Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 13.08.2020 година
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на осми юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор …………. разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №2681 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №550839
от 02.12.2018г., постановено по гр.дело №47297/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 127-ми
състав, е отхвърлен предявения
от Р.В.Й. срещу Х.П.Н.
иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване на сключения на 04.06.2002г.
предварителен договор за продажба на моторно превозно средство – лекотоварен
автомобил марка „Мерцедес“, модел „210“, с рег.№*******,
рама №60107118241152, за окончателен.
Постъпила е
въззивна жалба от ищеца - Р.В.Й., с която се обжалва изцяло решение №550839 от
02.12.2018г., постановено по гр.дело №47297/2016г. по описа на СРС, І Г.О.,
127-ми състав, като са инвокирани доводи за неправилност и незаконосъобразност
на обжалвания съдебен акт, като постановен в нарушение на закона и събраните по
делото доказателства. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени
изцяло обжалваното съдебно решение и да постанови друго съдебно решение, с
което да уважи предявения иск.
Въззиваемата
страна - Х.П.Н., чрез назначен особен представител адв.Г.Ч., депозира писмен
отговор, в който взема становище относно неоснователността на подадената
въззивна жалба. Излага се, че правилно и законосъобразно първоинстанционният
съд е анализирал релевантните за спора факти и доказателства като е обосновал
извода за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД. Моли съда да постанови съдебен
акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното съдебно
решение. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Предявен е от
Р.В.Й. срещу Х.П.Н. иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване
на сключения на 04.06.2002г. предварителен договор за продажба на моторно
превозно средство – лекотоварен автомобил марка „Мерцедес“, модел „210“, с рег.№*******, рама №60107118241152, за окончателен.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по
смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните
в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към
релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност
на предявения от Р.В.Й. срещу Х.П.Н.
иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване на сключения на 04.06.2002г.
предварителен договор за продажба на моторно превозно средство – лекотоварен
автомобил марка „Мерцедес“, модел „210“, с рег.№*******, рама №60107118241152,
за окончателен. При
правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК
и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно
приложимия материален закон. Настоящата
въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното
решение решаващи изводи за неоснователност на предявения иск с правно основание
чл.19, ал.3 ЗЗД, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/.
Във въззивната жалба, с която съдът е сезиран, няма
наведени конкретни оплаквания досежно незаконосъобразност и неправилност на
съдебния акт. След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
въззивният състав счита, че обжалваното
съдебно решение е законосъобразно,
постановено при правилно приложение на материалния закон, няма допуснати
процесуални нарушения в хода на съдебното производство. Правилно СРС е
извършил анализ на събраните по делото доказателства /неоспорени по надлежния
ред/ и е приел, че не са доказани всички елементи на
сложния фактически състав на нормата на чл.19, ал.3 от ЗЗД. За да бъде основателен искът
по чл.19, ал.3 ЗЗД на първо място следва да се установи наличието
на валиден предварителен договор в писмена форма, в който да се съдържат
съществените условия на окончателен договор (описание на вещта и неговата
цена). На следващо място необходимо е да се удостовери, че правото на
собственост върху вещта на продавача-ищец е съществувало към момента на подаване
на исковата молба, тъй като в противен случай със съдебното решение в
производство по чл.19, ал.3 ЗЗД не би могло да се прехвърлят права. Съдебната
практика е категорична и константна, че ако ищецът не е собственик на
вещта към момента на подаване на исковата молба и той не придобие правото на
собственост преди приключването на съдебното дирене, то искът по чл.19, ал.3 ЗЗД е неоснователен (решение №452 от
22.03.2000г. по гр.д. №994/1999г. на
ВКС, V Г.О., решение №932 от 04.10.1995г. по гр.д. №3244/1995г. ВС, ІІ
Г.О., определение №64 от
22.02.2012г. по ч.гр.д. №521/2011г.,
Г. К., ІІ Г. О. на ВКС и др.). В конкретната хипотеза при съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства съдът намира че не е доказано, че ищецът
е собственик на процесното МПС, предмет на предявения конститутивен иск, което
обуславя извод за липсата на предпоставките на чл.363 от ГПК, съответно за неоснователността на иска. Първостепенният
съд като е достигнал до същия правен извод и е отхвърлил предявения иск е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция право на разноски има въззиваемата страна, но доколкото
няма заявена в този смисъл претенция съдът не следва да се произнася за
присъждане на такива.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №550839 от 02.12.2018г., постановено по гр.дело №47297/2016г. по
описа на СРС, І Г.О., 127-ми състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./