№ 136
гр. Русе, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20224520201361 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Уонда“ ЕООД, депозирана против
наказателно постановление № 18-001979/27.07.2022г., издадено от Директор
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на дружеството
жалбоподател, на основание чл. 414, ал. 1 КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 5000 лева, за нарушение по чл. 152 КТ
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, тъй като е постановено при нарушение на материалния и
на процесуалния закон. Във връзка с тези твърдения се развиват съображения,
че дружеството жалбоподател е дружество, което осъществява дейност в
сферата на превоз на пътници в страната и чужбина и съгласно нормата на чл.
78, ал. 3 ЗАП, който закон се явява специален по отношение на КТ, при
извършване на превози на пътници, превозвачите и водачите следва да
спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006г. на Европейския
парламент и на Съвета, който именно международен акт намира приложение
по повод спазване изискванията за времето за управление, прекъсване и
почивка на водачите и дружеството е обвързано именно от съдържащите се в
ЗАП и международните актове междудневни и седмични почивки на
1
водачите, поради и което наказващия орган е приложил неправилно
материалния закон, като е приложил КТ, вместо специалния закон,
регламентиращ същата материя. На следващо място се инвокират доводи, че
при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати нарушения на чл.
42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като в АУАН и НП са посочени
различни дати на осъществяване на нарушението, като в АУАН е посочено,
че на 10.05.2022г. е констатирано нарушението, а в НП е посочено, че същото
е извършено на 05.04.2022г. и това е нарушило правото на защита на
наказаното дружество да се защитава срещу вмененото му нарушение. На
следващо място се ангажират твърдения, че е нарушена и разпоредбата на чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и не са налице доказателства, във връзка с твърденията,
касаещи приетата по-висока степен на обществена опасност на деянието.
Оспорва се размерът на наложената имуществена санкция, както и се
ангажират твърдения, че същото представлява маловажен случай. Моли се да
бъде постановено решение, с което да бъде отменено наказателното
постановление като незаконосъобразно или да бъде намален размерът на
санкцията до законоустановения минимум.
В съдебно заседание, дружеството жалбоподател, чрез процесуалния си
представител поддържа депозираната жалба по изложените в същата
фактически и правни доводи.
Административнонаказващият орган, чрез пълномощника си, заема
становище за неоснователност на депозираната жалба и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по
отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши
2
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно
изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното производство срещу дружеството
жалбоподател е започнало със съставянето на АУАН № 18-
001979/07.06.2022г., за това че на 10.05.2022г., при извършена проверка по
документи на „Уонда“ ЕООД е било установено, че работникът С.П.А., на
длъжност „шофьор автобус“ на 04.04.2022г. е започнал работа в 04:30 часа и е
приключил работа в 23:30 часа, а на 05.04.2022г. е започнал работа в 04:30
часа, въпреки нормативното право на междудневна почивка, която не може да
е по-малко от 12 часа. Така установените факти, актосъставителя е
субсумирал като нарушение на чл. 152 КТ.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на
деянието, идентично с описаното в АУАН, като на дружеството
жалбоподател, на основание чл. 414, ал. 1 КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 5000 лева, за нарушението на чл. 152 КТ.
Посочената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на събраните в хода на производството гласни доказателства,
приобщени посредством показанията на разпитания в процесуалното
качество на свидетел актосъставител М.-Л. К. Я. и писмени доказателства и
писмените доказателствени средства съдържащи се в
административнонаказателната преписка.
Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи
се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат
излагане на подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК,
приложима на основание чл. 84 ЗАНН, досежно това кои доказателствени
средства съдът кредитира и кои отхвърля, тъй като всички доказателства се
намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за
осъществили се факти от обективната действителност, включени в предмета
на доказване по настоящото дело.
3
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че
следва да бъдат изведени следните изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. Нарушение е описано подробно, както в акта, така и в издаденото
въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички обективни
признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
дружеството, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са
субсумирани фактите, установени от административнонаказващия орган и
санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството нарушител. Не е
налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под
която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която
е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател.
Неоснователни са инвокират доводи, че при съставянето на АУАН и
издаването на НП са допуснати нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1,
т. 5 ЗАНН, тъй като в АУАН и НП са посочени различни дати на
осъществяване на нарушението.
В АУАН е посочена датата, на която е установено нарушението и
същият не съдържа датата на нарушението, но тази нередовност е преодоляна
от страна на наказващия орган по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, като в
наказателното постановление изрично е посочена датата на която е прието, че
е извършено нарушението, а именно 05.04.2022г.
В наказателното постановление, в изпълнение на изискванията на чл.
57, ал. 1, т. 8 ЗАНН са изложени обстоятелствата, които са взети предвид при
определяне размера на наложената имуществена санкция, поради и което не е
налице нарушение на процесуалните правила. Дали същите са доказани или
не е въпрос по същество.
