Р Е Ш Е Н И Е
№: 450 16.03.2020г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти състав
На двадесети февруари, две хиляди и двадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: С.Х.
Прокурор: Христо Колев
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 28 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба
подадена от началника на сектор „ОП“ в Районно управление (РУ) - Несебър при ОДМВР-Бургас,
против решение № 282 от 28.10.2019г., постановено по НАХД № 742/2019г. по описа
на Районен съд - Несебър, с което е отменено издаденото от него наказателно
постановление (НП) № 19-0304-001700/16.07.2019г., с което на Наталия Л.Ф., за
нарушение на чл.37, ал.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на
основание чл.179, ал.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева.
От касационната инстанция се иска да отмени атакувания
съдебен акт и да реши спора по същество. В жалбата след преповтаряне на
мотивите на районния съд се изразява несъгласие с неговото решение, като се
счита, че в НП ясно са описани фактическата обстановка, механизмът на
настъпване на пътно-транспортното произшествие (ПТП) и самото нарушение. Посочва
се, че след като има възникнало ПТП между две моторни превозни средство (МПС),
трябва да има виновен за произшествието водач, а ако такъв няма, не е ясно как
застрахователят ще изплати нанесените щети на някой от участниците и по-точно
на невинния участник. В подкрепа на твърденията не са представени нови
доказателства. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация – Наталия Л.Ф.,
родена на ***г. в гр.Москва, Русия, не се явява в насроченото открито съдебно
заседание и не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Бургас дава заключение за правилност и законосъобразност на решението на
Районен съд - Несебър, поради което пледира същото да бъде оставено в сила.
След като прецени твърденията на страните
и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас в
настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК –
страна по делото, участвала пред районния съд, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият
съдебен състав намира същата за неоснователна по следните съображения:
Предмет на касационно
оспорване е решението на районния съд, с което е отменено НП №
19-0304-001700/16.07.2019г. на началник-сектор „ОП“ в РУ-Несебър, с което на Наталия
Л.Ф. за нарушение на чл.37, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2 от същия
закон е наложена глоба от 200 лева, за това, че на 16.07.2019г. около 16.30
часа, в Равда, на паркинг на комплекс Аполон, управлява лек автомобил Лексус 6АZ2217,
при завиване на дясно за навлизане на паркинг, не пропуснала движещият се до него
лек автомобил БМВ 330 А0820КХ и причинила ПТП с материални щети.
За да отмени НП районният съд е
отчел, че в нарушение с изискването на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, при налагането
на наказанието с процесното НП е приложена санкционната норма на чл.179, ал.2
от ЗДвП, без да е конкретизирана коя от нейните три различни алтернативи е
относима. След собствено тълкуване, първата съдебна инстанция е достигнала до
извод, че деянието на нарушителката може да се квалифицира като такова по
чл.179, ал.1, т.5, предл.3 от ЗДвП – неспазване правилата за предимство, към
която разпоредба е следвало да има препратка но НП. Първостепенният съд е
преценил, че е недопустимо правната квалификация да се извежда по реда на
тълкуването, а следва да е изрично посочена в НП. Освен това е установено, че в
постановлението е налице вътрешно противоречие при описание на нарушението,
доколкото е посочено, че автомобилът на нарушителката се е движел на паркинг и
същевременно се излага, че тя е завила надясно за навлизане в паркинг.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само
посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Решението на
Районен съд - Несебър е допустимо и правилно и следва да се остави в сила по
мотивите изложени в него, които настоящият съдебен състав възприема на
основание чл.221, ал.2 от АПК
Касационната
инстанция възприема за неоснователно оплакването, че решението е постановено
при неправилна преценка, а в НП ясно е описана фактическата обстановка и
механизма на настъпване на ПТП и самото нарушение. Нарушението действително и
описано в задоволителна степен, но правната му квалификация е непълна. Несъстоятелно
е твърдението, че при възникнало ПТП между две МПС, трябва задължително да има
виновен водач. Това не е вярно във всички случаи, защото има хипотези в които
произшествията възникват и от безвиновно поведение. Освен това за реализирането
на административно-наказателната отговорност няма правно значение начинът по
който застраховател ще изплати за нанесени вреди. Последното представлява
различно правоотношение, което има гражданско правен характер и не може да бъде
мотив за непременното търсене на вина у водачите на МПС.
От
съществено значение за съставомерността на деянието по чл.179, ал.2 от ЗДвП е
да се установи, кой водач е причинил ПТП, т.е. кой от водачите участващи в
произшествието, носи от субективна страна вина за неговото настъпване.
Настоящият касационен състав не споделя фактическите и правни изводи до които е
достигнал наказващия орган възлагайки вина, респ. отговорност за нарушението на
Наталия Ф.. От ангажираните по делото доказателства, включително протокола за
ПТП, този извод не следва несъмнено. Те се основават и на заявеното за
произшествието от актосъставителя – полицейския служител И.К., при разпита му
по делегация, но видно от него двата автомобила са се движели успоредно в
паркинга, виновната водачка (б.а. Ф.) е искала да навлезе между паркирани
автомобили, а другата се е движела направо и при заобикалянето и навлизането е
била закачена предната броня с гумата и джантата. Това обстоятелство, съчетано
с описанието в протокола за ПТП, че автомобилът на Ф. е получил увреждания в
задната си дясна част в областта на гумата, а другият автомобил – в предната
лява част, сочи на извода, че механизмът на възникналото ПТП не е установено
безспорно от административно-наказващият орган. При така описаните факти напълно
вероятна е тезата, че водачката на другия автомобил е допуснала ПТП, защото
автомобилът на Ф. е ударен в задната част, а нейния – в предната.
Съгласно
нормата на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН при издаване на НП,
административно-наказващият орган е задължен да посочи точното описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено обстоятелствата, при които е
извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните
разпоредби, които са били нарушени виновно. Тези изисквания са изрично визирани
с оглед изясняване на фактическата обстановка и определяне на точната правна
квалификация. От своя страна чл.52, ал.4 от ЗАНН задължава наказващият орган
преди да се произнесе по преписката, да провери акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и да прецени възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо да извърши разследване на спорните
обстоятелства.
Като не е
установил точния механизъм на настъпването на ПТП, чрез който да се докаже
вината на Ф. за настъпването на произшествието, административно-наказващият
орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което опорочава
до степен незаконосъобразност издаденото в последствие НП.
Освен липсата
на точно установена фактическа обстановка и несъмнено доказване на вината на
извършителката, наказващият орган е направил и непълна правна квалификация на
нарушението по фактическата обстановка която е приел, както правилно е отчел и
районният съд.
Нарушението по чл.179, ал.2
от ЗДвП може да бъде извършено в три хипотези при които се причинява ПТП – движение
с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 на същия
член. Наказващият орган не е посочил при коя от тези хипотези е осъществен
състава на нарушението, поради което не е изпълнил изискването на чл.57, ал.1,
т.6 от ЗАНН да посочи точно нарушената правна норма. Това процесуално нарушение
е съществено, защото накърнява правото на защита на санкционираното лице, като
мотивите на районния съд в тази насока се възприемат от настоящия касационен
състав.
Ето защо обжалваното
решение като валидно, допустимо и съответно на материалния закон следва да се
остави в сила, а касационната жалба като неоснователна – да се отхвърли.
Предвид изложеното
и на основание чл.221, ал.3 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в
сила решение
№ 282 от 28.10.2019г., постановено по НАХД № 742/2019г. по описа на Районен съд
- Несебър.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.