Решение по дело №5666/2017 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.ВРАЦА,23.07.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд,VІІІ граждански състав,в публичното съдебно заседание на 19.07.2018 г.,в състав:

 

Районен съдия : ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

при секретаря Мария Богданова,като разгледа докладваното от съдията гр. дело №5666 по описа за 2017 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Делото е образувано по предявен на 15.12.2017 г. от ”Водоснабдяване и канализация”ООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Враца ул.”А. Стамболийски”№2,против Н.Б.Ц. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК.

Ищецът твърди,че ответникът бил негов абонат и потребител на вода и други услуги,за жилището на адреса. За потреблението през периода 11.09.2013 г.-09.09.2016 г. били издадени фактури за 144.20 лв. главница и 24.74 лв. лихва за периода 11.10.2013 г.-20.06.2017 г..Поради неплащането на сумите по фактурите била изготвена и покана за доброволно изпълнение,но ответникът не бил открит на адреса.Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до ВРС,ищецът бил поискал издаване на заповед за задълженията/доколкото заповедта била връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК/,като по образуваното ч.гр. дело №3058/2017 г. му било указано да предяви иск,което определяло интереса му да иска установяване със съдебен акт на вземанията.

Иска да бъде признато за установено по отношение на ответницата,че му дължи сумите по заповедта за изпълнение : 144.20 лв.-главница,представляваща неплатени ВиК услуги за периода 11.09.2013 г.-09.09.2016 г.;24.74 лв.-мораторна лихва за периода 11.10.2013 г.-20.06.2017 г.; законната лихва върху главницата,считано от 06.07.2017 г. до изплащане на вземането.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,от назначения на основание чл.47 от ГПК особен представител на ответницата адв.Б.Н. *** е постъпил отговор,с който оспорва иска,като неоснователен.Ищецът не бил доказал,че ответникът живеел на адреса,че бил абонат и че бил потребил. Поканата не била връчена,следователно ответникът не бил и в забава. Представените справка-извлечение и счетоводна справка били частни свидетелстващи документи,удостоверяващи изгодни за съставилия ги ищец факти,поради което нямали доказателствена стойност.В представеното извлечение от партидна книга/карнет/ не било отбелязано от кого са положени подписите за ”абонат”.Позовава се и на изтекла 3 г. погасителна давност за задълженията за периода 11.09.2013 г.-11.09.2014 г..

Съдебният състав,предвид наведените от страните доводи и съгласно събраните по делото допустими, относими и необходими доказателства,приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 06.07.2017 г. ищецът е депозирал във ВРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника за : 144.20 лв.-главница,представляваща неплатени ВиК услуги за периода 11.09.2013 г.-09.09.2016 г.;24.74 лв.-мораторна лихва за периода 11.10.2013 г.-20.06.2017 г.;законната лихва върху главницата,считано от 06.07.2017 г. до изплащане на вземането;разноските по делото-25 лв. държавна такса.

Исканата заповед/№2143/ е била издадена на 07.07.2017 г..Заповедта е била връчена на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.Ищецът е бил уведомен на 15.11.2017 г..

Горното е видно от приложеното ч.гр. дело №3058/2017 г. по описа на ВРС.

По партидата на ответника за жилище на адрес ****** са формирани задължения за консумирана питейна вода за периода 11.09.2013 г.-09.09.2016 г. в размер на 144.20 лв. и за мораторна лихва за периода 11.10.2013 г.-20.06.2017 г. в размер на 24.74 лв..

Горното е видно от представената справка.

Отчитането на потреблението до 02.11.2015 г. е било удостоверявано с подпис на лице от адреса,без да са посочени имената му.След 02.11.2015 г. в графата ”подпис на абонат” е било поставяно съкращението ”ДО”.

Горното е видно от представеното извлечение от партидна книга/карнет/.

Ответникът е търсен на адреса на 03.03.2017 г.,за да бъде уведомен за допуснатите неиздължения.Не е бил открит.

Горното е видно от представената покана.

По делото е била допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза.Вещото лице е приело,че консумацията е остойностена правилно,с оглед показанията на водомера,отразени в карнета.Изчислило е следващата се лихва за забава на 31.36 лв..

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Искът е допустим,като предявен от валидно представляван правен субект с правен интерес.Разгледан по същество,искът е изцяло неоснователен.

Ищецът е следвало да докаже твърденията си за наличие на валидно облигационно отношение между страните/респ. възникването на задължения за ответника в качеството му на собственик/,за консумация/отчетена по законоустановения начин/ и за размера на дължимите срещу това суми.Ответникът евентуално е следвало да докаже плащане.

Правилното отчитане на консумацията и съответно изчисляването на задълженията е оспорено от особения представител на ответника.Възражението,че от карнета не става ясно дали именно лице от адреса е удостоверило правилното записване на показанията,изглежда състоятелно. Ищецът не го е оборил в условията на пълно и пряко доказване.Поради което,Съдът приема,че искът е останал недоказан само на това основание и следва да бъде отхвърлен.

Съдът приема,че ищецът вкл. не е доказал твърдението си/поднесено едва в с.з./ за дистанционно отчитане на потреблението.В подкрепа на твърдението си е представил протокол от 24.06.2014 г. за демонтиране/монтиране на водомер в имот на Н.Б.Ц. ***.Протоколът не доказва фактите,че именно в процесния имот е монтиран водомер именно с дистанционно отчитане.Още повече,че е подписан само от служител на ВиК и потребител/свидетел Б.И.Б./лице,различно от ответника/.

Следва да се отбележи,че е състоятелен и довода на особения представител за частично погасяване по давност на претенциите на ищеца/за периода 11.09.2013 г.-11.09.2014 г./.

Съгласно чл.111 б.”в” от ЗЗД,с изтичане на 3 г. давност се погасяват вземанията за наем,лихви и други периодични плащания.Периодични плащания са повтарящи се еднородни задължения през определен период от време.

Доколкото задълженията за заплащане на консумирана питейна вода безспорно са периодични,при направеното възражение и установеното,че първото прекъсващо давността действие по смисъла на чл.116 б.”б” от ЗЗД е подаването на исковата молба на 15.12.2017 г.,следва да се приеме,че по давност биха били погасени доказаните претенции/вкл. акцесорните за заплащане на обезщетение за забава/, станали изискуеми преди 15.12.2014 г..

Водим от горното,Съдът

 

 

                 Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от ”Водоснабдяване и канализация”ООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Враца ул.”А. Стамболийски”№2,против Н.Б.Ц. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК-за признаване за установено по отношение на ответникът,че дължи на ищеца сумите по издадената по ч.гр. дело №3058/2017 г. заповед за изпълнение №2143/07.07.2017 г.,а именно : 144.20 лв.-главница,представляваща неплатени ВиК услуги за периода 11.09.2013 г.-09.09.2016 г.;24.74 лв.-мораторна лихва за периода 11.10.2013 г.-20.06.2017 г.;законната лихва върху главницата,считано от 06.07.2017 г. до изплащане на вземането.

 

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :