Решение по дело №4227/2022 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 1282
Дата: 1 декември 2022 г.
Съдия: Ивайло Юлианов Колев
Дело: 20221720104227
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1282
гр. Перник, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20221720104227 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Стройрент“ ЕООД срещу С.
А. С., ************ за признаване за установено във взаимоотношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4800,15 лева, представляваща
неизплатено задължение по запис на заповед, частично от 20 000,00, за което вземане е
издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 6186/2021 г. по описа на
Районен съд Перник. Пояснява, че със запис на заповед, издаден на 07.05.2020 г. трето
за спора лице – „Струма про инженеринг“ ЕООД е издало запис на заповед в негова
полза за сума в размер на 20000,00 лева, а ответникът е авалирал същия. Въз основа на
този запис на заповед е образувано горепосоченото ч.гр.д. пред Районен съд Перник, в
рамките на което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от
15.12.2021 г. Въз основа на този изпълнителен лист било образувано и.д. № 84/2022 г.
по описа на ЧСИ А.В. срещу солидарните длъжници „Струма про инженеринг“ ЕООД
и ответникът.
Поддържа, че запис на заповед, издаден на 07.05.2020 г. е редовен от външна
страна документ, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане и съдържащ
всички реквизити по ТЗ.
Признава, че част от задължението по издадения изпълнителен лист – до размер
от 1199,00 лева е погасено със средствата на принудително изпълнение на 26.05.2022 г.
в рамките на изпълнителното дело от длъжника „Струма про инженеринг“ ЕООД.
С тези съображения моли съда да признае за установено, че ответникът му
дължи сума в размер на 4800,15 лева, ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 14.12.2021 г.,
представляваща неизплатено задължение по запис на заповед, частично от 20 000,00
лева, за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 6186/2021 г. по описа на Районен съд Перник.
Претендира разноски.
1
Ответникът е депозирал отговор в срок. Намира предявения иск за недопустим и
неоснователен. Относно твърдяната недопустимост сочи, че в рамките на и.д. №
84/2022 г. по описа на ЧСИ А.В. е наложен запор върху банковите сметки на „Струма
про инженеринг“ ЕООД, в резултат на който общата сума по задължението в размер на
7523,72 лева е погасена на 31.03.2022 г.
Твърди, че издадения на 07.05.2020 г. запис на заповед е във връзка с договор за
наем на строително оборудване № ДХД4918/02.09.2019 г. и допълнителни
споразумения към него. Сочи, че този запис на заповед обезпечава вземания към датата
на падежа му – 28.05.2020 г., а не към датата за заявлението – 14.12.2021 г.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявения иск.
В съдебно заседание ищецът се представляват, като поддържа така предявените
искове и моли съда да ги уважи.
Ответната страна не се представлява. Депозира писмено становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е установителен иск, разглеждан по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 535 ТЗ.
Производството се развива, след като за претендираните вземания по ч.гр.д. №
6186/2021 г. по описа на Районен съд Перник е била издадена заповед за незабавно
изпълнение, връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обуславя и
правния интерес на ищеца от търсената защита.
Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената
заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и
същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата,
на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо,
предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със
заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с
вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по
страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В
настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство частично
съвпадат (предявен е иск само срещу един от сочените длъжници, тъй като по
отношение на другия заповедта за изпълнение е влязла в сила), поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за
изпълнение по чл.417, т. 10 ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен
от външна страна менителничен ефект – така т. 17 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. Записът на заповед е ценна книга,
материализираща права, и доказателство за вземането. Уважаването на предявения иск
се обуславя от установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на
ищеца наличието на действително правоотношение, възникнало по запис на заповед и
редовен от външна страна запис на заповед като формална правна сделка.
В тежест на ответника е било да установи, че е погасили вземанията, в случай че
ищецът докаже горното, както и да докаже пълно и главно твърдяното каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед
съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 17 на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
От приложения в заповедното производство оригинал на запис на заповед, се
2
установява, че ответникът е авалирал процесният запис на заповед, като се е задължил
безусловно и неотменимо, и без протест да отговаря солидарно по задължението с
издателя за записа „Струма про инженеринг“ ЕООД (представлявано от него) за сума в
размер на 20000,00 лева. Записът на заповед е издаден на 07.05.2020 г., посочен е
падеж – 28.05.2020 г. и място на плащане - конкретен адрес на поемателя в гр. София.
Записът на заповед е едностранна, абстрактна правна сделка, при която
издателят безусловно обещава на поемателя да заплати определена сума пари.
