Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 97
гр. Добрич, 02.05.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На първи април година
2019
В публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар Пепа Митева
разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева
въззивно гражданско дело
номер 50 по
описа за 2019 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна
жалба на С.Ю.А., чрез упълномощения адвокат, срещу решение №162/30.11.2018г. по
гр.д.№478/2018г. на Тервелския районен съд, с което
са отхвърлени предявените от въззивницата срещу К.И.О.
искове по чл.59 ал.9 от СК и по чл.127а от СК, и въззивницата
е осъдена за разноски в полза на другата страна.
В жалбата са
изложени доводи за необоснованост на съдебния акт и постановяването му при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Неправилно първоинстанционният съд не допуснал поисканото от въззивницата психиатрично изследване на ответника, разпитал
свидетелите, ангажирани от насрещните страни, в различни съдебни заседания, не
преценил правилно представените от въззивницата
писмени и гласни доказателства, дал вяра на свидетелите на другата страна.
Съдът пропуснал да изслуша родителите и необосновано отказал да изслуша детето.
В резултат на тези нарушения първоинстанционният съд
формирал неправилен краен извод, който бил в противоречие дори със задължителна
съдебна практика, според която родителските права спрямо дете, което е момиче,
трябва да се упражняват от майката. Освен това в случая майката била и
по-пригодният родител, като живеела и работела в Германия и условията при нея
за отглеждане на детето били по-добри. Настоява се за отмяна на решението на
районния съд и за удовлетворяване исковете на въззивницата.
Жалбата
е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемият К.И.О. оспорва жалбата и настоява за потвърждаване
на решението.
Съдът
обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
С.Ю.А. е предявила срещу К.И.О. спор по чл.59 ал.9
във вр. с чл.127 ал.2 от СК за промяна на мерките за
упражняване на родителските права по отношение детето на страните ***К.И.. Иска
се родителските права, които сега се упражняват от бащата, да бъдат
предоставени за упражняване на майката със съответните на това последици касателно местоживеенето на детето, което да бъде определено
при майката, определяне на режим на лични отношения на детето с бащата и
задължението на последния за издръжка на детето. Иска се и на осн.чл.127а ал.3 от СК разрешение за издаване на документ
за самоличност и за задгранично пътуване на детето, придружено само от майката
и без съгласието на бащата.
Страните
по делото С.Ю.А. и К.И.О. не са били съпрузи. Двамата заживяли
на съпружески начала през 2007г. Тогава С.Ю.А. е била на четиринадесет години,
а К.И.О. на двадесет и една години. На 25.06.2010г. се родило детето им ***К.И..
Тримата живели при родителите на мъжа в с.***, общ.Тервел. През 2013г. страните
по делото се разделили. С решение №11/04.03.2014г. по гр.д.№371/2013г. на Тервелския районен съд упражняването на родителските права
по отношение на ***е предоставено на майката, която се установила с детето в
дома на своите родители в с.Балик, общ.Тервел. През есента на 2015г. по
инициатива на майката бащата фактически поел грижите за детето, което заживяло
с него в дома на неговите родители. С решение от 17.02.2016г. по
гр.д.№12/2016г. на Тервелския районен съд е утвърдено
споразумение между родителите на ***, с което мерките относно родителските
права са променени, като тяхното упражняване е предоставено на бащата със
съответните на това последици относно местоживеенето на детето, личните
отношения с майката и нейното задължение за издръжка.
Спорът
по чл.59 ал.9 във вр. с чл.127 ал.2 от СК е обоснован с твърдение за влошаване положението
на детето при бащата и възможност за неговото подобряване, ако родителските
права се упражняват от майката. Когато се съгласила родителските права да се
предоставят на бащата, майката била в затруднена финансово, безработна и
знаела, че при бащата детето ще е добре, тъй като за него преимуществено щели
да се грижат бабата и дядото по бащина линия, които били и материално добре.
Сега това се променило. Бабата не можела повече да се справя, тъй като здравословното
й състояние било сериозно влошено. Същевременно майката се устроила в Германия,
имала добра работа и доходи. Вече можела да осигури необходимото за детето. То
щяло да има повече възможности и перспективи за развитие при нея. Като майка, тя
била по-пригодна да се грижи за детето, което е момиче.
