№ 156
гр. С., 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети септември, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20212200500329 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №260357/21.12.2020г. по гр.д.
№6778/2018г. на Сливенски районен съд, с което: 1. Изнесен е на публична продан
допуснатият до съдебна делба между М. К. СТ. и А. С. С. неподеляем недвижим имот –
самостоятелен обект в сграда №5, разположена в поземлен имот с идентификатор
№67338.526.10, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ
40,00кв.м., прилежащи части: 0,41% ид.ч. от общите части на сградата, посочени
съседни имоти, със СПС в размер на 32350лв., като действително получената при
проданта цена се разпредели по равно между съделителите; 2. Осъден е А. С. С. да
заплати на М. К. СТ. сумата от 3610,20лв., представляваща стойността на закупени и
вложени материали /без труд/ за извършени подобрения в имота СМР, извършени със
знанието, съгласието и без противопоставянето на ответника в периода 20.04.2008г. –
31.07.2008г., като претенцията над уважения до пълния претендиран размер от
7220,40лв. е отхвърлена като неоснователна; 3. Отхвърлена е като неоснователна
претенцията на А. С. С. по чл.349 от ГПК за възлагане на делбения имот. С решението
са присъдени разноски в полза на М. К. СТ. и двете страни са осъдени да заплатят
държавна такса.
С Решение №260345/01.06.2021г. по гр.д. №6778/2018г. на СлРС е допусната
1
поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №260357/21.12.2020г. по гр.д.
№6778/2018г., в частта относно дължимите от съделителите държавни такси, като А. С.
С. е осъден да заплати държавна такса върху уважената претенция по чл.30, ал.3 от ЗС
в размер на 144,41лв., както и държавна такса, съобразно стойността на дела си, в
размер на 647,00лв., а М. К. СТ. е осъдена да заплатят в полза на съдебната власт
държавна такса, съобразно стойността на дела си в размер на 647,00лв.
Въззивната жалба е подадена от А. С. С. чрез пълномощника адв. Б. и с нея се
обжалва посоченото първоинстанционно решение в частта, с която делбения имот е
изнесен на публична продан, като е отхвърлена претенцията му за възлагане на същия,
както и в частта, с която е осъден да заплати сумата от 3610,20лв., представляваща
стойността на закупени и вложени материали /без труд/ за извършени подобрения в
имота.
Във въззивната си жалба въззивникът А.С. чрез пълномощника адв. Б. посочва,
че първоинстанционното решение в неговите обжалвани части е неправилно и
необосновано, противоречащо на закона и постановено в нарушение на процесуалните
правила. Счита, че районният съд е нарушил разпоредбите на чл.7, чл.9, чл.10, чл.142,
чл.148 от ГПК, като не е осигурил равна възможност на страните за упражняване на
правата си и не е дал възможност на ответника да осигури допуснатите му свидетели.
Посочва, че в нарушение на чл.193 и чл.194 от ГПК съдът не е открил производство по
оспорване на частен документ – Договор за заем, сключен между ищцата и свид. С..
Посочва хронологията във връзка с допуснатите му свидетели, причините за
неявяването им, като твърди че в нарушение на процесуалните правила съдът не
уважил искането му за отлагане на делото с цел осигуряване на свидетелите. Нарушен
бил принципа за равнопоставеност на страните в процеса. По този начин счита, че
делото останало неизяснено от фактическа страна, като съдът достигнал до неправилни
правни изводи относно претенцията по сметките. Съдът се позовал на показанията на
двамата свидетели на ищцата, които били в близки лични и служебни отношения с нея.
Поради това, решението по сметките било и необосновано. Счита, че претенцията по
сметките на ищцата е изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По
отношение на претенцията му за възлагане на имота, решението също било
неправилно. Ищцата не била заявила искане за възлагане на имота, нито се е
противопоставила на искането на ответника за възлагане, поради което неговото
искане следвало да бъде уважено. С оглед изложеното, въззивникът моли въззивния
съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да постанови
ново, с което да му възложи в дял делбения имот и да отхвърли изцяло претенцията по
сметки, предявена от ищцата. Претендира присъждане на направените по делото пред
двете инстанции разноски.
2
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
насрещната страна М. К. СТ. чрез пълномощника адв. Д., отговарящ на изискванията
на чл.260 и чл.261 от ГПК
В срока по чл.263, ал.2, вр. ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна
жалба.
С отговора на въззивната жалба, подаден от въззиваемата М.С. чрез
пълномощника адв. Д., се оспорват изцяло твърденията във въззивната жалба.
Въззиваемата намира постановеното първоинстанционно решение за правилно,
законосъобразно и обосновано и моли съда да го потвърди. Претендира присъждане на
направените пред въззивната инстанция разноски. Развива подробни съображения
относно неоснователността на въззивната жалба. Посочва, че районният съд не е
допуснал твърдените от въззивникът процесуални нарушения във връзка със
събирането на доказателствата, като излага подробни аргументи. Счита, че искането за
допускане на свидетели пред въззивния съд е преклудирано. Неосигуряване явяването
на свидетелите пред първата инстанция било резултат на поведението на въззивника.
Не било налице и нарушение на чл.193 от ГПК, тъй като представения частен документ
не бил оспорен относно авторството, а съдържанието било ценено с оглед останалите
доказателства по делото. Във връзка с искането за възлагане на имота, посочва, че не са
налице предпоставките по чл.349, ал.1 от ГПК, като имотът не е придобит в режим на
СИО, прекратена с развод. Решението било правилно и с оглед разноските, като
неоснователно се претендирали такива за първоинстанционното производство, тъй
като при делба, разноските за адвокатско възнаграждение остават за страните, така,
както са направени. Няма искания за събиране на доказателства.
По направените с въззивната жалба доказателствени искания съдът се е
произнесъл с нарочно определение по реда на чл.267, ал.1 от ГПК от 03.08.2021г., като
е оставил същите без уважение.
В с.з. въззивникът А. С. С., редовно призован, не се явява, представлява се
процесуален представител по пълномощие адв. Б., която поддържа подадената
въззивна жалба на изложените в нея основания и моли за уважаването й. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В с.з. въззиваемата М. К. СТ., редовно призована, не се явява. Представлява се
от процесуален представител по пълномощие адв. Попова, която оспорва въззивната
жалба като неоснователна и поддържа съображенията, изложени в отговора на същата.
Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на разноските пред въззивната инстанция.
3
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия
атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства,
намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.
Производството е делбено и се намира във втората фаза по извършване на
делбата.
В срока по чл.346 от ГПК е заявена и приета за разглеждане от районния съд
претенция по сметките на М. К. СТ. за заплащане на сумата от 7220,40лв.,
представляваща стойността на закупени и вложени материали /без труд/ за извършени
в имота подобрения – СМР, извършени със знанието, съгласието и без
противопоставянето на ответника в периода 20.04.2008г. – 31.07.2008г.
От фактическа страна се установява следното:
С влязло в сила Решение №563/20.05.2019г. по гр.д.№6778/2018г. по описа на
СлРС е допусната съдебна делба, която да се извърши между страните по делото М. К.
СТ. и А. С. С. по отношение на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда
№5, разположена в поземлен имот с идентификатор №67338.526.10, с предназначение:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ 40,00кв.м., прилежащи части: 0,41%
ид.ч. от общите части на сградата, с посочени съседни имоти, при квоти от правото на
собственост от по ½ ид.ч. за всеки съделител.
Районният съд при подготовката на втората фаза на делбеното производство е
назначил с Определение №2100/18.06.2019г. съдебно-техническа експертиза за
установяване реалната поделяемост на допуснатия до делба имот; възможността за
обособяването му в дялове, съгласно квотите на страните и за определяне
справедливата пазарна стойност на делбения имот. Към повторната СТЕ са поставени
задачи във връзка с приетата претенция по сметки.
От заключението на назначената от съда и изслушана от първоинстанционния
съд повторна съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният недвижим
имот не е реално поделяем. СПС на имота възлиза на сумата от 32350лв. В имота има
4
направени подобрения, подробно описани в заключението, като стойността на
вложените материали /без труд/ възлиза на сумата от 7220,40лв.
От показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели се
установява, че закупеният от страните апартамент бил за основен ремонт и такъв бил
извършен. Подменена била дограмата, вътрешните врати и външната входна врата,
подовите настилки; в банята били подменени плочките; в кухнята била монтирана нова
кухня; всички стени били измазани. Материалите за ремонта били закупени със
средства на ищцата - М.С., която взела и заем за целта от свидетеля С. /8000лв. –
представен е по делото писмен договор за заем/. Ответникът А.С. извършил
ремонтните дейности, тъй като се занимавал със строителство.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на влязлото
в сила решение по допускане на делбата, допуснатите и приети във ІІ-ра фаза от
районния съд писмени и гласни доказателства и заключението по назначената и
изслушана повторна съдебно-техническа експертиза, което настоящата инстанция
изцяло кредитира като неоспорено от страните в срока по чл.200, ал.3 от ГПК,
обосновано и изготвено от вещо лице, в чиято безпристрастност и компетентност съдът
няма основания да се съмнява. Съдът кредитира събраните по делото гласни
доказателства, като безпротиворечиви, взаимно допълващи се и подкрепени от
събраните писмени доказателства. По отношение на факта, че М.С. е взела паричен
заем от свид. С. С., същия е безспорно установен, както от представения по делото
писмен договор за заем от 15.04.2008г., така и от свидетелските показания на двамата,
разпитани по делото свидетели. Оспореното съдържание на договора е установено при
анализирането заедно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства
/писмени и гласни/ и този факт, съдът приема за установен.