Документ, който съдържа посочените в разпоредбата на чл. 535 от ТЗ реквизити
представлява запис на заповед и е годен да породи задължението по него. Предвид
естеството на предявения иск (по реда на чл. 422 от ГПК) и посоченото от ищеца в
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК основание
за възникване на вземането му (менителнично задължение по процесния запис на
заповед), съдът е длъжен служебно да прецени наличието на всички задължителни,
съгласно закона, реквизити на процесния запис на заповед. При извършването на тази
проверка настоящият състав достига до извода, че представеният документ
представлява валиден запис на заповед и е годен да породи посоченото в него
задължение. Процесният запис на заповед е годен от външна страна, тъй като съдържа
всички изискуеми съгласно чл. 535 ТЗ реквизити – наименование „запис на заповед“ в
текста на документа и на езика на който същият е написан; падеж; място на плащане;
дата и място на издаване; подпис на издателя и авалиста.
Предвид горното съдът намира, че по делото се установи наличие на изискуемо
задължение по запис на заповед, поради което предявеният иск следва да бъде уважен
изцяло.
Ответникът е въвел конкретни възражения, които съдът намира за
неоснователни. Първо е твърдял, че задължението по записа на заповед е погасено от
издателя - длъжник в рамките на образувано въз основа на издадения по ч.гр.д.
6186/2021 г. изпълнителен лист изпълнително производство. Доказателства в тази
насока са представени, но от представения от ищеца протокол за разпределение се
установи, че сумите са отнесени към публичните задължения на „Струма про
инженеринг“ ЕООД и част от тях за разноските на ищеца. Дори задължението да бе
погасено, то съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 9 на Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът не взема
предвид факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително
събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за
незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Погасяване на вземането
по заповед за незабавно изпълнение не рефлектира върху основателността на
предявения иск, а още по малко върху неговата допустимост.
Ответникът е твърдял също, че записът на заповед е издаден във връзка с
конкретно каузално правоотношение - договор за наем на строително оборудване №
ДХД4918/02.09.2019 г. и допълнителни споразумения към него, както и че обезпечава
вземания към датата на падежа му – 28.05.2020 г., а не към датата за заявлението –
14.12.2021 г.
Ищецът е представил договор за наем на строително оборудване №
ДХД4918/02.09.2019 г. и допълнителни споразумения към него като твърдението, че е
налице връзка между абстрактната и каузалната сделки се установи (вкл. обявено за
безспорно по делото). Съгласно чл.15, ал.1, т.3 от Договора обаче наемателят или негов
представител се задължава да предостави обезпечения на всички задължения
/съществуващи и бъдещи/ на наемателя по договора, в това число наемна цена,
стойност на оборудването, включително ремонт и почистване, неустойка, разноски и
други, поради което възражението, че процесния запис на заповед обезпечава вземания
3
само за период преди 28.05.2020 г. е неоснователно.
От представените по делото писмени доказателства се установи, че ищецът е
предал за временно възмездно ползване по договор за наем конкретни предмети,
налице са реквизитите на този тип договор, като е уговорена и санкцията в случай на
забава в плащанията и невръщане на наетото оборудване, които задължения също се
обезпечават с процесния запис на заповед. Доколкото липсват конкретни възражения
относно начина на формиране на задълженията по пера, съдът не ги обсъжда.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и по правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК такива
следва да му бъдат присъдени в доказания размер. В рамките на настоящото
производство са доказани разноски в размер на 96,00 лева за държавна такса и 845,57
лева с ДДС възнаграждение за процесуално представителство.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца
следва да му бъдат присъдени сумата за държавна такса в размер на 96,00 лева и
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 720,00 лева с ДДС.
При този изход от спора ответникът няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 535 ТЗ, че В ПОЛЗА на
„Стройрент“ ЕООД, ЕИК ********* СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу С.
А. С., ЕГН ********** ************ за сумата в размер на 4800,15 лева,
представляваща неизплатено задължение, частично от такова в общ размер на
20 000,00 лева по запис на заповед, издаден на 07.05.2020 г. от „Струма про
инженеринг“ ЕООД и авалиран от ответника, за което вземане е издадена заповед за
незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 6186/2021 г. по описа на Районен съд Перник,
ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение (14.12.2021 г.) до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. А. С. да заплати на „Стройрент“
ЕООД сумата от 941,57 лева – разноски пред Районен съд Перник в исковото
производство и 816,00 лева в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4