№ 37 14.02.2020 г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав,
на петнадесети
януари две хиляди и двадесета година,
в публично съдебно
заседание в състав:
Съдия:Даниела
Николова
секретар: Елена
Драганова
прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 1424 по
описа на Районен съд - Хасково за 2019 г.
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от М.Л.М. ***,чрез
пълномощника адв.П. Т. срещу Наказателно
постановление № 19-1253-000469/ 03.09.2019 г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР Хасково, с което на
основание чл.181 т.1 от
ЗДвП му е наложена глоба от 50 лв. и на основание чл. 174, ал.3, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание –
„Глоба” в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца .В подадената жалба се
релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея
наказателно постановление, което било издадено в нарушение на материалния закон
и процесуалните правила . Моли съда да постанови решение, с което да отмени
атакуваното наказателно постановление на Началника на Сектор ПП при ОД на МВР Хасково.
В съдебно заседание пред Районен
съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован,не се явява, като чрез пълномощника си по делото – адв. П. Т. ,
заявява, че поддържа подадената жалба и в хода по същество развива аргументи за
нейната основателност.
Административнонаказващият орган -
Началника на Сектор ПП при ОД на МВР
Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице,
легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се
произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните
доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 17.06.2019 г. около 02.00 часа служителите на РУ на МВР - Хасково между които и
св.Стилиян Т.Т. били на работа и спрели
за проверка лек автомобил марка „Ауди А8”,с рег. № ***, движещ
се по бул.“Г.С.Раковски “ до бистро „Еврика“. В
хода на проверката установили, че
автомобилът се управлява от жалбоподателя М.Л.М. . Органите от състава на РУ на МВР – Хасково поискали съдействие от органите на сектор
„ПП“ при ОД на МВР – Хасково за извършване на проверка с техническо средство за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. След пристигане на
контролните органи от сектор ПП към ОД
на МВР-Хасково в лицето на св.Д.Д.Б. жалбоподателят
бил поканен да бъде
тестван с техническо средство за употреба на алкохол. Жалбоподателят отказал
проверка за употреба на алкохол с техническо средство ,както и даде кръвна проба за изследване . При направена
справка със служебния таблет св.Д.Б. установил,че процесния автомобил не е представен
на годишен технически преглед в определения срок. С оглед на тези констатации, на същата дата и в негово присъствие му бил съставен от св. Д.Б. Акт за установяване
на административно нарушение, серия Д, №
0300522 за нарушение по чл. 147 ал.1 от
ЗДвП и нарушение по 174, ал. 3 от ЗДвП. Жалбоподателят отказал да подпише съставения и предявен акт за установяване на
административно нарушение,но получил
екземпляр от него, според отразеното в приложената разписка. В хода на
проверката от св.Д.Б. бил издаден талон за медицинско изследване №
0049145, в
който бил отразен отказа на нарушителя да му бъде извършена проверка с
техническо средство за употреба на алкохол,както и отказа му да даде кръвна
проба. Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили допълнително в рамките на законоустановения
срок от съставянето му.При издаване на наказателното постановление, административно-наказващият орган
възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и на основание чл.181
т.1 от ЗДвП и чл. 174, ал. 3 ЗДвП
наложил процесните административни
наказания.
Изложената фактическа обстановка се установява от
представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на
разпитаните в хода на делото свидетели
. Съдът кредитира показанията на свидетелите Д.Б. и С. Т. относно обстоятелствата, свързани с
действията, развили се в хода на
полицейската проверка при констатиране
на нарушенията , констатациите относно
поведението и действията на жалбоподателя
и тези, свързани със съставянето на АУАН, като еднопосочни и непротиворечиви с писмените такива .