В
отговор К.И.О. е възразил, че при него ***е добре и не е в нейн
интерес мерките за родителските права да се променят през няколко години без
основателна причина. Когато предложила той да поеме грижите за ***, майката се
обосновала с конфликт с баща си и невъзможност да останат с детето в неговия
дом, а не с финансови затруднения. Всъщност, според ответника, майката не
искала да се грижи за детето.
Установява
се от събраните по делото гласни доказателства, че детето ***е добре обгрижено от бащата, подпомаган от неговите родители, с
които живеят заедно. Съответно на възрастта му, задоволени са всичките му нужди
от храна, облекло, хигиена, учебни пособия, играчки. Детето е спокойно,
контактно и възпитано, с много добри постижения в училище.
Майката
от началото на 2016г. се е устроила в гр.***, Германия. Представени са писмени
и гласни доказателства, от които се установява, че работи и има доходи,
достатъчни за задоволяване нейните и на детето нужди. Живее на квартира при
добри битови условия. Има приятел, с когото живее на семейни начала.
От
гласните доказателства и изслушването на родителите по чл.59 ал.6 от СК се
установява, че те и двамата обичат детето и са загрижени за него. Но
съпоставката на родителските им качества, показва по-добра пригодност в тази
насока при майката.
По
делото са налице данни за конфликтност и агресивност при бащата, когато е раздразнен
и ядосан. Това се установява от показанията на свидетеля Ю.А. Садък, дядо по
майчина линия на детето и /косвено/ от показанията на свидетеля ***, който е
без родствена връзка със страните. Не е спорно и, че след заседание в първоинстанционния съд ответникът е проявил агресия спрямо
друг свидетел. Агресията е неоправдана реакция, независимо от причините за
нейната проява и не е добра характеристика за който и да било родител. Наистина
в случая няма данни бащата да е бил агресивен спрямо детето си, но склонността
му в тази насока не може да се игнорира. Защото конфликтните ситуации с
родителите са почти неизбежни при израстването на всяко дете, а дори и само
възможността да стане свидетел на такова поведение на родителя си не е от полза
за детето. При изслушването му от съда ответникът трудно се справя с говоримия
български език. Той не е етнически българин, но е млад човек, който живее и е завършил средно образование /така твърди/
в страната, чийто официален език не владее. Това внася съмнение в способността
му да стимулира и подпомогне развитието на детето си и неговата адекватна
социална адаптация в обществото извън тесния кръг на семейството и селото, в
което живеят. Макар да не го демонстрира явно, ответникът е негативно настроен
към майката, с очевидно неосъзнаване на нейното значение за детето. Така, той
не съдейства, а по-скоро затруднява контактите на майката и детето – обяснява,
че майката винаги може да се види с детето, но първо трябва да отиде и да се
обади на кмета. Има се предвид кметът на селото, който няма законово установена
функция в осъществяването на родителските отношения, а ответникът не посочи
каквато и да било смислена причина за изискването си.
Майката
е отговорен родител, загрижен за нуждите на детето в техния пълен аспект. Не
следва друг извод от факта, че по-рано тя се е съгласила родителските права да
се упражняват от бащата, чието твърдение за нежелание от нейна страна да се
грижи за детето не е доказано. Тя е станала родител в твърде ранна възраст;
твърде млада и без материални възможности е трябвало да се справя сама с
родителските отговорности. Преценката, че не е в състояние да отговори на
нуждите на детето, е показателна за загриженост и отговорност у майката за
неговите интереси. Обективно обстоятелствата, които са възпрепятствали майката
да е адекватна на нуждите на детето, понастоящем са отпаднали и тя има
възможности да осигури на детето необходимата фактическа грижа /храна, жилище,
облекло, играчки, ученически пособия и т.н./. При това положение за детето е
по-удачно да се отглежда от нея. Детето предстои да навлезе във възрастта на
пубертета, в която контактът с майката е от особено съществено значение за
момичето. Изслушването на майката в съдебно заседание показва, че същата е
социално по-приспособима, в състояние да стимулира и подпомогне развитието на
детето си в по-голяма степен, да му даде
повече възможности. Налице е силна връзка между детето и нея. Същевременно тя
осъзнава значението на другия родител за детето, необходимостта детето да
контактува с него и е готова да способства за това в максимална степен.
От
изложеното следва, че са налице предпоставки за промяна на мерките за
упражняване на родителските права по отношение на детето ***К.И.. Настъпили са
нови обстоятелства, които дават основание да се приеме, че положението детето
ще се подобри, като родителските права спрямо него се представят за упражняване
на майката С.Ю.А..
