РЕШЕНИЕ
№ 238
гр. Русе, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Йордан Дамаскинов
Членове:Галина Магардичиян
Васил Петков
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20244500500238 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
С. Г. Е. чрез назначеният му особен представител на осн чл.95 ГПК -
адв.Б. Ж. обжалва Решение № 66 от 22.01.2024г, постановено по гр.д.№
4066/21 по описа на РРС. Излага оплаквания за неправилност на съдебното
решение, тъй като съдът не се е произнесъл по направените от ищеца искания
и събраните във връзка с тях доказателства, свързани с установяване размера
на справедливото обезщетение, а именно установена ли е дискриминация по
отношение на ищеца от ответника, какви вреди са претърпети / имуществени
и неимуществени/ и какъв е размера на справедливото обезщетение. Счита, че
по отношение на давността следва да се приложи специалната разпоредба на
чл.114, ал.3 ЗЗД, защото исковете са именна за вземания от непозволено
увреждане и съдът неправилно е приел, че давността започва да тече от
момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца с „Юта“АД.
Дискриминацията е установена с решение на КЗД от 13.07.2020г и давността
тече от този момент, поради което не са погасени по давност. Иска от
въззивния съд да постанови решение, което да отмени обжалваното решение
на първоинстанционния съд и постанови друго, с което и уважи предявените
искове.
Въззиваемият В. Б. В. чрез назначеният му особен представител на
основание чл.47, ал.6 ГПК – адв.И. А. К. счита решението за валидно,
допустимо и правилно, а подадената въззивна жалба за неоснователна.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
1
следното:
Първоинстанционният съд с обжалваното Решение № 66 от 22.01.2024г,
постановено по гр.д.№ 4066/21 по описа на РРС правилно е приел, че след
като с Решение на комисията за защита от дискриминация е установено
дискриминационно действие, съдът, който разглежда исковете за вреди от
такова действие по чл.74 ЗЗДискриминация не установява повторно
осъществени ли е дискриминация, от кого и срещу кого, а преценява
единствено има ли причинени на пострадалото лице вреди, какви са те, пряка
последица ли се от дискриминационното нарушение и какъв размер е
обезщетението. В случая с Решение № 424 от 13.07.2020г на Комисията за
защита от дискриминация е установено, че в съответствие с изискванията на
чл.9 от Закона за защита от дискриминацията С. Е. е доказал, че В. Б. В.,
главен инженер в „Юта“АД-Русе през процесния период, с действията си и
отношението си е осъществил по отношение на жалбоподателя нежелано
поведение, с което е накърнено достойнството и честта на С. Е. и е създадена
враждебна, обидна, унизителна и застрашителна среда на работното му място,
което представлява "тормоз", дискриминация по защитените признаци „
увреждане“ и „лично положение“, посочени в чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. И
нарушение съгласно чл.5 от същия закона във вр с § 1, т.1 от ДР на ЗЗДискр.,
а ответникът В. Б. Велен не е предоставил в хода на производството
убедителни доказателства, от които може да се направи еднозначен извод, че
принципът на равно третиране не е нарушен. Със същото решение е наложена
глоба на Венелив Б. В. в размер на 750лв.
Съдът, разглеждащ правния спор по чл.74 ЗЗДискр следва да прецени
има ли причинени вреди на пострадалото лице от установената с Решението
на Комисията за защита от дискриминация, твърдените от ищеца вреди дали
са в пряка последица от установената дискриминация, т.е дали е налице
причинна връзка между тях и ако такава е налице какъв е техния размер.
Видно от исковата молба, с която първоинстанционния съд по гр.д.№ 4066/21
по описа на РРС е сезиран, С. Г. Е. иска В. Б. В. да бъде осъден да му заплати
по 600лв на месец за периода от 01.06.2015г до 30.06.2020г в общ размер на
36 600лв обезщетение за пропуснати ползи от неполучени трудови
възнаграждения и претърпени неимуществени вреди вследствие тормоз по
смисъла на чл.4, ал.1 ЗЗДискр., вр чл.5 от ЗЗДискр във връзка с § 1, т.1 ДР на
ЗЗДискр., ведно със законната лихва от подаване на молбата-02.07.2021 до
окончателно плащане. Впоследствие е уточнил с молба от 17.11.2021г че по
отношение на обезщетението за неимуществени вреди претендира
обезщетение по една минимална заплата за периода от 24.07.2015г до м.юли
2020г, което в съдебно заседание на 01.06.2022г след допуснато изменение на
иска е в размер на 34 200лв, а по отношение на иска за имуществени вреди е
уточнил, че е в размер на 130лв месечно за периода от 01.10.2015г до
01.10.2016, а за останалия период в размер на 280лв на месец или в общ
размер на 14 160лв. В доказателствена тежест на ищеца е да установи горните
елементи на фактическия състав. Въззивният съд намира, че в
първоинстанционното производство ищецът не е установил, че твърдените от
него вреди, както имуществени, така и неимуществени, са в пряка причинна
връзка с дискриминационното отношение на ответника по делото, което е
имал към ищеца преди прекратяване на трудовото му правоотношение с
„Юта“АД. Действително първоинстанционният съд няма мотиви в тази
насока и е допуснал процесуално нарушение като направо се е произнесъл по
възражението за погасяване на предявените искове по давност, но въззивният
2
съд счита, че исковете са неоснователни и недоказани.
Дори и обаче същите да бяха основателни по основание и по размер,
изводите на първоинстанционния съд, че са погасени по давност са правилни.
Няма спор, че по отношение на вземанията на ищеца, е приложима общата
петгодишна давност за погасяване на вземанията му. Същата започва да тече,
тъй като се касае за вземане от непозволено увреждане, от установяване на
дееца. Неправилни са обаче възраженията в жалбата, че деецът бил установен
едва с решението на Комисията за защита от дискриминация, тъй като видно
от всички твърдения по делото, в това число и в производството по гр.д.№
115/21 по описа на РРС, както и в развилото се пред Комисията за защита от
дискриминация производство, ищецът подробно е излагал твърдения относно
наличието на дискриминационно отношение спрямо него в периода от
01.06.2015 до 29.09.2015г не само от работодателя, но и от прекият му
ръководител В. В., т.е още преди прекратяване на трудовото правоотношение
на ищеца е установен не само момента на увреждането му, но и дееца. Както
е посочил първоинстанционния съд в решението си уврежданото лице може
да избере как да осъществи защитата си дали по съдебен ред или пред
КЗДискр, т.е решението на комисията не е задължителна предпоставка, за да
може да се претендират заплащане на обезщетение по чл.74 от ЗЗдискр. В
този смисъл правилни са изводите на съда, че срокът за установяване на
дискриминация, респективно обезщетение за вреди от такава е 29.09.2020г, а
исковете са предявени на 21.07.2021г и са погасени по давност. По
изложените съображения първоинстанционното решение като краен резултат
е правилно и следва да се потвърди.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 66 от 22.01.2024г, постановено по гр.д.№
4066/21 по описа на РРС.
Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба в 1-
месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3