При така установените факти
съдът намира от правна страна
следното:
Разпоредбата на чл.147 ал.1 от ЗДвП предвижда,че регистрираните моторни
превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с
които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни
средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с
животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на
техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на
превозните средства, с изключение на самоходните машини, колесните трактори с
максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени
от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи.Според
чл.181 т.1 от ЗДвП наказва се с глоба от
50 лв. собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не
представи в определения срок превозно средство за технически преглед;
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм. и доп., бр. 51 от 2007 г.,
изм., бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г., водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или
упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и
глоба 2000 лв. Следователно, деянията , за които на жалбоподателя са наложени
административни наказания са
обявени от закона за наказуеми.
В конкретния случай, не са
допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с действията по съставянето
на акта за установяване на административно нарушение и връчването му на
жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото
съдържание, както и да направи възражения по него, като от последната не се е
възползвал. Процесният акт
за установяване на административно нарушение е съставен в присъствие на
свидетели, пряко участвали в установяване на описаните в него нарушение. На
следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено в шестмесечния
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от компетентен орган, съгласно т. 2.11 от
приложената по делото Заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи. Спазени са формата и редът за издаването му, като
представлява спорен въпросът дали по съдържанието си отговаря на изискванията
на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.
По т.1 от НП актосъставителят, а след него и АНО са квалифицирали деянието, вменено на
жалбоподателя по чл. 174, ал. 3 ЗДвП,
която е наказващата норма, но също така
в диспозицията си съдържа
състава на административно нарушение от
гледна точка характеризиращите го от обективна страна признаци. В случая е налице разминаване при описание на
изпълнителното деяние в АУАН и това в НП, а такова разминаване по отношение на
задължителен реквизит е недопустимо. В процесния АУАН е посочено, че водачът "отказва да бъде
тестван с техническо средство Алкотест-
Дрегер..“ -изпълнително деяние по чл. 174, ал. 3
пр.1 ЗДвП.
В НП освен отказа да бъде изпробван с
технически средство е посочено още,че водача отказва кръвна проба ,с
което е прието ,че : "Отказва проверка с техническо средство за установяване на употреба на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му ". Макар и да е останало в рамките на същата правна
квалификация, изпълнителното деяние в наказателното постановление е разширено с
въвеждане на нови признаци от състава на нарушение, за които липсва повдигнато
надлежно административнонаказателно обвинение. Формалността на
административнонаказателното производство предпоставя максимална прецизност на
наказващия орган при индивидуализацията на конкретното нарушение, което
изискване е продиктувано от необходимостта за обезпечаване правото на защита на
привлеченото към отговорност лице в пълен предоставен от закона обем да научи за какво деяние се ангажира отговорността му , както и за да се
обезпечи възможността за съдебен контрол при ясни рамки на фактическото
обвинение за преценка на съответствието му
с приложената санкционна разпоредба. Изложеното налага извод за наличие на
допуснато от наказващия орган нарушение на процесуалните правила при издаване
на наказателното постановление. Характерът на процесното нарушение сочи на
ограничаване и възпрепятстване на правото на защита на наказаното лице, което
го определя като особено съществено и неотстранимо в съдебното производство и
съставлява основание за отмяна на санкционния акт . Следва да бъде изтъкнато,
че обикновеният прочит на санкционната разпоредба чл. 174, ал. 3 ЗДвП,
сочи на възможен извод, че подлежи на административно наказание онзи водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване в случая на
употребата на алкохол в кръвта или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Т. е.
създава се впечатление, че водачът подлежи на санкциониране при отказ от негова
страна за изпълнение на само едно и което и да е от визираните задължения: да
бъде тестван с техническо средство, респ. да не изпълни предписание за
установяване на употребата на алкохол с
доказателствен анализатор или медицинско изследване , с оглед употребата на
съюза "или" в цитираната разпоредба. Подобно тълкуване обаче,
настоящият съдебен състав счита, че противоречи на смисъла на закона, чиято цел
е да се създадат гаранции за възможността лицата, управляващи моторни превозно
средства да бъдат контролирани за спазване на забраната по чл. 5, ал. 3, т.
