Решение по дело №693/2024 на Административен съд - Бургас

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на А. И. Ч., чрез пълномощника си адвокат И. Ч. от АК Бургас, срещу решение № 185/12.03.2024г., постановено по АНД № 4835/2023г. на РС Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 22-0769-002027/12.09.2022г., издадено от Н. група при ОД на МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“. Конкретни отменителни основания не се сочат, като по същество касаторът не оспорва съставомерността на вмененото му нарушение. Изразява се несъгласие с изводите на съда за неприложимост на чл.28 от ЗАНН, като се посочва, че процесното нарушение не е такова по ЗДП, с оглед на което разпоредбата на чл.189з от ЗДП е неотносима. Акцентира се на обстоятелството, че нарушението било незабавно отстранено. Прави се искане за отмяна на решението на районния съд и съответно на обжалваното НП, с приложение на разпоредбата на чл.63, ал.4 от ЗАНН.

В срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по касация – началник-група при ОД на МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, не е подал отговор срещу касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът се представлява по пълномощие от адвокат И. Ч. от АК Бургад, който поддържа жалбата и направените с нея оспорвания.

Ответникът по касация не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура Бургас заема становище за неоснователност на касационната жалба и за потвърждаване на обжалваното решение.

Съдът, след като обсъди наведените в касационна жалба отменителни основания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирано за това лице по чл.210, ал.1 от АПК – страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК, приложими по силата на чл.63в от ЗАНН, следователно жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Обхватът на касационната проверка е очертан в чл.218 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, според който съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

С обжалваното решение състав на РС Бургас потвърдил НП № 22-0769-002027/12.09.2022г., издадено от Н. група при ОД на МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което на А. И. Ч. за нарушение и на основание чл.638, ал.3 от КЗ е наложено административно наказание глоба в размер на 400.00 лева, затова че на 30.06.2022г. в 01:50 часа в [населено място], пл. „Царица Йоана“ до магазин „Компютер маркет“ посока [улица], е установен да управлява МПС [Марка], с рег. № [рег. номер], собственост на И. Ч., което е регистрирано в Република България и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

След извършване на проверка на законосъобразността на НП районният съд е формирал извод за неоснователност на разглежданата от него жалба. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Материалният закон бил правилно приложен, тъй като в хода на съдебното следствие се установило, че жалбоподателят бил извършил нарушението, за което бил санкциониран. Отхвърлил е довода за приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, тъй като с разпоредбата на чл. 189з ЗДП законодателят изрично е въвел забрана за квалифициране на нарушенията по ЗДвП като маловажни.

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила и съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен материал. Решаващият състав е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения. Н. базата на събраните в производството по делото доказателства, съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е изградил правилни правни изводи досежно съставомерността и авторството на процесното нарушение, както и по отношение на протеклото административнонаказателно производство. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за проведеното съдебно заседание е съставен протокол.

Така постановеното решение е правилно като краен резултат, а касационната жалба с оплакванията, така както са формулирани в нея, е неоснователна.

Настоящият съдебен състав възприема като вярна установената от районния съд фактическа обстановка. Проверяваното решение е правилно и при неговото постановяване не е допуснато нарушение на материалния закон. Решаващият краен извод на въззивния съд за липса на основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН е правилен и се споделя от касационната инстанция, но по мотиви различни от изложените.

Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за нарушение и на основание чл.638, ал.3 от КЗ, съгласно която разпоредба лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.

По делото не е спорно, че касаторът е извършил вмененото му с НП нарушение. Възраженията са свързани единствено с приложението на чл.28 от ЗАНН.

За да бъде квалифицирано едно административно нарушение като маловажно и да не бъде санкционирано, е необходимо, съгласно §1, т.4 от ДР на ЗАНН, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

Неправилно РС се позовавал на разпоредбата на чл. 189з от ЗДП, която действително изключва приложението на чл.28 и чл.58 г от ЗАНН, но само по отношение на нарушенията по ЗДП. В конкретния случай касаторът е санкциониран за нарушение по КЗ и макар нарушението да е свързано с управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, то същото е уредено в Кодекса за застраховане, а не в ЗДП. Независимо от това, не са налице обстоятелства, които да водят до извод, че извършеното разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Нарушението е формално по своя характер, като целта на санкционирането му е да не се допуска управлението на МПС без задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Евентуалното последващо сключване на такава застраховка не освобождава касатора от административнонаказателна отговорност, като този факт не би могъл да обуслови приложението на чл. 28 от ЗАНН. Краткото време, през което касаторът е управлявал МПС без сключена застраховка "Гражданска отговорност" е смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство, обуславящо определяне на наказание в минимален размер, както правилно е подходил административнонаказващият орган.

Съдът извърши дължимата проверка и установи, че в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати някакви съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице и които да са основания за отмяна на това основание.

В обобщение, районният съд е постановил съдебно решение, което не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му, и като правилно като краен резултат, следва да бъде потвърдено.

Ответникът по касационната жалба не е заявил претенция за разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

Ръководен от гореизложените съображения, А. съд Бургас, ХV-ти тричленен състав

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 185/12.03.2024г., постановено по АНД № 4835/2023г. по описа на Районен съд Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.