стойността на процесния
автомобил към датата на ПТП – 09.02.2020 г., е била 2100 лева.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 432 ал.
1 от КЗ.
В
тежест на ищеца е да установи наличието на валидно застрахователно
правоотношение между прекия причинител на вредата и застрахователя - ответник
към момента на увреждането, както и осъществяването на елементите от
фактическия състав на чл. 45 ал. 1 от ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние /причинено от водача на лек автомобил
марка „Фиат” с ДКН ** ПТП/ при твърдения в исковата молба механизъм на ПТП, от
което като непосредствена последица са настъпили твърдените имуществени вреди в
правната сфера на ищеца в заявените размери.
В
тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи
и правонамаляващи възражения.
Страните
по делото не спорят, а и се установи, че по отношение на лек автомобил марка „Фиат”
с ДКН ** е
съществувала действаща при ответника застраховка „Гражданска отговорност“ със
срок на застрахователно покритие, включващ датата на настъпилото
застрахователно събитие.
От
представения по делото констативен протокол за ПТП, който съдът цени като
официален удостоверителен документ и заключението по съдебно - автотехническата експертиза се установи, че на 09.02.2020
г. в гр. Варна, бул. „Трети Март” лек атомобил „Фиат”
с ДКН **,
поради несъобразена скорост блъска насрещно движещият се лек автомобил с рег. №
**, с
което му причинява деформация на предната част.
Въз
основа на представения опис на щетите, протокол за ПТП и заключението по
съдебно - автотехническата експертиза се установи, че
вследствие ПТП, на лек автомобил марка „Ситроен” модел „Ксантия
ДКН ** са
причинени увреждания на капак преден, калник преден ляв, фар ляв, мигач преден
ляв, фар десен, мигач преден десен, калник преден десен, решетка декоративна,
облицовка предна броня, дифузьор радиатор, перки два
броя комплект, рамка радиатор, радиатор АС, радиатор
охладителна течност, интеркулер, корпус филтър
въздушен, рог преден ляв, основа ляв фар, основа преден калник лява, конзола
рог преден ляв, конзола рог преден десен и греда под радиатори.
От
представения протокол за ПТП и заключението по съдебно - автотехническата
експертиза се установи, че посочените щети се намират в причинно - следствена
връзка с реализираното ПТП.
При
установено наличие на всички изискуеми от закона предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника, съдът приема, че предявената искова претенция е
установена по основание.
По
възражението на ответника, че застрахователното обезщетение следва да бъде
определено по методиката, утвърдена в Наредба № 24/08.03.2006 год. за
задължително застраховане, съдът намира, че в практитката
си ВКС /решение № 52/08.07.2010 год. на ВКС по т. д. № 652/2009 год., І т. о./
се е произнесъл в кои случаи се прилага Методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на МПС въведена с чл. 1 ал. 3 от Наредба №
24/08.03.2006 г. на Комисията за финансов надзор. Съпоставяйки разпоредбите на
чл. 2 и чл. 4 от Методиката със законово установеното правило, че обезщетението
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” обхваща действителната
стойност на причинената вреда /чл. 273 ал. 2 пр. 1 от КЗ /отм./, сега чл. 386
ал. 2 от КЗ/, чийто размер е ограничен до застрахователната сума по договора
/чл. 386 ал. 1 от КЗ/, ВКС е приел, че Методиката не дерогира
приложението на разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на
застрахователя. При съдебно предявена претенцията за заплащане на
застрахователно обезщетение, съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие – чл. 386, ал. 1 от КЗ. Тази разпоредба предвижда, че
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване
на застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава действителната
(при пълна увреда) или възстановителната (при
частична увреда) стойност на застрахованото
имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други. При изчисляване размера
на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като
последният е инкорпориран в самата действителна стойност /в този смисъл и
Решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 год., ІІ т. о., Решение
№ 79/02.07.2009г. на ВКС по т. д. № 156/2009г., I т. о., Решение № 6/02.02.2011г. на ВКС по т. д. № 293/2010г., I т. о. и др/. С оглед посоченото, възражението на ответника относно
приложимост на методиката при определяне на дължимото застрахователно
обезщетение е неоснователно.
От
депозираното по делото заключение по съдебно - автотехническата
експертиза се установи, че стойността на лек автомобил марка
„Ситроен” модел „Ксантия ДКН *** към
датата на ПТП възлиза на 2100 лева, а стойността за възстановяване на
автомобила – 9272,20 лева с ДДС. От посоченото е видно, че стойността на
разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната стойност
на автомобила, поради което съдът приема, че е налице „тотална щета“ по смисъла
на чл. 390 ал. 2 от КЗ. При наличие на „тотална щета“ дължимото застрахователно
обезщетение се определя по средни пазарни цени на погиналата вещ, а в
конкретния случай същата е в размер на 2100 лева.
С
оглед на горните мотиви, при наличие на всички положителни предпоставки и след
отчитане на извършеното преди процеса частично плащане от ответника,
предявеният пряк иск за изплащане на застрахователно обезщетение е основателен
и следва да бъде уважен в претендирания размер от 1425,37
лева.
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното
искане и представените доказателства, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените по делото разноски. С отговора ответникът е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесулания представител на ищеца, в случай, че то
надвишава минималните размери установени в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Като съобрази, че претендираното
адвокатско възнаграждение не надвишава минималния размер по чл. 7 ал. 2 т. 2 от
Наредбата, съдът приема, че последното следва да бъде присъдено в пълен размер.
С подаването на исковата молба, ищецът е заплатил държавна такса в размер от 50
лева, а впоследствие е доплатил държавна такса в размер 7,01 лева за
извършеното увеличение на иска и депозит за вещо лице в размер от 300 лева.
Следователно, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца се полагат
съдебно - деловодни разноски в размер от 752,01 лева, от които сумата от 57,01
лева – държавна такса, сумата от 300 лева – депозит за вещо лице и сумата от 395
лева /с вкл. ДДС/ – възнаграждение за един адвокат.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.”
АД, ЕИК ** със
седалище и адрес на управление *** да заплати на М.М.К., ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 1425,37 лева /хиляда четиристотин
двадесет и пет лева и тридесет и седем стотинки/ – частичен иск от общо 3326
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди причинени от
застрахования по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, собственик
на лек автомобил марка „Фиат” с ДКН **, върху лек автомобил
марка „Ситроен” модел „Ксантия ДКН **,
собственост на ищеца, изразяващи се в увреждане на капак преден, калник преден
ляв, фар ляв, мигач преден ляв, фар десен, мигач преден десен, калник преден
десен, решетка декоративна, облицовка предна броня, дифузьор
радиатор, перки два броя комплект, рамка радиатор, радиатор
АС, радиатор охладителна течност, интеркулер, корпус
филтър въздушен, рог преден ляв, основа ляв фар, основа преден калник лява,
конзола рог преден ляв, конзола рог преден десен и греда под радиатори,
настъпили вследствие от реализирано на 09.02.2020 г. в гр. Варна, бул. „Трети
Март” ПТП – насрещно движещият се лек автомобил марка „Фиат” с ДКН **
навлязъл в насрещното платно и блъснал лекия автомобил на ищеца, ведно със
законна лихва от датата на увреждането - 18.09.2020 г. до окончателно изплащане
на задължението, на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК ** със
седалище и адрес на управление ** да заплати на М.М.К., ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 752,01 лева /седемстотин
петдесет и два лева и една стотинка/, представляваща сторени по делото съдебно
– деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД :