№ 9852
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.А
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.А Гражданско дело
№ 20241110146133 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от Р. П. Т., срещу Столична община, с
която е предявен осъдителен иск за заплащане на сумата от 7 500 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди - болки и страдания,
вследствие на противоправно поведение на ответника, изразяващо се в необезопасяване и
неподдържане в изправност на тротоарната настилка на ***********************, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на инцидента – 03.07.2024г. до
окончателното плащане.
Ищцата твърди, че на 03.07.2024 г., в светлата част на денонощието, при движение по
десния тротоар на *********************** от ******************** към
******************* стъпила в дупка на тротоарната настилка, образувана от разрушен
асфалт. Сочи, че непосредствено след инцидента посетила ДКЦ „Неоклиник“ ЕАД, като след
извършените прегледи и рентгенографии била диагностицирана със субкалителна фрактура
на четвъртата метатарзална кост на десния крак. Допълва, че получила оток на ходилото и
пръстите, посиняване, а движенията на глезенната става били ограничени и болезнени,
поради което на следващия ден отново посетила ДКЦ „Неоклиник“ ЕАД. Поддържа, че
лечението продължило в домашни условия, по време на което придвижването й било
значително ограничено и имала нужда от грижите и помощта на близките си. Описва, че
влошеното здравословно състояние се отразило и на нейната психика - изпитвала чувства на
безпокойство, раздразнителност и напрегнатост, породили се проблеми със съня й. Твърди,
че ответната страна – Столична община, отговаря за поддържането на пътната
1
инфраструктура на територията си, като непредприемането на мерки по обезопасяване и
поддържане в изправност на процесния тротоар било причина за настъпване на инцидента.
Счита, че в нейна полза е възникнало притезание за репариране на неимуществени вреди и
моли за уважаване на иска в пълен размер. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна – Столична
община, с който се излага становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск.
Ответникът оспорва наличието на противоправно поведение в лицето на неговите
служители, наличието на причинно-следствена връзка между инцидента и твърдените вреди,
както и претендираният размер на обезщетение, като го намира за прекомерен. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като ищецът не бил положил
дължимата грижа да прояви внимание при своето движение. Възразява срещу искането
дължимата сума да бъде заплатена чрез пощенски запис. Моли за отхвърляне на исковата
претенция. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е приет като писмено доказателство Амбулаторен лист от 03.07.2024 г. за
извършен на ищцата Р. П. Т. първичен преглед от ортопед, издаден от д-р И. У.. В снетата по
данни на пациента анамнеза е посочено, че преди няколко дни пациентката е преживяла
травма на дясно ходило и пръсти, които се подули и посинели. Болката и отокът персистират
и се засилват след физическа активност. Констатирано е обективното състояние на
пациентката – изразен оток на доразалната повърхност на дясното ходило и пръстите с
ограничени болезнени движения в глезенната става. Предписани са изследвания и терапия.
Амбулаторният лист е представен от ищцата по делото и носи неин подпис, следователно
представлява доказателство за отразените в него обстоятелства, включително и че е
претърпяла инцидент преди 03.07.2024 г. Приет като доказателство е и Амбулаторен лист от
04.07.2024 г. за извършен на ищцата Р. П. Т. преглед от ортопед, издаден от д-р И. У., в който
освен гореописната анамнеза, включително и че инцидентът се е случил преди „няколко
дни“, както са отразени и резултатите от рентгенографията –субкапитална фрактура на
четвъртата метатарзална кост, без съществена дислокация на фрагментите.
По делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза, което заключение е прието
като доказателство по делото без оспорвания от страните. Съдът намира, че заключението
почива на всестранен анализ на събраните писмени доказателства по делото, представено е
след извършен личен преглед на ищцата Р. П. Т., изготвено е обективно и професионално,
поради което го кредитира с доверие и го поставя в основата на фактическите и правните си
изводи. Експертът е констатирал, че към момента на прегледа – 14.04.2025 г. ищцата няма
оплаквания. При снемане на анамнезата Р. П. Т. е посочила, че около 2 седмици преди
първоначалния преглед в ДКЦ „Ноклиник“ на 03.07.2024 г. при стъпване на бабуна от
асфалта на пътната настилка сандалът на десния й крак се подгънал и тя залитнала на дясно
без да падне изцяло. Почувствала болка в областта на пръстите, но могла да продължи
2
накуцвайки. Не потърсила медицинска помощ 2 седмици, считайки, че само си е навехнала
крака. След посочения период, след като отока и болката в дясното стъпало която е била
умерена през цялото време и е позволявала придвижване без помощни средства, но не
отминавала и ищцата се принудила да посети специалист в близкото ДКЦ, където била
диагностицирана фрактурата. Не е била имобилизирана. Ищцата е посочила, че е работила
на седяща работа, поради което не е вземала болнични листи. Счита че се е възстановявала
около 3 месеца. От години е диагностицирана с плоскостъпие на напречните сводове на
стъпалата. Вещото лице не е установило функционален дефицит в активните движения на
глезенната става и на пръстите на стъпалото. Не е установило оточност и видими белези в
областта на пръстите, само стари оперативни белези в областта на двата глезена, получени
при оперативното лечение на фрактури преди 5 години. Посочило е, че ищцата осъществява
стабилен моноподален стоеж на десния си долен крайник, както и стоеж на пръсти и
максимален клек. При изготвяне на експертизата вещото лице е изследвало диск с
рентегнови снимки на дясното стъпало фас/профил. След извършения преглед е направил
извод за пълно възстановяване на ищцата от получената фрактура на 4-та метатарзална кост.
В заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза при преценка на приложените
в делото медицински документи е направен извод, че ищцата е получила травматично
увреждане в областта на дясното стъпало, довело закрита, неразместена фрактура под
главичката на 4-тата метатарзална кост. Механизмът на получаване на такава фрактура е
директен удар с тежък предмет при фиксирано стъпало на терена (в около 80% от
случаите), по-рядко от притискане или прегазване. Описаният механизъм на
настъпване на конкретната травма в анамнестичната част на ЛП при ищцата не
кореспондира с така посочените начини на получаване на изолирана фрактура на
метатарзална кост. В открито съдебно заседание вещото лице изрично е уточнило в
отговор на поставен въпрос, че няма как описаният пред него механизъм да доведе до
констатираната травма. Според вещото лице това, което се е случило, кореспондира с
механизма на получаване на т.нар. фрактура от умора или стрес-фрактура или марш-
фрактура. Всъщност това е описаната от Дойчландер преди 100 години честа фрактура на
войниците пехотинци, а днес при спортисти с абнормено натоварване на краката и
неправилно преценено натоварване и особено релаксиране след натоварването. Среща се и
при обикновени хора с хронично натоварване на долните крайници, подпомогнато както е в
конкретния случай с ищцата от нейния спаднал напречен свод. При тази аномалия, с години
се стъпва на всичките 5 метатарзални главички, вместо само на две от тях (1 и 5), което
създава условия за натрупване на напрежение в същите и получаване на фрактура дори от
незначителна травма в областта. Остеопорозата при жени след 55 г дори и в лека форма,
също допринася за патогенезата на стрес-фрактурата. Характерно за стрес - фрактурите, е че
същите не дават силно изразена болка, както и добре изразен оток, както при останалите
фрактури. Пострадалите могат да се придвижват самостоятелно на къси разстояния, а често
такива фрактури зарастват без да са били диагностицирани. В случая при ищцата, по
анамнестични данни тя е търпяла умерена болка, стояла е главно в дома си, считайки че има
навяхване. След зарастването на стрес-фрактурата болка вече не е имало, като такава не се
3
очаква и за в бъдеще.
Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Ц. В. Т. – съпруг на
ищцата. Свидетелят сочи, че миналата година /2024 г./ съпругата му претърпяла инцидент,
докато били заедно и ходили по улица, при който си счупила безимения четвърти пръст на
десния крак. Спомня си, че инцидентът се случил в началото на юли. Казва, че на ъгъла на
*********************** и *********** бил изровен асфалта и тя стъпила там и си
счупила пръста. Веднага след инцидента отишли до „Нео Клиник“, защото била най-близко
и й направили снимка, от която се установило, че й бил счупен пръстът. Спомня си, че й
били предписани лекарства за разреждане на кръвта. Сочи, че кракът на съпругата му я
болял, включително и имала затруднения в ходенето.
Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетеля. На първо място при
съобразяване на разпоредбата на чл. 172 ГПК, съдът следва да отбележи, че свидетелят е
съпруг на ищцата и е заинтересован от изхода на делото. Освен това показанията му не се
подкрепят, а дори противоречат на писмени документи, представени от самата ищца по
делото. Пред ортопеда, осъществил първичен преглед при снемане на анамнезата /видно от
амбулаторния лист от 03.07.2024 г./ и пред вещото лице, изготвило СМЕ ищцата е посочила,
че инцидентът, при който е претърпяла травма, се е осъществил няколко дни, респективно 2
седмици преди да потърси медицинска помощ в ДКЦ „Неоклиник“, което не кореспондира
нито със заявеното от свидетеля, че инцидента се е осъществил в началото на юли 2024 г.,
нито със заявеното от него, че по време на инцидента били заедно и веднага след това я
закарал в ДКЦ „Неоклинк“. Освен това нито твърдените от ищцата травми, нито
установената по делото травма съответства на сочената от свидетеля, а именно – счупен
безименен пръст на десния крак. Поради изложеното показанията на свидетеля не се
кредитират при установяване на фактическата обстановка по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 49 ЗЗД.
Уважаването на осъдителния иск е обусловено от установяването при условията на
пълно и главно доказване от страна на ищеца, че ответникът отговаря за конкретното
противоправно бездеиствие на негови служители по осигуряване на безопасна пътна
настилка, включително тротоари в ********, че вследствие на падане поради неподдържани
в изправност плочки на тротоар на ищцата са причинени неимуществени вреди и какви
точно, причинно-следствената връзка между поведението на ответника и причинените
неимуществени вреди, както и размерът на справедливото обезщетение за установените
неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане е сложен фактически състав,
елементите на който са: деяние /действие или бездействие/, вреда /неблагоприятно засягане
на имуществената сфера на увредения или негови неоценими блага/, противоправност на
деянието /несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото
4
поведение/, причинна връзка между противоправното поведение и вредата и вина, за която е
въведена законова презумпция и тя се предполага до доказване на противното /чл. 45, ал. 2
ЗЗД/. Частен случай на отговорността за непозволено увреждане е отговорността по чл. 49
ЗЗД, която включва и още един елемент – виновното лице да е причинило вредите при или
по повод изпълнение на възложената работа.
Отговорността на Столична община по предявените искове е гаранционно-
обезпечителна по смисъла на чл. 49 във връзка с чл.45 от ЗЗД и обхваща виновното
бездействие на нейни служители по отношение на ремонта и поддръжката на тротоарите на
нейна територия, което е довело до увреждане на граждани. Трайно и последователно в
съдебната практика /определение № 468 от 25.05.2018 г по гр. д. № 943/18 г на ВКС, IV ГО и
решение № 9 от 02.02.2018 г по гр. д. № 1144/17 г на ВКС, III ГО/, която настоящият състав
споделя, се възприема, че когато общината не извършва действия по поддържане и
обезопасяване на тротоара, тя следва да носи отговорност за вреди от непозволеното
увреждане.
В случая обаче не се установи да е настъпил на 03.07.2024 г. описаният в исковата
молба инцидент чрез стъпване в дупка на тротоарната настилка, образувана от разрушен
асфалт. На първо място следва да се посочи, че от събраните доказателства така и не се
установява на коя дата се е осъществил инцидентът, но при всички случаи, това е станало
преди 03.07.2024 г. Това е така доколкото и пред преглеждащия лекар и пред вещото лице
самата ищца е заявила, че е претърпяла травма дни преди да отиде на лекар.
Освен това от заключението на вещото лице категорично може да се направи извод,
че описаният в исковата молба механизъм не е в причинно-следствена връзка с
претърпяното увреждане – субкалителна фрактура на четвъртата метразална кост на десния
крак. Експертът изрично и категорично сочи, че такава фрактура не може да бъде
осъществена при движение, а единствено при удар с тежък предмет при фиксирано стъпало
на терена или от притискане или прегазване. Твърдения за такъв механизъм по делото
липсват, независимо, че пред вещото лице ищцата е дала различни сведения за инцидента
не, че се е осъществил вследствие на стъпване в дупка, а че е осъществен при стъпване на
бабуна от асфалта. И при двата заявени механизма обаче експертът е категоричен, че
констатираната фрактура не може да се осъществи, а същата представлява фарктура от
умора или стрес – фрактура.
При това положение съдът достига до извод, че не са доказани елементите на
фактическия състав, обвързващи отговорността на ответника за обезвреда. Нито се доказва
кога, как и при какви обстоятелства се е осъществил твърдения инцидент, респективно
противоправното деяние, нито се доказва причинно следствена връзка между
констатираното увреждане на ищцата и причиненото й увреждане на здравето. Изброеното е
достатъчно да бъде отхвърлен искът, без да се разглеждат останалите елементи на
фактическия състав. Ето защо съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
5
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски при отхвърляне на иска.
В случая се претендира юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8
ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), като съобрази вида и обема на извършената деиност от
процесуалния представител на ответника, както и липсата на фактическа и правна сложност
на делото, приключило в рамките на едно открито съдебно заседание, съдът определи в
размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. П. Т., ЕГН **********, с адрес в
****************************** срещу Столична община, представлявана от Кмета В.
Т., с адрес гр. София, ул. „Московска“ № 33 иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки, физически и психически страдания, в размер на 7 500 лв., ведно със
законната лихва от 03.07.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, причинени от
спъване в дупка на неподдържан и необезопасен тротоар на улица ****************** на
кръстовището с ******************* в град ****** /в посока на движение от
******************** към *******************/ на 03.07.2024 г.
ОСЪЖДА Р. П. Т., ЕГН **********, с адрес в ****************************** да
заплати на Столична община, представлявана от Кмета В. Т., с адрес гр. София, ул.
„Московска“ № 33 сумата от 100 лв. – юрисконсулстко възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софииски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6