По гореизложените мотиви, съдът намира за неоснователни
твърденията на дружеството жалбоподател, касаещи допуснати съществени
4
процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Доколкото в случая дружеството е наказаното за неспазена междудневна
почивка на работник, назначен на длъжност „шофьор на автобус“, който
извършва превоз на пътници, приложение следва да намерят разпоредбите на
Глава шеста на Закона за автомобилните превози, която касае регламентация
именно на „Време за управление на превозното средство, прекъсване и време
за почивка. Ограничаване на скоростта“. Съгласно чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАП, При
извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари с
автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства
имат допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата, осъществяващи
превози за собствена сметка, лицата по чл. 24е, превозвачите и водачите
спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския
парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на
регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, наричан по-нататък „Регламент
561/2006“ и на Европейската спогодба за работата на екипажите на
превозните средства, извършващи международни автомобилни превози.
Доколкото в случая се касае за превоз на пътници по редовна линия, с
маршрут на движение, който не надвишава 50 км., което се установява от
представените по делото работен дневник и доклад от РД „АА“, то съгласно
чл. 3, б. „а“ от Регламент 561/2006 и чл. 78, ал. 4 ЗАП, вр. с чл. 89, ал. 1 от
същият закон регламентацията, касаеща изискванията за времето на
управление, прекъсванията и почивките на водачите при извършване на
превози с превозни средства се съдържа в Наредба № H-3 от 7.04.2009 г. за
необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕС) №
165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г.
относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент
(ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на
данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на
Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани
с автомобилния транспорт и за необходимите мерки за изпълнението и
5
прилагането на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на
Съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от
социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за
изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за
отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета (Загл. изм. – ДВ, бр. 15 от
2016 г.), приета на основание чл. 78, ал. 4 ЗАП, вр. с чл. 89, ал. 1 от същия
закон.
В чл. 1, т. 1 от посочената наредба, определящ нейното приложно поле,
изрично е посочено, че същата се прилага относно времето на управление,
прекъсванията и почивките на водачите при извършване на превози с
превозни средства, посочени в чл. 3, буква "а" от Регламент (ЕО) № 561/2006
на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. - превозни средства,
използвани по редовни линии, когато маршрутът на въпросната линия не
надвишава 50 километра. В Наредбата, в Глава втора „Изисквания за времето
на управление, прекъсванията и почивките на водачите при извършване на
превози с превозни средства, посочени в чл. 3, буква "а" от регламент (ЕО) №
561/2006 на европейския парламент и на съвета от 15 март 2006 г. за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани
с автомобилния транспорт, за изменение на регламенти ЕИО) № 3821/85 и
(ЕО) № 2135/98 на съвета и за отмяна на регламент (ЕИО) № 3820/85 на
съвета, в чл. 4 – чл. 7 са регламентирани именно периодите на управление и
почивка на водачите.
От анализът на посочените правни норми следва изводът, че времето за
управление, прекъсванията и времето за почивка на лицата, извършващи
превози с автобуси е уредено в специални норми, изключващи приложението
на общата такава по чл. 152 от Кодекса на труда и тази разпоредба не намира
приложение, относно времето за почивка на шофьорите, тъй като са налице
специалните норми, които регламентират описаните в АУАН и НП
обществени отношения.
Извън това, съгласно чл. 41 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009г.,
контролът за спазване изискванията на наредбата се осъществява от
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, чиито длъжностни
лица са оправомощени да съставят актове и да издават наказателни
постановления, поради и което органите на Дирекция „Инспекция по труда“
6
не притежават материална легитимация да съставят актове и да издават
наказателни постановления във връзка с нарушения, касаещи неспазване на
време за управление и почивка на водачите, извършващи обществен превоз.
В този смисъл е и константната практика на Административен съд –
Русе, намерила израз в Решение от 11.12.2012 г. на Административен съд –
Русе, постановено по КАНД № 413/2012 г., Решение от 29.10.2012 г. на
Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 338/2012 г., Решение
от 7.11.2012 г. Административен съд – Русе, постановено по КАНД №
355/2012 г. и Решение от 29.10.2012 г. Административен съд – Русе,
постановено по КАНД № 346/2012 г.
Разноски не са претендирани от дружеството жалбоподател и не са
представени доказателства за извършването на такива, поради и което
разноски не следва да бъдат присъждани в негова полза.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1,
вр. чл.58д, т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-001979/27.07.2022г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на
„УОНДА“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление град
Русе, ул. „Христо Ботев“ № 5, на основание чл. 414, ал. 1 КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 5000 (пет хиляди) лева, за нарушение по
чл. 152 КТ.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7