Твърденията на С. за осигуряването на материалите за ремонта на апартамента
само с негови средства, както и дарени му материали за облицоване, измазване и
боядисване от МБАЛ „Амброаз Паре“ – Сливен са недоказани. Доказателства за
установяването на тези обстоятелства няма ангажирани от негова страна, въпреки
предоставената му неколкократно възможност от районния съд и дадените му изрични
указания. Поради това той следва да понесе своеобразната санкция от неизпълнение на
тежестта на доказване, като въззивният съд приема за неосъществили се твърдените от
въззивника, но неустановени обстоятелства.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
І. По извършването на делбата:
5
Делбата следва да се извърши чрез способа, регламентиран в чл.348, ал.1 от
ГПК, като имота се изнесе на публична продан. Съображенията за това са следните:
Безспорно се установи, че процесния недвижим имот - апартамент, допуснат до
делба е реално неподеляем, т.е. не могат да се образуват дялове от имота за всички
съделители.
Претенция за възлагане на имота е направил ответникът – въззивник А. С. С.,
като се позовава общо на чл. 349 от ГПК без уточнение на коя хипотеза.
В първата и втората алинея на чл.349 от ГПК са посочени императивно двете
възможни хипотези, при които съдът може да възложи на един от съделителите,
отговарящ на посочените законови изисквания, неподеляемия жилищен имот.
Обстоятелствата, при които е възникнала съсобствеността между страните по
настоящото дело, изключват прилагането както на чл.349, ал.1 ГПК, така и на чл.349,
ал.2 ГПК. Тези два текста имат предвид съсобственост, възникнала само в резултат на
прекратена съпружеска имуществена общност /било с развод, било със смърт/ или
съсобственост, възникнала само от наследяване. Съсобствеността между съделителите
в настоящия случай е възникнала в резултат на договор за покупко-продажба, сключен
от двамата съделители като купувачи, без посочени изрично дялове, т.е. при равни
идеални части. Страните не са имали сключен граждански брак към момента на
придобиване на имота, т.е. придобили са го като обикновени съсобственици с равни
дялове. Безспорно не е налице съсобственост, възникнала в резултат на наследяване.
Поради това съдът намира, че не са налице законовите изисквания за възлагане на
неподеляемия имот. Във връзка с възраженията във въззивната жалба, че при липса на
възлагателна претенция от другата страна и липса на противопоставяне, то имота може
да бъде възложен на единственият заявил тази претенция – въззивника С., следва да се
посочи, че те са изцяло неоснователни. Както бе посочено, възлагането е допустимо
само при посочените в закона две хипотези на съсобственост, нито една от която не е
налице в случая и едва след това при наличие на императивните изисквания на закона
спрямо заявилия претенцията съделител. В настоящия случай на съсобственост,
невъзникнала в резултат на посочените две законови хипотези, възлагането по чл.349
от ГПК е недопустимо и делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на
неподеляемия имот на публична продан /арг. тълкувателно решение №1/2004г. на
ВКС/. Следователно възлагателната претенция на С. е неоснователна и следва да се
остави без уважение.
Поради това съдът намира, че единственият законоустановен способ за
ликвидиране на съсобствеността върху неподеляемия недвижим имот е изнасянето му
на публична продан, съгл. чл.348 от ГПК. Получената от проданта цена следва да се
разпредели между съделителите при квоти от правото на собственост, съгласно
6
решението по допускане на делбата.
ІІ. По претенцията на М.С. по сметките:
С оглед твърденията на двете страни и събраните доказателства по делото се
установи, че претендираните от ищцата С. подобрения са направени със знанието и със
съгласието на ответника С.. Следователно правното основание на претенцията е чл.30,
ал.3 от ЗС. Съгласно тази законова разпоредба всеки съсобственик участва в ползите и
тежестите на общата вещ, съразмерно с частта си. Това означава, че в случая се дължат
действително извършените разходи, съобразно частите в съсобствеността.