Като
е приел обратното, първоинстанционният съд е
постановил неправилно решение. То следва изцяло да се отмени и да се постанови
друго, с което въпросът за промяната на родителските права се разреши,
съобразно горепосоченото.
Съответно
на това местоживеенето на детето следва да се определи при майката, която
понастоящем живее в гр.**, Германия.
При
така определеното местоживеене на детето контактите му с бащата не биха могли
да се осъществяват регулярно и по няколко пъти в всеки месец. Същевременно
необходимо е да се осигури възможност детето и бащата да контактуват и да не
губят връзката помежду си. При тези обстоятелства и необходимости
времето за лични контакти на детето с бащата следва да се определи по-рядко в
годината, но за по продължителен период. В тази връзка удачно е предложеното от
майката в съдебно заседание детето да пребивава при бащата цялата лятна и
цялата зимна /Коледна и Новогодишна/ ваканция, като майката има задължението да
води детето при бащата.
Бащата
следва да бъде осъден да заплаща издръжка на детето си. Издръжката следва да се
определи в поискания от ищцата размер от 130 лева месечно. Той е под настоящия минимум
по чл.142 ал.2 от СК, но искът не е изменен, а е недопустимо да се присъди нещо
повече от поисканото. Издръжката следва да се присъди, считано от влизане на
решението в сила до настъпването на законна причина за нейното изменяване или прекратяване.
С
оглед предоставянето на родителските права за упражняване на майката и
определеното при нея в горепосоченото населено място местоживеене на детето,
последното трябва да разполага със задграничен паспорт и да може да пътува в
другата държава. Тъй като съгласие по чл.127а ал.1 от СК между родителите
липсва, разрешението следва да се даде от съда с настоящото решение. Касателно пътуването в чужбина на детето, придружено само
от майката и без съгласието на бащата, разрешението следва да бъде дадено само до
Германия, както и да бъде ограничено за период от пет години от влизане на
решението в сила.
Независимо
от изгодния за нея резултат от спора, на С.Ю.А. разноски по делото не се
присъждат, тъй като не са поискани. К.И.О. няма право на разноски, като следва
да бъде осъден да заплати държавни такси за първоинстанционното
и за въззивното производство за присъдената издръжка,
а именно 280.80 лева общо.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение №162/30.11.2018г. по гр.д.№478/2018г.
на Тервелския районен съд, като вместо него
постановява:
ИЗМЕНЯ установените със споразумение, утвърдено с
решение от 17.02.2016г. по гр.д.№12/2016г. на Тервелския
районен съд, мерки за упражняването на родителските
права по отношение на детето ***К.И. с ЕГН **********, като
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на детето ***К.И. с ЕГН **********
на майката С.Ю.А. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеенето на детето ***К.И. с ЕГН **********
при майката С.Ю.А. с ЕГН ********** в гр.**, ул.“**“№10, Германия.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения между детето ***К.И. с ЕГН ********** и бащата К.И.О.
с ЕГН **********, който да се осъществява в летните месеци, в които детето е в
лятна ученическа ваканция, както и през месеците декември и януари, когато
детето е в зимна /Коледна и Новогодишна/ ученическа ваканция. Режимът за лични
отношения следва да се осъществява при бащата през времетраенето на цялата
съответна ваканция, като за осъществяване на режима майката води и оставя
детето при бащата, а при приключване на режима - го прибира.
ОСЪЖДА
К.И.О. с ЕГН ********** ***, да заплаща на детето си ***К.И. с ЕГН **********, чрез неговата майка
и законен представител С.Ю.А. с ЕГН **********, издръжка в размер на 130 лева
месечно, считано от влизане на решението в сила до настъпването на законна
причина за нейното изменяване или прекратяване, ведно
със законната лихва за всяка закъсняла вноска.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата К.И.О. с ЕГН ********** ***, за издаване на задграничен паспорт на детето ***К.И.
с ЕГН ********** по молба на майката С.Ю.А. с ЕГН **********.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата К.И.О. с ЕГН ********** ***, детето ***К.И. с ЕГН ********** да напуска
пределите на страната и да пътува до Германия, придружавано от майката С.Ю.А. с
ЕГН **********, за период от пет години от влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА
К.И.О. с ЕГН ********** ***, да заплати държавна такса върху присъдената
издръжка общо за двете инстанции в размер на 280.80 лева.
Решението
подлежи на обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред ВКС в месечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.