1 от ЗДвП
под страх от административно-наказателна отговорност и отчитайки, че и трите способа,
визирани в текста на чл. 174, ал. 3 ЗДвП,
са насочени именно към проверка на употребата от тези лица на алкохол . В
потвърждение е и законовото положение, че възприемането на показанията на
техническото средство/ от наказващия орган, респ. от съда е обусловено от
несъгласието на жалбоподателя да съдейства било за изследване с доказателствен анализатор или да
се подложи на медицинско изследване .
Налага се извода за субсидиарния характер на този подход /чрез
техническо средство / за установяване употребата на алкохол и той следва от анализа на разпоредбите Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, издадена от Министъра на
здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието и
от анализа на редакцията на чл. 174, ал. 1 ЗДвП.
Всъщност, редакция на нормата на чл. 3а,
т. 1 от цитираната наредба сочи на извода на така предложеното тълкуване на санкционната
разпоредба, приложена в случая, след като изрично е предвидено, че отказът на
водача за проверка с техническо средство е основание употребата на алкохол да се установява с доказателствен анализатор
или с медицинско изследване. Такова изследване по делото обаче,
също не е изпълнено и то поради отказ на
жалбоподателя да даде кръвна проба, въпреки че
е приел талона, издаден му за
медицинско изследване. Следователно, налице е противоправно поведение на
жалбоподателя, изразяващо се в осъществяване на състава на нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП,
но при липса на твърдения за такова в съставения АУАН и повдигнато съответно
административно-наказателно обвинение. В обобщение, допуснато е несъответствие в описанието на деянието в
съставения АУАН и в издаденото НП, като бездействието на жалбоподателя по повод
предписанието за медицинско изследване е факт, взет предвид от наказващия орган
за пръв път едва със санкционния акт, с оглед изложеното по – горе за характера
и последиците от така допуснатото процесуално нарушение.Горното
налага атакуваното НП да бъде отменено в
тази му част ,заради допуснати от страна на АНО
нарушения на процесуалните правила.
По отношение на второто от
нарушенията съдът намира следното: Жалбоподателят е санкциониран за нарушение
на чл. 147, ал. 1
от ЗДвП.
Съгласно посочената разпоредба /в приложимата редакция/ "Регистрираните
моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните
превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните
превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед
за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на
прегледа на превозните средства, с изключение на мотопедите, самоходните
машини, колесните трактори и ремаркетата, теглени от тях, се определят с
наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
съгласувано с министъра на вътрешните работи. ". В наказателното
постановление са посочени установените факти, дата и място на извършване на
нарушението, но самото нарушението не е описано в пълнота, тъй като декларативно
се сочи, че автомобилът не е представен на годишен технически преглед, без да е
посочено в какъв срок, съответното крайната дата, на която е следвало да бъде
представен. Нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН изисква в текста на НП да се
опишат в пълнота обстоятелствата, на които се основава нарушението. След като
на лицето се вменява, че управлява автомобил, непредставен в срок за технически
преглед, от фактическа страна е било задължително да се посочи до кога е
следвало конкретният автомобил да се представи за преглед. В случая е налице
съществено процесуално нарушение допуснато в хода на
административнонаказателното производство, което е ограничило правото на защита
на наказаното лице, тъй като за жалбоподателя не е станало ясно срещу какви
точно факти да се защитава. На практика той е в невъзможност в настоящото
производство да обори тезата на наказващия орган, че автомобилът не е
представен в срок за технически преглед, тъй като такъв срок изобщо не е
посочен в мотивите на наказателното постановление. При това положение не може
да се приеме, че нарушението по чл. 147, ал. 1
от ЗДвП е
установено по категоричен начин, а изводът на АНО, че за същото на основание чл. 181, т. 1 предл. 1 от ЗДвП следва да бъде ангажирана
отговорността на жалбоподателя е несъответен на материалния закон. По тези
причини НП следва да бъде отменено и в тази му част.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1253-000469/03.09.2019
г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР
Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.