В тежест на ищцата, правеща тази претенция, е да установи по безспорен начин
каква е стойността на действителното извършените от нея разходи при направата на
посочените подобрения. Тя следва да установи стойността на разноските, които
претендира да й се заплатят. Доказателства в тази насока са ангажирани – писмени и
гласни, подробно анализирани от настоящия състав по-горе. От заключението на
назначената и изслушана от първоинстанционен съд техническа експертиза и
свидетелските показания на двамата свидетели се установява извършването на
подобренията, техния вид, вложените материали и стойността им. Установено е, а и
между страните не се спори, че труда по извършване на подобренията – СМР е
положен от ответника С., който се занимава със строителство. Средства за труд не са
заплащани от никоя от страните. Спорът е относно кой е закупил, респ. осигурил
материалите за безспорно извършените подобрения в апартамента. Както съдът посочи
във установеното от фактическа страна, от събраните доказателства се установи, че
материалите за ремонта са закупени със средства на ищцата С.. Твърденията на С. в
тази насока за осигурени от него средства, респ. материали, останала недоказани.
Съдът приема, че неговото участие е само с труд, докато материалите са осигурени със
средства на С..
Както съдът посочи при анализа на събраните доказателства, а и е изложил
мотиви и в определението си по чл.267 от ГПК с оглед неуважаване на
доказателствените искания на въззивника, не са налице твърдените във въззивната
жалба процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд в
производството по извършване на делбата, във връзка със събиране на доказателствата
по претенцията по сметките. След възобновяване на спряното по искане на страните
производство, на два пъти районният съд е осигурил възможност на ответника С. и
пълномощника му адв. Б. да осигурят явяването на допуснатите свидетели, като е
отлагал два пъти производството с цел събиране на тези доказателствени средства по
искане на С.. В последното съдебно заседание, след като вече в предходно С. чрез адв.
Б. е бил надлежно предупреден за последиците от неявяване на свидетелите, правилно
7
районният съд е отменил определението си за допускане на двамата свидетели и е
приключил съдебното дирене. На ответника е осигурена възможност да се съберат
исканите от него доказателства, като искането му за разпит на свидетели е било
уважено, дадена е възможност за осигуряването им чрез отлагане на производството,
но въпреки това свидетелите не са осигурени, което се дължи на процесуалното
поведение, в случая недостатъчна активност, на ответника. Не е налице процесуално
нарушение от страна на съда.
Във връзка с възраженията за допуснати процесуални нарушения във връзка с
неоткриване на процедура по оспорване на документ – договор за паричен заем от
15.04.2008г., следва да се посочи, че правилно районният съд е отказал откриване на
процедура по чл.193 от ГПК с нарочно определение от проведено на 13.12.2019г. о.с.з.
Касае се за частен документ, който няма обвързваща материална доказателствена сила,
а само формална такава и който не е оспорен с оглед авторството му. Изрично адв. Б. е
посочила, че оспорва съдържанието му. В този случай относно частен документ,
неоспорен относно авторство, сочената процедура не се прилага. Съдържанието се
преценява от съда с оглед целия събран по делото доказателствен материал, както и
въззивният съд процедира при анализа на доказателствата, а не по реда на чл.193 от
ГПК.
Поради изложеното и с оглед квотата от правото на собственост, С. следва да
заплати на ищцата половината от стойността на вложените материали, т.е. сумата от
3610,20лв. До този размер претенцията на ищцата по чл.30, ал.3 от ЗС е основателна и
следва да се уважи.
Като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение в обжалваните му части, което следва да се
потвърди. Въззивната жалба се явява изцяло неоснователна.
В частта, с която претенцията по сметките е отхвърлена над уважения размер от
3610,20лв. не е обжалвано и е влязло в сила.
Правилно и законосъобразно е първоинстанционното решение в частта относно
присъдените разноски по претенцията по сметките /приложима е разпоредбата на чл.78
от ГПК/, разпределянето на разноските по извършване на делбата според квотата, а за
адвокатски хонорар в първата инстанция – остават за всяка страна, така, както са
направени. Правилно страните са осъдени да заплатят и съответната държавна такса в
полза на съдебната власт /констатираната от въззивния съд ОФГ в тази насока е
своевременно коригирана от районния съд с нарочно решение/.
С оглед изхода на спора по въззвната жалба – неоснователност на същата,
8
въззивникът следва да понесе своите разноски по въззивното обжалване, така, както ги
е направил и да заплати на въззиваемата сторените от нея разноски за адвокатски
хонорар в доказания размер от 600лв. В тази насока са задължителните указания на
ВКС в практика по чл.290 от ГПК – при обжалване на първоинстанционното решение
намира приложение разпоредбата на чл.78 от ГПК.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №260357/21.12.2020г.,
постановено по гр.д.№6778/2018г. по описа на Сливенски районен съд в обжалваните
части, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА А. С. С. с ЕГН ********** от гр. С.З., кв. „К.“ бл.**, ап.** да
заплати на М. К. СТ. с ЕГН ********** от гр. С., бул. „П.Х." **-*-* сумата от 600лв.,
представляваща направени пред въззивната инстанция разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9