Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер 370            Година  2019, 19.02.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Първо отделение, ІІІ състав

 

   на 05.02.2019 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

Секретар: ВАНЯ ПЕТКОВА

 

С участието на прокурора: РОСЕН КАМЕНОВ като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА адм.дело номер 3622 по описа за 2018 година и като обсъди :

 

Производство по реда на чл.83 ал.6 от Закона за оръжия, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ във вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуания кодекс /АПК/.

Жалбоподателят Н.Я.К.,***, е оспорил Заповед № УРИ281з-545 от 16.11.2018г. на Началник на Районно управ­ление /РУ/ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ – Пловдив, РУ Карлово, с която на основание чл.83 ал.5 във вр. с чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ е постановен отказ за “издаване на раз­ре­шение за носене, упот­реба и съх­ра­нение на късо огнестрелно оръжие” на оспорващия. Претендира се от­мя­на на обжалвания акт поради незаконо­съоб­раз­ност, поради подробни съоб­ра­­же­ния, изложени в жалбата.

Ответникът - Началник на РУ при ОД на ”МВР”- Плов­див, РУ Карлово, не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Окръжна Прокуратура – гр.Пловдив чрез участвалия в производството про­курор застъпва становище за неоснователност на подадената жалба, поради кое­то и настоява за оставянето й без уважение.

По допустимостта на жалбата, съдът констатира следното:

От доказателствата по делото съдът намира, че жалбата до съда е подаден в предвидения за това срок, при наличие на правен интерес, поради което се явя­ва и процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От събраните по делото доказателства е видно, че на оспорващия е било из­­дадено разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръ­жие и боеприпаси за него № 20160257734 – вкл. и за пистолет “Арминиус ”, кали­бър 357 Магнум, с рег. № 1052430, за самоотбрана, и със срок на валид­ност до 19.08.2018г. - л.38.

На 27.09.2018г. /т.е. извън срока по чл.87 ал.1 от закона/ К. подал иска­не с Вх.№ 000-10304 /л.13/, адресирано до на­­­чалника на РУ при ОД на МВР – Пловдив – РУ Карлово, което в интересуващата ни в това производство частта е за “издаване на разрешение за съхранение и носене и употреба на револвер Ар­миниус кал. 357 № 1052430“, което му е необходимо за „самоохрана като физи­ческо лице“, т.е. за самоохрана и са­мо­от­брана, като към същото са приложени и необходимите документи по чл.87 от закона /л.14 и сл./.

Последвала Докладна записка рег. № УРИ281р-11703 от 01.10.2018г. на мл. експерт при РУ на ОД на МВР – Пловдив, РУ Карлово, съгласно която към постъ­пилото искане са приложени документите по чл.87 от ЗОБВВПИ, респ. след про­верка по чл.58 от закона в интегрираната полицейска система, базата данни на бюрата за съдимост към Министерство на правосъдието и в бюлетина на НАП от 28.09.2018г., е установено, че към момента спрямо лицето няма заведени заяви­телски материал и други нарушения по чл.58 от ЗОБВВПИ, предложението е за извършване на проверка спрямо К. за посочени обстоятелства, вкл. и за нали­чието или липсата на доказана необходимост от издаване на исканото разреше­ние /л.22-23/.

Приложени са към преписката и писмени обяснения от дата 15.10.2018г., с рег. №УРИ281000-11732 от 26.10.2018г. на лицето, съобразно които „оръжието му е необходимо за самоохраната като физическо лице“, като необходимостта се обосновава с това, че е земеделски производител, притежава овце, биволи и кра­ви, които се намират в землището на с.Васил Левски, постоянно се налага да ходи до там и да остава по някога и през нощта, а наоколо „се навъртат много без­домни кучета и диви животни“ /л.20/.

Последвала е Докладна записка от 24.10.2018г. с рег. № УРИ281р-12996 от 26.10.2018г. на мл.ПИ в която е посочено, че е установено в хода на назначената проверка, че К. не принадлежи към престъпни групи, не дружи с криминално проявени лица или лица представляващи оперативен интерес за полицията; в гр. Карлово няма извършени противообществени прояви, няма данни да злоупотре­бява с алкохол или да употребява упойващи и психотропни вещества; няма данни за психични заболявания; не са налагани мерки по Закона за домашното насилие, не е настаняван за принудително лечение по глава пета, раздел II от Закона за здравето, както и няма констатирани нарушения на обществения ред по УБДХ и ЗООРПСМ; живее постоянно на адреса в гр.Карлово, където съхранява и оръ­жието си, в метална каса, неподвижно закрепена и със секретно заключване; пре­двид снетите обяснения относно необходимостта от съхранение, носене и употре­ба на късо огнестрелно оръжие то 15.10.2018г. е предложено да не се издава раз­решение в тази насока /л.21/.

Същите съображения се излагат и в Докладна записка от 25.10.2016г. с рег. № УРИ 281р-12998 от 26.10.2018г. на Разузнавач при РУ на ОД на МВР – Плов­див, РУ Карлово и отново предложението е да не се уважава процесното искане за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрел­но оръжие.

Последвала е Докладва от 29.10.2018г. с рег. № УРИ281р-13211/01.11. 2018г. /л.19/, в която също е предложено да не се издава исканото разрешение в частта относно късото огнестрелно оръжие.

Последвало е постановяване на атакувания административен акт, с който от­ветникът е отказал издаване на разрешение за съхранение и на разрешението за носете и употреба на огнестрелно оръжие на К. на основание чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ с аргумента, че лицето не е доказало необходимостта от прите­жанието на такова, като изложените съображения не са достатъчни за издаване на исканото разрешение, т.е. не е посочена нито една основателна при­чина и не е доказано съществуването на опасност върху личния живот или върху имущество­то на К., което да налага използването на лично огнестрелно оръ­жие за соче­ните граждански цели, съгласно чл.6 от ЗОБВВПИ от физическо лице.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира производст­во­­­то за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните пра­вила. Заповедта е издадена и от компетентен орган /така писмено доказателство на л.37/.

Към датата на издаване на индивидуалния административен акт контролът върху дейностите с огнестрелните оръжия и боеприпасите и условията и редът за издаване на разрешения за упражняването им е уреден със ЗОБВВПИ (обн., ДВ, бр. 73 от 17.09.2010 г., в сила от 17.09.2010 г., в сега действащата му редакция).

Трайна е съдебната практика, че с оглед високата степен на риск от об­ще­ствена опасност при извършване на дейностите, свързани с придобиване, съх­ра­нение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси, норматив­на­та регламентация е им­перативна и стриктното й съблюдаване е условие за зако­но­съобразност на пос­та­но­вя­ва­ните административни актове по приложението на въ­ведения разреши­те­­лен режим.

В случая съдът намира, че сме изправени пред хипотезата на чл.83 ал.1 от ЗОБВВПИ, доколкото се установява, че е изпуснат срокът по чл.87 ал.1 от същия закон.

Като от своя страна нормата на чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ е категорична, че разрешения за придобиване и съхранение на огнестрелни оръжия за тях не се издават на лице, което няма основателна причина, обосноваваща по несъмнен начин необходимостта от издаването на разрешение.

Така описаната и относима към казуса правна регламентация налага извод, че съответното физическо лице, което иска издаване на разрешение за съхране­ние и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси или подновя­ва­не­то на такива, трябва в писмен вид да изложи конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват несъмнено извод, че неговите или на членове на семейството му живот, здраве и имущество са персонално застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие и необходимите за пол­зването му боеприпаси.

Наличието на такава нужда, представляваща основателна причина е въве­де­на от законодателя като необходима предпоставка, за да се разреши на физи­че­ско лице придобиването и боравенето с огнестрелно оръжие.

В тежест на лицето, подало искане за издаване на разрешение за носене и упот­реба на огнестрелно оръжие е да обоснове (т. е. да заяви и подкрепи с убеди­тел­ни доказателства) своята необходимост от осъществяване на дейността - Арг.: чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ.

За да се обоснове нужда в тази насока, не е необходимо да съществува кон­­­­кретно застрашаване или опасността да е реална и постоянна, а е достатъчно съ­ществуването на потенциална опасност, която да застрашава конкретната лич­ност, нейни близки хора или нейно имущество. В тази връзка, извод за потенциал­на опасност може да бъде направен при наличие на заявени и надлежно устано­ве­­ни факти, поставили в състояние на заплаха личността или имуществото на ли­це­то или на негови близки хора.

Безспорно в случая страните не спорят, че са били представени всички изи­с­­­ку­е­ми от закона документи, но административният орган е постановил отказ за издаване на разрешение за съхранение и на разрешение за носене и упот­ре­ба на късо огнестрелно оръжие поради не­до­казана необходимост от страна на за­я­вите­ля, при установена от закона до­ка­за­тел­ствена тежест за него.

Според приложената към искането обосновка К. е посочил за при­­чина, обосноваваща необходимостта и от притежаване на разрешително за съхранение и но­­­сене и употреба на оръжие дейността му като земеделски производител, отг­леждащ животни в землището на с.Васил Левски, налагащо пребиваването му извън населеното място, вкл. и през нощта и опасността която произтича от това, вкл. и от нападения на диви животни.

Така изтъкнатите от жалбоподателя обстоятелства в искането му и допъл­ни­телните мотиви не могат да се приемат като пораждащи правото му за носене на оръжие било за граждански цели. Същите сами по себе си не могат да наведат на мо­ти­вирана обосновка, че ще възникне потенциална или не­­посредствена опас­ност за живота, здравето, сигурността и имуществото на жал­бо­подателя и/или те­зи на не­го­вото семейство без да се сочат някакви конкрет­ни ос­нования за реално заст­ра­ша­ване.

Според чл.6 ал.1, ал.2 и ал. 3 от ЗОБВВПИ, с оглед на предназначението му и техническата му характеристика, огнестрелното оръ­­жие е за служебни или за граж­­дански цели.

Тук следва да се посочи, че физическите лица могат да придобиват и съх­ра­няват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са посочени в чл.6 ал.3 ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват и съхраняват оръ­жие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически ли­ца, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин.

Каза се органът, компетентен да издаде разреше­ние­то, преценява на­­ли­чи­е­то на необходимост въз основа твърденията на молите­ля, като взема пред­­вид и съ­б­раните в хода на преписката данни за личността и на­чина му на жи­вот. Ако данните не сочат потенциална или непосредствена опас­ност за живота, здравето, сигурността и имуществото на лицето, няма осно­ва­ние да се разреши носенето и съ­х­раняването на огнестрелно оръ­жие.

В случая административният орган е направил точна преценка на фактите по преписката - жалбоподателят не е посочил някакви конкретни обстоятелства, от които да се направи преценка за съществуването на реална необходимост от съхранение и но­сене и употреба на оръжие. Обстоятелствата, че оспорващият е регистриран земеделски производство, в която връзка се налага пребиваване из­вън населеното място, сами по себе си не говорят за та­ка­ва необ­хо­ди­мост, ако не са налице дру­ги обстоятелства, с оглед на които мо­же да се направи обос­новано предполо­же­­ние, че животът, здравето или имущест­во­то на жалбопо­да­теля са за­страшени, ка­то се държи сметка, че именно това е кон­кретно посо­че­на­та в искане­то нужда.

За­конът възлага в тежест на лицето, направило искането, да посочи факти за на­ли­чието на опасност, защитата срещу която налага носенето на оръжие, като представи и съответните доказателства. При положение, че и при поисканата до­пълнителна обосновка не са представени данни и доказателства в тази насока, за­­коносъобразно е било отказано издаването на разрешение.

Всяка от целите - гражданска или служебна, която обосновава искането на раз­решение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие следва да бъде дока­за­на самостоятелно в рамките на административното производство от претенди­ра­що­то лице.

Без значение е в случая обстоятелството, че на лицето е било издадено предходно такова разрешение.

Действително съдът констатира, че това е така, но това не е обосновава различен от сто­ре­ния извод, доколкото и в та­зи хипотеза в те­жест на лицето, на­правило искането, е да докаже необ­хо­ди­мост от съхранението и но­се­­не­то и упот­ребата на оръ­жие към момента на по­да­ва­не на искането за издаване на такова раз­решение, още повече че в случая не се касае и до подновяване на предходно издаденото.

Основанието за постановения отказ не е наличието на непълноти и/или несъответствие на документацията с изискванията на закона, напротив не се спори че тези формални изисквания са спа­зени, поради което и провеждане на процедурата по чл.83 ал.2 от ЗОБВВПИ не е било необходимо.

Отказът на административния орган е изда­ден на основание чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ, като се сочи основанието не е доказана "основателна причина – са­моотбрана, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение". В случая админист­ратив­ният орган е мотивирал отказа си да издаде разрешение име­н­но, като е изложил мотиви за липсата на доказателства, установяващи необ­хо­димостта от страна на молителя за съхранение и носене и употреба на оръжие за посо­че­ни­те от него цели.

Правилно административният орган е приел, че изложените обстоятелства в искането и допълнителните молби не налагат автоматично извод за необходи­мост от съхранение и носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за самоох­ра­на. Про­тив­ното би било в противоречие с вложения от законодателя смисъл в установения раз­решителен режим.

Ето защо, като издадена от компетентен орган, при липсата на съществени про­цесуални нарушения, в съответствие с целта на закона и изискванията за фор­ма на акта, както и при правилно приложение на материалноправните разпоред­би, оспорената заповед се явява законосъобразна, а жалбата против нея е неос­но­вателна и като такава не следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното съдът:

 

Р   Е   Ш   И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Я.К.,***, против Заповед № УРИ281з-545 от 16.11.2018г. на Началник на Районно уп­рав­ление при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Плов­див, Районно Управление – гр.Карлово.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

 

                                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/